ВИДЕНИЕТО СЪС СВЯТИТЕ ОЧЕРТАНИЯ НА ВРАТИТЕ НА ОТЦА И СИНА

Мили и Верни приятели на Мория! Ако някой до днес ви е залъгвал, че упражняването на Вяра в Бога е най-лесното нещо, то той със сигурност е искал да разруши съдбите ви и да помрачи сърцата ви. Онази плитка религиозна представа, че Господ иска от вас да ходите на църква веднъж седмично, а след това да се посветите единствено на себе си, трябва веднъж завинаги да изчезне от въображението ви, защото духът на света ще ви приспи така, както приспа Христовите сподвижници под листата на маслините в Гетсиманската градина. А сам Спасителят ни казва в една от притчите Си, че докато спяха човеците, неприятелят дойде и пося плевели между житото, а след това си отиде. Аз никога не съм залагал на такова спящо Християнство, но истината е тази, че то днес е навсякъде по света. До такава степен, че вече не говорим за ниви с жито и тук-таме плевели, но за ниви с плевели, където житата са нарочени за неприятели, бунтари, еретици и отявлени грешници. Точно за това време ни предупреди Исус, като каза ясно на всички нас:
“Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен…”
(Матей 24:12-13)
Кой, обаче, устоява докрай, за да бъде спасен? И как изобщо става самото устояване на такъв човек?
Нека да ви припомня едни знаменателни стихове от “Посланието към Евреите”, които гласят:
“Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек. Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение…”
(Евреи 2:9-10)
Виждате ли, че Бог привежда “много синове в слава”? Прочитате ли, че именно Господ Исус е “начинателя на тяхното спасение”? А това непременно означава, че са преминали през Неговата Врата, за да бъдат на Небето Негови праведници. Защото помним от предишното видение, че Вратата Христос праща на света именно праведници. А къде още можем да прочетем за тези Христови праведници? Не е ли записано ясно отново в “Посланието към Евреите” именно за тях:
“…но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата…”
(Евреи 12:22-24)
Тези “духове на усъвършенствуваните праведници” не са се упражнявали в днешното светско Християнство, нито са ходили веднъж седмично на църква, за да се изживяват като вярващи в Бога.
Не, приятели мои! Те са сторили нещо друго, а именно:
Преминали са през Вратата Христос и Тя ги е дарила с всичкото духовно усъвършенстване, с което всякога да бъдат угодни на Бога и Отца и сам Всевишният да ги прослави на Хълма Сион. А това вече е съвсем друго благовестие, радикално различно от религиозния прочит на Божието Слово. И изобщо колко от християните днес виждат своя Господ именно като Врата, през Която трябва да преминат? Знаят ли те колко много са изпитанията, свързани с преминаването през тази Врата? Ще пусне ли Тя през Себе Си човеци, влюбени в егоизма и личния си интерес? Ще пусне ли през Себе Си търговци и печалбари, буквоядци и теолози, доктринери и кариеристи, лицемери и насилници?
