При Мен, Маслино, скоро се върни
и клони към пръстта недей простира!
Тъй много са греховните вини,
когато злият злото си не спира.

Тъмнеят помрачените очи.
Ръцете празни и сърцата свити.
Маслото ти от Правдата горчи,
а долу в себеправедност са сити.

При Мен, Маслино, Мир си намери!
Доволно твари вкупом те ругаха.
Светилникът им празен не гори
и те за теб посочени не бяха.

Ще дойде ден на трупания гняв
и всички ще се юрнат към Вратата.
Но Моят Хълм, от Святост величав,
ще бъде непристъпен за тълпата.

При Мен, Маслино, в Дух се утеши!
Не страдай, че проклеха те мнозина!
До всички Милостта Ми се сниши,
но който я похули – в миг погина.

Сергията приеха за Олтар.
Търговецът – за пример богоравен.
А Верният и Свят Небесен Цар
отдавна е в сърцата им забравен.

При Мен, Маслино, всякога блести,
че Миро в теб Давидово се стича,
а всеки Верен, който приюти,
до сетния си миг ще те обича.

На него Аз Спасение ще дам
и името му няма да забравя,
че само със Духа на Авраам,
човекът е готов да Ме прославя.

При Мен, Маслино, раждай своя плод,
и Аз, комуто ща, ще го възлея!
Че Правдата е трайният имот,
и Вечната Ми Слава е в Елея.

Останалите… Те на друг са клон,
и той до време с гняв ще е отсечен.
Защото е осъден Вавилон,
а Святият Ми Хълм остава Вечен!

Стефан Главчев
(Тленен остатък)