ВИДЕНИЕТО В БОЖИЕТО СВЕТИЛИЩЕ И ЗАЛАТА НА ПСАЛМИТЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Колкото и много да ми тежат виденията от Господ Исус Христос, аз ще продължа да ги нося в сърцето си и да ги отстоявам с вярата си, защото именно в това е Небесното ми призвание и избиране. И при все, че душата ми се пресити от злостраданието на дяволските отмъщения, то пак Словото на Божия Пророчески Дух ще превъзмогне над всички човешки и демонични заблуди, защото неговото главно превъзходство е Истината. Тази Истина, която е твърде болезнена и непоносима за блудницата Вавилон. Тази Истина, която Спасителят изсипва от Хълма Мория през последните деветнадесет години. Тази Истина, заради която името ми и делото ми бяха похулени и опозорени от лидерите на всички църкви в България.
Точно тук, братко мой, в сблъсъка между Истината и лъжата, всеки човек ще определи сетнината си, защото няма как да остане неутрален свидетел, когато пред сърцето му е поставен съдбоносният избор дали да нарече Господа “Господ” и дявола “дявол” или в безумна хула да размени местата им. Твърде опасно е да се довериш на мнението и отношението на общата църковна маса, която винаги препуска натам, накъдето я духа вятърът. Защото духовният опит ще ти подскаже, че многократно по-успешно се събира пръст, отколкото Дух. Понеже няма нищо по-лесно за дявола от това да мами плътското човешко мислене с червеите на своето лукавство. А като вземеш предвид, че трябва да съгласиш личния избор със съвестта си, то тогава решението ти става съдбоносно.
Защо?
Именно защото съвестта ще задържи решението ти в самата себе си, за да бъде отпосле – пред Божия Престол – твой оправдател или обвинител. И като казвам “оправдател или обвинител” нямам никаква умисъл да изземвам мястото на нашия Спасител и Изкупител Исус Христос. Защото осветената от Него съвест ще ни бъде оправдател или прегорялата от демонични лъжи съвест ще ни бъде обвинител.
Аз и до ден днешен недоумявам как толкова много човеци не си дават сметка, че целият им съзнателен живот се записва в дълбочините на духа им и записът на обвинителните и дискредитиращи спомени не може да бъде изтрит, освен чрез Опрощение от Спасителя. Всеки извършен грях е едно петънце върху духа и всяко престъпление е една драскотина върху съвестта. Но както има малки петънца, така има и огромни петна. И както има малки драскотини, така има и дълбоки порязвания. А разликата между едните и другите е тази, че големите порязвания и петна се случват тогава, когато човек позволи на червеите на дявола да извършат чрез сърцето му собствените си грехове. Именно тези сатанински грехове Словото нарича “беззаконие” за разлика от “престъпленията”, които са човешките грехове. Понеже престъпникът престъпва Закона Господен в сърцето си, написан на съвестта му, за разлика от беззаконника, който може да прояви беззаконието си само в отсъствието на Закона.
Но какво е тогава отсъствието на Закона, ако не прегоряла съвест, която вече не е в състояние да изобличава съгрешилия?
Разбираш ли, братко мой, че ако демоните на Сатана усърдно строят крепости в сърцата на човеците, то е, за да прегорят съвестта и така да отворят широк фронт на дяволската съпротива срещу Божията Святост.
А сега нека да ти припомня думите на Господ Исус Христос, записани в “Евангелието от Матея”:
“Пазете се да ви не заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина. И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже тия неща трябва да станат; но това още не е свършекът. Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове. Но всичко това ще бъде само начало на страдания, тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен…”
(Матея 24:4-13)
Виждаш ли как Спасителят ни е предупредил за белезите преди свършека на стария свят?
Той не каза, че ще се умножат престъпленията, но че ще се умножи беззаконието. И ако Исус го определи в единствено число, то е, за да покаже на всички ни, че става дума за един широк фронт на дявола, който поглъща човешките души и сам се явява причина за охладняването на Любовта. На това какво да кажем? Охладня ли някога Любовта на Господ към престъпниците, след като дори разпнат на Кръста Той продължаваше да ги спасява и да ходатайства за тях пред Отца? Охладня ли някога Любовта на Исус към грешниците, след като Сам Той ни даде Примера Си, простил на Мария Магдалина, която с миро помаза нозете Му?