Не, приятели мои! Такива могат да преминат само през вратите на някоя църковна сграда, която са построили с волните пожертвувания на бедните и отрудени човеци, но никога, ама никога през Вратата Христос, Която първо би убила плътските им желания, после душевния им комфорт и самодоволство, а накрая тщеславието на собствената им праведност. И аз ви моля да забележите, че досега все още ви говоря само за Вратата Христос, Която ражда, утвърждава и въздига на Хълма Сион духовете на усъвършенстваните праведници. А как ли се преминава през Вратата на Отец? Ще стигне ли някой до Отца без да е стигнал до Сина? Ще направи ли стъпки на приближаване до първата Свята Небесна Врата, без да го е покорила Втората? Помним ли едни твърде знаменателни думи на нашия Спасител, който ни учат, че първата и втората Врата са не просто близки една до друга, но са напълно съединени? Защото когато Филип помоли Спасителя да му покаже Бог Отец, то тогава Исус сърдечно и с голяма Любов му отговори, казвайки:
“Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела. Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела…”
(Йоан 14:9-11)
Когато Авраам принесе сина си Исаак на Хълма Мория, то той само през Вратата на своя Отец ли премина или и през Вратата на Сина? Не каза ли той на невръстния си син думите на съкровената си Вяра:
“Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне…”
(Битие 22:8)
И не беше ли духом и пророчески изявен в това агне именно Божият Агнец, Който носи греховете на света? Не изяви ли Той в Евангелието на всичките помрачени и озлобени срещу Мисията Му юдеи:
“Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва…”
(Йоан 8:56)
А кога се зарадва праотецът на нашата Вяра? Не тогава ли, когато в един вид на Възкресение получи обратно невредим сина си Исаак? И ако аз ви говоря за всичко това преди видението със Святите очертания на Вратите на Отца и Сина, то го правя, за да всели у вас Святият Дух всичкото възможно благоговение, преклонение и възхищение от чудното Спасение, което Бог е промислил за всички вас. Защото, колкото до мен, аз имам свидетелствата за преминаването през тези Святи Небесни Врати, защото не бих описал дори едно видение от Божието Светилище, ако Отец и Синът не би бяха дали изобилен вход през Вратите Си, за да дам на Божиите люде именно Техните думи, послания и Святи повеления. Но ако някой не е търсил тези Вечни Врати, а е предпочел земни врати с панти, ключалки и резета, то аз ще бъда другоезичен за него и твърде мъчен за разбиране и проумяване. И нека след това дълго встъпление да продължа с непосредствените думи на моя Господ, защото аз все така оставах пред Божия Свят Престол, а духът ми продължаваше да гледа на Вратите, които Господната мълния изяви пред мен. А тогава Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Верен пророко на Сион, който не се поклати от своето Вечно призвание от Отца, но изяви цялата Ми Небесна Правда! Без всякакво извинение ще останат пред очите Ми човеците, които храних чрез теб през всичките тридесет и три години на живота ти с отбраните скъпоценни ястия на Моята трапеза! Защото за изминалото време те трябваше да възрастят в ръста и мярката на Моята пълнота! Да познават височините и дълбочините Ми! Да познават широчината и дължината Ми! Да познават чудото, което сътворих с едно напълно отдадено Ми сърце, и един съд, който живя във времето, когато всички търсеха своето си, а само малцина онова, което е Исус Христово!
Мнозина решиха, че са спечелили най-голямото постижение в живота си, когато Аз съм хлопал на вратите им, а те са Ми отворили, за да вечерям с тях! Те са решили, че това ще Ме впечатли и Аз ще им го зачета за пълен и изобилен достъп до Хълма Сион. Но с тях се е случило това, което казва известната игра на думи, а именно, че “едните имат Достъпът, а другите имат доста път”. Нека тогава думите Ми да им послужат за хладен душ и изтрезняване от всички илюзии, с които приемат Спасението в Божието Царство. Защото сега казвам на всеки от тях поотделно:
Ако в Началото Аз влязох в твоето сърце, за да вечерям с тебе, днес преди Края ти трябва да влезеш в Моето Сърце, за да вечеряш с Мене! А в Моето Сърце влизат само тези, които преминават през Вратата Ми и всячески се стремят да влязат през Вратата на Отца Ми! И точно по тази причина някога Ангелът Господен даде на Моя Апостол и Пророк Йоан да запише Верните и Истинни думи:
“Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи…”
(Откровение 19:9)
Първата вечеря е просто вечеря за опознаване, но последната Вечеря е Вечеря на сватбено бракосъчетаване! И тя ще се случи само за преминалите през Вратата Ми!”
Думите на моя Господ бяха толкова висока и Свята летва, щото това ме накара отново да коленича в подножието Му и тихо да Му кажа:
“Ах, Исусе! Твърде висока е летвата на Небесното Ти благовестие! Тя прави много мъчен Входът през Вратата Ти! И сега в сърцето ми напират думите на Апостола Ти Петър, който заяви в посланието си:
“Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие? И ако праведният едвам се спасява, то нечистият и грешният где ще се явят?”
(1 Петрово 4:17-18)
В следващия миг Господ ме възправи на нозете ми, а очите Му вече горяха от Огън на божествена ревност. И тогава Той ме попита:
“Не дадох ли чрез теб най-могъщия заряд от Свято помазание и Сила на Моите Верни люде? Не ги ли благославях изобилно с Водата, Хляба, Виното, Маслото и Солта на Моя Отец? И не съм ли преценил, че Словото е достатъчно именно за това най-последно и критично време, когато всички разумни девици трябва да преминат през Вратата?
