2. ВИДЕНИЕТО С КРЕПОСТТА НА ЛИЦЕМЕРИЕТО И ЛИЦЕПРИЯТИЕТО

“Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие. Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи, и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми, не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии? Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят? А вие опозорихте сиромаха…” (Яков 2:1-6)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз няма да се уморя да напомням на всичките Божии чеда да бдят и очакват изненадващи атаки от Божия противник. Защото най-голямата заблуда, която можем да допуснем в сърцата си, е да очакваме дявола там, където сме подготвени и екипирани. Стоим си значи ние с оръжията на Духа и с щита на Вярата, и само очакваме да усетим някое изкушение или съблазън в ума, та да извикаме силно:
“Дяволе, отдръпни внушенията си от мен! Ти си победен в Името на Исус!”
Тази детска вяра е крайно време да си отиде от сърцата ни. Тя не може да бъде сигурна и ефективна срещу прелелите води на дяволското нечестие и срещу вълните на умноженото беззаконие. Апостол Павел напомня нещо важно на всички ни, като казва в посланието си:
“Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското…” (1 Коринтяни 13:11)
Ако въпросът е в това – да превърнем Църквата Христова в детска градина, то едва ли бихме имали проблем при толкова много неутвърдени души. Но тъжното при тези неутвърдени души е фактът, че те стават прицел на онези, за които Апостол Петър написа:
“Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат, наближаващи да получат заплатата на неправдата – люде, които считат за удоволствие да разкошестват денем. Те са петна и позор; наслаждават се с примамките си, когато са на угощение при вас; очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия…” (2 Петрово 2:12-14)
Кажи ми, братко мой, как разбираш тези Апостолски думи? Кои са тези люде, които разкошестват денем? Кои са тези съблазнители, чиито очи са пълни с блудство и непрестанен грях? Кои са слугите на дявола, които подмамват неутвърдени души?
Когато бях дете и като дете чувствах и разсъждавах, ми бе втълпявано, че съблазънта е изключително плътска и аз трябва много да внимавам, за да не падна в някое гибелно изкушение и твърде много да съгреша пред Лицето на Господ. С тази детска вяра аз рискувах да заприличам на фарисея, който чисти външното на чашата и блюдото, а отвътре се превръща във варосана гробница. Но благодарение Богу, Който всякога имаше Милост за сърцето ми, аз щях да порасна и да разбера, че стиховете на Христовия Апостол касаят изключително не плътското, а духовното блудство, не плътският, а духовния грях, не плътският, а духовния разврат. И всички тези съблазнители в църквите, чиито очи са пълни с блудство и непрестанен грях, не размахват сред събранието порнокасети или списание “Плейбой”, но успешно развращават неутвърдените души с най-гнусните проявления на духовното блудство, а именно – лицемерието и лицеприятието.
Аз ще те призова, мили ми приятелю, да се влюбиш в думите на Исус, и да внимаваш на всичко, което устните на Господ са изговорили в Библията. Защото Исус във всичките Си думи, записани и в четирите Евангелия, никъде не се обърна към никой от противниците Си с думата “блудник”. Сиреч, да каже на някого:
“Дръпни се от Мене, блуднико!”
И това беше така, защото в древен Израил думата “блудник” се приемаше изключително по плът, и касаеше съгрешилите против Моисеевия закон, които трябваше да се убиват с камъни. Но ти сега виж на колко места Господ употреби една дума, която касаеше духовните блудници. Защото това е думата “лицемер”. И именно с нея Исус определяше всичките духовни противници на Мисията Си, на Примера Си и на Делото Си.
Да ти напомням ли всичко това от Евангелията?
Да, ще го направя! И не толкова заради верните и просветените, които слушат Гласа Господен, колкото заради неутвърдените души, които нямат силата да разпознаят най-убийствените и смъртоносни крепости на дявола в църквите. Ето тези примери:
“Защо Ме изпитвате, лицемери?” (Матея 22:18) 
“Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат…” (Матея 23:13) 
“Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?” (Лука 12:56) 
“Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, даже, когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас…” (Матея 23:14-15) 
Колко много лицемери беше забелязал Исус в Израил! И нито един от тези лицемери не беше случаен блудник. Всички те бяха Синедрионски блудници. Блудници, които по религиозния си статут бяха духовни лидери на древния Израил. Всички те имаха в сърцата си крепости, сътворени от древния дух на Содом и Гомор, който вече беше инструктиран от дявола да заложи изключително на духовното блудство, сиреч, на лицемерието, станало причина в последното време църквите да се пренаселят от амонци и моавци.
