ВИДЕНИЕТО С ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ИСУС
(ИЛИ ЗА СЛОВОТО И ВЯРАТА НА ОТЦА В ДУХА НА СИНА)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Съкрушен от пророческия заряд на тази последна пророческа книга Сатана надигна ужасяваща буря от стрели против сърцето ми и живота ми. За няколко дни развих тежка пневмония, която ме хвърли на легло и стопи всичката ми жизнена сила. Остри болки удариха бъбреците ми и чародейни тръни се впиха в слепоочията ми, тъй щото не ми беше възможно да мисля, а колко по-малко – да бих писал. В душата ми се промъкна една страшна агония, че товарът на пророчеството е много по-голям, отколкото бих могъл да понеса. Бях притиснат дотолкова от яростта, щото си помислих, че това е краят на живота ми и провал, който ще обезсмисли подвизаването ми за Исус във всички предишни години. Има черни мигове в гонението и опресията, когато аргументите на дявола стават толкова ужасяващи, щото на човек му се иска изобщо да не се е раждал. Това беше не просто “злият ден”, който аз трябваше да превъзмогна, но “злата седмица”, в която бяха подложени на изпитание духовните ми устои. Но както се е случвало при писането на предишни пророчески книги, така и сега Господ ми даде Силата Си, за да устоя. И при все, че от тази дяволска атака ми остана страшна немощ, която не мога да опиша с думи, пак имам мир от Бога, че злата вълна както е дошла, така и ще премине, а написаното ще остане като Свят Дух в сърцата на Божиите чеда.
Братко мой! Видението, което след малко ще се разкрие пред теб, е видение за влюбените в Исус. Видение за всички онези прекрасни Божии хора, които във великия 110 псалом са наречени “росата из утробата на зората”. Имаш ли Господната Вяра, че си капчица от тази “роса”? Имаш ли просветен от Духа ум, за да си спомниш писаното в “Соломоновата Песен на песните”, където Възлюбеният казва:
“Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; защото главата ми се напълни с роса, косите ми с нощни капки…”
(Песен на песните 5:2)
Силно се уповавам на Духа и вярвам, че докато моите пръсти изписват думите върху белия лист, Святият ще ги сътворява като Живот в сърцето ти. Защото ние, Верните на Господ Исус Христос, сме росата върху Главата Му и нощните капки върху косите Му. Защо сме роса ли? Именно защото сме предвестници на Зората, с която Господният Ден ще осветли цялата земя. А защо сме нощни капки? Отговорът е, че сме останали будни във времето, когато всички други спят. Будни до Спасителя, за да слушаме Гласа Му, да следваме Духа Му, и дори посочените отсред нас – да пият Чашата Му в Гетсимания. Аз няма да те лъжа с религиозен възторг, че да следваш Исус е най-щастливото случване в живота на земята. То може да е щастливо само до мига, в който си Го следвал заради хляба и наяждането, но все още не си чул болезнената правота на думите Му, която гласи:
“Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си…”
(Йоан 6:26-27)
Твърде жалко е стомахът ти да познае земните блага от Исус, а духът ти да не поревнува за Небесните! Понеже всичко земно, което би получил като дар от Бога, може да те препъне и като съблазън от дявола, но Небесното, което Исус би ти дал, е далеч по-превъзходно и желателно, защото то остава Вечно, а Божият противник не го притежава. А ти сега отново помисли за Яков, Петър и Йоан, които последваха Божия Син заради Вечното, а не заради земното.