Ако някой е съхранил в сърцето си всичките Ми думи, които му подарих чрез тебе, то той ще премине през Вратата без всякаква съпротива и сътресения! Но ако друг е хвърлял зад гърба си Моите думи и не е внимавал в тях, за да очисти и приготви сърцето си за последния съдбоносен преход, то такъв е чел книгите ти не за Спасение, но за собствената си повреда, падение и погибел.
Затова сега ти погледни към Божия Свят Престол и трите Вечни врати, защото ще сторя знамение пред сърцето ти и ще направя духът ти да се съедини с последната трета врата, защото тя духовно отговаря на стоенето ти пред Отца и Сина. А след това ти ще чуеш какво ще ти каже Святия Дух, когато като бял Гълъб премине през очертанията ти…”
Сърцето ми съвсем примря от онова, което щях да преживея. И докато още гледах, Господ извади жезъла Си отсред мантията Си, като докосна сърцето ми. А тогава духът ми се измести от мястото си и аз видях как третата врата неудържимо ме привлича, докато се срасна с мен и аз с нея. Така погледът на очите ми остана завинаги вперен и съсредоточен във Вечните две Врати пред мен. И ето, че белият Гълъб отново се появи от горния праг на Отеческата Врата, като прелетя през Вратата Исус и спря в моите очертания, като ми казваше:
“Стефане! Възлюбен слуго на Отца и Сина! Приближи се сега с очертанията на вратата си до Вратата Исус и забележи Нейните очертания, за да ги съхраниш като Свято знание за Божиите люде! И недей се стреми да правиш никакви усилия от себе си, защото втората Врата вече неудържимо те привлича…”
Миг след думите на Святия Дух аз усетих как Небесните лъчи от очертанията на Вратата Христос ме прегръщат и привличат. Това беше прегръщане на Приятел, ласка от Любов и призив от неизразима Благодат без мяра. А когато вече бях под Вратата Христос с моята по-малка Врата, чух Гласът Господен да ми казва:
“Погледни сега към долния праг на Вратата Ми, Приятелю! И кажи на всичките Ми братя и сестри, че този праг отговаря на Смирението, с което Божият Син придоби образ на слуга и смири Себе Си до смърт на Кръст!”
С удивление погледнах долния праг, когато в него заблестя картина от Евангелието, където Исус измиваше нозете на учениците Си, а след това до нея се появи втора картина, където Спасителят, разпнат на Кръста, предаваше Духа Си на Бог Отец.
А Гласът Господен отново ми проговори, като казваше:
“Погледни сега към горния праг на Вратата Ми, Приятелю! И кажи на всичките Ми братя и сестри, че този праг отговаря на Мъдростта, с която Божият Син блестеше на света!”
С още по-голямо удивление погледнах нагоре, откъдето ме озаряваха меки слънчеви лъчи. И всред тях аз отново виждах чудна картина от Евангелието, където момчето Исус поразяваше с Мъдростта Си книжниците от Соломоновия Храм, а след това и втора чудна картина, където Господ стоеше на висока планина, изговаряйки проповедта Си, а лъчите му удивляваха и съживяваха сърцата на всички, които Го слушаха…
Така, за трети път, Гласът Господен ми проговори, като казваше:
“Погледни сега към дясната страна на Вратата Ми, Приятелю! И кажи на всичките Ми братя и сестри, че тя отговаря на Вярността, Която Синът има към Своя Отец! Защото в тази Вярност е духовната Ми Сила!”
С вълни от неизразима любов към Спасителя, аз погледнах към дясната страна на Вратата Му, в която виждах златни нишки на Небесна Канара. И една от нишките се разтвори в картина, където виждах как Сатана изкушава в пустинята моя Господ, предлагайки му да превърне камък в Хляб, а друга нишка, докосната от първата се изрази във видение, където отново дяволът предлагаше всичките царства на света и тяхната слава само срещу един поклон от Исус. Но всичките златни нишки в тази Свята Канара си оставаха златни и не потъмняха от сатанинска ръжда, защото усилията на дявола се разбиваха безрезултатни в Христовата Вярност към Бога и Отца.
