Светът ще се върне до дните на Ноя –
безбожен, отровен, лукав,
и смут ще разтърси на злите покоя
с присъда от Божия Гняв.

А времето страшно съдби ще издави
и адът души ще плени,
дори да се считат за живи и здрави
и праведни в своите дни.

Дори да решат, че дъската му хлопа
на някакъв смахнат поет,
бучат небесата, приижда потопът
и всички ще влачи навред.

Напразно ще трупат суетни валути.
Богатство не ще ги спаси.
А дните тогава ще бъдат минути
и времето Дух ще скъси.

Грехът от разплата не ще да избяга
пред Вечен и Свят Съдия.
И ропот, ударен с желязна тояга,
ще има съдба на змия…

Но който на Господ в Завета се взира,
за светските страсти умрял,
когато потопът бучи и напира,
ще бъде за Бог оцелял.

На Белия Гълъб покрит от крилата
и в древен ковчег приютен,
ще види как чудно цели се земята
на Господ с Великият Ден…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)