ГОСПОДНИЯТ ИЗБОР НА ЯКОВ, ПЕТЪР И ЙОАН
(БОЖЕСТВЕНО ОТКРОВЕНИЕ ОТ СКРИТАТА МАННА)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз не искам върху никой от посветените човеци да дойде Божие изобличение, което да го посочи като безплоден и неблагодарен. Именно затова последната книга преди тази, която писах и изпратих на Божието домочадие, беше свързана с жетвата на поглъщателя. Сиреч, с измамата на онзи най-закоравяващ и проклет дух, който Словото ни разкрива като духът на неблагодарността. И при все, че и тази книга беше качена в Интернет, откъдето бе изтеглена стотици пъти, то пак в изминалото време извратените анонимни читатели се спънаха в същия грях, с който дяволът ги спъваше през всичките години на пророческото даване. От сърцата им не се откъсна дори едно “благодаря”, та да биха показали на Господ, че вървят на Пътя на Покаянието и възвръщането си към Него. Изключение имаше само с един анонимен имейл, в който подателят спести името и адреса си, а обръщението му към мен беше като към приятел, с когото от дълго време се познава (този тон явно търсеше ефект на снизхождение от мен, че подателят остава с маска на анонимност.) Аз обаче мостове на доверие и приятелство с анонимни човеци не мога да направя, защото на тях им липсва не само благодарност, но и искреност. Да си въобразявам, че ще се случи някакво чудо и изведнъж ще се появят човеци със сълзи на очите си, които да осъзнаят, че са длъжници на Христос, то значи да зачеркна всички пророчески предупреждения на Спасителя, че в последните дни преди свършека на стария свят любовта на мнозинството ще охладнее. И при все, че сърцето ми е насълзено и пренаскърбено от човешка безсърдечност, то това няма да трогне ни един от тези, които бяха закоравени от поглъщателя.
Нищо подобно! Около сайта на служение “Мория” цари мъртвешка тишина, за да се потвърдят всичките ми утеснения, че го спохождат най-вече духовни мъртъвци, които само на име са живи, но за Божия Живот са мъртви, за да се намерят в думите от Юдовото послание, казани именно за тях:
“…безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени…”
(Юда 1:12)
Било, че се смятат за облаци, които докосват Небето, Бог ги е намерил за безводни, понеже дори капчица дъжд няма да получи от тях Божият слуга, за да освежи душата си. Било, че се смятат за дървета на Правдата, пак корените им не са в живите води на Духа, но в червеите на лукавия, които превръщат сърцата им във варосани гробници и ялови утроби. Тайната мисъл на всички тях е, че като поставят Стефан Главчев в тотална изолация и презрение, то Делото му ще отиде в забвение, и книгите му няма да се помнят, нито пък ще има изход от тъмницата му. Нека тогава да кажа на тези мои врагове и ненавистници, че ако ще цялото светско християнство да ме стъпче като ненужна дрипа на бунището, пак не на човеци, но на Господ принадлежи възмездието и присъдата. Било, че вярващите няма да ме помнят, аз ще се възрадвам, че Исус ме помни. Било, че мнозина ще злорадстват поради скръбта ми, аз ще пея на Спасителя, защото Той ще простре ръката Си, за да ме избави от тъмницата. Но и да не ме избави, пак ще Го обичам с цялото си сърце. Било, че измамниците ще продължат да се уповават на религиозните си идоли и църковни дипломи от реномирани институти и академии, пак един ден ще се строшат като грънци, а паяжините на лъжите им ще се прогорят, за да пропаднат с тях в пъкъла като вечни пленници на змея, звяра и лъжепророка.
Пиша за всичко това, защото Ревността на моя Господ е пламнал огън в костите ми и Той няма да сподели Преображението Си с никое сърце, в което пълзят червеи, с никой човек, в който пребъдва страх от дявола, и с никоя лицемерна и блудкава душа, която си вярва, че маската й е досущ като Образа на Единородния от Отца. И при все, че тези псевдо-християни ще изтеглят и тази книга, за да я прочетат, аз ще ги предупредя, че прочитането ще им послужи за осъждение, а не за Спасение. Понеже и Божият противник Сатана през последните деветнадесет години чете буква по буква и ред по ред всичките ми книги, но пак за изминалото време той си остана урод на уродите, нищожество на нищожните и пръв по извратеност сред извратените. Така, че не е голямо нещо и неговите къртици да душат, слухтят и ровят, та дано биха изровили нещо повече от пръст и червеи. То е същото, като да гледа някой зрител филм за Исус. Колкото и да го гледа, ще седи на стола си в киносалона и няма да стане участник във филма, нито ще види името си, записано във финалните надписи. В този момент той просто е вън от Светлината, вън от Живота в Святия Дух, вън от обещанията на Завета. И за да влезе “вътре” ще трябва да се отрече от властта на тъмнината, която го е задържала с измама и заблуда.
