“Възлез пред Мен, Могъщи Михаиле, защото дойде Денят на ураганния ти Вятър! Възлезте с Михаил и вие, войнства негови, за да ядете месата на царе и господари, на търговци и роби, на стотници и хилядници, на малки и големи на крепостници и пленници! Жив поклонник на звяра да не оставите, но непременно да поразите всички, които носят белега на звяра и числото на името му!”

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
След няколко твърде мъчителни седмици, в които дяволът упражни най-жестокия си натиск върху душата ми, аз застанах на молитва пред моя Господ, за да получа Неговото благоволение, свързано със “Славата на Ветровете”, както Той ми беше обещал това в предишната книга за “Ветровете на Сион”. През всичкото това време душата ми се пресити от кошмари, с които бях угнетяван в сънищата си, а острата болка от нервното възпаление в левия ми крак стана постоянна и не зависеше от инжекции или успокоителни. В такова състояние човек едвам си намира мястото в кожата, а камо ли да се предава на размисъл и мъдруване върху посланията, с които го вдъхновява Господ. Това беше продължителна агония при която умът ми искаше да се вкопчи в Небесното, но болката от страданието го връщаше в земното. А всъщност – единствено точното библейско обяснение за угнетителната ми ситуация отговаряше на онези стихове в “Евангелието от Матея”, където е записано:
“И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара…”
(Матея 7:24-25)
Бяха в началото години, когато “заваля дъждът” и куп чародейни молитви чукаха по главата и гърба ми, карайки очите ми да трептят. После дойде време, когато реките Тигър и Ефрат “придойдоха” против вярата ми, за да ме уплашат с шума и вълните си. Но ето, че на върха в ходенето ми с Господ, сиреч, откакто застанах с Него на високата Му планина, ме “духнаха ветровете”. И ако в естествен план по високите планински върхове винаги духат ураганни ветрове, то как ли ще стоят нещата в духовен план? Няма ли да са същите? И не затова ли, когато коленичих пред Святото Му Присъствие, Отец ми каза, че източното и западното ветрище са се втурнали против Хълма Мория, та дано биха ме угнетили или увредили? Но аз съм сигурен (и нека Бог ми зачете това за вяра) че Сатана и Авадон ще се съкрушат в Скъпоценния Камък на Върха Господен, а от яростта им няма да остане дори една драскотина по мен. Защото Христос е Камъкът в сърцето ми и Неговият Свят Дух е Твърдост за духа ми.
А ти, братко мой, отново забележи, че става дума за духването на ветровете. Защото те са най-сериозното изпитание за вярата на всеки християнин и неслучайно са първи в градацията на дяволската съпротива срещу съградените на Канарата. А за тази съпротива ни е нужно нещо повече от библейски цитати. Нещо, което се нарича “Небесна подкрепа”. Подкрепа, за която Свещеното Писание говори с категорични стихове и неоспорими доказателства. Понеже ако дяволът има нечестиви ветрове, то няма ли Господ да му противопостави Своите? Как четат Божиите псалми моите братя и сестри? И как разбират Духа и Силата в онези стихове, които гласят:
“Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; воювай против ония, които воюват против мене. Вземи оръжие и щит, и стани да ми помагаш. Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой. Нека се посрамят и се опозорят ония, които искат да погубят душата ми; нека се върнат назад и се смутят ония, които ми мислят зло. Нека бъдат като плява пред вятъра, и ангел Господен да ги гони. Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, и ангел Господен да ги гони…”
(Псалом 35:1-6)
Ха! Ето, че имало Небесен вятър, пред който нечестивите били като плява, подгонени от ангел Господен! А какво ще се случи с тази плява, когато започне да я издухва Божият Гняв? Ще устои ли на Оня, Чието Име е Господ на Силите? Ще устоят ли демоничните крила на вихрите, които са силни да ги прекършат и разкъсат в миг на око? Ще се кикоти ли арогантният дявол, когато настъпи писаното в съдбата му, че ще бъде смачкан и опустошен от западния Вятър на Сион, сиреч, от ангелските войнства на Архангел Михаил? Ще си намери ли място под слънцето или скришна дупка в селенията на ада, за да избегне връзването си с веригата и хвърлянето му в бездната?
Аз се моля на Исус, тъй щото всички уплашени човеци в тоз час да изтрезнеят от страха, който им е бил натрапван от духовете на религиозното малодушие, за да осъзнаят Кой стои като Вятър в живота им, и да познаят кои са Ветровете, които могъщо свидетелстват за Него. Защото подобно малодушие никак не е за завиждане. С такъв религиозен страх от Хълма Мория бяха издухани през годините всички колебливи и съмняващи се човеци. Те искаха хем да са в Завет със Сион, хем да са на завет от ветровете на Вавилон.
