ВИДЕНИЯТА С КОШМАРА НА БЛУДНИЦАТА ВАВИЛОН

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Най-безсмисленото решение, което би взел в сърцето си, за да си обясниш накъде върви светът, е да се предовериш на гръмките и бомбастични новини по медиите, чиято достоверност е толкова надеждна, колкото един надут сапунен мехур. Докато още се надува и раздухва като топ-новина, то в следващия момент той вече се е пукнал и не си заслужава да се помни. А излъганите езичници, като свалят погледа си от него, с ново настървение се ослушват за следващия сапунен мехур. И това не е тенденция, която да касае само България. Не! Това е масовото манипулиране на целия свят от задкулисни лъжци и шарлатани, които имат поставена задача от дявола да раздвижват вълнения в обществата и народите, с цел да се предизвика тотално помрачаване.
Няколко години назад, преди да бяхме достигнали да живеем в тази последна година, започна една страшна окултна психоза, свързана с въображаемия край на света, който щял да настъпи според календара на маите на 21 декември, 2012 година. И въпросната психоза дотолкова омая света, щото на нея бяха посветени десетки книги, репортажи, и дори цял зрелищен игрален филм. Сапуненият мехур на окултната лъжа се наду дотолкова, че беше нужно други лъжи да започнат да витаят в общественото пространство, за да прехвърлят енергията от заблудата на следващ етап. А в този етап вече не се говореше за свършек на света, но за свещена дата, след която напълно да се променят душите и сърцата на хората, понеже всички щели да преминат под властта на един могъщ космичен разум, който да ги възнагради с ново космично съзнание за идещата епоха на Водолея.
Едва ли е нужно точно тук да напомням на просветените от Божия Пророчески Дух, че скоро на земята ще се яви човекът-Антихрист, а пък неговото управление ще бъде белязано под знаците на Содом и Египет. Содом, сиреч, блудницата Вавилон, отдавна е стълп на нечестието, но за Египет ще трябва още известно време. Време, в което астрологията и окултизмът напълно да развратят сърцата и душите на човеците. И ако ти, братко мой, би ме попитал каква връзка имат тези разсъждения с виденията, които предстоят, то аз ще ти кажа, че тоталното нашествие на окултните вярвания по целия свят, ще бъдат част от натрупаната слама за огъня, от който ще пламне сърцето на блудницата. Самият факт, че още преди четири години Ватиканът категорично призна съществуването на извънземни, а пък главният му астроном Габриел Фюнес ги нарече “братя мои” е достатъчно доказателство за настроенията и очакванията на християнската религия. Содом и Египет, желязото и калта, ако и да са разнородни, вършат изцяло волята на дявола. И в онзи втори псалом, с който Всемогъщият ще задвижи кошмарът върху блудницата, на Египет е дадено да бъде “желязната тояга”, а на Содом – “грънчарският съд”. В тази връзка нека всички да си припомнят виденията от пророческата книга “Възходът на погибелта”, защото виденията тук ще бъдат тяхна точна духовна надстройка.
За слуга, който в изминалото време написа близо двеста пророчески книги, аз помня всяко идване на Исус към сърцето ми, и всички видения, в които Той ме е водил по стръмната пътека на богопознанието. Това качество на духа ми – да помни написаното – е благодатен дар от Бога. Знам, че не всички го притежават, и в известна степен моето позоваване от предишни книги се сблъсква със забравата в сърцата на читателите. Но, моля ви, братя и сестри мои, искайте от Святия Дух да ви припомня всичко, което е необходимо за вашето разбиране и проумяване. Защото слугата Господен вече приключва писането на пророчески книги и няма никакво намерение да повтаря написаното, нито да се връща назад по вече извървяната пътека. Мога само искрено да съжалявам, че не всички издържаха на ускорението на Святия Дух, особено в последните седем години от Кръга на Солта.