Помисли върху всичко това, което ти пиша тук, братко мой! Защото единственият начин да се намерим във “филма” на Исус, не като зрители, а като участници, е да бъдем просветени от Святия Дух, а имената ни и делата ни да бъдат записани от Христос в Книгата на Живота. И всички ние да се почувстваме така притеглени от Божия Син, както бяха Петър, Яков и Йоан, които Исус взе със Себе Си, за да ги заведе на високата планина насаме, според както е писано:
“И след шест дни Исус взема Петра, Якова и брата му Йоана, и ги завежда на една висока планина насаме. И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината…”
(Матея 17:1-2)
Ти със сигурност многократно си чел тези евангелски стихове и ги считаш за ясни и изчерпателни в съдържанието им. Но аз нека сега да изявя Скритата им Манна със следващите си разсъждения. Какво се случи с тримата избраници, станали могъщ прицел на Господното благоволение? Ясно е, че Спасителят ги избра, за да бъдат очевидци на чудесната Светлина на Неговото Преображение. Но ние нека се вгледаме внимателно в свещения текст, за да забележим, че на евангелист Матей Святият Дух е внушил да запише, че Исус взима Петър, Яков и Йоан “след шест дни”. Какви са тези “шест дни”, за които прочитаме? Евангелието не ползва точно датиране в случките от Христовия Живот, за да решим, че авторът си поставя за цел да брои дните от събитие до събитие в библейския разказ. И при все, че със сигурност са преминали някакви “шест дни” никой не пояснява защо са точно шест или какво значение има тяхното преброяване в Евангелието. Тези “шест дни” се появяват написани без никаква видима причина от предишна дата, ден или събитие и ние ще видим, че не само в седемнадесета глава на “Евангелието от Матея”, но и в девета глава на “Евангелието от Марк” числото е отново потвърдено, според писаното:
“И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Йоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели…”
(Марк 9:2-3)
Ясно е, че след тези “шест дни” идва Преображението на Исус, което е свръхблагодатно, пречудно и божествено. Но какъв е тогава скритият, божествен прочит на “шестте дни”? Аз ще го запиша по-долу, а ти, братко мой, завинаги го запомни в сърцето си:
Пророческият прицел за всички нас е този, че “шестте дни” в евангелските стихове за Преображението на Господ Исус отговарят на шест хиляди години от първия Адам, след които ще се случи Преображението на Последния Адам!
И като знаем, че за Господ “един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден” (2 Петрово 3:8), то това вече ще е Преображение не за Самия Христос, но за Неговото духовно Тяло, което е Църквата, за да се сбъднат думите на Апостол Павел:
“Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния. (забележи, че става дума за обличане, което напомня именно за Преображението на Исус, когато дрехите Му станаха бляскави и твърде бели – б.а.) А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие…”
(1 Коринтяни 15:47-53)
“Ха, тогава излиза, че през 2000 година Църквата трябваше вече да е с Христос на Небето! Понеже шестте хиляди години от първия до Последния Адам преминаха преди 12 години!” – би реагирал някой на това тълкувание.
Не! Не е съвсем така, приятелю! Защото към тези шест хиляди години трябва да се прибавят и годините на Исус, в които Той беше Човешки Син на земята, а не Божий Син в Славата на небесата, Който да отброява шестте Си дни. Защото чрез самото Си Преображение на високата планина Исус показа на Своите Апостоли колко голяма е разликата между земното и Небесното, и колко чудесна е надеждата за всички, на които Той ще даде Вечен Живот в прославени тела чрез Кръвта Си и чрез Духа Си. И като вземем предвид, че Исус бе разпнат на Хълма Голгота, умирайки 33 годишен на Кръста, то ни става съвсем ясно, че ние всички вече сме пред прага на Преображението за Църквата, което е библейски запечатано като участие в Грабването. И на нас няма да ни се наложи да чакаме чак до крайния срок през 2033 година за сбъдването на тези шест пророчески дни, защото Сам Исус обеща в 24 глава от “Матея”, че “заради избраните онези дни ще се съкратят…”. “Колко ще се съкратят онези дни, ще ни кажеш ли?” – би реагирал тук някой. А аз ще му отговоря, че въпреки изобилното Посвещение, което имам от Бог по този ключов въпрос за Църквата, ще го оставя засега запечатано в тайника на сърцето си, за да се препънат докрай нечестивите от лъжепророци и заковани дати, и да бъде изпитана докрай Вярата, с която Исус ни подари Себе Си. Пак казвам и ще повторя за всичките ми читатели, че има дълбоки глътки от Скритата Манна, посочващи точното съкращаване на дните, които аз изпих в Духа, но Спасителят с божествена ревност ми заповяда да не ги разкривам в пророчески видения, защото днес е време разделно, което отсява човешките души, за да се явят Божиите Избрани отсред четирите ветрища по краищата на земята. А че времето е много кратко – това нека никой разумен и благочестив човек да не го подлага под никакво съмнение.
