“Ако ти самата беше кошмар за Моите свидетели, които предаваше на угнетителен съд и опозоряваше имената и делата им, то да въздържа ли Аз кошмара върху тебе? Не те ли никой научи за изминалото време, че блудници никой и никъде не обича, нито би се оженил за тях? Та дори звярът, който вече възлиза от бездната, не би те пожелал, защото напълно си се доказала като невярна жена!”

РАЗГОВОРЪТ С ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Най-нормалното и оправдано решение, което можех да взема с оглед на угнетителното ми състояние, беше да се откажа да пиша тази книга и да не моля Господ да ми дава виденията, свързани с нея. В крайна сметка аз написах достатъчно много книги против блудницата Вавилон и против червеите на зловещия сатанински контрол. И една книга повече или по-малко вече са без никакво значение за изходния път пред Църквата. Но като зная със сигурност, че книгите ми се четат не само от Званите, Избраните и Верните на Бога, но също така и от непримиримите ми духовни противници, то със сигурност дължа на вавилоняните едно последно послание, с което Господ да посочи сетнината на всичкото им злотворство и съпротива спрямо Словото на Божия Пророчески Дух. Защото като бял ден е ясно, че тези, които са похулили Божия пророк и са го нарекли “еретик” и “антихрист”, няма никак да се възкачат на високата планина на Христовото Преображение, та да биха познали Исус като Свещеник до века по чина на Мелхиседек. Понеже с този чин Христос може да царува единствено в осветените от Святия Дух съвести. А човеци, които поругават един извор на Сион, и определят книгите му като ереси на дявола, могат да сторят това само с прегорели съвести, в които няма страх от Бога, нито задръжки от похулването на Святия Дух. И като осъзнавам, че залогът на пророческите книги от Хълма Мория стана твърде висок, то наистина дължа на всичките си врагове една последна пророческа книга, която да посочи последствията и сетнината на всичките им беззакония. Това ще бъде прощално слово от Божия слуга, и най-категоричен знак, че отърсвам прахта им от нозете си и ги оставям в ръката на Всемогъщия Отец, Който ще им въздаде на точното време и място. И нека верните ми приятели и сподвижници да проумеят, че ако едно пророческо слово се пише, за да донесе ужас върху рода на нечестивите, то също така се пише и да възрадва рода на праведните. Тъй щото “Кошмарът на блудницата” непременно ще бъде радостта и тържеството на Званите, Избраните и Верните. Но за всичко това – на точните страници и в точното видение от тази книга.
А сега нека да продължа с това, че една вечер аз застанах на молитва пред моя Господ, като Му казвах:
“О, Благодатни мой Исусе! Послушай слугата Си, който се моли в Присъствието на Святия Ти Дух. Защото, ето, Господи – Духът Ти ми даде видение с блудна жена, окована с железни вериги, чието сърце гореше от неудържими огнени пламъци. А самата блудница пищеше със страшен глас, опитвайки се да превъзмогне над болката от изгарянето. И колкото повече тя се гърчеше в агония от мъчението, толкова повече се затягаха железните вериги около врата и гърдите й. И сега, Господи, аз зная, че Ти изпрати Духа Си да ми даде това видение, и по Твоята Воля слугата Ти вижда това, което Си поискал да му дадеш. Говори ми, Исусе! И дай ми да разбера каква е Волята Ти!”
В отговор на молитвата ми Господ се сниши до сърцето ми и започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Това видение с окованата блудница е верен знак за Моето съвършено благоволение върху теб. Благоволение – да не задържам, но да ти показвам нови видения, които касаят идещите на земята събития. Но ти сега сам разбери, че видението е между теб и Мен, като от приятел на приятел. И Аз повече не искам да товаря духа ти с нови тежести. Ето защо ти сам реши дали да запечаташ това видение в тайното на сърцето си, или да поискаш още един товар за Божия прослава, като го изявиш на Църквата Ми. Защото сега видението е все още в Духа и Святият го държи със Силата Си. Но когато стане товар върху сърцето ти, тогава ще утежнее на духа ти до сетен предел…”
Думите на Исус възбудиха ревността ми за Него, тъй щото отново Му проговорих, казвайки:
“Но все пак, Господи, Ти Си дошъл с определена задача към слугата Си! И ако сърцето ми се радва, че Си мой Приятел, то духът ми коленичи пред Теб, защото Си негов Господар! И щом Господарят възлага задача на слугата Си, то слугата ще се смири и ще се напъне да я извърши. А ако не ми достига Силата – Ти, Исусе, ще ми влееш още от Своята Сила!”
