“Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе, и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе…”
(Лука 22:10-12)

ЗА БРАДВАТА ПРИ КОРЕНИТЕ НА ДЪРВЕТАТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Поглеждайки назад, към изминалите години, в които Спасителят даде на сърцето ми стотици видения, аз вече виждам, че послужих на Църквата Му с всичката си възможна сила и постоянство, тъй щото оставих следа и пример за онези, които ме разпознаха като Господен слуга. Мога искрено да съжалявам и преглъщам сълзите на скръбта си, че мнозинството от християните в България и по света не ме приеха като пратеник на Небето. При все, че никога не бях заплаха за техните престоли, амвони, служби, титли и привилегии – аз пак останах яростно отхвърлен от тях. Било от традиционните религии в лицето на официалното Източно Православие и западния Римокатолицизъм. Било от един куп църковни разклонения на Протестантството. Било от секти, финансирани от вавилонско-църковния елит на Америка. Било от всякаква нечестива паплач, оплетена от смолите на астрологията, окултизма и демоничното шарлатанство. А когато не човек, но Сам Господ е разширил фронта на враговете ми, то тогава съм станал участник в една най-страшна война, където няма зрители, но само победители и победени.
“Vae victis!” – “Горко на победените!”
Надявам се, че помниш пророческата книга, от която Господ изговори този цитат, защото наистина става дума за едно твърде ужасно “горко”. “Горко”, при което победените няма да имат никакъв шанс да получат опрощение от Победителя. Понеже е лесно да си представиш класическа земна битка в която победителят събира користите от бойното поле и ги раздава на войската си, а след това великодушно отпраща победените, преживели страшното си унижение и съкрушаване. Но ти сега се опитай с вяра да видиш една друга битка, която не е земна, но Небесна. Битка, в която Победителят не иска да приеме никаква корист от победените, нито да им покаже Милост, но ги запокитва със страшна сила в пламъците на неугасимия пъкъл. Битка, в която едно изумително голямо число от слепци са измамени от победения си генерал, че са на страната на Побеждаващия. Той ги е лъгал с фалшиви видения и знамения, за да бъдат не част от войската му (която е съставена от религиозни и окултни демони), но част от плячката му. И плячкосаните безумци са следвали измамника с такъв умопомрачителен възторг, щото са забравили да мислят за най-важната дума в съдбите си. Думата “сетнина”. Понеже е без значение как или колко години живее човек на тази земя. Времето му непременно ще изтече и дните му под слънцето ще бъдат преброени. В радост или нещастие, в благоденствие или мизерия, в успехи или провали, във възход или падение – всеки човек един ден ще застане пред Вечния Съдия, Който без всякакво пристрастие ще прегледа делата му и ще определи сетнината му.
В слугуване на Този Вечен Съдия аз предадох без изопачаване думите Му и посланията Му към човешките души, помнейки всякога заръката на Апостол Яков, че Той стои близо пред вратите на сърцата. И ето тук се появи най-жестокият проблем или по-скоро най-страшната трагедия на мнозинството. Защото, ако в пророческите книги от Хълма Мория Исус се яви като Съдия, силен да осъди умноженото беззаконие на отстъпниците, то същите тези безумни човеци измамно Го виждаха като Младоженец…
“Тъй де! Ние ще мислим за сватба, а не като Главчев за брадва! И няма да позволим и допуснем да ни завладее неговия горчив корен, нито ще се усъмним, че именно ние сме Невястата, славно приготвена и украсена за своя Младоженец!”
Как мислиш, братко мой? Защо пророкът Господен мислеше за брадва, докато пет неразумни девици правеха лъскави приготовления за сватба? Не затова ли, понеже Господ Исус Христос ми даде да пребъдвам всякога в Духа и Силата на Илия? И ако някога в Юдейската пустиня се яви един мъж на име Йоан, който отиде при водите на река Йордан и започна да проповядва Покаяние, то сватба ли откриха фарисеите в думите му или брадва? Ще зачеркне ли някой безумец думите на Божия Пророк, с които той казваше на беззаконните:
“Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля. Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън…”
(Матея 3:7-12)
“Принасяйте плодове, достойни за Покаяние, защото брадвата лежи вече при корена на дърветата!” – ето това беше острието в проповедите на Кръстителя, а докоснатите от думите му непременно го разбраха. И не само го разбраха, но проумяха, че устата на Йоан беше Свят инструмент на Божия Глас. Небесен пратеник, който призоваваше нечестивите да се оставят от нечестието си, гордите да се отрекат от гордостта си, сребролюбивите да скъсат връзките от Мамон върху сърцата си, лицемерите да се очистят от кваса си. Защото ако не биха го направили своевременно, то тогава Божията присъда остава върху тях и Обвинителят им няма да оттегли обвиненията Си.