И накрая, за четвърти път, Гласът Господен ми каза:
“Погледни сега към лявата страна на Вратата Ми, Приятелю! И кажи на всичките Ми братя и сестри, че тя отговаря на Истинността и Божията Вечна Правда, за които Синът положи Живота Си пред Своя Небесен Отец!”
С възторг и блаженство, които не мога да опиша, аз погледнах към лявата страна на Вратата Исус, когато тя ми се яви пред очите като най-високия от стълповете на Божия Храм. И в нежните мраморни линии на този стълп аз виждах съхранена до века Кръвта Исус Христова, белязала кулминацията в отстояването на Истината и Божията Вечна Правда. И ето, че картина се появи сред мрамора, където Господ блестеше като Слънцето в Силата Си, а Бог Отец проговаряше от облака на Неговите спътници, казвайки им, че Този е Неговият Възлюбен Син и само Него трябва да слушат. А Слънцето мигновено премина в друга картина от пустинята в Дамаск, където щеше да озари с лъчите на Истината най-прославения от Апостолите Си.
А след като бях видял очертанията на цялата Му Врата, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Тази е Вратата, през която искам всички Мои братя и сестри да преминат, Стефане! Врата на Моето Смирение пред Отца и Мъдрост от Него! Врата на Моята Вярност към Отца и Истинност за Него!
Дяволът няма измислени оръжия против Тази Врата! И когато Тя се движи някъде – обръща в ужас и паника всичките порти на ада! Всеки, който премине през Вратата Ми, нека се счита поканен за Сватбената Ми Вечеря, защото е от Моите Звани, Избрани и Верни!
А ти сега отново чуй какво ще ти каже Белият Гълъб, Който през цялото време на това видение стои с разперени крила сред вратата ти!”
Усетил полъха от нежните пера на Белия Гълъб, аз отново Го чух да ми казва:
“Стефане! Възлюбен слуго на Отца и Сина! Приближи се сега с очертанията на вратата си до Вратата на Отца и забележи Нейните очертания, за да ги съхраниш като Свято знание за Божиите люде. Защото от тази Врата дойде призванието и избирането ти! Тя те предузна и предопредели! Тя ще те оправдае и прослави! Тя е Върхът в призванието на духовния човек и блажен е всеки, който иска да Я познава! И недей се стреми да правиш никакви усилия от себе си, защото огнените й вълни ще те придърпат!”
Святият Дух още довършваше думите Си към мен, когато вълни от Огън излязоха от Вратата на Отец, като придърпаха вратата ми под Неговата. И аз, гледайки внушителните Й размери, затворих очи в знак на смирение, защото в това видение, приел образ на врата, не можех да коленича. И ето, че Бог Отец прогърмя с Гласа Си, аз Го чувах кристално ясно:
“Сине човешки, когото съм избрал да бъде пророкът на Сион! Аз те родих от Вратата Си и Аз написах съдбата ти във Вечните Си скрижали пред Престола Ми! Отвори сега очите си и ги повдигни към горния праг на Вратата Ми, защото той отговаря на Святостта Ми!”
Чул думите на Всемогъщия, аз отворих очите си и погледнах горния праг на Вратата Му. А там видях мека бисерна Светлина, която се разстилаше като бяла коприна върху Хълма Сион. И гънките на тази бяла коприна бяха като вълните на езеро, толкова величествено и спокойно, щото то галеше сърцата на всичките Небесни творения. А докато гледах, Отец ми казваше:
“Тази е Святостта Ми, с която искам да отделя от света всички Мои чеда, за да Ми бъдат царско свещенство! С тази Моя Врата слязох на върха на Синайската планина и при Преображението на Моя Възлюбен Син! С нея привличах Моисей и Илия, за да Ми станат златни светилници пред Престола! С нея слизах при шатъра за срещане и пак с нея заповядвах на пристъпилите да изуят обущата от нозете си, защото мястото, на което стоят, е Свято!
Но ти сега погледни и долния праг на Вратата Ми, пророко на Сион!”