В отговор на думите ми Спасителят погали с ръка главата ми, като ми казваше:
“Помниш ли с какви Мои думи завърши последната книга, която ти дадох да напишеш, а именно, посланието за Чинът на Мелхиседек? Защото Аз там влях Вяра от Вярата Си в сърцата на Моите чеда, че непременно ще продължа да те употребявам, когато те намерят Отговора в сърцата си. А те наистина го намериха, Стефане! И неколцина изповядаха пред Мене, че имат още живителна нужда от Хълма Мория и от Словото, което им давам чрез теб. Ето така Аз реших да посветя сърцето ти на продължението след “Чинът на Мелхиседек”, а именно – “Кошмарът на блудницата”. Понеже ако Верните на Завета Ми се събират във великия сто и десети псалом на Моето Преображение, за да им бъда Аз Свещеник в сърцата, то за неверните на Завета Ми също е определен точният псалом. И това е втори псалом, чиито стихове ще бъдат вярно разкрити във виденията на тази последна пророческа книга.
А сега помисли и Ми кажи защо в предговора на тази книга ти отново напомни на Моите братя и сестри за надписа на Пилат? Какво те провокира или смути, за да развъртиш Меча Ми точно по този начин?”
“О, Господи мой! Сърцето ми беше погнусено от безсрамната война в която се вкопчиха двама православни митрополити, които желаят да получат патриаршески пост и титла. И аз напомних на братята и сестрите си, че такива са били подлъгани от засеняването на Пилатовия надпис, на който се дължи цялата християнска религия, а не от Примера на ясно очертания Христос, Който прие образ на слуга. А заедно с всичко това, аз ясно изразих погнусата си от източно-православния модел, който налага смъртен патриарх със смъртно управление, вместо Вечният Патриарх на душите и сърцата ни, Който е Бог Отец…”
В отговор Гласът на моя Господ стана твърде строг и страшен. И Той ми проговори, като казваше:
“Ако цялата християнска религия се е покорила на надписа на Пилат, за да се изживява като земна царица, а не като Небесна слугиня, то тя не е Моя Невяста, но съпруга на Пилат, понеже от неговите скверни дела се е вдъхновила и неговият дух е приела в сърцето си. И ето затова при съпругата на Пилат на мода са царете, а при Невястата на Христос благовестието се утвърждава от слугите. При духа на Пилат е религиозната йерархия нагоре, а при Духа на Христос е смиряващото слугуване надолу. При духа на Пилат са титлите, постовете, властта, придобивките, а при Духа на Христос – жертвите, кръстовете, разпятията и проломите.
Как мислиш тогава, слуго Мой? Няма ли тази Пилатова съпруга да има нещо твърде общо с мъжа си? Или какво беззаконие стори мъжът й, когато му дойде времето да се намеси в библейските събития?”
“О, Господи мой! Пилат Понтийски бе прокураторът на Рим, който Те осъди на кръстна смърт. И като Те бичува, изми лукаво ръцете си, казвайки, че няма никаква вина за осъждането Ти…”
“А имаше ли Пилат вина или нямаше? Не беше ли предупреден той от собствената си съпруга да не извършва зло против Мене? И кое беше по-голямото зло на Пилат – дали това, че Ме бичува и предаде на смърт, като изми ръцете си, или това, че закова дъсчицата с надписа си, с който подигравателно Ме легитимира като цар на юдеите?”
“Ах, Исусе! Твърде голяма беше вината на Пилат. Понеже той презря предупреждението на съпругата си, която насън беше твърде много пострадала заради Твоето поругаване. Защото с гнусните си ръце той първом Те бичува, а после стори ново беззаконие, като оправда себе си, миейки ръцете си с водата от легена. А накрая със същите беззаконни ръце надписа дъсчицата на трите световни езика по онова време, като заповяда да я заковат над Главата Ти…”
“Да, така е, Стефане! Но Аз сега ще продължа да те питам, а ти Ми отговаряй! Как стоят нещата с Пилат и жена му, близо две хиляди години по-късно?”
