“Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете. Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха. Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира. Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно…”
(Йоан 10:7-10)

ВИДЕНИЕТО СЪС ЗАТВАРЯНЕТО НА ВРАТАТА ХРИСТОС ЗА БЕЗПЛОДНИТЕ ХРИСТИЯНИ

Мили и Верни приятели на служение Мория! Дължа тази последна пророческа книга не само на вас, които устояхте с мен през всички трудни и мъчителни години, но и на моите неприятели и зложелатели, чието единствено желание беше да видят и преживеят рухването ми и пълното ми съкрушаване на Господния Път. Ако сам бях избрал или посочил себе си за Делото, което извърших като покорен слуга, то досега моят провал да се беше случил не стократно, но хилядократно. Но ето, че преминаха годините на един цял Христов живот, и нито един косъм не е паднал от главата ми, без това да го е заповядал моят Бог. И вместо да се проваля и изчезна от духовния небосклон, аз се закрепих в повереното ми поприще, като написах и изявих всичко, което стоеше в плановете на Господ Исус Христос, и дори се подвизавах в извънредно написани послания, които не Той поиска да ми даде, но аз ги измолих с всичката си ревност за Святото Му и правдиво Дело. А когато не пишех пророчески книги, от сърцето ми се стичаше Мирото на псалмопевеца Давид, за да славя и радвам Сърцето на моя Спасител със стиховете на личното ми преклонение пред Него.
Но ето, че настъпи драматичната и съдбоносна 2026 година. Година, в която исках да напиша дълбоката пророческа книга за “Проклятието Пандора”, което вече се стоварва върху целия свят с тоталното нашествие на изкуствения интелект, на квантовите технологии и роботизацията, с които човеците са обречени да бъдат мамени, манипулирани и поставени под най-жестокия контрол от сатанинските елити, които работят за каузата на човека-Антихрист и възцаряването на Новия световен ред. Моят Господ, обаче, не ми даваше никакъв сигнал за написване на тази книга, като ме предупреди, че настъпва едно време на разделение и пресяване, в което трябва отново да се върна на Хълма Мория, за да съхраня себе си и Неговите за Мига на Грабването.
Вероятно бихте ме попитали не съм ли бил винаги на Хълма Мория, след като с книгите си се явявам свидетел на Авраамовата Вяра и Принос? А аз ще ви отговоря, че поради голямата Благост и Милост на Бога и Отца аз слязох в долината под Хълма, за да имат разпръснатите Божии души изобилен достъп до всичко, което ми е било дадено по Благодат. Това мое слизане в долината продължи цели дванадесет години, защото то започна след написването на книгата за “Тайните на Сътворението”, когато Исус ми даде още един специфичен духовен товар, като ми заповяда най-важните пророчески книги да бъдат изговорени от мен, за да стане още по-успешно Делото на служение Мория. А този проект погълна цели десет години на усърдие и постоянство. И със сигурност аз щях да продължа да стоя в долината и да се надявам, че Лъчите от Хълма спасяват души, когато един ден Господ дойде към сърцето ми, а Гласът Му беше гневен, твърд и категоричен. Защото тогава Той ми каза:
“Слуго Мой! Време е да напуснеш долината на света и да се върнеш отново на Хълма Мория, защото допуснатите от Отец Ми години, в които протягаше ръка към руините на Пентаполиса, вече се свършиха!”
“А какво ще означава това в дело и действителност, Господи? Какво трябва да се случи със завръщането ми на Хълма?” – попитах Го аз. А тогава Господ ми отговори, като казваше:
“В дело и действителност означава, че ти вече извървя пътя на Милостта до човеците, но сега настъпва времето, когато те трябва да извървят своята част до Хълма, защото Аз не мога да ги спася, ако останат там, където сега се намират. Понеже върху много от тях веят ветровете на лукавия и те се огъват от самия дух на света, който ги прави егоистични, неблагодарни, анонимни и неспособни на жертва и принос за Моя Бог и Отец. И ако ти наивно си вярвал, (понеже любовта на всичко хваща вяра) че ще ги вдъхновиш и накараш да станат пламенни боголюбци, то значи изобщо не си разбрал какво се случи при Вратата на Хълма, от Която излизат лъчите на всички пророчески книги. А Аз дълго време ти спестявах всичко това, защото е покъртителна гледка, която със сигурност би те потопила в чрезмерна скръб.
