Ще отшумят и болка, и тревога,
и всичката ми скръб ще се стопи.
Каквото можех – още ще го мога,
защото имам Бог да ме крепи.

Каквото писах – вечно ще пребъде
след сблъсъка със преходната кал.
Дори в блага светът да бе оскъден,
не в него е последният ми дял.

Ще чезнат клевети и грозни хули.
Ще онемеят гордите уста.
Последната сълза ще се търкули
преди да се отприщи радостта.

Прокуден – своя изход ще открия
и морен ще прекрача светъл праг.
И не пелин, но гроздов сок ще пия,
високо над губителния мрак.

Ще видя колко смисълът си струва
и как пред Трона жертвата тежи.
Изкупен там духът ми ще ликува,
преборил с Меч вертепа от лъжи.

Със малък сноп приятели във Вяра
ще свърши отреденият ми срок,
а старият осел ще доизкара
товара си до онзи Хълм висок.

И нека само Милост ме загърне
и Благостта отвори ми Небе,
а Господ вътре в мене да надзърне,
че Кръст, Завет и Истина ми бе…

Стефан Главчев
(Тленен остатък)