Но нека сега да ти покажа и реакцията на содомския дух спрямо думите на Исус, с които Той атакуваше крепостите му. Сам можеш да се досетиш, че духовните блудници непременно ще отправят обвинения към Исус, свързани с плътско блудство. Искаш ли тези примери?
Ето ги, братко мой! Виж как духовните блудници реагираха на думите на Исус, с които Той им каза:
“Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил. Вие вършите делата на баща си…” (Йоан 8:39-41) 
Как отговориха духовните блудници, когато чуха от Исус, че вършат делата на баща си, дявола? Ето как:
“Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога…” (Йоан 8:41)
Тоест, в гнусен подтекст, думите им против Исус гласяха:
“Ти ли ще ни обвиняваш в блудство, след като Си незаконно родено копеле, и не знаем кой мъж е осеменил майка Ти? Кой тогава е блуден – ние или Ти?”
Но не само с тази хула против Святия Дух се задоволиха лицемерите. Господ напомни и другите им мерзости, казвайки:
“Защото дойде Йоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има. Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си…” (Матея 11:18-19) 
А накрая Исус изрече и Святото Си обвинение против лицемерите, като им каза:
“Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате…” (Матея 21:31-32) 
Биха ли понесли лицемерите, че някакви грешни по плът хора ще ги изпреварват в Божието Царство? Как изобщо биха могли да понесат подобни думи, след като содомският дух беснее в сърцата им? И ако пророк Йоан Кръстител отиде при древните по Пътя на Правдата, то днес Божият слуга не дойде ли по същия Път до последните църкви? И ако Кръстителят беше похулен и опозорен от религиозни лицемери, то нима Божият пророк в последните дни беше пощаден?
Но ето, че отново и отново всичко опира до крепостите на дявола, сътворени от мерзостните му духове. Защото не друго, но крепостта на лицемерието кънтеше от сърцата на книжниците и фарисеите, и ги караше да бълват изпражнения от устата си против Святостта на Божия Син. Защото не друго, но крепостта на лицемерието в днешните църковни лидери, е причината делото на Божия пророк да е похулено и опозорено.
Но ти само помисли, братко мой, как се изправя религиозният лицемер и започва да се превъзнася от амвона си.
“Аз съм Божият помазаник, който ви говори в Името на Исус!” – казва той с мазен глас на събранието. А омаяните овце гледат костюма му, бялата му риза, лъскавата му вратовръзка, безупречната му прическа. И в този миг на никоя от овцете не й се вярва, че ето така би изглеждал Исус на проповедта Си на планината. Никоя от овцете не си вярва, че точно сега Господ е нейният Пастир. Но заради чувството си за сигурност, че е седнала в стола на църковното събрание, и около нея блеят поне още сто замаяни овце, овцата отваря устата си в едно продължително блеене:
“Амииииииин! Алелуууууууя!”
И няма никаква възможност Гласът на Истината да премине през крепостта на църковното лицемерие, та да зададе на религиозната овца простичките въпроси:
“На какво блееш “Амин” нещастна религиозна душо? И кого славиш с “Алелуя”? Вечният ти Пастир Христос би ли се облякъл с костюм, който струва десет твои пенсии? Би ли слязъл от лъскав автомобил, който струва повече от годишните доходи на всички в събранието? Би ли те накарал Вечният Ти Пастир да купуваш проповедите Му на касети или напечатани на книга? Би ли те доил и стригал безогледно, за да си осигури стандарт на живот, какъвто ти никога няма да имаш? Би ли те подминал като сянка, която никога не забелязва, понеже в прицела на очите му е само личният му приятелски кръг от първите два реда в събранието? И защо ти сега му блееш, нещастна религиозна душо? Не затова ли, понеже си решила да участваш във всеобщото религиозно лицемерие, и да викаш “Амин” и “Алелуя”, когато гласът ти е бил длъжен да извика “Да не бъде!”?”