А сега нека да продължа с още няколко думи за виденията, които предстоят. Осъзнаваш ли, братко мой, че целият ни живот е изпит върху съвестта ни? И даваш ли си сметка, че Законът Господен, написан на плочите на сърцата ни, става чудесен победител, когато Господ Исус Христос е Свещеник довека вътре в нас? Няма да скрия от теб, че любимите псалми на сърцето ми са 23 и 110. В първия Спасителят стана мой Вечен Пастир, могъщ да ме води с Благост и Милост по тихите води и правите пътеки на Завета Си. А във вторият Той ме въздигна до величието на Славното Си Преображение, което е смисълът на всичката ми вяра в Него. Мога, разбира се, да прибавя към тези два псалома и останалите сто и четиридесет и осем, но това няма да промени вече казаното. Мога към Божиите Псалми да прибавя останалите книги на Стария Завет, както и четирите Евангелия на Новия Завет заедно с Деянията и Посланията на Апостолите. Мога като сладкогласния Давид да пея, свиря и танцувам пред цялото Господно общество, че Бог ме намери за Верен и Истинен слуга на Себе Си и на народа Си. Но нека отново да се върна на вече казаното, че Той ме постави в последната пророческа книга на върха на Своята висока планина, като слуга, който е извършил попрището си и опазил вярата си. И ако ти си вървял със същата вяра в пророческите стъпки по стеснената пътека, то не би трябвало да имаш никакво притеснение, но сърцето ти да се изпълни с радост, че си един от Званите, Избраните и Верните на Господ Исус Христос. Но ако друг не е вървял със Спасителя, за да се намери на високата Му планина, а е предпочел да се надъхва от кресливия хор на хулителите, за да бъде в мир с блудницата, то на такъв проблемите тепърва предстоят. Защото имаше една съществена причина Бог толкова усърдно да призовава Невястата Христова да се отдели от мерзостта, която докарва запустение. И тя е записана в стиховете, които гласят:
“Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й; защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди…”
(Откровение 18:4-5)
Знаеш ли, братко мой, какво означава споделянето? Това е да ти се падне същият или еднаквият дял от нещо, което е получил другият до теб. Именно затова се нарича “споделяне”. Ти може да не искаш този дял или да го счетеш за твърде несправедлив, но фактът, че би ти се паднал (да не бъде!) означава, че си се намерил на грешно място, в грешно време и под грешен дух. Ако някой е участвал в греховете на блудницата Вавилон и не е излязъл от нея с Покаяние и възвръщане към Бога, то той непременно ще сподели язвите й. А сега помисли и върху думата “язва”. Защото това е една твърде болезнена и непоносима дума. Аз самият съм я изпитвал в телесното си естество, понеже в годините на младостта ми, докато работех като ватман и карах трамвай в София, получих язва на стомаха. И трябваше много време да търпя нейното болезнено изгаряне. Понеже язвата боли точно като изгаряне от огън. И ако за язвата в едно човешко тяло има надежда, че може да се калцира с подходящите лекарства и хранителен режим, то за язвите на блудницата Вавилон лекарства не са измислени и няма никога да се измислят. Те ще я постигнат с такава сила, щото всяка човешка представа бледнее колко страшно е нечестивият да попадне под ударите на Божия Гняв. Тогава той ще крещи, ще ридае, ще скубе косите си и ще се загърне във вретище и пепел, та дано би омилостивил Мъздовъздателя. Но дълбоко в своята опустошена съвест ще знае, че Бог го е чакал и търпял твърде дълго време, но той неразумно е профукал божествения кредит, назначен за покаяние, и е използвал благовремието само, за да се одързости за злото, което върши.
Ето така одързостени бяха и българските пастори, които похулиха книгите ми и лепнаха върху името ми клеймо на еретик и антихрист. За последните петнадесет години от първите изобличителни книги против търговците в Храма та до последната за Чина на Мелхиседек, нито един от така наречените църковни водачи, не почука на вратата на дома ми, та да би поискал прошка за хулите и лъжите, с които ме е обругавал пред собственото си паство. Понеже всички те са си мислели, че ако върху този Стефан Главчев има Божие благоволение, то Бог непременно ще реагира на негативната кампания против него.
Ами ако не ще да реагира? Ако поиска да остане безмълвен, за да се изяви цялата поквара и беззаконие на вавилонските наемници? Ако е допуснал слугата Му да възридае “Елои, Елои, Лама Савахтани?”, докато мнозина са крещели на злострадалеца:
“Слез от Кръста ако си Божий помазаник!”
Ако е поискал съблазняващите се докрай да се съблазнят, и злите докрай да вършат Злото си, за да допълнят мярката на бащите си? Ако е поставил примка на блудницата, за да я улови в лукавството й? Ако е допуснал да започне угнетителният съд върху Неговите чеда, за които е заповядал да претърпят поругание и така да получат Кръстните рани на Сина Му? Ако е натрупал една твърде голяма купчина от дърва, сено и слама при жертвеника на Тофет, и при мерзостта на Молоха, за да ги запали с огъня на Гнева? Ако е допуснал Светлината да стане “тъмнина”, а тъмнината “Светлина”, за да опита всички християни в Евангелието на Възлюбения Си и в Святите думи на Учението Му? Ако е оставил всички плевели да растат до време на жетва, за да ги събере на снопове за изгаряне? Ако е допуснал всички християни да минат през пресяване, както някога и Христос допусна това за Апостолите Си?
