ВИДЕНИЕТО С ТРИТЕ ВРАТИ ПРЕД БОЖИЯ СВЯТ ПРЕСТОЛ

Мили и Верни приятели на сърцето ми! Мога със сигурност да ви кажа, че духовното състояние, което наричам “удивление”, винаги се случва в мен, когато Господ въздигне сърцето ми до Святото Присъствие на Бог Отец. Защото в Божието Светилище и пред Отеческия Свят Престол духът благоговее от разпечатването на тайни и разкриването на съвършени знания, които никога не се явяват в битието на естествения и земен човек. Темата за духовното значение на Вратите е една от най-дълбоките и най-малко проповядвани в църквите. От вратата, която човек отваря, когато чуе хлопането на Спасителя, до отворените Врати пред Филаделфийската църква, и дори чак до Портите на Небесния Ерусалим, които също са Врати, но с един по-висок и триумфален смисъл.
Аз никога няма да забравя как Бог Отец преди година и половина каза едни думи на сърцето ми, когато писах книгата за “Ключът на Небесната молитва”. Тогава Той ми потвърди, че тази пророческа книга е възможно най-скъпоценната за мен, защото в нея Господ ми даде достъп до Своята вътрешна стаичка, като отвори Вратата на Сърцето Си за моя дух, за да видя как вътре заблестява Ключът Яхве, с който Небесният Отец ми въздава наяве. Но кажете ми тогава, приятели мои, кой друг Божий слуга ви потвърди такива категорични свидетелства от живота си на Вяра? Или кой друг слуга Бог Отец е виждал в Сърцето на Своя Син? Току така ли Исус отваря Вратата на Своята стаичка, за да покани някой в нея? Не е ли трябвало преди това този някой да Му е станал скъп сърдечен приятел, който носи товара Му, виденията Му, Кръста Му? Не е ли трябвало да мине през изпитанията Му? През Гетсимания, Голгота, Галилея? И ако аз самият съм платил неимоверно скъпата цена, за да бъда врата, през която Той влиза, за да стане явен и близък на Божиите чеда, то къде са останалите врати за Царя, за да възрадвам с тях сърцето си? Къде са тези, които трябваше да огледат живота си в чудесните стихове на псалома, които гласят:
“Издигнете, порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата. Кой е Тоя Цар на славата? Господ на Силите, Той е Царят на славата…”
(Псалом 24:-9-10)
Къде са християните, които в Дух и Истина са преживели това влизане на Царя на Славата? Не се ли упражняваха единствено в практикуването на едно Християнство, където отворените врати са тези на посещаваната църковна сграда в строго определените часове за религиозни служби, които непременно се заключват в края на работния ден, за да се отключат отново при следващото събрание? А къде остават тогава Божиите думи към ангела на Филаделфийската Църква в Откровението, които гласят:
“Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми…”
(Откровение 3:7-8)
И ако всички днес копнеем да се намерим по Дух, съдба и призвание именно в тази Филаделфийска Църква, която е опазила Божието Слово и не се е отрекла от Господното Име, то не трябва ли да знаем кои всъщност са тези “отворени врата”, за които говорят библейските стихове?
Нека ви кажа, че знанието, което ще получите от следващите редове на тази пророческа книга, е твърде тежко и дълбоко, за да бъде напълно осъзнато от един прочит. Затова тя ще остане със свободен достъп, за да извърши съдба на освещаване и просвещаване за всички, които искат да се възкачат на Хълма Мория и да преминат през Вратата Христос. Защото именно това пророческо слово ще им даде Вход през Вратата Христос, за да оправдае книгата заглавието си.
А сега нека да продължа с непосредственото водителство, което имах от моя Небесен Цар, защото аз все така оставах в Присъствието Му на Хълма Мория, като очаквах благодатните Му думи. И ето, че Господ ми проговори, като казваше:
“Стефане! Ти съвсем точно и правдиво отбеляза в духовното си встъпление към Моите братя и сестри, че Аз не отварям Вратата на Сърцето Си за всеки, който би похлопал на нея, за да го въведа във вътрешната Си стаичка. И за две хиляди години могъща активност на Святия Дух нещата винаги стигат дотам, че човеците отговарят на Моето хлопане на техните врати и Аз влизам, за да вечерям с тях и те с Мене. Така, с този акт на Вярата и на съвестта, която води до Покаяние, Църквата се е пълнила със изкупени човешки души и Кръвта Ми е спасявала сърцата на човеците. Но много Мои думи са останали утаени и неразбрани, ако и да казах, че който чете трябва и да разбира. Затова нека изпитам и теб, слуго Мой, с тайните, които някога прогласих. И за начало нека те попитам със следните въпроси:
Защо твоят Господ, Който беше неизразимо по-просветен и мъдър от всички книжници на Своето Си Време, не остави Лични писмени свидетелства за Себе Си? Защо не Си написах едно Собствено Евангелие със силата на Лична автобиография, което да засенчи Евангелията на Матей, Лука, Марк и Йоан? Перо ли нямах за ползване или пергамент за писане?”