Братко мой! Днес в пълна степен се осъществява тържеството на лицемерните. И лицемерието е най-страшното духовно блудство, защото кара вярващите да лъжат лидера си, че му вярват, а пък той от своя страна ги лъже, че приема вярата им. Това е един демоничен бал с маски, в който всички религиозни демони на Моав се изживяват като Исус.
Но ако такова е лицемерието, то какво да кажем за лицеприятието? Върни се, ако трябва в началото на тази глава, и прочети твърде сериозния и изобличителен стих от посланието на Апостол Яков. Защото той ясно ни предупреждава да не държим Вярата си в прославения наш Господ с лицеприятие. Защото е твърде възможно, ако се премине в харесване по лице, да се стигне и до проклето духовно блудство. И как мога аз да забравя всички уродливи свидетелства за подобно блудство, с които се сблъсках? Как мога да забравя, че преди десетина години вярващи от църквата на местния фарисей ме срещат в центъра на града, и възторжено ми заявяват:
“Знаеш ли с кого се срещна нашия пастор на конференцията в София? Няма да повярваш, но той направи личен контакт с еди кой си, който бил дясната ръка на Кейси Трийт!”
А лявата ръка на мистър Трийт за друг провинциален пастир ли остана? Какво ме вълнува мен някакъв Вавилонски съблазнител, който си купил цял телевизионен канал в Щатите? Не ща да мисля нито за доларите му, нито за офертите му, нито за дясната му и лявата му ръка, нито за нозете му, тръгнали по пътя на съблазънта! Защото такъв и с двете си ръце и нозе ще наследи огнения пъкъл!
Как мога да забравя онази конференция в зала Универсиада, организирана от “Войни на Христа”, когато маститият проповедник на просперитета Робъртс Лиардън посочи полковник от американската армия, седнал на първия ред в залата, който му бил личен приятел, и накара няколко хиляди човеци, замаяни от лицеприятие да ръкопляскат и хвалят въпросния господин?
И ако изобщо църквите са стигнали до това безумие, при което да поощряват духовни сношения на мъже с мъже, (разбирай тук пастири и всякакви църковни първенци, които си правят ефектни жестове на лицеприятие, като единия слави другия, а другият подобаващо му връща жеста), то тогава Содом наистина се е възцарил в църковните събрания. И ако пастирите са стигнали дотам, че да организират сношения между жени, (разбирай тук църкви, които лицеприятно си гостуват една на друга по конференции, за да се хвалят, галят и превъзнасят), то тогава Гомор тотално ще ги погуби. Защото ето това е духът на лицеприятието, за който Апостолът е имал далечен духовен прицел, като е записал в посланието си:
“…те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично…” (Римляни 1:25-28) 
Не чети този стих по плът, и не търси в него хомосексуализъм и лесбийство! Прочети го по Дух, за да бъдеш веднъж завинаги освободен от църковната содомия, скрита зад крепостта на Моав! Защото крайната цел на духа на Моав е да съедини всички отстъпили от Бога църкви в една тотална религиозна вакханалия, в която църкви се любят с църкви, пастири се любят с пастири, църкви се любят с пастири, и пастири се любят с църкви. Докато на всички тях изцяло им изветрее от сърцата твърде Святият и чист стих на Апостол Павел, който със сълзи на очи пише в посланието си:
“Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме, защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа…” (2 Коринтяни 11:1-2)
Павел сгоди Църквата за Господ Исус Христос, а не за себе си!
С Апостолската си ревност той всякога пресичаше лицемерието и лицеприятието в онези първи години на благовестието. Но когато днес посетиш само едно вавилонско събрание, то непременно ще видиш ясно разделените социални прослойки. Защото на първите редове стои цветът на църковната аристокрация, а на задните – по невзрачните християни. А има и такива аутсайдери, които са пред входа на църквата, за да я “срамят”, протегнали ръце за просия.