Колко ли прекрасна и възхитителна ще е онази Христова Дреха с блесналите лъчи в ленените нишки, за която евангелистът написа, че “никой белач на земята не може така да я избели”? Имаш ли Вярата, Надеждата и Любовта на Сина, за да видиш същата тази дреха, обещана за Господната Невяста, за която в Откровението е писано:
“И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите…”
(Откровение 19:8)
И не казва ли следващият стих по-долу, че след обличането идва Сватбената вечеря на Агнето:
“И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи…”
(Откровение 19:9)
Как мислиш, приятелю мой? Колко ли яростна става съпротивата на Сатана срещу онези човеци, които поискат да облекат Христовата Дреха, за да бъдат Свято Свещенство на Господа, а Сам Той да им бъде Свещеник до века по Мелхиседековия чин? Нека ти припомня за всичко това, като те върна с осем години назад във времето, когато писах пророческата книга “Възлез Еламе, обсади Мидио!”, защото тази последна книга е духовна надстройка над виденията в нея. Ако помниш писаното, то ще знаеш, че противникът Елам олицетворява поколението на умноженото беззаконие, а Мидия – поколението на съвестта, осветена от Святия Дух. А самият възглас “Възлез Еламе, обсади Мидио!” е откъс от 21 глава от “Книгата на Пророк Исайя”, където е писано:
“Тежко видение ми се откри: Коварният коварства, и грабителят граби. Възлез, Еламе; обсади, Мидийо; спрях всичките й въздишания…”
(Исайя 21:2)
Виждаш ли, че първом възлиза Елам, а чак след това го обсажда Мидия, за да спре Бог въздишанията на Невястата? И не се ли случва именно така днес? Не възлезе ли умноженото беззаконие до края на земята? Не завря ли светът от всякакви войни, тероризъм, атентати, жестокости, измами и мерзости? Не се ли вдигнаха народ против народ, царство против царство, религия против религия? Не стана ли Елам най-могъщият корпоративен дух на Злото, който събира в себе си активността на всичките демонични началства и власти? И тогава да ти бъдат ли чудни правдивите думи във великия 110 псалом, че Бог ще напълни земята с трупове, когато дойде Денят на Гнева Му и бъде поразен Антихристът? Ако си е страшничко да влезеш в една морга, пълна с трупове на умрели, то колко ли по-гигантска трябва да стане представата ти, щом се налага да смениш моргата с цяла планета? Защото в псалома Си Бог категорично заявява:
“Господ, стоящ отдясно Ти, ще порази царя в деня на гнева Си. Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, ще смаже главата на неприятелите по широкия свят…”
(Псалом 110:5-6)
А Пророкът Му Захария дава съвсем точна представа за масовостта на беззаконните човеци при изпълнението на Божия Гняв, за която четем следното:
“И в цялата земя, казва Господ, две части от жителите й ще се изтребят и изчезнат, а третата ще се остави в нея…”
(Захария 13:8)
И сега се запитай с най-важните въпроси, които би си задал, а именно:
Как трябва да изживея живота си пред Божиите очи, за да не бъда един от онези трупове, които ще напълнят земята в Деня на Божия Гняв? Колко различно трябва да бъде сърцето ми, за да се намери в Божията Мидия, а не в дяволския Елам? Колко осветен и просветен трябва да бъда от Господ Исус Христос, за да Го позная именно като Свещеник довека по чина на Мелхиседек?
Отговорите, мили приятелю, всички до един – ще ти бъдат дадени в тази пророческа книга, за да познаеш чрез нея Божия Син в Светлината на един от най-великите Давидови псалми. Аз вървях към лъчите на тази Светлина през всички дни на живота си, и се стремях да я открия с всеки удар на сърцето си. Може би точно заради това повечето книги, които написах, бяха пропити от Духа и Силата на Илия, а някои от тях и от Духа и Силата на Моисей. Но всичко в пророческото ми призвание и избиране се случваше по Съвършената Воля на моя Господ и Спасител, тъй щото инициативата за писането на книгите винаги беше божествена, а не човешка. Така и в тази последна книга не аз, но Исус иска да събере Верните Си люде около Себе Си. И тя ще бъде написана, напечатана и подарена на Божиите чеда въпреки цялата възможна съпротива на дявола. А сега нека вече да продължа с думите, които Господ проговори на сърцето ми, миг преди да ми даде видението със Своето Свято Преображение. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Никак да не се ужасява сърцето ти от това, че допуснах да пострадаш от цялата жестокост и зла воля на Сатана. Защото ти казвам Истината, че пътят към Небесните откровения за чинът на Мелхиседек преминават през личната съпротива на дявола, и не е възможно цената за книгата да бъде платена без злостраданието, което преживя. Но сега ти казвам, че Плодът на покорството, на търпението, и най-вече на скръбта, която преживя заради Мен, ще е превъзходно спасителен. И след тази последна пророческа книга Аз ще те намеря за слуга, който е извършил всичката, поверена му от Господаря работа, за която заслужава почивката си и мястото на успокоението си. Защото имаш дълбоки рани, които трябва да оздравеят, и тежки травми, които трябва да отшумят, преди да ти дам да преминеш през Вратата на Хълма, за да се прибереш в Сион.