Ето с такава брадва, в същото призвание, против същите демонични началства и власти, Господ изпрати слугата Си при последните поколения. И с Дух на Мъдрост и откровение разкри в десетки книги на Църквата Си седемте червея на сатанинското лукавство, пояждащи именно корените на дърветата, за да ги лишат от Живата Вода на Святия Дух.
Но поискаха ли дърветата да послушат Небесната брадва? Смириха ли се под мощната ръка на Бога, та да признаят в сърцата си, че очистването винаги е преди Святостта и Покаянието преди Новорождението?
Не, братко мой! Дърветата всячески се отказаха да слушат брадвата, защото дяволът отдавна ги беше измамил с други затъпели топори и лъжливи тесли, които им пророкуваха на хонорар и заплата. И измамата беше толкова успешна и властна, щото онези седем червея при корените се покриха със засеняващ ореол на божественост, който накара мнозинството да ги припознае като “седемте Божии духове” и “седемте звезди” в ръката на Исус.
Да слуша ли тогава някое дърво словото на служение “Мория” против търговците в Храма, след като духът Мамон е станал пътеводна звезда на тщеславните църкви, а техните сергии са досущ като Господна трапеза?
Да приема ли тогава някое дърво словото на служение “Мория” против демоничния грим на светската теология, когато духът на Езавел е станал пътеводна звезда на църковните учители, а правдата на книжниците – досущ като Манна Небесна?
Да се покае ли някое дърво от словото на служение “Мория” против насилието и безчестието на пасторите-наемници, когато духът на Корей е станал пътеводна звезда на църковното първенствуване, а вълчата му кръвожадност – фалшив еталон за благочестие?
Да заплачат ли неутешимо всичките дървета от словото на служение “Мория” против кариеризма, идолопоклонството, грабителството и светския дух на петте неразумни девици, когато Едом, Моав, Амалик и Молох са останалите четири пътеводни звезди на църковното отстъпление? Та нали отстъпниците от Завета Господен съвсем самоволно се отказаха от Хълма Гаризин и предпочетоха да ги владее трънът от хълма Гевал?
Но аз нека отново да припомня острието в проповедите на Йоан Кръстител:
“Принасяйте плодове, достойни за Покаяние, защото брадвата лежи вече при корена на дърветата!”
Да търси ли Господ Плодовете Си всред репеи и тръни, когато на репеите е дадено да раждат не сладост, но отрова, а на тръните е дадено да раждат не грозде, но злоба? Не дадоха ли отпор църковните репеи, като започнаха да тровят живота и съдбите на малкото Верни и Истинни Божии чеда, които приеха с отворени сърца пророческото благовестие? Не се ли събраха вкупом всичките църковни тръни, та скоро да сплетат трънен венец от укори, хули, чародейства, опозоряване и анатемосване върху главата на Господния пророк? Това ли беше Покаянието, което Вечният Съдия очакваше от злотворците, до които достигнаха Святите Му думи? Това ли беше Смирението, което трябваше да направи мъдри и разумни лидерите, които за пред паствата си лицемерно се обхождаха в Словото на Отца, Сина и Святия Дух?
Не, скъпи мой братко! Не, верни мой приятелю!
Това беше гнусната мерзост, която докарва запустение! Това беше неизбежната съблазън на пет неразумни девици в Избора на Всемогъщия Бог! Това беше грозният шум на църковната гордост и гнусното кикотене на лидерското превъзнасяне! Това беше измамата на онези фарисеи, за които Апостол Павел ни предупреди, че “имат вид на благочестие, но са отречени от силата му”! Това беше присъдата и обречеността на едно Вавилонско поколение, на което се сбъднаха правдивите думи на Пророка:
“Опитахме се да целим Вавилон, но не се изцели; оставете го, и нека отидем всеки в страната си, защото присъдата му стигна до небето, и се възвиси дори до облаците…”
(Еремия 51:9)
Това беше ужасната трагедия от греховете на неразпознаването, които образуват пъпната връв на Вавилонската блудница. Грехът на козите, на които Исус каза:
“Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте…”
(Матея 25:41-43)
Да бяха Го нахранили, когато беше гладен!
Да бяха Го напоили, когато беше жаден!
Да бяха Го облекли, когато беше странен и гол!
Да бяха Го посетили, когато беше болен и в тъмница!
Защото ето това са Плодовете на Покаянието, които Господ очакваше от дърветата, докато брадвата Му стоеше при корените им! Но пак същите тези дървета, както в мига на сбъдването на тази притча, така и днес дръзват да Го попитат:
“Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?”
(Матея 25:44)
Ах, вие извратени и помрачени кози, готови да бодат с рогата си дори Съдията в Деня на Страшния Съд! Когато слугата Господен години наред ви даваше от тъмницата си Водата, Хляба, Виното, Маслото и Солта на Небесния Бог, то замисли ли се някой от вас дали Исус в сърцето ми има нужда от Плодовете на Духа Си?
