Какво ли ще може духът ти да стори
когато Вратата пред теб се затвори?
Дали ще намериш утеха тогава
сред крясък и злоба, сред писък и врява?

Защо ли живял си живота си личен
да стигнеш до края, безумно трагичен,
без капка идея какво те постига,
когато сърцето ти влачи верига?

Доброто и Злото – уж толкова ясни
пред теб се размиват в посоки опасни
и ставаш измамен в изкусен спектакъл
какъвто навярно едва ли си чакал…

Ще върне ли някой изтеклото време
да може отново безгрижен да дреме,
а Господ в съдбата му все да е длъжен
честит да го прави и никога тъжен?

Защо за промяна е винаги късно
и всичкото чисто е толкова мръсно,
а Свята Голгота последна е грижа
за слепия грешник във тленната хижа?

Защо ли? Защо ли? Сънят е мъртвешки!
Потъват във него съдбите човешки.
Христос да почука – и отговор няма
понеже отвътре са група голяма…

Какво ли ще може духът ти да стори?
Дали тъмнината с лъчи ще пребори?
Дали ще погледне към Правдата стара,
че Бог се открива със Слово и Вяра?

С Любов те заричам – мини през Вратата!
Не утре! Не в нова измислена дата!
Но днес, на мига, в който Господ те чака,
да смъмри убиеца, дебнещ във мрака!

Амин и Амин!

Стефан Главчев
(Тленен остатък)