И след всичко, казано дотук, нека вече да те направя свидетел на благодатния разговор, с който Исус просвети сърцето ми. Защото Той отново беше се снишил до мен, като ми казваше:
“Слуго Мой! Доволно много тайни си дал на Моята Невяста, за да сбърка тя в избора си кой е истинският пророк от Сион, изпратен да й помогне, за да се облече в светлия и чист висон. Само с книгите от Кръга на Маслото и Солта Моите братя и сестри трябваше отдавна да се чувстват повече от победители над дявола и зловонното му царство. И въпреки, че ти усещаш тази пророческа книга като последна в попрището ти, пак ти казвам, че ще усиля още повече твърдостта и крепкостта на духа ти, за да подготвя Божиите чеда за деня, часа и мига на Грабването. И някъде напред във времето ще те посетя, за да засвириш с тръбата за последен път. Именно тебе ще посетя, слуго Мой, защото си Светилникът от Сион, който никога не продаде нищо от Моето, нито осребри помазанието си, нито се уплаши да говориш Моята Истина, но Ме съхрани в сърцето си с цената на кръстни мъки и яростни гонения! Тъй щото всичко тайно, което съм ти дал да узнаеш, да стане явно за Моята Невяста!
Но не сега, не днес, не в този ден и час!
Защото твоят Господ е Сърцеведец, Който познава всичкото лицемерие на лицемерните, всичкото коварство на коварните и всичкото лукавство на лукавите! И преди те да биха поискали да надникнат в тайните планове на твоя Господ и Бог, Аз Сам ще заповядам да бъдат упоени от духа на абсолютната измама, за да се запечатат като поколение на лъжата и като най-черни стълпове на умноженото беззаконие.
А на всички Мои, които утвърдих в изпита на Вярността и Благодарността, ще им дам да участват в Святото видение с Моето Преображение. Понеже както някога бях с Яков, Петър и Йоан, така съм днес с всички вас! И както тях заведох на високата планина насаме, така и Моите днес ще заведа в пълнотата на Сърцето Си. За да видят що ще рече Благият Отец да постави Сина Си като Свещеник довека по чина на Мелхиседек, и как Святият Дух ще събере около Мен младите Ми в Свята премяна!
А ти, Стефане, сега помисли защо благоволих именно върху Петър, Яков и Йоан? Кои бяха тези човеци в Евангелието?”
“О, Исусе! Яков и Йоан бяха Заведеевите синове, чиято майка Ти се помоли да заповядаш, тъй щото те да Ти бъдат отляво и отдясно в Твоето Царство. А Ти, Господи мой, беше Верен да ги въздигнеш на високата Си планина, за да видят те самите с очите си изпълнението на Твоите думи към тях и майка им:
“…да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми…”
(Матея 20:23)
И така Яков и Йоан видяха при Преображението Ти, че “ония”, за които тази Свята привилегия е била приготвена от Всемогъщия, са пророците Моисей и Илия, защото те са двата светилника, стоящи отляво и отдясно при Божия Свят Олтар. А колкото до Петър, то той е ученикът, който Те изповяда като Христос, Син на Живия Бог, и беше докоснат в сърцето си лично от Бог Отец, тъй щото и той спечели благоволението Ти, за да бъде свидетел на Преображението Ти…”
“Точно така е, слуго Мой! Вярно и разумно си отговорил на въпроса Ми. Но ти внимавай в думите Ми, защото ще станат много по-дълбоки. И спомни си сега какъв беше отговорът Ми спрямо ония, които Ми казваха, че майка Ми и братята Ми Ме търсят, за да говорят с Мен. Как реагирах Аз на думите им?”