Не се ли събират твърде много контра-аргументи на Божието мълчание с тази твърде съдбоносна частица “ако”? И ще се намерят ли някога горенаписаните въпроси в една доктринално подквасена глава, която достатъчно много е омаяна от грима на Езавел, но пък има самочувствие да носи златна корона, а не трънен венец?
Аз благодаря на Бог, че е толкова Верен и Истинен на Завета Си, щото нищо скверно, гнусно и проклето няма да обитава в блясъка на Славата Му, нито ще пребъдва пред Престола Му. А след думите на това необходимо встъпление нека отново се върна там, където оставах да пребъдвам с духа си – в Залата на Псалмите, където Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Ела сега с Мен и нека двамата с теб да застанем пред втори псалом. Аз ще изговарям думите на псалома, а ти гледай на виденията, които ще се явят в огледалната му стена…”
С вълни от неизразимо благоговение аз пристъпих след Исус, Който застана пред огледалото на самия псалом. И ето, че устата Господни се отвориха, а Господ произнесе първите думи от божествения текст:
“Защо се разоряват народите, и племената намислят суета?”
(Псалом 2:1)
Миг след изговарянето на първия стих от псалома, огледалната стена се раздвижи и върху нея се яви страшно видение. Аз виждах една земя, която пушеше в развалини и опустошения. Милионите и милиарди хора в нея, като дребни мравки се опитваха да превъзмогнат над разорението и отново се опитваха да въздигат домовете си с тухли, камъни и кал, в която лазеха червеи. Но докато не успяваха да съградят дори два или три метра, домовете им отново рухваха, а в земята под тях се отваряха дълбоки ровове, в които пълзяха къртици и се стрелваха прилепи. И сред безкрайната агония на опустошението по димящите улици виеха вълци и хиени, и беснееха лисици и чакали. А над човеците в небето летяха хиляди лешояди, гарвани, ястреби и кукумявки, които се спускаха хищно и пробиваха с клюновете си главите им. Докато още гледах потресен, Господ ме попита:
“Защо се разоряват народите, слуго Мой? И какво представлява същинското им разорение?”
“О, Исусе!” – отговорих аз – “Народите се разоряват, защото светът лежи в лукавия. И всички тези разрушения, които се виждат в картината на псалома, показват точното състояние в духовните устои на човеците. Това са руини, подобни на онзи Пентаполис, който Ти, Исусе, ми показа преди една година. И не би могло да бъде другояче, понеже светът винаги е бил място, което се владее от небесните, земните и подземните същества, които са бесовете и демоните на Сатана. Така в картината аз видях къртици и прилепи от ада, червеи от земята, подпомагани от земни зверове, както и хищни небесни птици, които идват от свърталището на блудницата. И най-точният отговор на Твоите въпроси, аз вярвам е този, че народите на света се разоряват, защото не желаят Твоето Спасение и отхвърлят Благата Вест на Завета Ти! В това е разорението им!”
Господ внимателно слушаше думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Вярно Ми отговори, Стефане! Съвършено точни са думите ти и разбирането на видението от картината на псалома. Аз дойдох да дам Живот на света, и да въздигна храмове от Правда и Любов. Но човеците продължиха да обичат гонителите си, и да харесват тъмнината, която ги разорява. Разбираш ли сега, че всичките народи ще отидат в пълно разорение, а единственият, който ще оцелее и никога няма да бъде разорен, е Божият народ, когото Синът е родил с Кръвта Си и осветил със Святия Си Дух?
Но ти виж следващото видение от картината на псалома. Защото народите не само се разоряват, но и намислят суета…”
Отново погледнах към картината, когато видях, че тя беше абсолютно променена, защото показваше целия свят като пустиня. И сред пясъците на тази пустиня човеците лазеха като мравки, които имаха инстинкт да грабят и пренасят. Не знам, братко, дали си виждал как малки мравчици пренасят – я зрънце, я семчица, но в това видение мравките пренасяха пясък, като си въздигаха малки дюни, а след това отново се заравяха в пустинята, за да загребат още пясък. Гледката беше не просто смешна, но печална, защото никой не се отказваше от пясъка, а и пясъкът не свършваше. И когато малките дюнички ставаха по-големи – изотгоре духваше източен вятър, който наваляваше над човеците и дюните им рояци от скакалци, скорпиони и паяци. А човеците, ухапани до кръв от зловещите насекоми, с двойно по-голямо усърдие се впускаха да ровят пясък, за да правят дюните си още по-големи… Това ме накара да извърна поглед към моя Спасител и да Му кажа:
“Ах, Господи мой! Мъчително е видението, което ми даваш да видя, защото аз съм го виждал неведнъж в живота си. Този свят е пустиня от суета, а пясъците му се владеят от скакалците, паяците и скорпионите на старовременната змия, която е дявол и Сатана. И милиардите заровени в пясъка човеци, нямат друг смисъл в битието, освен да си трупат пясък и да си вдигат с него дюни…”
Тук Господ ме прекъсна, като ме попита:
“А защо всички тези човеци любят пясъка и насекомите му? И какво ще се случи с всички, които строят върху пясък?”
