Старостта и при мен ще похлопа. Белокоса, с болежки и скръб. Ще изтръгне в душата ми вопъл и ще бъде в постелята ръб. Ще ми стане привременна сянка. Ще е съдник и памет без страст. Ще е дъх на самотна седянка. Ще е моето сбръчкано аз. Неизбежна у мен ще царува без корона и славен …