“Господи мой! Ти посочи учениците Си, като каза:
“Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка…”
(Матея 12:49-50)
“А кой от Моите братя, родени по плът в семейството на земния Ми баща Йосиф и майка Ми Мария, се покори на Моя отговор?”
“О, Исусе! Това, без всякакво съмнение, беше брат Ти Яков, на когото Ти лично се яви като възкръснал от мъртвите, за което ни пише и Апостол Павел в петнадесета глава от “Първото послание към Коринтяните…”
“А забелязваш ли, че Моят земен брат и Заведеевият син са съименници? И в какво Моят земен брат Яков допълни другия Яков, за да бъдат свидетели на Единия Свят Дух?”
“Именно в това, скъпоценни мой Спасителю, че Преображението, което Яков Заведеев видя с очите си на високата планина, другият Яков почувства с Вярата в сърцето си. Понеже след Възкресението Ти от мъртвите Твоят брат Яков стана могъщ стълп на благовестието в Ерусалим. Именно той написа съборното послание за Вярата, а след това претърпя и мъченическа смърт заради Името Ти. А аз в минали години, погълнат изцяло от Духа, съединявах в сърцето си двамата Яковци като един, понеже посланието на единия Яков съвършено се преплиташе с живота на другия Яков. И как да бих забравил как Ти изобличително нарече Заведеевите синове с името “Воанергес”, сиреч, “синове на гръма”, поради несмисленото им говорене, а пък Твоят брат написа в посланието си, че:
“…езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла…”
(Яков 3:6)
Исус се усмихна на думите ми, а очите Му съкровено заблестяха. И Той с тих и увещателен Глас продължи да ми говори, като казваше:
“Разбираш ли тогава, че за вас като духовни човеци е по-важно да разберете Духът на Яков, а не толкова името или приносителя? Защото Духът на Яков отговаря на Вярата, и затова Якововото послание беше послание за Вярата. И ето затова дадох на Моя брат Яков да бъде на един дух с Яков, Заведеевия син. А след Яков, като Избор Господен, не остават ли Петър и Йоан? Какви послания оставиха те на Църквата, слуго Господен?”
“О, Господи! Петър написа две чудесни послания за Надеждата. Още в началото на първото си съборно послание той ни написа, че сме възродени за “жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите”, и по-нататък, че ние като живи и скъпоценни камъни се вграждаме в духовен дом, за да бъдем Свято Свещенство на Бога и Отца. Във второто си съборно послание Петър ни писа за онази Свята Надежда, че с Твоите божествени добродетели ще ни се даде изобилен достъп в Небесното Царство, а пророческото слово ще роди в сърцата ни Зорницата. Петър ни писа да не отпадат сърцата ни поради бавенето на Господния Ден, но да се утвърдим в Твоето дълготърпение като средство за Спасение. А именно дълготърпението е най-чудесният плод на Надеждата, за който Ти ми даде да напиша преди година книгата за “Търпението и Вярата на Светиите”. Колкото до слугата Ти Йоан, то той ни яви трите послания за Любовта, защото беше ученикът, легнал на Лоното Ти, когото Ти усъвършенства като Апостол на Любовта и най-посветен пророк на Небето! Той ни писа, че Бог е Любов, и който люби брата си, роден е от Бога, и съвършено Го познава! Той ни писа за онази Любов, която ни е дал Отец, за да се наречем Божии чеда. Той ни насърчи, че както Ти, Исусе, даде Живота Си за нас, така и ние трябва да даваме живота си за ближните. Той ни предупреди да не обичаме света, нито каквото е на света, но да любим Бога и да пребъдваме в Неговата Любов довека. Във второто си послание той отново ни напомни, че Любовта е това – да ходим по Твоите заповеди. А в третото Твоят Апостол ни посочи първенствуващия Диотреф и така изобличи духа, който ненавижда Любовта на Пастиря към Стадото Му. А като се замисля, Господи, че Апостол Яков ни остави едно послание за Вярата, Апостол Петър – две послания за Надеждата, а Апостол Йоан – три послания за Любовта, то това напомня за стъпки, за развитие, за съвършено въздигане в Твоя Свят Дух…”
В този миг Спасителят се развълнува в Духа Си и протегна ръката Си, като докосна с показалец гърдите ми, казвайки:
“Ето до тези последни думи исках да доведа сърцето ти! До Небесния смисъл на Вярата, Надеждата и Любовта, които Ме следват до високата планина, за да се слеят съвършено в Моето Преображение! Защото това е призивът Ми към Моите млади – да се съберат с Вяра, Надежда и Любов при Мен и Аз да им бъда Свещеник довека по чина на Мелхиседек! Само с това божествено откровение Моите Звани, Избрани и Верни люде могат да пребъдват олицетворени като Яков, Петър и Йоан в Живото Евангелие и да придобият пълна увереност, че след шест дни Аз наистина идвам да грабна Църквата Си!