“О, Исусе! Тези човеци любят пясъка, защото дяволът ги лъже чрез изобилието от песъчинките. Те не познават Канарата Израилева, та да биха съградили духовните си домове на Нея, но непременно познават ухапванията от скакалците, паяците и скорпионите. Защото отровата на демоничните насекоми се усеща от човеците като непреодолимо желание за задоволяване, като мания за вещи, като непрестанна страст от ровене, събиране, трупане, купуване, предлагане, отдаване, разменяне. И всички тези жертви на дявола непременно ще бъдат сполетени от съдбата в Твоите пророчески думи, че домът, построен върху пясъка, ще бъде съборен от стихиите. И самото му падане ще бъде голямо…”
“Точно така е, слуго Мой! И тук ти видя и разпозна в Дух и Истина първият стих от втори псалом. Но сега Аз ще продължа да чета, а ти вече знай, че каквото имаше да се види за света на езичниците в този псалом, то се изчерпа с разорението и суетата. И следващите стихове вече напускат езическото битие на човека, за да отидат в беззаконното битие на блудницата Вавилон. А сега чуй и самите стихове, които твоят Господ ще изговори, и наблюдавай как ще се измени огледалната стена на псалома…”
В следващият миг Гласът на Исус стана страшен. И пламъци на Гняв започнаха да пламтят от устните Му. А със самите пламъци Той изрече стиховете, които гласят:
“Опълчват се земните царе, и управниците се наговарят заедно, против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им, и нека отхвърлим от себе си въжетата им…”
(Псалом 2:2-3)
Точно в този миг, подбуден от Святия Дух, аз отново погледнах към огледалната стена на псалома, където се появи разтърсващо с ужаса си видение. Аз виждах девица, която е непразна, да лежи и ридае в подножие на хълм. В следващия миг Светлина озари утробата й, тъй щото като през рентгенови лъчи аз виждах Плода й, Който беше Благодатният Емануил. А някъде по-надолу, в долината след подножието, се появи блудница, облечена в червена роба. Подразнена от Светлината на Младенеца, тя се възкачи нагоре и стигна до ридаещата девица. И като изпълни лицето си с ярост против нея, разклати нервно краката си и развъртя кръста си, тъй щото отсред влагалището й възлязоха човеци със златни корони, а пък от очите й изпълзяха седем дълги червея. И коронясаните, като хванаха червеите и ги сплетоха в едно общо въже, скочиха върху утробата на девицата и пробиха кървав отвор в нея, като използваха острите върхове на короните си. А след това те простряха въжето от червеи срещу пъпната връв, с която Младенецът Емануил се хранеше с живите води на непразната. Така пъпната връв се преплете на възел с червейното въже, а царете предадоха въжето в ръцете на блудницата и отново влязоха във влагалището й. Тогава тя със зверска ярост започна да опъва и стяга пъпната връв на Младенеца, та дано би успяла да я разкъса. Но в този миг от Небето се простряха Святите Ръце на Бог Отец, Който хвърли слънчеви въжета, с които върза китките и лактите на блудницата, тъй щото тя повече не можеше да опъва пъпната връв на Емануил. А слънчевите въжета, освен, че вързаха блудническите ръце, започнаха да издърпват със Светлината Си човешки души отсред блудното тяло, което накара развратната жена да сипе хули и проклятия против напускащите я. И колкото повече ставаха гнусните й изблици, толкова повече слънчевите Божии въжета потъмняваха, докато накрая Святият Дух оттегли от тях Присъствието Си. Миг по-късно настъпи ново знамение с блудницата, която въпреки връзването на ръцете си, никак не пускаше червеите си. Знамението беше такова, че въжетата, с които Бог върза лактите и китките й, се превърнаха на черни железни вериги, чиито брънки пламнаха и оковаха шията й, тъй щото тя изрева от ужасна болка, а ръцете й още по-панически вкопчиха пръстите си в червеите, които я мамеха. Междувременно обаче напускащите блудницата я направиха твърде много да отслабне, а непразната девица да придобие нова сила. С тази сила Господната Невяста се възправи в подножието на Хълма, като потегли нагоре, за да се качи на самия му връх…
Докато гледах, потресен от вълнение, Господ ме попита, казвайки:
“Какво разбра от видението, слуго Мой? Кои бяха в него земните царе, и кои – управниците? Какви бяха светлите въжета от Отец Ми, и защо накрая те се превърнаха в железни вериги? Как блудницата се опита да разкъса връзките между Бог и Невястата, и как изобщо царете и управниците се наговориха против Господ и Неговия Помазаник?”
