Ще се върна в Небесния Град, преживял всички скръбни години и ще бъда завинаги млад сред Светии и цветни градини. Ще престане скръбта да боли. Ще изчезнат сълзите горчиви. Няма в гръб да ме целят стрели и злословят уста нечестиви. Ще пристигна с едната торба, във която таланти събирах. И за Господ в чрезмерна борба …

Нататък ТАЗИ ВЕЧНОСТ МИ СТИГА!

Захапал земния придатък със остри зъби като псе, не мисли алчният оттатък какво при Бог ще отнесе. Две-три разкошни лимузини с петзвезден някакъв имот и сметки банкови с дузини в залога за щастлив живот. Уви, съдбата е жестока за Вечност, ако иде реч. Свещеният за псето кокал посича го внезапен Меч. С една душа пред …

Нататък МИСЛИ, ЧОВЕКО!

На Верните придавам Вяра. За щедрите оставам Дар. Живея в топлата кошара на най-любящия Овчар. Там вълк овцете не напада. Наемникът не ги дои. Но всеки в бъдната Награда пребъдва, вярва и стои. Заветът Свят и благодатен е всичко в днешния ми свят. За мене няма път обратен или завръщане назад. Оставих за душите диря …

Нататък ЕЛА, ПРИ ГОСПОДАРЯ ВЛЕЗ!

Последната битка е тръгнала вече и в нея се сблъскват Човек и човече. Човекът – със Примера Свят от Голгота, осмян от простака, презиран от скота. Човечето – с низките гърбави страсти, подобни на тръни и жилещи храсти. Победата сякаш за всички е ясна. Поддържа човечето публика бясна. Бумтят барабани и свирят латерни. Кънтят на …

Нататък ПОСЛЕДНАТА БИТКА

Всеки ден Любовта ни боли, и от болки е Кръстна и Свята. Претърпява пирони, бодли, неизменна и в зов осъзната. Всеки ден Любовта е Завет с живи думи в сърцата положен. Да напомня, че в Огън и лед преминава животът тревожен. Всеки ден Любовта е Христос, Който Своята Правда явява и отеква по пламенна ос …

Нататък ЛЮБОВТА НИ БОЛИ!

Два кръга в живота ми има. С два кръга живея, творя. Единият носи ми зима, а с другия огнен горя. Единият - обръч с бодили, пристегнал главата ми с бяс, а другият - пояс от мили приятели в трудния час. Духът ми до днес оцелява, и няма в сърцето ми страх. Отвътре ме топли жарава. …

Нататък ДВА КРЪГА

Светът е криво огледало. Заблуда от невидим враг. Във него черното е бяло, а бялото - покрито с мрак. Възторг за земните къртици, заровени в безбожна кал. Печал за будните зеници, в които лъч е просиял. Върлува медиен капанът. Лови неверие и страст. А колкото души се хванат потъват в адовата паст. Една касапница трагична …

Нататък ПРИ ГОСПОД БОГ ЕЛА!

Аз нося Кръста Му. И знам какво на пътя ми остава. За стълпове на Божий Храм позорът равен е на Слава. Бодлите - перли са отвъд. Пирон - изпитаната Вяра. А с бича върху крехка плът рубин се ражда пред Олтара. Аз нося Кръста Му. Руган и хулен явно от мнозина. Но всеки бесен ураган …

Нататък АЗ НОСЯ КРЪСТА МУ!

Какво във Вечността ще отнесеш? Какво ще задържиш за необята? Обречен на насилство и грабеж, безумният парите си пресмята. Не мисли той, че скоро ще умре, а делото му ще стопи забрава. И няма как в плътта да разбере след земния живот какво остава… Когато има грешки в правопис едната гума лесно ги изтрива, и …

Нататък КАКВО ВЪВ ВЕЧНОСТТА ЩЕ ОТНЕСЕШ?

Моят стих е така неотложен в този свят, от неверие пуст. Любовта, без която не можем, носи Святото Име Исус. Кой във днешния свят Я познава да притихне пред Нея смирен и потъне в дълбока жарава, като Дар, от Отца подарен? Кой в Небето следи ще остави, до Следата от Божий Агнец - да размекне …

Нататък НЕОТЛОЖЕН СТИХ