Коя любов тогава охладнява поради умноженото беззаконие? Няма ли това да е любовта на тщеславните човеци, които решиха, че са праведни в собствените си очи, а не в Кръвта на Исус? Та нали именно те се гнусят да докоснат престъпници и грешни по плът, да не би да изцапат доктриналната им святост! А кой ги напомпа с тази фалшива святост, ако не лъжепророците на Легион, които им проповядваха заблуда срещу тлъсти хонорари и комисиони за продажби на книгите им? И чудно ли да е, че зад думата “мнозинство” в предупреждението на Спасителя стои цялата християнска религия на земята? Не бяха ли именно християните призовани от Завета Господен да показват Любов един на друг, а и към езичниците по целия свят? Не им ли заповяда Господ думите Си, които гласят:
“Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си…”
(Йоан 13:34-35)
Разбираш ли сега, братко мой, къде действа умноженото беззаконие?
Именно в християнската религия, защото точно нейната любов охладня! Не само любовта към ближните, но и любовта към Исус и Святото Му Слово и Образ! Само така можеш да си обясниш пълното презрение и незачитане на божествения Пример, който Спасителят Христос ни остави да следваме и изпълняваме. Само така можеш да си обясниш защо гнусната търговия победи Благата Вест, а на Вавилонското пазарище се извърши най-страшното потъпкване на Завета Господен и най-уродливата подмяна на Христовото учение. А да мисли някой, че Бог Отец няма да реагира на умноженото беззаконие, то значи никак да не познава Святостта и Могъществото Му. Той е направил така, че винаги преди да се възлее Гневът Му, да идва Милостта Му. Милост, с която Той протяга ръце към всички, като им заповядва да се оставят от пътищата на беззаконието. Колко повече – към християните, които изповядват скъпоценното Име на Исус. Защото на всички тях Той е заповядал свещените Си думи от “Откровението на Йоан”:
“Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й; защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди…”
(Откровение 18:4-5)
Не може Всевишният да заповядва “Излезте от нея!”, ако не е видял, че мнозина Негови чеда са вътре в нея! Не може Господ Исус Христос да пожертва двадесет години от живота на един Свой пророк, когото държа в Пролома, ако пред Очите Му не трябваше да се утвърди изходен път за излизането от властта на мерзостта, която докарва запустение. Не може от очите ми да изтекоха толкова сълзи за изгубените, помрачените и пленените от дявола, ако Силата и Духа в сърцето ми не бяха Исус Христови. Понеже аз никого не ограбих, над никого не отидох да се превъзнасям и никого не насилих да ме чете, вярва и приема като Божий пратеник. Моята длъжност и задача пред Господаря ми беше да напиша пророческите книги, с които Той вдъхнови сърцето ми, да ги подпиша с името си и да удържа на дяволските отмъщения, каквото и да ми костват те в близък или далечен план. Твърде скъпа беше цената, която платих, и продължавам да плащам. Но знам, че точно за този живот, тази съдба и това злострадание се родих на земята. Следата, която Исус остави в сърцата на Званите, Избраните и Верните чрез пророческите книги, беше като светкавица, която освети битието им. Защото едно е християнинът да си чете библията, а съвсем друго – Господ да Му покаже Светлината на Завета Си и да го въздигне в съвършено общение със Себе Си.
Какво повече да искате, мили приятели на служение Мория?
Имах и все още имам излят Свят Дух в сърцето си, Който подарих на всички – били те Верни или неверни, благодарни или неблагодарни, искрени или лицемерни, доверчиви и колебливи. Имах опитност от лично общение и пребъдване с Господ Исус Христос, която разкри на Неговата Църква пет благодатни Кръга на Божието Свято Присъствие – Водата, Хляба, Виното, Маслото и Солта. Имах ревността и дръзновението да развъртя Меча на Божия Пророчески Дух, с който бяха посечени всички началства и власти на нечестието, всички световни владетели на мрака и лукавството, цялата проклета система от заробване и жесток демоничен контрол върху съзнанието на хората. И каквото имах – това дадох! А във времето на моето даване се случваше и масовото продаване, тъй щото сблъсъкът и конфликтът на пример с пример беше неизбежен.
Можел ли съм да зная, че тази велика световна блудница, която има самочувствието на царица и не се счита за вдовица, скоро ще изпита всичкия ужас от кошмара си? Можел ли съм да зная, че Всемогъщият Отец наистина ще заповяда твърде незавидна и печална сетнина за тези, които повторно прободоха Христос в сърцата си? Можел ли съм да направя онзи прочит на евангелските пророчества, с който да проумея защо пет неразумни девици отиват да искат Масло от разумните, при положение, че всякога са ги презирали в сърцата си? Или защо, при цялото си влечение към дявола и нечестивите му духове, пак в крайна сметка неразумните девици ще се затичат към затворената врата на Хълма Господен и ще молят Младоженеца да им отвори, а Той ще им откаже, защото не ги познава?