“О, скъпоценни мой Спасителю! Святият Дух изпълва с цялата Си Сила сърцето ми, тъй щото аз ясно виждам картината на видението, родена от стиховете на псалома. Непразната девица беше Твоята Църква, в чиято утроба е Емануил. Именно с нея стават ясни думите на псалома:
“Господ и Неговия Помазаник…”
Господ Си Ти, Исусе, но Твоят Помазаник е именно Емануил, Който се ражда в сърцата ни, защото с Него ние ставаме съучастници на Твоето божествено естество. Защото когато Емануил се роди в нас, той ще придобие Твоето Име, с което сме записани в Книгата на Живота – Името Исус. А “Исус” на български се превежда именно като “Помазаник”.
Земните царе в това видение бяха църковните лидери, съблазнени от надписа на Пилат, и поискали да царуват в духа на Антихрист, а не да слугуват в Твоя Дух. Именно те излязоха от влагалището на блудницата и сториха голямото зло на Църквата, като пробиха утробата й с короните си. А колкото до управниците – в това видение те не са човеци, но сатанински духове, уподобени на червеи, които възлязоха отсред очите на развратната жена. Събрани и сплетени заедно – те бяха намерението на Сатана да разкъса пъпната връв на божественото зачатие, тъй щото Емануил да бъде лишен от живите води на Духа. А така се явиха думите на псалома:
“Нека разкъсаме връзките им…”
Но Сам Отец от Небето се намеси, понеже хвърли слънчеви въжета, които мигновено вързаха усилията на блудницата. И в тях аз познах виденията на Божия Пророчески Дух, които са въжета за наскърбяване от Бога и Отца, но именно така водят до спасително покаяние. А чрез самите въжета Отец още повече усили призива Си в Откровението “Излезте от нея, люде Мои!” И докато въжетата светеха – души напускаха тялото на блудницата Вавилон и вливаха Сила и Живот в Твоята Невяста. Но тогава блудницата реагира твърде болезнено на въжетата, които я връзват. И тя духом си поиска същото, което казват и думите на псалома:
“…и нека отхвърлим от себе си въжетата им…”
А нейните богохулства станаха толкова много, щото в един миг Отец обърна въжетата на наскърбяването в железни вериги за осъждение в пълно съгласие със седмата от тайните на Своя Суверенитет, който Ти Господи ми разкри във виденията от книгата за Елиу. И Святият Дух се отдръпна от въжетата, превърнати на вериги, защото многократно Го бяха похулили, за да нямат прошка нито в този свят, нито в бъдещия…”
Докато изричах всичко това с вдъхновение от Духа, Исус с пламнал от божествена ревност Глас ми проговори, като казваше:
“Вярно си видял видението от стиховете на псалома, Стефане. Но нека към твоето виждане Аз да прибавя и Моето. Защото това опълчване на земните царе и демоничните управници против Завета Ми беше не само опит да задушат божествения зародиш в сърцата на християните, но и да демонстрират угнетителния си съд против всичките Ми свидетели и последователи. Седемте червея на сатанинското лукавство, а именно – Мамон, Езавел, Корей, Едом, Амалик, Моав и Молох – бяха задушаващият възел, който искаше да спре Духа към Помазаника в сърцата, тъй щото да им се сбъднат горчивите думи от Плача на Еремия:
“Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под Чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями…”
(Плачът на Еремия 4:20)
И къде щеше да е днес Моята Невяста, ако Отец Ми не беше те употребил могъщо, за да поразиш именно червеите на зловещия религиозен контрол? Къде щяха да са днес Божиите чеда, ако един пророк на Небето не бе се възправил против мнозината лъжепророци на земята? И какво щеше да се случи с поколението на нечестивите, ако Отец Ми не задържаше Гнева Си именно чрез теб, понеже те направи ходатай в Пролома?
