Когато Господ Словото прочита,
което за безбожните е дал,
голяма скръб живота им връхлита
без никакво съчувствие и жал.
Каквото трябва просто ще се случи,
видяно от Небесните очи,
(и нека в него Верният се учи,
а после най-смирен да замълчи…)

Светът е като топка от лавина.
Търкаля се. Набира страшен ръст.
Към ада запокитват го мнозина –
противници на Бог, Завет и Кръст.
И няма как на Злото времената
да станат благотворни и добри.
По-скоро – всеки ще плати цената
за онзи, в който иска да гори…

Едни в света ще търсят смисъл краен,
а други ще мечтаят висини.
Животът е по своему нетраен,
щом гасне в преживените злини.
А все по-бързо времето отлита.
Не бави никой в своите крила.
Когато Господ Словото прочита –
при Него, мой приятелю, ела!

Той страницата щом една затвори,
на друга с Благост ще те пренесе.
И ти ще гледаш някъде отгоре
как този свят от ужас се тресе.
Как двайсет века беше сляп и бесен,
без Вяра във Спасителя Исус.
Но времето му пъкълът отнесе,
и краят му приготвен е за трус…

А ти не страдай! Срокът ще привърши!
В затворени корици – паднал свят!
Сълзите ти Отецът ще избърше
от Злото, запокитено назад…
И в бъдното, пристъпил със възхита,
ще видиш Вечност в Свята синева!
Когато Господ Словото прочита –
до йота сбъдва Своите слова!

Стефан Главчев
(Търсач на бисери)