Аз съм тази Врата на Хълма, Стефане, а ти си вратата, чрез която исках да докосна и привлека към Себе Си всичките Си разпръснати овце. И при все, че те обичам с всичката Си пламенна Любов, Аз повече не мога да ти спестявам това, което търпях и премълчавах през последните десет години.
Виж тогава реалната картина на умноженото беззаконие, което се разиграва пред очите на твоя Господ от мига, в който реши да направиш пророческото благовестие твърде близко и достъпно за човеците…”
В онзи миг Господ докосна главата ми и аз не видях овце с бяла вълна от праведност и боголюбие, но глутници от кучета, които тичаха да вземат своите користи от Хълма Мория. Те не влизаха през ослепителната Врата на Исус, но минаваха встрани от Нея, като захапваха с челюсти всички божествени послания, до които аз им бях дал достъп чрез отворените широко врати на всички мои блогове в Интернет. И както анонимни и неблагодарни минаваха встрани от Вратата Христос, за да влязат и влачат каквото докопат, така анонимни и неблагодарни се изнизваха надолу към долината, захапали заграбеното…
От тази гледка през сърцето ми премина непоносимо остра болка и аз побързах да кажа на Исус:
“Ах, Господи мой! Та нали Ти преди години ми даде видението за излъганите псета и безполезните користи, с което още тогава изобличи тази порочна и зла обхода с Благодатта Ти? Не вижда ли сега слугата Ти абсолютно същото видение?”
“Сега виждаш много повече от преди, слуго Мой! Сега виждаш категоричната изява на думите Ми от Евангелието, където казах на всички ви:
“Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби…”
(Йоан 10:10)
Сега виждаш едно зло и извратено поколение, което обича крадените води и крадения хляб, но е престанало да внимава в сетнината си, за която в Притчите е записано:
„Крадените води са сладки, и хляб, който се яде скришом, е вкусен, Но той (крадецът) не знае, че мъртвите са там, и че гостите й (на тази кражба) са в дълбочините на ада…“
(Притчи 9:17-18)
Колко пъти твоят Господ трябваше с погнуса да гледа как пастори-наемници крадат идеи, видения и откровения от книгите ти, за да ги представят като свои, без да цитират първоизточника и да признават духовния авторитет на пророка, на когото са били дадени от Престола на Благодатта? И как да признаят авторитета ти, като ти отдавна си бил анатемосан от тях, а книгите ти са били похулени? Знаят ли тези кучета и лъжехристи каква ще е сетнината им за кражбите, които сториха пред цялото Небе? Проумяват ли какъв буреносен Гняв от Бога и Отца е надвиснал над тях?”