Но ето, казвам ти, слуго Мой, че времето ти в Пролома приключи, и чашата, която изпи до дъно, Господ ще я отдръпне от сърцето ти и ще я даде да я пият гонителите ти. Защото ще е пълна с виното на Неговия яростен Гняв. А сега ти погледни отново към огледалната стена на псалома, защото Аз ще изговоря следващите му стихове…”
С вълнение погледнах към огледалото, когато Спасителят изрече стиховете, които гласяха:
“Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае. Тогава ще им продума в Гнева Си, и в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки: Но Аз поставих Царя Си на Сион, Святия Мой хълм. Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти Си Мой Син; Аз днес Те родих. Поискай от Мене и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство, и земните краища за Твое притежание…”
(Псалом 2:4-8)
В едно с изговарянето на свещения текст върху огледалото се появи прекрасно видение с Хълма Сион и Божия Престол. На самия Престол беше седнал Бог Отец, а в полите на мантията Му седяха Исаак и Яков. И древният библейски патриарх галеше косите на сина си, като се смееше неудържимо, докато по Лицето на Отец се разливаше слънчева усмивка от бащина благост и нежност. В следващия миг Отец вдигна с Десницата Си Яков. И като го обви в Святия Си Дух, започна да го снишава към земните краища. Така образът на Яков в ръката Му прекрасно се промени в Образа на Исус, Чиято Светлина накара блудницата с пламнали вериги около шията си, да пребледнее от ужас и да започне да скубе червената си роба. А Образът продължаваше да слиза към земята, тъй щото блудницата никак не издържаше на Божиите лъчи, но побягна сред долината под Господния Хълм на земята. А миг след това Господ отново ме попита, казвайки:
“Какво разбра от видението Ми, слуго Мой? Защо в полите на Отеческата мантия се явиха Исаак и Яков? И защо Отец Ми въздигна Яков с Десницата Си и го обгърна със Святия Си Дух, за да го яви като знамение на земята? Най-сетне – как ти си обясняваш това, че образът на Яков се преобрази в Моя Образ, та да доведе блудницата до ужас?”
“О, прекрасни мой Господи! Отец яви в полите на мантията Си Исаак и Яков, за да потвърди могъщите Си думи в псалома, че “Този, Който седи на небесата, ще се смее”. Понеже самото име Исаак се превежда на български като “този, който се смее”. Но същинското знамение в стореното от Отец е това, че Той смути блудницата на земята, като й показа явно, че Яков е възлюбеният, докато Исав е намразения от Бога. И ако ония, които вярват, са Яков, то непременно ще бъдат Божии синове в Твоя Образ, както и във видението образа на Яков се преобрази в Твоя. И точно в това аз вече виждам, че Отец се е поругал с блудницата, понеже ясно и категорично й е посочил, че е Едомска, а не Сионова дъщеря. А и самата тя започна да скубе червената роба на продаденото си първородство, понеже Едом ще рече именно “червен”…”
“Мъдро и вярно си видял нещата, които ти показвам, слуго Мой. Но ти продължи да наблюдаваш картината, родена от стиховете на псалома, защото виденията още не са приключили, но тепърва в тях ще се открие същинският кошмар върху блудницата. И сега виж отново Божията Десница от съвсем близо, докато слиза с Моя Образ към земята…”
Като през могъщо увеличително стъкло Святият Дух ме приближи до Отеческата десница във видението. Но тогава съвсем ясно видях, че по периферията на Отеческите пръсти бяха строени хиляди легиони от ангели със запънати огнени стрели в ръцете си, а предводителят им беше Архангел Михаил. И Образът на Христос заповяда на ангелите, като им казваше:
“Прицелете огнените стрели на Божия Гняв върху тялото на блудницата. Нека всяка огнена стрела се забие в духа на всеки от поклонниците й. И като прониже сърцето му – нека да подпали всичките стихове от Свещеното Писание, които нечестивецът е похулил и отхвърлил като ненужни в живота си. Нека пламне кошмарът на прегорялата му съвест, понеже се е поругал не с плът и кръв, но с Образа на Божия Агнец, тръгвайки по пътя на отстъплението и погибелта.
Едом нека стане явен дух за Едомската дъщеря, и беззаконията й нека винаги да са пред очите й, та да изгуби покоя си и охотата й съвсем да изчезне. И останалите червеи, с които непрестанно е блудствала в сърцето си, нека още повече да разпалват кошмара й! Идете и въздайте Отеческия Гняв над блудницата! Поклонник да не пожалите, и сърце да не оставите непростреляно с огъня на кошмара, който е заслужило!”