Вразумете се, безумци! Придобийте си Мъдрост Божия, непросветени! Не може да искате съучастие в Завета, но някак на завет! Не можете да игнорирате, нито да изтриете вечните думи на Христос, защото Небе и земя ще преминат, но не и Словото Му! А това Слово ни предупреждава, че винаги идва миг, когато на Сатана се допуска да изпита духовните ни домове. Този божествен принцип подейства някога при Апостолите – той ще подейства и днес за всички нас. В онова древно време Сатана поиска да пресее Исус Христовите като жито, та да си отдели плявата. Същото Бог допуска да му бъде дадено и днес. Само така могат да се обяснят всички предателства, отстъпления и нечестиви дела, на които всички сме свидетели. Защото е лесно да отидеш в църковното събрание и наляво и надясно да алелуйстваш и аминосваш, считайки, че това е върховната ти демонстрация на вяра. Но я се опитай със същата вяра да прекатуриш масите на църковните търговци и да извикаш с пламенна ревност:
“Вън от Святото място, гнусни поклонници на Мамон! Не превръщайте Дома на Отец ми в дом на търговия!”
Ще те послуша ли плявата, след като главната й цел е завинаги да остане смесена с житото? Ще плесне ли с ръце дипломираното пасторче, пръкнало се от поточната линия на американското тщеславие, за да те засвидетелства на паството като ревностен последовател на Божия Син? Или на основание на църковния устав ще бъдеш обявен за провокатор, който иска да върши разцепления сред вярващите? А ако вече си бил низвергнат, та горчиво да съжаляваш и оплакваш съдбата си, то ще имаш ли Личната утеха от Исус, Който да ти каже, че когато очиства гумното Си с лопатата Си, за да отдели зърно от плява, то винаги плявата ще счете разделението за неприемливо разцепление? И ако в очите на плявата ти си нарочен за “еретик” и “антихрист”, защото си отказал да се покоряваш на Вавилонски доктрини, то за каква власт на нечестието става дума? Ако светлината в плявата е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината й? Ако сам Сатана се преправя на светъл ангел, то няма ли същото да вършат и служителите му? Ами приготви се тогава, братко мой, за силни ветрове против вярата си! И бъди готов да я отстояваш с цялото си сърце! Защото именно тогава стоенето ти пред Бога е скъпоценно и отговаря на постоянен и неизменен дух! Представи си само каква съдба щях да имам, ако бях като ветропоказател, който се извърта натам, накъдето духа вятърът.
Нямаше ли тогава Исус да е първият, Който би се отвратил от изменчивостта и лицемерието ми? Как изобщо щях да спечеля божественото Му доверие, ако не бях приел, че ще пострадам заради виденията Му, и името ми ще бъде опозорено заради Неговото Свято водителство? Как щях да удържа, ако не пребъдвах с вяра в онази предстояща радост, която има да се открие за Званите, Избраните и Верните в Небесния Ерусалим?
Нека ти кажа и това, че делото ми не е само в писането на пророчески книги, но и в примера от твърдостта, с която ги отстоявах през всичките двадесет години, откакто Бог ме употребява като съд за Святия Си Дух. Това не са ден или два, седмица или две, месец или два, година или две, но двадесет години на следване, носене, удържане, иждивяване, злострадание и пожертвувание. Може би именно затова Господ започна да утешава сърцето ми с писмата на мои верни приятели, които ми благодарят именно за стоенето и за примера, който им оставих с живота си. Защото и най-силните ветрове против мен все някога ще спрат да духат, понеже Исус ще ги обърне в паника и ужас. Но двеста пророчески книги ще останат завинаги като дарове от Сион за Църквата Христова. И никой няма да ми отнеме наградата в ахайските места, нито пък ще настрои Господаря против слугата Му.
Братко мой! Верни ми приятелю!
След всички тези встъпителни думи към сърцето ти не ми остава друго, освен да те насърча да прочетеш тази пророческа книга и да отдадеш всичката Слава и благодарение за нея на Господ Исус Христос, Който е Слънчевият Вятър на Отца. Защото в нея пред сърцето ти ще се явят четиримата могъщи Архангели, които Бог Отец направи постоянни Небесни спътници на Единородния Си Син.
Нека Святият Дух те направи способен да разбереш дълбочината и височината, широчината и дължината на цялата Христова пълнота! Нека Югът и Изтокът, Северът и Западът, да оживеят за теб чрез Ветровете на Славата! Нека Рафаил и Гавриил, Уриил и Михаил да станат съвършено познати за вярата ти като Славните Архангели на Христос!
Амин и Амин!