Някога, когато Йоан Кръстител нагази с нозете си във водите на река Йордан и започна да проповядва покаяние, стана така, че много фарисеи и садукеи отиваха да се кръстят от него. А Божият пророк им задаваше един и същи въпрос, който винаги оставаше без отговор. Ето и самият въпрос:
“Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?”
(Матея 3:7)
Кой предупреди фарисеите и садукеите, братко мой? Или как успя да ги предупреди? Защо те бягаха от идещия гняв, като търсеха Божието благоволение чрез Йоановото кръщение? Не им ли стигаха на фарисеите начетеността на Анна и Кайафа, и на всичките онези първосвещеници в Синедриона, та трябваше да ходят при един брадясал отшелник, дошъл от пустинята при водите на Йордан? И онзи “идещ гняв”, за който ги предупреди Йоан, кога щеше да пристигне, след като по думите на пророка вече е тръгнал? Господар ли е човек на съдбата си, след като не знае какво ще му донесе утрешният ден в живота? Ами ако утре е късно за промяната, която е трябвало да настъпи вчера? Не се ли превръща тогава днешният ден в последен? Ако съвестта вътре в нас крещи, че сме направили страшен компромис с Бог и Святото Му Слово, то ще чакаме ли до Деня на Страшния Съд, за да се убедим, че това е така? Не настъпва ли “идещият гняв” със самия миг на физическата смърт, когато душата на грешника се оковава от демони на ада? Значи излиза, че онези фарисеи и садукеи от страниците на Евангелието са имали много повече разум от днешното развалено поколение от тщеславни самохвалци. Понеже древните бягаха към водите на Йордан, за да спасят душите си от Божия Гняв, а днешните богоотстъпници бягат от Хълма Мория, за да не би да им излезе лошо име или да бъдат смъмрени от доктринално подкованите си теолози…
Аз наистина оплаквам това най-помрачено поколение на Вавилонската измама, защото “безстрашието”, с което похули един Божий пророк и го заклейми като антихрист, скоро ще им излезе не просто солено, но кошмарно. Защото е много лесно да се похули, опозори и отрича един пратеник, който дава даром книгите си и не държи никаква сметка за зло на гонителите си. Но какво ще се случи със самите поругатели, когато Бог приеме хулата против слугата Си като хула против Себе Си? Какво ще се случи с всички онези лъскави църковни величия, когато дяволът представи всичките си претенции за душите им пред Вечния Съдия? Няма ли те в пълна степен да се намерят като съдии, които Бог не е упълномощавал за съдийството им, и като една последна Пилатова жена, чийто сън Бог ще превърне в най-страшен кошмар?
Аз няма повече да задавам въпроси, защото в Духа на тези последни пророчески видения е отговорът от Исус за въздаянието върху блудницата. Затова нека сега да продължа с думите, които Господ ми проговори, миг преди да въздигне духа ми в Божието Светилище. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Милостта и дълготърпението у Моя Отец вече са на път да бъдат напълно изчерпани. Понеже Той чака достатъчно дълго нечестивите човеци, та дано биха дошли със сълзи на пътя на Покаянието. Но вместо сълзи Отец Ми трябваше да слуша безсрамно кикотене, дързък шум и отвратителни тщеславни хвалби, с които блудницата виждаше себе си като Невяста за Сватбата на Младоженеца. И при все, че изобличението от Хълма Мория стоя с години простряно против богоотстъпниците – те нито се трогнаха, нито се отвърнаха от сърдечното си влечение към червеите на дявола. А подобна нечестива дързост непременно ще бъде наказана. И не просто наказана, но смазана и разнищена от Божия Свещен Гняв.