В отговор на Господната заповед Архангел Михаил вдигна своя лък в десницата си и така даде знак на войнствата да го последват. И ето, че Божиите войнства възлязоха върху блудницата Вавилон, и огнени купове от неизброимо число стрели полетя върху духовното й тяло. Така всяка пламнала стрела намираше беззаконното сърце, в което да се забие и да възвести в осквернената му съвест горкото от Бога и Отца. А в този миг Святият Дух отново отдалечи видението, за да виждам блудницата в първоначалния й вид. Тя се тресеше от огнените си вериги, и в следващия миг изкрещя сама на себе си, като си казваше:
“Огън ме изгаря и няма покой в сърцето ми! Сбъдна ми се писаното в Плача на Еремия, че Той отгоре прати огън в костите ми, който да ме опустоши. Но аз сега ще отида при Невястата, с която се поругавах, и ще й поискам да ми даде от Маслото си. А когато Маслото попадне в мен – Огънят вече ще гори него, а не костите ми. Дано така се утеша в кошмара си!”
Ето, че в самото видение блудницата се възкачи на Хълма, като се приближи до Невястата и вече й казваше:
“Дай ми от твоето Масло, Невясто, защото моето е привършило! И като не търсиш причина против мен – удовлетвори молбата ми!”
Но Невястата, пълна с Божия Свят Дух в сърцето си, проговори с презрение на блудницата, като й казваше:
“От мен ли да искаш Масло, ти великата и прославената, която седеше като царица, не беше вдовица и вярваше, че печал никак няма да видиш?
Ако искаш Масло – от Бога искай, Който е щедър в даване и изобилен в помазание! Ако от Него не получиш – при търговците иди и си закупи! Понеже има ли нещо, което да няма на сергиите им? Аз от моето Масло няма да ти дам, защото Младоженецът, за Когото съм приготвена, е ревнив Бог, Който обича пълнотата и точните мерки. А това, което е недоизпълнено, Той никак не отброява. Иди си от този Хълм, защото целият ти угнетителен съд против мен беше по причина, че мразиш Светлината на Христос в утробата ми! И Бог е, Който сега ти въздава с този огнен кошмар и тези пламнали железни вериги!”
Без да може да изрече и дума на Невястата, блудницата я изгледа с всичката си възможна злоба, а след това се обърна и отново тръгна да се връща в долината. И когато се изгуби от погледа ми, там на Хълма вече беше дошъл Мигът на Грабването, понеже Небесната Врата се отвори и Младоженецът прегръщаше влизащата Невяста. А малко по-късно земята потъна в чудовищен мрак, тъй щото аз реших, че видението е свършило. Но Исус докосна с ръка рамото ми, като казваше:
“Не слуго Мой! Видението не е свършило, но ще продължи със следващите стихове, които Аз сега ще изговоря. Защото те са сетнината на блудницата от самото начало на кошмара й. И гласят следното:
“Ще ги съкрушиш с желязна тояга, ще ги строшиш като грънчарски съд…”
(Псалом 2:9)
Докато Господ изговаряше стиха от псалома, на огледалната стена се появи видение. И същата онази блудница отново се беше върнала при Хълма. Застанала задъхана и трескава, тя блъскаше с десницата си по Небесната Врата, а в левицата си държеше въжето на седемте червея, което сякаш, че беше се сраснало с пръстите й. Така блудницата крещеше с всичката си сила, казвайки:
“Господи, Господи! Отвори ми да вляза, защото не искам дял от желязната тояга на Египет! Доволно много изтърпях от кошмара, който ми наложи. Грабването пропуснах! В Славата Ти не се намерих! Но никак не искам желязото, което идва на света, защото в астрология не съм вярвала, нито окултизъм съм проповядвала!”