Сега разбираш ли колко верни и пророчески ще се окажат думите на Исус? И проумяваш ли съдбата в писаното:
“Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство…” (Матея 21:31) 
Защото много по-страшно и осъдително от това да си блуден по плът, е да станеш блуден по дух, с крепости на лицеприятие и лицемерие в сърцето си. Затова и аз ще пророкувам против лицемерните и лицеприятните:
“Горко вам, църковни содомци! Защото скоро ще паднат маските на лицемерието и лицеприятието ви! И тогава очи в очи и сърце в сърце ще се срещнете с демоните, които ви мамеха, лъжеха и покваряваха да вършите ненаситно грях след грях!
Горко вам, църковни лидери! Защото имахте тояги, които размахвахте против плътските грехове, но с крепостите на Моав в сърцата си оправдахте и насърчихте всяко духовно блудство!
Горко вам, самовлюбени църкви! Защото заприличахте на женища, които живи са умрели в сношенията си едни с други!
Горко вам, самовлюбени пастири! Защото заприличахте на мъжеложници в страстта да си отдавате слава един на друг! Вечният Съдия е запечатал перверзиите ви в осъдителната книга на Божия Гняв!”
И след това пророчество, аз непременно ще продължа с видението пред крепостните стени на Ерихон. Защото сърцето ми продължаваше да пребъдва пред Военачалника и легионите от Божии ангели. И ето, че Исус ми проговори, като казваше:
“Пристъпи отново до Мен, слуго Господен! Защото ти казвам, че сега предстои разрушаването на една от най-погубителните крепости на Ерихон, станала главна причина за умноженото беззаконие и охладняването на църквите. Но ти като начало погледни към крепостната стена и Ми кажи какво виждаш…”
Погледнах към крепостната стена на Моав, когато забелязах, че тя беше изцяло огледална. Нещо повече – огледалото беше измамливо, понеже не отразяваше нито Господ, като Военачалник, нито легионите от Божии ангели. Това ме накара да отговоря на Исус, казвайки:
“Господи мой! Виждам една огледална стена, чието отражение е фалшиво!”
Исус поклати утвърдително главата Си, а след това вдигна ръка и ми заповяда, казвайки:
“Пристъпи до самата стена и се огледай! За да видиш как тя те отразява за онези, които са пленени зад крепостта на Моав!”
Послушал думите Господни, аз се приближих до стената, когато отражението ми буквално ме ужаси. Аз се виждах като съблазнител и блудник, който беше безсрамно разголен. Нещо повече – дори вървежа на нозете ми и движението на ръцете ми се пресъздаваха по отвратителен начин, сякаш, че със срамотни жестове се опитвах да съблазня човешки души. Това ме накара да се извърна и кажа на Исус:
“О, Господи мой! Сърцето ми отказва да гледа тази дяволска гнусота, понеже това не е слугата Ти, който положи живота си на Божия Свят Олтар, но някакъв сводник и педофил, който иска да поквари човешки души!”
Чул отговора ми, Господ с ревнив Глас ми проговори, като казваше:
“Нима мислиш, че древният беззаконник от Содом и Гомор лесно ще предаде амонците и моавците си? Или си въобразяваш, че Сатана ще те пожали в яростта си? Нищо подобно, Божий пророко! Ученикът не е по-голям от Учителя си, и слугата не е по-горен от Господаря си! Ако Мене древните фарисеи и книжници нарекоха Веелзевул, то колко повече биха пострадали слугите, които излизат от Дома Ми? И ако за древния Кръстител решиха, че има бяс, то за теб какво да решат покварените църковни първенци?
Но ето, дадох ти да се приближиш и видиш измамното си отражение в стената на Моав, за да предупредя Моите братя и сестри за чудовищната реакция, която ще предизвика рухването на крепостта на Моав сред всичките църковни лицемери, и сред цялото им гнусно лицеприятие! Защото за нечистия всичко е нечисто! И извратените, които стоят зад тази крепост, всякога ще мислят извратено! Но както е вярно, че в Содом имаше един Лот, който побягна, за да се спаси от Божия Гняв, така и след рухването на тази крепост ще се явят Лотови потомци, на които Господ ще покаже Милостта Си.
А сега, слуго Мой, се приближи до своя Военачалник, Който воюва за Святостта на Името Си, и за Чистотата на Примера Си! Защото за пети път ще простра праведната Си Десница и ще извадя петата от гръмливите тръби на Моя Бог и Отец!”