Точно затова твоят Господ е напълно удовлетворен, че прие да понесеш като товар върху сърцето си и тази пророческа книга, която още повече ще увенчае Делото ти като Вечно благовестие от Сион. А ти сега Ме последвай, защото двамата с теб ще се въздигнем при Божието Светилище. И Сам Отец Ми ще говори на духа ти, за да те потвърди като приносител на Неговата Свята присъда против блудницата Вавилон…”
След последните Си думи Господ ме прегърна с ръцете Си, като въздигна духа ми към светлите селения на Небесния Ерусалим. А когато двамата с Него се намерихме горе и аз вече стъпвах по златната улица на Божия Град, Исус вдигна ръката Си и посочи Божието Светилище, като ми казваше:
“Вътре, в Светилището на Моя Отец, се намира Залата на Псалмите, откъдето по Волята на Всевишния ти ще пророкуваш за горкото върху блудницата. Затова върви с Мен и Ме следвай…”
С вълнение, което изпълваше духа ми с огън, аз последвах моя Спасител, Който вече се приближаваше към вратите на Светилището. И когато вече ги отваряше, отново се обърна, като ми казваше:
“Коленичи пред Святостта на Отца Ми, слуго Мой! Защото слугуването ти препуска към края си, и съвсем скоро духът ти ще се изпълни с предела на Божието благоволение към теб…”
Послушал думите на Исус, аз паднах по лице, като покрих с ръце очите си. А Господ отвори вратите на Светилището, като казваше на Небесния Отец:
“Всемогъщи Мой Отче! По Твоята изрична Воля аз въвеждам пророка Ти в Святото Ти Присъствие, защото той намери още една глътка ревност за Свещените Ти думи, и прие да понесе и този тежък товар на виденията, които ще му дадем. И ето, Небесни Мой Боже, говори сега на слугата Си, защото той вече Те слуша в преклонението си…”
В отговор на Исусовите думи към духа ми долетя Свещеният Глас на Всемогъщия. И с думи, тежки като гранитни камъни, Отец проговори на сърцето ми, като казваше:
“Слуго Мой, когото съм избрал и посочил да бъде пророкът на Сион! Нека бъде внимателно сърцето ти и укрепен духът ти, за да понесеш последния тежък товар, с който Аз те изпращам против поколението на нечестивите. Защото дойде времето да изпълня древното Си пророческо знамение, което сторих във времето на Пилат Понтийски, когато допуснах едно най-страшно горко да се изсипе в духа на Пилатовата жена.
Аз сторих това за могъщо Небесно предупреждение не само на древните, но и на идните поколения, които щяха да се раждат по лицето на земята. И онези, които се изпълваха със Святия Ми Дух, щяха да проумяват Отеческото знамение в съня на Пилатовата жена, като знак, че няма беззаконие, което да не се осъди, нито нечестие, за което да не бъде потърсена сметка от извършителите му. Защото цената на беззаконието е осъждение от Моя Гняв, и сетнината на нечестивите е в неугасимите пламъци на пъкъла.
Посветен и просветен от Скритата Ми Манна, ти слуго Мой, даде на Невястата на Сина Ми най-святите видения, свързани с Кръста на Голгота. С Онзи ясно очертан Христос, Който щеше да бъде прицелът за Вярата на Моите чеда, и с онзи скверен надпис, който щеше да съблазнява плътските, блудните, извратените и гнусните човеци, та да търсят не слугуване в Христа, но царуване чрез онази змия, която разпна Сина Ми на дървото и изплю отровата си върху Главата Му!
И когато цялото Небе очакваше възвръщане към Христос и Покаяние, с което царете да се отрекат от короните на царуването си, за да положат на главите си трънените венци на слугуването, те вкупом те похулиха и се присмяха на злостраданието и мъката ти, понеже вече нямаха Свят Дух за обръщане в сърцата си, нито капчица ревност, та да биха потърсили първата си любов.
Ето затова Аз, Святият и Всемогъщият на Сион, ги намерих за Пилатова жена пред Очите Си. И Десницата Ми скоро ги постави в Псалома, който ще им бъде съдба и сетнина за Вечността.
Възправи се сега, пророко на Сион, та влез със Сина Ми в Залата на Псалмите, за да пророкуваш Божието горко против последната Пилатова жена на този свят, която е блудницата Вавилон. Защото днес тя с угнетителен съд предава Моите чеда на опозоряване, похулване, преследване, гонение, прокобяване и на най-черни чародейства. И като се опива в кръвта на Божиите Светии – забравя да мисли за собствения си кошмар, който ще я постигне!
Иди, слуго Мой, та виж този кошмар и пророкувай за него на всичките Звани, Избрани и Верни! Защото съдът, с който днес блудницата ги осъжда, Аз ще обърна като съд върху нейното сърце, и върху нейните търговци и царе!
Аз, Всемогъщият Бог и Отец на Небето и земята, протягам Десницата Си, за да въздам от Гнева Си на беззаконните, и укрепя в Благостта Си съкрушените и злострадалците в Името Исус Христово! Иди сега със Сина Ми! Възправи се и иди!”
Огнените думи на Отец разпалиха целия ми дух, тъй щото се почувствах като разплисната жарава пред вратите на Светилището Му. И ето, че Сам Господ ми протегна ръка да ме възправи, като казваше:
“Крепи се, възлюбен от Отца Ми! Защото Любовта Божия към теб и Верните, които не те оставиха, е твърде голяма. Велика като планина, и могъща като преляла река. Святата Троица няма да те остави, но ще те нарече триумфиращ победител над дявола и зловонното му царство. Защото не обичаше живота си до толкова, че да бягаш от смъртта и гонението, но с Кръвта Ми, поръсена върху Пророческото Слово, съкруши началствата и властите на нечестието, и смаза главата на старовременната змия. А това е твърде много за живота на един Небесен слуга, Стефане! Твърде много е, вярвай Ми!”