Защото е вярно това, че Яков Заведеевият син и Яков, братът Господен, бяха една Вяра в Един Дух, Петър беше една Надежда, Йоан – една Любов. И ти никак не съжалявай, че си гледал на двамата Яковци, като на един, защото това напълно те доказва като зрящ пратеник от Небето, а не като късоглед книжник от земята. Като орел на Духа, а не като кълвач на буквата. Понеже Истината ти показва и трети Яков в Новия Завет – Яков Алфеев, братът на евангелист Матей и един от Моите дванадесет Апостоли.
Но кой в Моето Евангелие би тръгнал да се ползва от имена, когато не е намерил най-важното, а именно – Святия Дух? Не каза ли Отец Ми в думите на псалома, че:
“Това е поколението на ония, които Го дирят; ония, които търсят Твоето лице, те са Яков…”
(Псалом 24:6)
Забележи – не “онзи” който Го търси, но “ония”, които Го търсят, защото са поколението на Вярата! О, люде Мои, които напоявах със Скрита Манна и сега продължавам пак да ви напоявам! Не се ли вече научихте до изминалото време, че имам благоволение в Духа на Святите имена, които са в Моето родословно Дърво и в Моето Свято Слово?
Ако името Яков премина от сина на Исаак и стигна до Моя земен брат, до сина на Заведей и до брата на евангелист Матей, то не премина ли от древността така и името Йосиф – тръгвайки от любимия син на Яков и стигайки до земния Ми баща, грижил се за Младенеца, както и до почтения съветник от Ариматея, прибрал тялото на Разпнатия?
Не беше ли така с името на Исус Навин, водачът на Израил след Моисея? Не стана ли той кръстник на Човешкия Син? И не събаряте ли и вие днес в Моето Име демоничните крепости на последния Ерихон, както Исус Навин събори крепостите на древния? Не беше ли така и с Елисавета, родила на Аарон синовете Елеазар и Итамар, която имаше в рода си своята далечна потомка, родила Йоан Кръстител? Не се ли яви тя в преобраз на утроба на Божия Пророчески Дух, която ражда Зорницата? И не станаха ли Елеазар и Итамар благодатни кръстители на двете клонки на Божия Пророчески Дух – поколенията на съдиите и царете, просветени от Скритата Манна? А могъщият повелител и чуден вдъхновител на всички тези случвания в Словото и Времето не беше ли Отец Ми, Превъзходният в Мъдрост и Предузнание?
Знай тогава, слуго Мой, че и твоето име тръгна така от един Мой дякон Стефан, станал мъченик за Вярата, чиято глава нечестивите пребиха с камъни, а сам той се изобрази в Святия Дух като “венец на Божията Слава”. Затова и Делото, което ти извърши за твоя Господ през годините, също така го наричат Небесните Светии в Сион – Венецът на Мория! Венец, заради който си твърде много ублажаван и почитан в Небесното Царство. И ако някой истински Ме люби, за да Ме следва – нека вземе Венеца ти и да го положи на главата си. За да бъде с ум Христов – осветен и просветен за великите дела на Духа, с които ще ви въведа в Славния Си Милениум!
А ти, Стефане, сега Ме последвай във видението, което ще ти дам! Защото ще те заведа отново на високата Си планина, за да видиш Преображението Ми в онази Светлина на Духа, в която не съм ти давал да го видиш…”
Братко мой! Станаха ли ти ясни дълбоките думи на Господ Исус Христос? Успя ли да преглътнеш тази най-дълбока глътка от Скрита Манна, която те зарежда със съвършена увереност за деня, часа и мига на Грабването? И проумя ли най-сетне, че Исус може да бъде последван във високата планина на Преображението само от Яков, Петър и Йоан, сиреч, от християни, пълни с Неговата Вяра, Надежда и Любов?
Аз сега моля Святият Дух да изпълни всичките ти помисли и цялото ти сърце, за да последваш Небесния Спасител с неизказана и преславна радост в най-извисеното и благодатно видение от Неговия сто и десети псалом, свързано с посланието за чина на Мелхиседек. Амин и Амин!