В отговор на настоятелните й крясъци Господ й отговори зад Вратата, като й казваше:
“Кой те излъга, блудна жено, че доволно много си изтърпяла от кошмара си, който едва сега започва? Кой те измами, че в астрология не си вярвала, и окултизъм не си проповядвала? Не празнуваше ли ти всяка година на астрологическата дата 25 декември, на която езическият Рим празнуваше култа си към Аполон? Не направи ли египетски договор със смъртта, когато вкара окултизма в тялото си, понеже почиташе култове към мъртъвци и мощи? Изчезна ли разумът от книжниците ти, и изветря ли мъдростта от теолозите ти, за да ти кажат, че присъди от Вечен Съдия не могат да бъдат привременни, но също са Вечни? Ако ти самата беше кошмар за Моите свидетели, които предаваше на угнетителен съд и опозоряваше имената и делата им, то да въздържа ли Аз кошмара върху тебе? Не те ли никой научи за изминалото време, че блудници никой и никъде не обича, нито би се оженил за тях? Та дори звярът, който вече възлиза от бездната, не би те пожелал, защото напълно си се доказала като невярна жена! Няма ли самите червеи, които владеят ръката ти, скоро да му докладват, че си винаги готова при сгоден случай да му изневериш? И ако адът не може да те понася, а Египет никак не може да се съедини докрай с тебе, то как да очакваш, че Небето ще отвори вратите си за мерзостите и блудствата ти?
Не, блуднице Халдейска! Не, развратна и безпътна жено!
Аз ще заповядам да бъдеш съкрушена с желязна тояга, и да бъдеш счупена като грънчарски съд! А кошмарът ти няма да свърши, но ще продължава от сега и довека! Защото дойде времето да се сбъднат Отеческите думи против тебе, че съдът, с който Ти съдеше Моите Апостоли и пророци, Той сега отсъжда над тебе!
С каквато мярка си мерила, с такава ти се отмерва! И с каквато съдба си съдила, с такава вече си осъдена!”
След последните думи на Исус лицето на блудницата видимо се сбръчка, а червеите изпълзяха от ръката й, като се шмугнаха в пръстта на земята. Само миг по-късно до нея се приближи човекът-Антихрист със свитата от десетте си царе, държащ желязна тояга в ръцете си. И като я развъртя с ярост – стоварваше я върху тялото на блудницата, което се трошеше като глинена делва, а по металните проблясъци на брадвеното острие светеха стиховете на Божия Гняв, които гласят:
“И десетте рога, които си видял, те и звяра ще намразят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън. Защото Бог тури в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като действат единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи…”
(Откровение 17:16-17)
Докато още гледах страшното видение и погубената блудница, нозете ми се подкосиха пред Исус, тъй щото Му казах:
“Ах, Господи мой! Дано нито едно от Божиите чеда да не се намери в кошмара и сетнината на блудницата! Дано всички християни се покорят на Божия призив и да излязат отсред нея! Ти подействай Господи мой – с Твоята пламенна ревност и могъща Десница! Ти направи побеждаващ и могъщ този втори псалом, за да бъде именно той вдигнатият Божий показалец преди свършека!”
В отговор на думите ми, Исус ме привдигна и погледна с дълбоките Си и прекрасни зеници, като ми казваше:
“Имай мир, слуго Мой! Изпълни духа си с радост, приятелю на Сърцето Ми! Защото последните стихове на втори псалом Аз ще изрека като предупреждение за цялата Ми Църква и като последен призив към всички, които са тръгнали на пътя на отстъплението! И нека всички паднат на колене пред своя Господ, за да чуят думите Му:
“Сега, прочее, вразумете се, о царе; научете се, земни съдии. Слугувайте на Господа със страх, и радвайте се с трепет. Целувайте Избраника, за да се не разгневи, та погинете в пътя; защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него…”
(Псалом 2:10-12)
Ако царете днес се вразумят – те непременно ще свалят короните от главите си и ще ги изхвърлят, за да не бъдат царуващи, но слугуващи на Отца Ми със страх и трепет! Вдъхновени от ясно очертания Христос, а не от надписа на Пилат! Ако земните съдии се научат – непременно ще целуват Избраника в устните, за да изпълнят писаното в “Притчи”, че:
“Който дава прав отговор, той целува в устни…”
(Притчи 24:26)
А тогава всеки угнетителен съд срещу Моите би се прекратил, защото справедливостта не осъжда Истината, но се радва заедно с нея! Но ако пророческата картина от псалома остане такава, каквато я видя слугата Ми в тези видения от Залата на Псалмите, то тогава горко на царете и съдиите на цялата християнска религия! Защото нито царете са станали Итамар, нито съдиите Елеазар, та да пребъдват в Слава пред Царя на Небесния Ерусалим и в Съвета на Светиите Му!
Аз, Мъздовъздателят над блудницата Вавилон, дадох тези най-святи видения на пророка Си! Блажен всеки, който ги запечата в сърцето си за Верни и Истинни!
Проклети всички останали, които се отрекоха от Името Ми, похулиха Духа Ми и участваха в угнетителния съд над свидетелите и пратениците Ми! Те никак няма да избегнат най-страшният кошмар от създанието на света – кошмарът на блудницата!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”