След тези думи Исус се усмихна и хвана ръката ми, тъй щото двамата с Него влязохме в Божието Светилище, като тръгнахме да го прекосяваме по цялата му дължина. Така съвсем скоро сърцето ми видя врата, направена от нежен планински кристал, върху който беше изваяна златна осмострунна арфа. И като видях арфата, аз мигновено си помислих за псалмопевеца Давид, а Господ, уловил мислите ми, отново ми проговори, като казваше:
“Да, слуго Мой! Тази зала е обиталището на Давид! Мястото, откъдето той свещенодейства на Моя Бог и Отец. Тук са събрани всичките псалми, които прочитате в библиите си. Но за разлика от книгата, в която се събират думи на хартия, тук псалмите са Свят Дух на Божие Провидение и Предузнание. Затова сега ти Ме последвай, за да видиш онова, което Отец Ми ти дава в Своето Съвършено благоволение…”
Думите в сърцето ми се разбягаха, и дъхът ми сякаш спря, когато Спасителят ме въведе в Залата на Псалмите. Това беше една твърде огромна зала, в която бяха разположени огромни картини, прилични на бляскави огледала. Самите картини бяха чудно живи и се променяха в състоянието си, тъй щото образи, видения и послания се излъчваха отсред тях, ако и да изглеждаха неразбираеми на пръв поглед за оня, който би ги гледал. И докато аз не можех дори да проговоря на Исус, Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Стефане! Зная, че възхищението ти е твърде голямо, и вълнението неизразимо от тази Зала на Псалмите. Но сега, за свидетелство на цялата Ми Църква ти казвам, че това не е първото ти посещение тук. Ти многократно си идвал в тази Зала, ако и твоят Господ да не ти е казвал къде се намираш. Защото всички пророчески книги които написа като вдъхновени от псалмите, се родиха именно тук. И ти като помниш, че си Мой свидетел от Смирненската Църква, кажи Ми:
С коя книга Господ те направи да пребъдваш в Смирна и да пристъпиш в славния Кръг на Божието Масло?”
“Ах, скъпоценни мой Господи! Неизразима радост изпълва сърцето ми и аз Ти казвам, че това беше книгата “Пастир мой”, с която Ти ми разкри в Дух и Истина 23 псалом. А след това слугата Ти продължи да пребъдва в тази зала, защото Ти ми показа 127-ия псалом, свързан със “Соломоновата песен на възкачванията”. А малко по-късно и 137-ия псалом, свързан с “Реките на Вавилон”. И как да не бих изпълнил сърцето си във възторг, след като последното Ти Свято благоволение върху сърцето ми беше с великия 110 псалом, с който се роди книгата за “Чинът на Мелхиседек”, свързана с Твоето Свещенство в осветената съвест от Святия Дух?”
Слушайки думите ми, Исус се разсмя с най-прекрасния и сърдечен смях, който някога бях чувал. А след това, като ме прегърна силно и ме притисна до гърдите Си, със съкровен Глас ми проговори, казвайки:
“Мнозина слуги са искали да имат това могъщо Посвещение и чудесно приятелство с Мен, което днес имаш ти! И няма Светия на Небето, който да не те облажава за великата сетнина, която ти е отредена до Царя на Сион и в Съвета на Светиите. Но ето затова, приятелю Мой, Делото Ми трябва да бъде завършено докрай. И лъчите на Господното Спасение да бъдат заредени с блясъка на Слънцето, Което свети в Силата Си.
А ти сега се приближи с Мен до огледалото на втори псалом. Защото двамата с теб ще го прочетем – ред по ред и стих по стих в Дух и Истина. Докато с разкритите видения бъде напълно изявен кошмарът върху блудницата.
И на всичките Си братя и сестри Царят на Сион сега казва:
Звани, Избрани и Верни на Завета Ми! Последвайте Ме в най-съкрушителните пророчески видения, с които Отец Ми възвестява могъщото Си въздаяние върху последната Пилатова жена, която е блудницата Вавилон. С тези видения Аз ще укрепя сърцата ви в Моята Твърдост и Святост, за да устоите без петно и бръчка до времето на Грабването! Блажени всички сърца, които Ме вярват и следват чрез пророка Ми! Да, блажени са!”