С вълнение се приближих до Исус, Който вече ми подаваше златната тръба. И аз, като я взех в ръцете си, вдигнах я до устните си и понечих да я надуя…
Братко мой! Грохот и тътен се надигнаха от сърцето ми, сякаш се разцепваха планински бърда. И Гръмът на Отец, като Огън и жупел премина през дъха ми и влезе в златната тръба. А след това Огънят и жупелът нападнаха огледалната стена, и в тях дочух гневливите думи на Бог Отец, които гласяха:
“Разпукни се, строши се и рухни пред Дъха Ми крепост на дяволско нечестие! Бъди прах и пепел пред Вятъра, който те гони! Бъди вързан, Моаве, духо на църковна содомия, който направи амонци да се съвъкупяват с моавци, и моавци да струват безобразие с амонци! Бъди вързан, Моаве, духо на всяко религиозно лицемерие и измамително лицеприятие, който превърна отстъпилите от Завета Ми църкви в развратни проститутки, а църковните им лидери – в отявлени мъжеложници! Бъди вързан, Моаве, духо на демонично семеизливане, кал и плътска мръсотия, който всякога е владеел чрез църковните си идоли, и е мамил чрез църковните си кумири!
Петият Гръм Господен разруши крепостта ти, Моаве! Станал си лъх пред Духа Ми и никой от людете Ми не ще закрепостиш довека!”
Още прочитах думите на Божия Гняв, когато огледалната стена се пропука страшно, а сребърната й повърхност зловещо потъмня. И всред самите пукнатини на стената започна да се стича човешко и демонично семеизливане. И самото семе зацвърча от пояждащия Огън на Всемогъщия, и задимя от жупела, който се стоварваше над него. А тогава отсред сгромолясващата се стена се надигнаха яростни викове, примесени с чудовищни богохулства и проклятия. И колкото повече стената рухваше, толкова повече се увеличаваше шумът на хуленето. Но ето, че от легиона на Божиите ангели полетя дъжд от бляскави стрели, който започна да поразява в сърцата едно неизброимо число от лицемери и лицеприятстващи. И когато някоя стрела се забиеше в измамното огледално стъкълце на покварено човешко сърце, тя пръсваше стъкълцето на прах, а отсред върха й излизаше Светлина, която запечатваше беззаконника с думите:
“Осъден в беззаконието на Моав!”
Точно тогава сърцето ми зърна и духа на Моав. Загърнат в пелерината си от изрисувани полови органи, той докосваше с острите си нокти огледалцата в сърцата на поклонниците си, и крещеше на всички тях, казвайки:
“Никак да не се смутите от този трус! Но погледнете в сърцата си и вижте как нечестив блудник и съблазнител е дошъл да ви смущава с лъжливото си свидетелство! Кой е оня, който ще ви откаже от библейския принцип да си отдавате почит един на друг? Кой е оня, който би съкрушил вярата ви, за да не се любите така, както аз ви възлюбих? Това е атака срещу вашата чиста любов! Срещу святата топлина на общението ви! Не я пускайте в сърцата си! Не, не я пускайте!”
Но било, че Моав крещеше, стрелите продължаваха да валят, а Огънят и жупелът довършваха последните останки от крепостта му. И всичко това продължаваше дълго, много дълго. По-дълго от всички предишни видения. Но дойде миг, когато забелязах как други стрели извършваха знамение в други сърца. Защото преди да се забият в огледалното стъкълце, те отнемаха силата му да заблуждава, и с Божията Светлина показваха на блудния страшното му беззаконие и истинският образ, който е придобил зад крепостта на Моав. И така върху сърцата на всеки оцелял заблестяваше надпис, който гласеше:
“Спасен от беззаконието на Моав!”
Това накара малцината, посочени за знамението, да хващат огледалцата в ръцете си, и да ридаят горчиво, казвайки:
“Имай Милост за нас, Господи! Защото като древния Лот постепенно сме отдалечавали шатрите си от Авраам, догдето сме се намерили всред последния Содом! И като древния Лот сме сторили нечестието да наричаме братя всичките Содомски жители, сред които сме имали безумието да живеем! Молим Те, скъпоценни Исусе! Избави ни от Огъня и жупела, които се сипят върху последния църковен Содом! Дай ни отново да бъдем искрени и нелицемерни, в Пресвятата Вяра, завещана ни от Твоите Апостоли, пророци и пратеници!