Думите на Господ се забиха като огнени стрели в душата ми, тъй щото сълзи бликнаха на очите ми, а аз коленичих пред Него, като Му казвах:
“Прости ми, Спасителю! Аз съм сторил наистина голямо безумие пред Тебе, защото любовта ми не трябваше на всичко да хваща вяра, но да бъде изобилно и всячески просветена, за да изпитва всички неща, които се различават…”
“Не, слуго Мой! Не си сторил безумие, но сам Отец Ми те прати като врата, през която да простира ръцете Си и да изпълни думите Си дадени на Пророк Исайя:
“Достъп дадох на ония, които не питаха за Мене; близо бях при ония, които не Ме търсеха. Ето Ме! Ето Ме! рекох на народ, който не призоваваше името Ми. Простирах ръцете си цял ден към бунтовнически люде, които ходят по недобър път след своите помисли…”
(Исайя 65:1-2)
И ако те намразиха теб, като смирена врата на Отца, която не потърси интереса и печалбата си, нито се възгордя и надигна поради избирането си, то колко повече намразиха Вратата, Която е твоят Господ, Който те водеше до дълбочините на Духа и във височините на Божията тайнствена премъдрост? Какво ще се случи с поколение, което тича на корист и бърза на грабеж, а устата му е гроб отворен и сърцето му мъртвешка гробница? Какво ще се случи със сухи пръчки, неспособни на никакъв плод и благодарност към Бога и слугите Му? Няма ли твоят Господ да Си прочете най-радикалните думи, изречени в Евангелието, които гласят:
“Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят…”
(Йоан 15:6)
Какво значи “изхвърлен навън като пръчка”, слуго Мой? Когато някой поиска от вън да влезе вътре, то не отваря ли Вратата? Но ако Вратата е заключена и го е отхвърлила навън като един, който не е достоен да премине през Нея, то тогава какво му се пише на такъв при изгарянето от огъня във външната тъмнина?”
“Ти Си дълготърпелив и Съвършено справедлив, Господи! Затова и присъдата Ти върху онзи, който не пребъдва в Теб, ще е огнена и страшна, защото с Бог поругаване не бива. Но явно, че моето поругание от тези кучета и напълно изсъхнали пръчки е причината да напусна долината и да се възкача отново на Хълма, където ми е мястото, защото времето на Твоето дълготърпение вече е изчерпано и всичкото благовремие от Бога и Отца вече се е стопило!”
“Не просто да напуснеш долината, приятелю Мой! Не само това! Но без всякакво чувство за вина или дълг да направиш Божията съкровищница напълно непристъпна за користолюбци в духа на Ахан и Амалик, и неблагодарници в духа на поглъщателя. Защото ти казвам Истината, че и хиляда книги с послания да ти беше дал Всевишният, щеше да бъдеш ограбен до последната от тях, без да получиш дума на благодарност или някаква материална подкрепа за Делото, което вършиш!
Днес Аз затварям на Хълма Вратата, Която съм, и вратата на слугата Ми Стефан, заради охладнелите от умноженото беззаконие, които са мерзост и зло пред Очите на Святия Ми Небесен Отец! Защото е време Любовта към Бога да бъде изпитана не на думи, а в дела, не в намерения, а в реални и истински стъпки към Хълма, на който Авраам беше наречен Божий Приятел!
Аз ще направя тази последна пророческа книга, която ти давам, като паметна и знаменателна за двете поколения, които сега са пред очите Ми! Едното поколение, родено на Хълма Сион, още повече ще те заобича, защото ще му бъдат разкрити най-дълбоките и най-покрити тайни за Вратите, които никога не са му били изявявани! А другото поколение, родено от виното на блудницата Вавилон, още повече ще те намрази, защото няма как да потисне безсилието и яростта на демоните, от които е обладано, и бесовете, от които е обсебено!
А сега просто се възкачи на Хълма и спри всякакъв достъп на неблагодарните и безплодните до книгите, които написа и изговори през годините на своето слугуване! А колкото до стиховете ти – те нека да останат за прочитане, за да доказват на всички нови посетители и читатели, че това е място на Божие благоухание и ще остане такова до свършека!”
Мили приятели! Този беше разтърсващият ми разговор с моя Господ, който мислех да ви спестя, понеже изобщо не знаех, че е решил да ми даде тази последна книга, свързана с Вратата, Която е Той, както и с тайните на останалите Врати. И понеже служа на Верен и Истинен Господ, казвам на всички вас, че никога, ама наистина никога няма да бъдете оставени в духовна нужда от Него и слугата Му!
Всеки, който поиска да се възкачи на това Свято място, наречено Мория, протяга ръце към Онзи, Който Авраам нарече Йеова-ире, защото винаги и навсякъде Той промисля Благодат и Живот за чедата Си. Понеже са възлюбили Вратата, Която сама казва за Себе Си:
“Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно…”
(Йоан 10:10)
Амин и Амин!

(следва продължение)