Послушал Отеческия Глас, аз погледнах към долния праг на Вратата Му. И тогава видях там златни престоли, приготвени за Съд. Видях и легиони Божии ангели, застанали зад Архангел Михаил и чакащи знак от Всемогъщия. Видях и душите на Христовите свидетели, преживели гонения и мъченическа смърт, и всичко това потресе сърцето ми. А тогава Бог Отец отново ми каза:
“Тази е Справедливостта Ми, Стефане! Защото Правда и Съд са основа на Престола Ми! И съвсем скоро във времето, което уловя, Аз ще осъдя нечестивия свят и жестоко ще накажа проклетия род на осъдения дявол и Сатана. И няма да има нито едно злодеяние, непокрито от Господното опрощение, което да не заслужи справедливото си наказание в дълбините на огнения пъкъл, а след това и във вълните на огненото езеро, което гори с жупел!
А ти сега погледни дясната страна на Вратата Ми, слуго Господен!”
Повдигнал очи от долния праг, аз погледнах към дясната страна на Отеческата Врата, където видях преплетени клоните на Лоза, Маслина и Смокиня. От самите клони постоянно растяха плодове и от всички тях се разнасяше прекрасно и сладко благоухание. А Отеческият Глас вече ми казваше:
“Тази е Благостта Ми, възлюбен от Мене слуго Исус Христов! Тук са всичките Плодове на Святия Дух, родени от Лозата на Земеделеца, и от Маслините и Смокините на Божиите пророци! И понеже Аз съм Бащата, Който дарява тази Благост на човешките чеда, то и затова тя е наречена Божия Благодат!
Всеки, който даром получи благата Ми, и даром ги дава, се стреми към Вратата Ми и наяве показва, че е роден отгоре и се стреми към горното от Мене призвание на Христовата Врата!
Всеки, който омърси даровете Ми с цена, за да ги продава на сергия, е роден от проклетия дявол и сатана, който е първородният търговец, паднал в бунт и грях против Престола Ми!
Но ти сега виж и последната лява страна на Вратата Ми!”
С вълни от любов и преклонение пред моя Небесен Отец, аз погледнах към лявата страна на Отеческата Врата. И така видях върху нея Господния Исоп, който се увиваше подобно на бръшлян по цялата й дължина. А Бог Отец отново ми проговори, като казваше:
“Тази е Милостта Ми, възлюбен от Мене слуго Исус Христов! С нея Аз опрощавам дълговете, издирвам отпадналите, изцелявам сърцесъкрушените, премълчавам паденията на колебливите и възвръщам блудните синове към Себе Си! Който се уповава на нея, винаги е близо до Сърцето Ми, и който я проявява, докосва Вратата Ми! Тя е единствената, която тържествува над Съда, и въздържа до време Справедливостта!
И ето това са очертанията на Вратата Ми, пророко на Сион! Очертания на Святост и Справедливост, и на Благост и Милост, като изяви на Любовта Ми! Годините на целия ти живот бяха посветени на Моята и Христовата Врата, които са Вечно съединени в Святия Дух! И всички, които те обичаха с Моята Любов, докосваха Вратите на Отца и Сина! Затова иди и им дай това най-дълбоко и последно послание от Божия Престол! Защото очите на твоя Отец вече поглеждат към долния праг и съвсем скоро ще уловят времето, което е определено за свършек на стария свят!
А сега се възвърни при твоя Господ, за да чуеш последните Му думи в това видение!”
След казаното от Всемогъщия духът ми отново се измести от мястото си, а въплъщението ми като врата пред Престола се прекрати. И тогава Исус ме прегърна като ми казваше:
“Приятелю Мой! Ти непременно оставаш врата пред Божия Престол до времето, когато ще те направя стълп в Божия Храм! На никой друг от Божиите слуги Отец и Синът не са давали видението, което ти получи за всичките Ми братя и сестри! Нека то им послужи за могъщо вдъхновение и Свято свидетелство, че Господ продължава да мисли за тях. За да ги възвиси, утвърди и защити с непобедимите очертания на Небесните Врати!
Аз, Вратата на Хълма Мория, все още говоря и не млъквам! Блажен всеки, който обича вратата Ми Стефан, защото така приема Вратите на Вечното благовестие!
Амин и Амин!”