“О, Господи!” – отговорих аз – “Този Пилат от древността днес е дух на най-страшна и тотална съпротива против Теб, против Благата Ти Вест и против Твоите свидетели и последователи. Защото днес Пилат е самият дух на Антихрист. А колкото до жена му – днешната блудница Вавилон е същинската жена на Пилат. И за разлика от първата Пилатова съпруга, която се уплаши, че пострада насън поради Твоето поругаване, днешната е арогантна и отмъстителна, опиянена от виното на дяволската гордост и превъзнасяне…”
След последния ми отговор Гневът в Гласа на Исус се усили, тъй щото следващите Му думи бяха пропити от него. И Той вече ме питаше:
“Какво се случи с надписа на Пилат за изминалите двадесет века? И какво, най-сетне, се случва с Моята Църква – днес, преди свършека на стария свят?”
“О, Спасителю мой! Ти беше Верен и Истинен да дадеш на слугата Си две най-могъщи пророчески книги, пропити от Святия Ти Дух, които дават изчерпателен отговор на въпросите Ти. Защото това бяха книгите за “Скритото Евангелие на Голгота” и “Ясно очертаният Христос”. Именно в тях Ти, Исусе, разкри на Своите, че онзи древен надпис на Пилат вдъхнови създаването на блудницата Вавилон. И самият дух на Рим превърна Учението Ти в своя официална религия. Религия на земни царе със земни царства, които всякога се прекланят на демоничния си вдъхновител. А колкото до Твоята Църква – то тя и до днес не престава да се уповава на Образа, с който Ти я роди и запечата в Завета Си – Образът на слуга. Защото с този Образ Твоите Верни свидетели на всяко време и място стават съобразувани с Тебе, вкусили смърт на Кръста, с Божията Благодат, за всеки от спасените…”
“Вярно и истинно Ми отговори, слуго Мой! Напълно, както очаквах от един просветен съд. Но сега Аз ще продължа нататък, за да разбереш защо ти дадох видението с окованата блудница, чието сърце изгаряше в огън. Понеже, както съвсем точно я определи, днешната блудница Вавилон е последната жена на последния Пилат. А сега внимавай на следващия Ми въпрос, защото заради неговия пълен отговор ще ти дам да напишеш тази книга. И така, Стефане – кажи Ми:
Ако на Пилатовата жена в древността се даде сън, в който тя много пострада заради Моето поругаване от Римския съдия, то ще пропусне ли Отец Ми да даде същия сън и на последната Пилатова жена, която в Духа на пророческите откровения е блудницата Вавилон?”
Докато слушах въпроса на Исус видението с окованата и горяща блудница отново изплува пред сърцето ми. А така и отговорът се яви на устните ми, тъй щото отговорих на Господа, казвайки Му:
“Ах, Премъдри мой Учителю! Слугата Ти не беше мислил върху Твоя въпрос, за да проблесне отговорът Ти в сърцето ми! Но сега вече виждам и проумявам, че сънят на първата Пилатова жена непременно ще се превърне в най-страшният кошмар за последната блудница Вавилон. Защото тя многократно се е упражнявала в Римските лукавства на Сатана, за да си бъде лика прилика с последния Пилат, който е духът на Антихрист. И пак Ти, Господи, ми даде да разбера за тези дяволски лукавства в книгата за “Тъмния пантеон на дявола”…”
“Запомни отговора си, слуго Мой, защото тези думи не са Твои, но на Святият Дух, Който изпълва сърцето ти. Понеже наистина става дума за един най-страшен кошмар върху блудницата Вавилон, който твоят Всемогъщ Отец ще направи да се сбъдне наяве за последната Пилатова жена. И тя ще усети задвижването на сбъднатия кошмар именно чрез думите от втори псалом, чрез който се решава сетнината й. А ти сега Ме последвай до Залата на Псалмите в Божието Светилище, където ще ти дам същинското водителство и помазание за написването на тази книга.
Аз, Съдията и Мъздовъздателят над блудницата Вавилон, все още говоря и не млъквам. Блажени всички, които Ме вярват…”