Глухите ме виждат, но не чуват.
Слепите ме чуват, но не виждат.
Плътските от злоба негодуват.
Слабите в безсилие обиждат.
Между наковалнята и чука
ударите тежки си понасям.
Падналият не осъждам с укор.
Малкото светило не угасям.
Маска на лицето си не нося
и не искам дял от чужда слава.
Нямам ли – от Бога ще изпрося.
Имам ли – излишък не остава.
Не задържам дългове човешки
и не търся съчица в окото.
Плащам си за сторените грешки
и без ропот гълтам си горкото.
Тайните в живота си разчоплих
как да бъда сит или пък гладен.
Мръзнещите – с огъня си топлих.
Нямащите – с дара си раздаден.
Не скърбя, изхвърлен на бунище,
и не трепвам, даже на мишена.
Имам си и Вяра, и Огнище!
Имам си и Слънце, и Вселена!
Пътник ли съм – Пътят ще приключи.
Клетник ли съм – пак ще е до време.
Писаното – нека ми се случи!
Търсеното – нека ме приеме!
Чудна е съдбата. Като песен.
Нотите й Някой Друг ги пише.
Не живях живот, за да е лесен,
но да бъде Кръстът ми от свише.
И това на този свят ми стига.
Горе е спечелената лихва.
А у мен разтворената Книга
Господ я чете, и се усмихва…
Стефан Главчев
(Търсач на бисери)
„Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява…“
(Филипяни 4:12-13)
Благодаря ти Стефане,за красивите думи.Не спирам да се изумявам,как със няколко думи да описваш цяла вселена.Години напред може да четеш стихотворенията и всеки път да преоткриваш нови неща. Стихотворението ме подсети за една песен на Христо Кидиков -красив роман е любовта.Започнеш ли четеш го цял живот.Моето развитие и допълнение е:красив роман е любовта към Христа, започнеш ли четеш го цяла вечност.