Въпросите на Исус ме изненадаха, защото Той никога не беше ми ги задавал. И затова Му отговорих, като казах:
“Ах, Господи мой! Имал Си и перо за ползване, и пергамент за писане, и дървена маса със стол за сядане! Но Ти беше Словото, което стана плът. И Твоите ученици и Апостоли видяха Славата Ти, като на Единородния от Отца! Ти, Исусе, беше и оставаш Светлината, която озарява живота на всеки човек. Но има скрита причина поради която Ти не Си свидетелствал писмено лично за Себе Си, но Те потвърдиха, проповядваха и запомниха думите Ти Святите човеци, движими от Святия Дух…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Да, приятелю Мой! Наистина има скрита причина и затова Аз днес съм дошъл при теб, за да я направя явна за Моята Църква. А тази скрита причина ти ще разбереш, като Ме последваш във видението, което ще ти бъде дадено от Отец Ми пред Неговия Свят Престол! Защото е Свято видение, свързано с три Врати! А сега ела с Мен!”
След тези съкровени думи Господ докосна главата ми, а духът ми мигновено се извиси с Него в Святия Дух до Небесния Ерусалим и Божия Дворец на Святостта. А когато вече бяхме там аз паднах на коленете си, а Спасителят пристъпи напред и отвори вратите на Двореца, като казваше на Небесния Отец:
“Всемогъщи Мой Отче! Изпълних заръката Ти да въведа Твоя слуга пред Святия Ти Престол, за да му бъдат разкрити тайните за Вратите, според както Си благоволил да му ги откриеш! Ето, Небесни Мой Боже! Слугата Ти стои в Присъствието Ти и Те слуша!”
В отговор на Исусовите думи отсред отворените врати на Двореца се протегнаха огнените ръце на Всемогъщия, които ме хванаха и придвижиха напред, тъй щото минах през вратите на Двореца, като се озовах пред самия Свят Престол на Отца, който блестеше с ослепителна Светлина, примесена с Огън. И тогава с Глас, който наподобяваше тътен на скала, Отец Ми проговори, като казваше:
“Сине човешки, когото Аз съм предузнал и посочил да бъде пророкът на Сион! Видях неимоверното ти страдание и най-голямо поругание, на което беше подложен през всичките последни години, когато те пратих с Милостта Си в долината под Авраамовия Хълм, за да протягам чрез тебе Ръцете Си към разпръснатите и изгубените, та дано те биха познали Любовта, с която ги любя и Благостта, с която ги възвръщам към Себе Си! Но когато ти очакваше мек и смирен чернозем на Гион, за да сееш в него Святото Ми Семе, попадна на твърда, спечена и неплодородна почва! Почва, която нямаше да роди плодове за Моята Слава, нито да произрастят от нея растения на Моята Правда! Ти не събра грозде от тръни в долината, нито се утеши със смокини от репеи! Затова Аз реших да прекратя страданието ти сред местата на умноженото беззаконие и завинаги да те отделя като врата от рода на нечестивите, които няма да преживеят покаяние, нито ще се покорят на Правдата Ми!
Ето, сине човешки! Свършиха се вече скитанията ти в долината и пришелстването ти сред безплодните и неблагодарните! Ти отново си горе на Хълма на Моя Приятел Авраам и при Вратата, Която скоро ще се затвори за целия нечестив свят! Възправи се сега, та последвай Моя Възлюбен Син, Който ще ти даде пред Святия Ми Престол видението с трите Вечни Врати! Защото е последното видение, което давам за възвръщане на изгубените и за поправление на отпадналите!”
След тези твърде Святи думи на Отца аз усетих как Десницата на Исус докосна рамото ми, а Гласът Му вече говореше думи на сърцето ми:
“Възправи се, слуго Мой, и гледай как ще простра жезъла Си към Святия Престол на Моя Отец! Защото затова сега си въздигнат тук!”
