Аз си нямам в света покровител
да ме пази от хорската злост.
Никой властник не ме е попитал
как до днес оцелявам с Христос.

Как се носи на Господ товара?
Как Завета Му пазя със плам?
Как довека отхвърлих кантара,
та благата Му даром да дам?

На пътеката стръмна и тясна
колко Верни издърпах с ръце?
Съпротивата тъмна и бясна
как понесох с едното сърце?

Само Вечният в тайното гледа.
То е скрито от плътски очи.
И едва ли от няколко реда
ще започне скръбта да личи.

Не е болка, че сив и невзрачен,
се усетих сред шумната гмеж.
Който страда в затвора си мрачен
би съзрял и нищожната свещ…

Изживях си съдбата да пиша
и пронизвам неправдата с меч.
А когато остана излишен –
ще съм скрит от тълпите далеч.

Не потърсих утеха в бодили.
Не дочаках от репеи плод.
И навярно със сетните сили
ще намеря към Вечното брод.

Светъл лъч към висока обител.
Чуден Дар под Небесен покров.
И утеха от Свят Покровител
с пълни шепи дарил ми Любов!

Стефан Главчев
(Тленен остатък)