Аз не мога да поискам по-голяма жертва от тази, която ти направи за Мен и Моята Невяста! Защото се труди на Божието поприще, като надмина мнозина други и понесе товар на плещите си, който не е по силите на човешки син. Но повече от всичко друго Аз искам да те видя на върха на божествените откровения, които съм запазил за поколенията Елеазар и Итамар. Откровенията за Моето Преображение в Деня, когато събирам Силата Си, за да бъда Свещеник довека по чина на Мелхиседек, а Моите млади се събират при Мене като росата из утробата на зората – в Духа и Силата на Илия и в Духа и Силата на Моисея. И за разлика от всичките предишни видения, в които ти показвах Моето Преображение през стиховете на Живото Евангелие, то този път ще направя нещо ново пред сърцето ти. Защото няма да ти показвам вече минали събития от Моя Живот, но ще сътворя ново събитие и ще те направя да участваш в него. И това ново събитие ще се случи днес и сега, в този ден и час, когато Аз те посещавам, за да ти дам Моето благоволение и водителство…”
Думите на Исус ме накараха да падна на колене пред Него и да прегърна нозете Му, казвайки:
“Ах, скъпоценен мой Господи! Какво е това ново събитие, което Ти сега искаш да сътвориш за слугата Си? И достоен ли съм аз, за да имам Святата привилегия да участвам в него?”
В отговор на думите ми Спасителят постави ръката Си върху рамото ми и наведе Главата Си към очите ми, като казваше:
“Новото събитие е това, че ще ти явя Сам Себе Си като Преображение, с което да подготвя всички Мои братя и сестри за мига на Грабването. И както някога заведох Яков, Петър и Йоан на високата планина, така и теб сега лично ще заведа, за да те направя очевидец на Славата, която предстои да се яви за всички Звани, Избрани и Верни. И Моят Отец могъщо ще засвидетелства твоето въздигане със Сина Му, защото ще яви двамата Си свидетели Моисей и Илия, които да препотвърдят божественото ти избиране, че си приносител на Господното Преображение и Свещенство в чина на Мелхиседек. И там, във видението, Сам Отец Ми ще ти даде да пиеш Скритата Манна от шепата Му, която е задържал за твоето явяване пред Него.
Това, слуго Мой, ще бъде Наградата ти от Бога на Сион и вечното ти запечатване като пророкът на Небесния Ерусалим, която се измерва в Дух и Истина като същинско участие в Грабването и въвеждане в Славата на Божиите Светии…”
Думите на Благодатния ми Спасител бяха пропити от толкова съкровен и Свят Дух, щото аз не намирах никакъв начин да Му отговоря. А Той, като ме възправи на нозете ми, посочи нагоре с Десницата Си, като ми казваше:
“Ела с Мене! Последвай Ме на Моята висока планина, на самия връх на Господния Синай, където Господарят копнее да говори със слугата Си, и Приятелят – с приятеля Си!”
Докато още слушах думите на Исус, Святият Дух ни обгърна в Присъствието Си, тъй щото тримата полетяхме към високата планина. И когато се намерихме на върха й, който озаряваше със Светлина останалите скални зъбери и високи била, Господ ме постави на няколко метра от възвишението, като ми казваше:
“Гледай Спасителя си, слуго Мой, и не сваляй поглед от Святото Ми Преображение, което ще се яви пред очите ти!”
