Светът безбожен ров остава.
Не ще го съвест покори.
Беснее всичката му плява
за власт и кървави пари.

Царува гнусната съблазън.
Протяга мръсни пипала.
И всеки в нея е белязан
да бъде червей без скала.

А Вярата от пръст е скрита
и губи в земното следи.
Плътта в тресавища се скита
и грях я трови и цеди.

Къде си, Истино едничка?
Без теб сърцето най боли.
Летиш високо като птичка
над прах, вихрушки и мъгли.

И който в себе си те има
не ще го този свят гнети,
защото с Вярата незрима
и той в Небето ще лети.

Ръка прободена те слави
и Кръст понесен те крепи.
Потоп лъжите ще издави,
но няма теб да потопи.

Защото свише си родена
със Огън от Небесна твърд,
и щом изпълваш ме, свещена,
не ще довека вкуся смърт.

Стефан Главчев
(Птицата в теб)