В следващия миг аз се възправих, а Господ простря жезъла Си и от него излезе мълния, която започна да рисува със светкавичен блясък трите Вечни Врати, за които ми каза Отец. Първо се появи най-голямата и висока бляскава Врата, а на три крачки от нея се появи втора лъчиста и Свята Врата, по-ниска от първата, и накрая отново на три крачки от втората Врата мълнията нарисува третата най-ниска Врата. Докато ги гледах с изумление, аз видях как от горния праг на най-високата Врата се появи Бял Гълъб, Който разпери Крилата Си и полетя, за да премине през втората Врата, а след това и през третата…
Видението ме оставяше без дъх, тъй щото с вълнение стиснах ръката на Господ като Го попитах:
“Исусе! Какви са тези три Врати, които нарисува мълнията от Твоя жезъл? Те изглеждат чудни, прекрасни и възвишени в своята мека бисерна светлина!”
А Спасителят с тих и съкровен Глас ми проговори, като казваше:
“Първата Врата е Сърцето на Моя Отец! Втората Врата е Моето Сърце! А третата Врата е сърцето на онзи, който Отец или Синът биха изпратили на света, за да свидетелства като Слово за Тях! И според това дали Отец или Синът я изпраща, тази Врата има различна съдба и призвание!
А сега ти Ми кажи: Коя Врата подред съм Аз?”
“О, Исусе! Ти Си средната Врата, сиреч, втората!”
“А Святият Дух, Който премина като Бял Гълъб през Вратите, до средната Врата ли се спря с Крилата Си, или отиде до крайната, която е трета?”
“До крайната отиде, скъпоценен мой Господи!”
“Сега разбра ли защо Синът не Си написа Лична автобиография и Евангелие, но остави Гълъба да го пренесе като Слово до третата Врата?”
Думите на Господ бяха пълни с толкова прекрасна Скрита Манна, щото с неизразимо вълнение Му отговорих, като казах:;
“Да, Господи мой! Сега разбирам, че Троицата сътворява Вечни Врати и благовестието е дълг и призвание именно на крайната трета Врата, с която Светлината на Сион слиза до самия свят, за да извърши Волята на Отца!”
Исус сърдечно се усмихна на отговора ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Запомни, и нека го знаят всички мои, че когато Отец изпраща трета Врата от Сион, тази Врата винаги е Божий пророк! А когато Синът изпраща трета Врата от Сион, тази Врата винаги е Божий праведник! А говорил ли съм ви затова в Евангелието, Стефане?”
“Да, Спасителю мой! Говорил Си ни! Но едва ли, който е чел, е разбирал думите Ти! Защото Ти каза на всички ни:
“Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи…”
(Матей 10:41)
С тези думи Ти показа почит към Отец като към първа Врата, която изпраща пророк, и чак след това яви и Твоя избор в праведника!”
“Иди тогава един стих по-назад в Евангелието, слуго Мой! И прочети думите, с които ви казвам:
“Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил…” (Матей 10:40)
Виждаш ли как тези Мои думи се оглеждат във видението с трите Вечни Врати, които са тук пред Божия Свят Престол? Не става ли тогава ясно за Моите, че който приема третата най-малка Врата, приема и Втората Врата, а който приема Втората, приема и Първата?”
“Да, Господи мой! Защото Святият Дух свидетелства еднакво могъщо и за трите Вечни Врати!”
След последните ми думи Господ се развълнува в Духа Си, а после ми каза:
“Именно това исках да чуя от теб, Приятелю на Сърцето Ми! Именно това, че Святият Дух свидетелства еднакво могъщо за Отца, Сина, и Небесните им пратеници! А имаш ли отговор защо това е така?”
В този миг Белият Гълъб ме покри с Крилата Си, тъй щото се сниших до нозете на моя Спасител, като Му казах с твърде развълнуван глас:
“Имам точният отговор, прекрасен мой Господи! И това е отговорът на Апостолът Ти Павел:
“Но, който се съединява с Господа е един дух с Него…”
(1 Коринтяни 6:17)
“Сега разбираш ли защо си на един Дух с Мене и защо толкова лесно отговорите идват на устните ти?”
“Да, Господи! Защото всички Врати след Първата Врата произхождат от Нея, за да Я прославят както на Небето, така и на земята!”
“Иди тогава и за сетен път прослави Святото Име на Моя Отец, като дадеш това най-скъпоценно послание на Моите братя и сестри! И кажи на всички с неизказана радост да очакват следващото видение, което ще ти дам! Защото ще бъде видение, свързано със Святите очертания на Вратите!
Аз, Вратата към Хълма Сион, все още говоря и не млъквам!”