След тези Свои думи Исус се възкачи на самия връх, като положи качулката от наметалото върху главата Си. А в мига, когато го направи, Дрехата Му започна да просветлява, сякаш, че всред ленените й гънки изгряваше слънцето. Тя ставаше все по-бяла и бляскава, тъй щото лъчите вече прозираха от Дрехата и възлизаха като сияние, навън от нея. А самото сияние, като се уголемяваше, започна да поглъща осанката на Божия Син, скривайки Го в непристъпна Светлина. И една Сила в блясъка, която не може да се предаде с думи, започна да изтощава до сетен предел усилието на взирането ми, тъй щото от слабост очите ми просълзиха и аз примижах. А Святият Дух мигновено ми проговори, като казваше:
“Затвори очите си, Стефане! Защото ще Го виждаш и през клепачите на духа си, както вече ти е давал да гледаш…”
Послушал Духа, аз затворих очите си, а тогава и през самите си клепачи отново виждах Преображението на Спасителя. И ето, че над Неговата осанка се приближи Облак, в който се явиха пророците Моисей и Илия. И светкавична ръка се протегна отсред Облака, стигайки до лицето ми, а аз чух как Всемогъщият Отец повеляваше на духа ми, казвайки:
“Сине човешки! Пророко на Моя Възлюбен Син, когото съм избрал и предузнал, още преди да ти дам образ в майчината утроба! Наведи главата си в Моята шепа и изпий глътките от Скрита Манна, които събрах за това Мое идване към теб. Защото с тяхното изпиване Аз ще те направя приносител на Господното Преображение и ще те запечатам в Грабването, което е Награда за Званите, Избраните и Верните…”
С вълнение наведох главата си към Божията шепа, гледайки все така през клепачите си. И устните ми вече докосваха Скритата Манна с дъх на мед и кориандрово семе, тъй щото започнах да отпивам глътки от нея. Така една кипяща Светлина премина през всичките фибри на духа ми и ме разлюля като малко листо, подухвано от вятъра. А Отец отново проговори на духа ми, казвайки:
“Гледай сега на Моите свидетели – Пророците Моисей и Илия! Защото те ще потвърдят със знамения Преображението на Сина Ми! И сърцето ти, просветено от Манната Ми, ясно ще разбере знаменията, и ще проумее стореното от тях…”
С вълнение, което ме преизпълваше, аз вече гледах към двамата Божии Пророци, когато видях как Моисей пристъпи към Исус. И като извади Меч от мантията си, докосна с него Сърцето на Господ. А в мига на докосването Мечът се преобрази в Хляб, който остана да свети в Духа Исус Христов. Така Моисей прибра Меча в мантията си, а към Спасителя се приближи и Пророк Илия. И той, като извади стомна от мантията си, докосна с нея Сърцето на Господ, тъй щото стомната се преобрази в дървена чаша, пълна с Вино, която също остана да свети в Духа Исус Христов. А тогава Отец докосна със светкавичната Си ръка Главата на Исус, като Му казваше думите на Давидовия псалом:
“Седи отдясно Ми докле положа враговете Ти за Твое подножие. Господ ще простре от Сиона скиптъра на Силата Ти; владей всред враговете Си. В деня, когато събереш Силата Си, Твоите люде ще представят себе си доброволно, в Свята премяна; Твоите млади ще дойдат при Тебе като росата из утробата на зората. Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти Си свещеник довека според чина Мелхиседеков. Господ, стоящ отдясно Ти, ще порази царя в деня на гнева Си. Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, ще смаже главата на неприятелите по широкия свят. Ще пие от потока край пътя; затова ще дигне глава високо…”
(Псалом 110)
Докато аз още гледах и сърцето ми преливаше от благоговение, Господ ми даде знак да се приближа до Него, казвайки:
“Пристъпи до Мен, слуго Мой! И засвидетелствай сега на Църквата Ми, че си приносителят на Моето Преображение, което Отец направи разбираемо за сърцето ти…”
Послушал Святото повеление на Спасителя, аз се приближих до Него. А Той, хванал двете ми ръце, ги приближи до Хляба и Виното в слънчевото Си Сърце, като ме питаше:
“Какво знамение стори Моисей, когато докосна с Меча Си Сърцето Ми? И какво знамение стори Илия, когато докосна със стомната си Сърцето Ми?”