Избави ни, Военачалнико на Господното войнство! Понеже Сам ти прати пред Лицето Си пророк, за да надуе тръбата против тази крепост, та да рухне! И ако и крепостта да ни лъжеше, че не е от Тебе пратен, пак сега ние видяхме и приемаме Гръма на свидетелството му. Нека както ангелите изведоха Лот от древния Содом, така и сега ангелите Ти да ни спасят от тези страшни разрушения!”
Слушащ плачовете и думите на посочените за Милостта Му, Господ даде знак на ангелите, чиито стрели бяха извършили знамението, да ги въздигнат от разрушената крепост, и да ги доведат в подножието Му. И ето, че Небесните войни сториха всичко според Волята Му. А тогава, с твърде ревнив Глас, Исус попита оцелелите, казвайки:
“Искате ли да се върнете пак в църковния Содом, всред царството на лицемерието и лицеприятието? Искате ли да викате “Амин” на тези, които са предмет на Божия Яростен Гняв, и “Алелуя” на тези, чиято съдба е да пребъдват от огън в огън, и от ада в огненото езеро? Искате ли пак да се ожените за земните си пастири, или ревнувате да намерите Младоженеца на Истинската Вяра?”
“О, Исусе!” – възридаха отново оцелелите – “Дай ни шанс да измием сърцата си, както Нееман се потопи във водите на Йордан! Дай ни да Те следваме с неразделено сърце и никога повече да не съучастваме в делата на лицемерните! Защото сега разбрахме, че наказанието на древния Содом ще бледнее при изпълнението на Божия Яростен Гняв!”
“А ще се посветите ли вие като Апостола Ми Павел, та да работите за онази Църква, която е чиста и свята девица, сгодена за Мене? Ще насочите ли Меча на Духа против църковните блудства, и Огънят на Отца против всичките съблазнители?”
“О, Господи!” – отговориха отново оцелелите – “Ти знаеш всичко, защото Си Първият и Последният, Началото и Краят, Алфата и Омегата! И не ние, Господи, но Ти Си ни видял и предузнал, за да ни покажеш от богатата Си Благост и Милост! Ние се каем в прах и пепел, и се молим да ни изпълниш със Святия Си Дух, за да се загърнем в Святата Ти Дреха!”
Слушайки последните думи на оцелелите, Исус се просълзи. А след това, докосвайки всеки от тях, ги очистваше с Кръвта Си, и избелваше дрехите им в Святостта Си. Така, накрая, Той ги прибра в Ковчега на Завета Си. И като се обърна към мен, казваше ми:
“Видя ли, слуго Мой, какво извърши Гръмът на Отца всред последния Содом? Видя ли как рухна огледалната стена на Моав? Ето, казвам ти, че и от това най-запустително и омерзяващо място пак ще има Сионови пленници, които ще бъдат освободени с гръмливото благовестие на Божия Пророчески Дух.
А сега Военачалникът на Господното Войнство ще се обърне към всичките Си братя и сестри, останали непокварени и неповредени от лицемерието и лицеприятието. И на всички тях ще кажа:
Никак да не се уплашите, нито да се огънете, когато яростта и отмъщението на Моав се стоварят върху вас, за да ви опозорят и похулят като блудни, гнусни и извратени. Но вместо това си спомнете, че и вашият Господ беше охулен и опозорен от древните лицемери! Никак да не се уплашите и огънете, когато Господ ви посочи, за да бъдете като ангели, които извеждат последните Лотовци от властта на Содом! Защото Аз ще ви дам Меча на Духа, за да поразите със слепота тълпите, които натискат вратите на Лотовия дом!
И най-сетне – думите Ми към вас, оцелели от църковния Содом:
Никак да не повторите беззаконието на Лотовата жена, та да се обръщате назад, когато вашият Господ ви дава Великия Си Изход от мерзостта на запустението! Защото тогава непременно ще се превърнете на стълп от сол, приготвен за още по-страшния Гняв на Бога Всемогъщий!
Аз, Военачалникът на Господното Войнство, все още говоря и не млъквам!”