Вие, които взимахте даром пророческите книги – дадохте ли даром от благата си на пророка Господен, за да би наситил Исус глада Си за благодарността, от която арогантно Го лишихте?
Вие, анонимни гризачи, които за един час изтегляхте от сайта на служение “Мория” пророчески книги, писани деветнадесет години, от дух на аванта и користолюбие ли вършехте това, или от Святия Дух водени?
Ако Духът ви водеше – то къде са Плодовете Му, за да облекчи Исус жаждата Си от братолюбие и боголюбие? Когато гладният получава къшей хляб – то да не каже ли поне едно “благодаря” на благодетеля си? Когато жадният в пустинята отпие спасителните глътки вода, то с презрително мълчание ли да реагира на спасителя си? Кой ви излъга, че с дух на неблагодарност и закоравяване ще влезете през Портите на Небесния Ерусалим, когато на този дух свидетелстват само и единствено яловост и безплодие? За ялова и безплодна невяста ли да се ожени Младоженецът? За авантаджии ли да копнее Сърцето Му? На користолюбци ли да се възхищава? И колко ли проклет ще да е станал онзи човек в сърцето си, който винаги е готов да извади пари, когато купува от сергията, но е готов да сцепи и стотинката си на две, ако бъде призован да я дари за Божието Дело? Що за изрод си станал ти, човече, който си достатъчно богат за поклон пред дявола, а клет сиромах за жертвата пред Божия Свят Олтар? Кой дух те кара да се стискаш и инатиш при даване, а доволно да броиш парите при търгуване? И да решиш ли в себе си, че си прецакал Божия слуга, понеже от Интернет си изтеглил всичките му книги, а презря призива му за щедрост и дори с едно писмо не му се отблагодари? Щеше ли да ги изтеглиш, ако слугата Господен не беше имал добрата воля да ги направи достъпни за изтегляне? И мен ли да решиш, че си прецакал, за когото Исус всякога се грижи с Верния Си остатък, или себе си, понеже си станал като измамено врабче, уловено от мрежата на птицеловеца? Не знаеш ли, не помниш ли и никой ли не ти е казал правдивите Христови думи, които гласят:
“И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват…”
(Лука 12:48)
Ако Благодатният много ти даде чрез книгите на “Мория”, то да решиш ли, че ще махне с ръка и нищо няма да изиска от теб? Мой длъжник ли си ти или Негов? Да продължиш ли да се мамиш с непокаяно сърце, че Той няма да потърси Плода Си, или да ти дойде наум какво се случи с онази смоковница, от която Исус искаше смокини, а намери само едни листа…
Вие, които злорадствахте, че слугата Господен е хвърлен в тъмница и името му е покрито с помия и позор, посетихте ли Исус, за да Го утешите или останахте чужди на Живота на Бога, неспособни да оценят жертвата на един слуга пред Божия Свят Олтар и цената на злостраданието му за всички вас? Не ви ли лиши Сам Бог от очи да видите, от уши да чуете, и най-вече – от Вяра да повярвате пророческите послания, понеже бяхте противни на Сърцето Му? Не прати ли Всевишният дух на заблуда всред вас, за да повярвате лъжа, понеже не обичахте Истината Му, нито бяхте готови да пострадате на Кръста Господен за нея? И ако слугата Господен, станал Извор на Освещение и Хляб на Правда, живя сред седем милиона българи, то защо едва стотина човека от тези седем милиона принесоха Плодовете на Духа? Къде бяха останалите? Не там ли, където остават и до днес? Къде остават по широкия свят още близо седем милиарда жители? Не там ли, където остават и до днес? Аз в никакъв случай не смятам себе си за единствен, защото Господ има Свои слуги по лицето на цялата земя. Но съм сигурен в едно, което ще споделя, ако и мнозина да откажат да го повярват. И то е, че каквото злострадание се случи на мен в пустинята на българите, такова злострадание се случва на всички Небесни пратеници всред всичките останали езици и народи. Тъй щото Верният и Жив остатък на Бога е твърде съкратен и малък, ако и Вавилонската блудница шумно да се рекламира като Невястата на Бога и да си вярва, че Младоженецът ще се венчае за двумилиардна съпруга.
А всичките ми Верни приятели, които устояха с мен през годините, днес Господ ще благослови с виденията в тази последна пророческа книга, наречена “Пророкът на Пасхата”. Книга, с която Исус ще даде на Своите да изпият най-дълбоките капки от Скритата Манна, свързани с Духа и Силата на Илия. Онова най-дълбоко Посвещение от Святия Дух, в което ще заблестят последните стихове от Стария Завет, които гласят:
“Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклетия…”
(Малахия 4:5-6)
Блажен и Свят всеки Исус Христов последовател, до когото достигат страниците на тази пророческа книга! Блажени и Святи людете, които Сам Бог води и укрепява в Духа и Силата на Илия!
Амин и Амин!