Въпросите на Исус бяха като магнит за Скритата Манна, която кипеше в духа ми и бързаше да се излее през устните ми. И тогава аз се чух да Му казвам:
“Исусе! Вяро моя, Надеждо моя и моя Вечна Любов! Отец изпрати двамата Си свидетели да Те потвърдят като Свещеник довека по чина на Мелхиседек. Защото онзи първи Салимски цар и свещеник, който посрещна Аврам – с Хляб и Вино го посрещна, казвайки му:
“Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята; благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка…”
(Битие 14:19-20)
И тогава Аврам се поклони на свещеника Мелхиседек и му даде десятък от всичко, що имаше и беше придобил в живота си.
И ето, Господи! Хлябът, който се яви в Сърцето Ти от докосването на Моисеевия Меч, е Словото Божие, което Си Самият Ти! Затова пророк Моисей е свидетел на Бога и Отца – понеже чрез него Отец даде каменните скрижали на Израил и изяви Петокнижието – първото Си писано Слово на този свят!
И ето, Господи! Чашата с Вино, която се яви в Сърцето Ти от докосването на Илиевата стомна е Отеческата Вяра, която Си Самият Ти! Затова пророк Илия е свидетел на Бога и Отца – понеже в него Отец благоволи да изяви Вярата, с която се преминава от този свят в бъдещия, плащайки цената за Израилевата колесница!
И ето, Господи! Събирайки Своите ученици на Вечерята Си, Ти разчупи Хляба като Свещеник довека по Мелхиседековия чин. Защото Словото стана Хляб, и Хлябът вече беше Твоята плът, която Ти щеше да дадеш за Спасението на света. И пак Ти, Исусе, наля Виното като Свещеник довека по чина на Мелхиседек. Защото виното вече беше Твоята Кръв, която се пролива за прощение на греховете на всеки, който Те повярва – за да свидетелства така за Вярата…”
В този миг Исус се развълнува в Духа Си, а след това докосна с ръце рамената ми и просълзен ми проговори, казвайки:
“Най-дълбоките глътки от Скритата Манна ти получи днес от Отец Ми, слуго Мой! И благословеното ти сърце видя това, което други никога не са виждали. И духът ти се просвети в Завета Ми така, както други не са се просвещавали! А сега казвам на Моята Църква, че Отец Ми те потвърди от високата Си планина като приносител на Моето Преображение, и като един от слугите Му в чина на Мелхиседек. И нека всички Божии чеда от днес нататък да знаят и проумеят, че:
Тайнството, което Отец направи за Преображението на Сина Си чрез двамата Си свидетели Моисей и Илия, Той прави по природа и в духа на всеки родил се на света човек, където винаги поставя Хляба и Виното си, сиреч, Словото и Вярата, които отговарят на съвестта!
А те – Хлябът и Виното – оживяват в човешкото сърце, когато Аз стоя на вратата и хлопам, а онзи, който Ми отвори, влизам при него със Святия Си Дух, за да вечерям с него и той с Мене. И така да позная в духа му Хляба и Виното Си, за да бъда Свещеник довека в Храма на човешкото сърце.
От върха на високата Си Синайска планина и от Славното място на Преображението Си Аз днес призовавам всичките Си млади люде в Святия Дух, като им казвам:
Елате при Мен, Верни Мои! Съберете се при Канарата си, Божии орли! Дойдете Светии, облечени в Свята премяна! Защото идва могъщото време на Божията Мидия, която ще порази Елам! Да, идва това Славно време за Младоженеца и Невястата!
А ти, приятелю Господен, последвай Ме сега в следващото видение, където ще ти дам да видиш как Аз хлопам на вратата на сърцето и влизам в него като Свещеник довека по чина на Мелхиседек!”