ФАР ЗА ГИБЕЛНОТО ВРЕМЕ

Тъй както лъч проблясва над прибоя и сочи пътя в падналия мрак, така поет с поезията своя явява своя дух като маяк. Самотен фар за гибелното време надмогвал бури, борил се с беди. Удавникът - въжето си да вземе, а корабът - Зорница да следи… Уви, на век с космични сателити, не са му нужни …

Нататък ФАР ЗА ГИБЕЛНОТО ВРЕМЕ

НА АПОСТОЛА С ПОКЛОН!

Сърце ли е - дари го на родина! Душа ли е - дари я на народ! Любов ли е - яви я за мнозина, а жертвата принесе за Живот... Когато се въртеше ятаганът да отсече бунтовните глави, ти беше буря... Беше ураганът, що в игото ни робско се яви... Светилник ли е - даде го …

Нататък НА АПОСТОЛА С ПОКЛОН!

АЗ НЯМА ДА ТЕ ПУСНА!

На моя Благодатен Спасител! Аз няма да Те пусна! Мой Си дял и той от чиста Вяра ми се пада. Светът е безвъзвратно полудял да търся в него някаква награда. Аз няма да Те пусна! С мен бъди! Зорницата, която в мрак ми свети! Че Тя една сред всичките звезди сниши се до създанията клети. …

Нататък АЗ НЯМА ДА ТЕ ПУСНА!

ПОУКАТА Е В КРАЯ

Животът е превратен. Въздигане и срив. За имащите - златен. За нямащите - сив. И няма нищо сложно под крайната черта, че Божие с безбожно се срещат на света. Сърцата си намират желаните неща. Едни Деня съзират, а другите - Нощта. С поклони се купуват различните съдби. И всеки сам тълкува: To be or not …

Нататък ПОУКАТА Е В КРАЯ

МИСЛЕТЕ ЗА ХЪЛМА!

Дори на душите да стана излишен, аз нека поуката Свята им дам за Хълма висок и Заветно-възвишен, където сина си дари Авраам. Не беше привикан за дребен десятък и щедрост, която събира в торба, но Вечно Приятелство с Онзи оттатък, даряващ човека със дух и съдба. О, колко е лесно излишъка тленен да би на …

Нататък МИСЛЕТЕ ЗА ХЪЛМА!

СТИХОСЛОВ ПРЕДИ КРАЯ!

И цеди ме умора, и тежи ми печал, че светът се руши и разлага. Всичко чудно и Свято Христос му е дал, а пък той в беззакония бяга. Сам до кръв се посича, търси демони зли, и с вериги се връзва железни. С гняв отхвърля Агнеца, а приема козли да го водят към тъмните бездни. …

Нататък СТИХОСЛОВ ПРЕДИ КРАЯ!

КОГАТО, КОГАТО, КОГАТО…

Когато в безумие целият свят се кланя на Ирод и хвали Пилат, тогава бичува се Свята Любов и чезнат душите в дълбокия ров. Когато отхвърля се Божият Син и гневен над Авел беснее Каин, кръвта от земята ридае пред Бог да свърши на Злото пределния срок. Когато на Юда в продажни ръце попаднат стада от …

Нататък КОГАТО, КОГАТО, КОГАТО…

ПОКАНАТА: ВЛЕЗ!

Колко път ще измина в съдбата или скръб ще износя злочест, за да видя сияйна Вратата и да чуя поканата: Влез!… Тази чудна и Свята покана не на всеки Небето дължи. Тя е жертва, на Кръст прикована, и с товара си много тежи. За блажените светли предели се заплаща най-скъпа цена. Всички земни постигнати цели …

Нататък ПОКАНАТА: ВЛЕЗ!

СВОЯ КРЪСТ ЗА БОГА ПРЕТЪРПИ!

Светът към неизбежната разруха във бясно темпо с дявола търчи. Отдавна съвестта му стана куха и слепи помрачените очи. Под всички захаросани модели е пълно със зловоние и смрад. И жертвите, лъжата не видели, се радват на прощалния парад. Диктуват бъднините психопати и следват демоничния си код. А примери отдавна няма Святи за скотовете, впримчени …

Нататък СВОЯ КРЪСТ ЗА БОГА ПРЕТЪРПИ!

НЕ ПРЕВРЪЩАЙ ГРЕХА ВЪВ ВЕРИГА!

(поетичен отзвук от досиетата Епстийн) Не превръщай греха във верига! Не разчитай на гъстия мрак! Всяко минало грешника стига да му стане последният враг. Всяка мерзост от Правдата бяга и се крие, подобна на плъх. Нечестивият в Злото залага и жадува успехи и връх. Всичко тайно наяве излиза и сърцето е в тъмен капан, а …

Нататък НЕ ПРЕВРЪЩАЙ ГРЕХА ВЪВ ВЕРИГА!