Като в някакво тежко мъртвило
моят извор все още шурти.
Всичко пръстно в греха се е скрило
зад залостени тъмни врати.

Нямат среща различни посоки,
нито допир с протегната длан.
Сам със своите мисли високи
си остава небесният блян.

Опустява светът, опустява…
И скръбта е горчива на вкус.
Който иска любов да раздава
се усеща сред сенките пуст.

Ако връх съм докоснал със вяра
в долината гнети ме отпор.
Чиста Правда се блъска с поквара.
Свободата – с греховен затвор.

За слепеца дъгата е сива.
Глух не чува как песен звучи.
Моят извор във дар се излива,
а потопът с присъди бучи.

Битието трещи земетръсно,
а тълпите се давят от лъст.
Подраних, но е времето късно…
Само Миг ми остана… За Кръст!

Стефан Главчев
(Тленен остатък)