Аз съм същият – вчера и днес.
Утре същият пак ще остана.
В тежка битка за Благата Вест
ще си нося Христовата рана.

И не се съкрушавам дали
ще се видя похулен, отречен.
Има смисъл сега да боли,
щом оттатък животът е Вечен.

Всеки избор е свързан с цена.
Моят също ще плащам до края.
Давам благост и гълтам злина
и дано този жребий изтрая.

Той не е заповядан за твар,
но за дух, който кръста си вдига,
а отгоре Небесният Цар
да му каже, че жертвата стига.

Аз съм същият – вчера и днес.
Неизменен в любов и тревога.
Чакам Бог да ми каже: Възлез!
Сетнината си чакам от Бога…

Тя ще дойде подобно роса
в ранно утро поила тревата.
Като лъч от добри небеса,
като Миг от Десницата Свята.

И ще свърши трънливият път
като сън, що веднъж се сънува.
Няма пак да ме разпне светът…
Няма злото над мен да вихрува.

За Христовата Правда злочест
нека още в Скръбта Му прихвана.
Аз съм същият – вчера и днес.
Утре същият пак ще остана…

Стефан Главчев
(Тленен остатък)