ВИДЕНИЕТО С БЛАГОДАТНИЯ ВЯТЪР НА АРХАНГЕЛ ГАВРИИЛ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Пристъпвам към видението с Вятъра на Архангел Гавриил преизпълнен от искрено благоговение и неизразима любов към тази най-прекрасна и светла личност, която е оставила своите бляскави следи в Свещеното Писание. През изминалите години Исус многократно ми даваше видения със Своя Архангел, които оставиха дълбока следа в сърцето ми. И като помня от първото видение в тази книга, че именно с Гавриил настъпи същинското ми пророческо служение за Небето, то какво друго ми остава освен да пребъдвам в Святия Дух Господен с преклонение, благодарност и възторг?
Всички ние трябва да сме пределно просветени и преобразени, когато дойде оня миг в живота ни – да бъдем въздигнато поколение на Господа, което познава не само Него, но и Славните Му Архангели с техните ангелски войнства. Вярно е, че не на всеки Исус лично ще даде да общува с тези Небесни служители, но поне мислено и духом да бъдем и да останем с тях. И не само да останем, но с вяра да съпреживеем най-знаменателните им явления и проявления, записани в Библията.
Аз имам такава любов в сърцето си към Божиите ангели, че никак не ми се иска да ги определям като “служебни духове”, въпреки, че в “Посланието към Евреите” те са наречени точно така. Може би защото самата дума “служебни” до такава степен се е изтъркала в това последно време, че по-скоро отчуждава, отколкото да приобщава. Точно затова предпочитам да ги наричам “Славни Небесни приятели” и да благославям с цялото си сърце Бога и Отца, че те са живи, реални, човеколюбиви, извисени, могъщи, но и нежни създания, които би било цяло щастие и най-велика привилегия за духовния човек да ги усети, докосне и общува с тях. Зная обаче, че ще дойде миг в живота на всичките Божии чеда, когато духовните им сетива ще бъдат озарени и отключени за чудесно съпреживяване на ангелското присъствие. И всеки от нас ще бъде като Яков, който в съня си видя Небесната стълба и Божиите вестители. А все пак да не забравяме и сериозното напомняне в “Посланието към Евреите” където е записано едно от знаменията, които Бог е силен да върши в живота на Своите Верни чеда:
“Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели…”
(Евреи 13:2)
Каквото и повече да кажа духът ми бърза да отиде при моя Господ, защото аз все така оставах с Него, очаквайки да ми даде Славното видение с Архангел Гавриил. Ето думите, които Той ми проговори преди мига на Небесното Посвещение:
“Слуго Мой! С право можеш да наречеш Архангел Гавриил най-скъпоценният от всичките Си Небесни приятели, защото чрез него ти придоби своята духовна сила. Не само силата, но и кръщението си на пророк Господен. Понеже, като си спомниш писаното в Евангелието, именно Гавриил беше пратеникът на Бога и Отца, който пророкува на свещеника Захария, че ще има син, когото ще нарече Йоан. А самият Йоан ще предиде в Духа и Силата на Илия, за да бъде велик пред Господа и да направи прави пътеките за Него.
А как ти, Стефане, започна пътя си на пророк? Какви бяха правите пътеки, които направи за Мен, за да се възцаря могъщо в сърцата на братята и сестрите Си?”
“Благословен мой Господи! След изобилието в Кръга на Водата, където чрез Вятъра на Рафаил се родиха книги с прекрасни откровения, аз започнах пътя си на пророк с изобличителните книги против търговците в Храма, а след тях и против златните образи, които дяволът сътвори в отстъпилите от Завета Ти Църкви. Но най-знаменателна за мен от Кръга на Хляба си остана книгата за “Църквата-Рут”, в която Ти ми разкри последната Си жива Църква на този свят…”
“Точно така е! Съвсем вярно ти нарече книгата за Църквата-Рут най-знаменателната. Защото и до ден днешен съдбата ти остава в нея. Но ти сега приеми от твоя Господ, че Гавриил е Небесно обвързан именно с Хляба. И като се замислиш върху думите Ми – отговори Ми защо точно с Хляба е обвързан този Мой Архангел…”
Въпросът на моя Спасител докосна Скритата Манна в сърцето ми, тъй щото устните ми се изпълниха с думи и аз Му отговорих, казвайки:
“Исусе! Още в предишната книга за “Ветровете на Сион” Отец каза за Архангел Гавриил, че чрез неговия Вятър Словото ще възрастява като жито. А от житото се прави Хляб. И ето затова повечето книги, родили се от Вятъра на Гавриил, бяха от Кръга на Хляба…”
“Само толкова ли успя да издириш със Скритата Ми Манна в сърцето си?” – попита Господ с приятелски укор в Гласа Си, а след това продължи:
“Погледни отново навътре в духа си, защото откровението само чака да го прочетеш!”
Засрамен аз отново се вглъбих в духа си, когато видях точно искрите, които Господ искаше да изговоря. Затова с възторг извиках:
“О, Господи мой! Твоят Архангел е свързан с Хляба, защото именно Хлябът отговаря на съдбата на името му. Понеже “Гавриил” ще рече “Сила Божия”, а Силата винаги идва от Хляба, защото той е насъщният източник на Божията Сила…”
“Това вече е друг отговор, слуго Мой!” – усмихна се Исус:
“Отговор на просветен слуга, който придоби Силата Господна и се труди на Божията Нива неуморно през последните двадесет години. Разбираш ли сега защо чрез Гавриил Аз те захраних с толкова много Хляб? И проумяват ли Моите Звани, Избрани и Верни, че именно заради Хляба Моят Гавриил владее широчината на Изтока? Не е ли нужна широчина за нивите, за да бъдат посети с Господното Жито? Не е ли нужен Изтокът, за да изгрее от него Зората на Господното Спасение?”
“Разбира се, Господи мой! И именно затова Гавриил е Архангелът на Благодатта Божия! Той се яви на девицата Мария, като й каза:
“Здравей благодатна! Господ е с теб, благословена си ти между жените!…”
(Лука 1:28)
Вятърът на неговите могъщи Архангелски крила се открива в думите на Йоан Кръстител, който проповядваше при бреговете на река Йордан, казвайки за Тебе:
“Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън…”
(Матея 3:12)
Слушайки думите ми и цитирания стих, Господ се усмихна, а погледът Му се изпълни с вълни от пламенна и пленяваща сърцето ми любов. А след това Той ме прегърна и със съкровен Глас продължи да ми говори, като казваше:
“Знаеш ли, че чрез теб Аз оживотворих Евангелското Слово, което демоничните религии на дявола направиха замъртвяло и лишено от Спасителна Сила! И всеки, който се престраши и реши да изпълни сърцето си с Божия Пророчески Дух, съживи сърцето си с Небесната Истина и Ме почувства реален, близък и достъпен за общение. Затова и твоята награда на небесата е твърде голяма. Но също така е твърде голямо и злостраданието ти, защото нанесе невъзстановими щети и огромни поражения на Сатана и демоните му. А на това дело, казвам ти, само малцина са способни.
Ти ще останеш пророкът на Сион и Вечният избор на Троицата, дори целият свят да се вдигне против свидетелствата ти и вкупом да похули виденията ти. Адът, бездната и поднебесната да биха се събрали вкупом и като една буря и един вятър да се втурнат против слугата Ми на Хълма Мория – пак съдбата им ще бъде да се съкрушат и пръснат в острието на Меча Ми, който излъсках и изострих през годините чрез твоето слугуване.
Ти ще останеш камъкът, съграден в Канарата Израилева, когото Светиите ще ублажават и благославят като достопочитаем не само в този свят, но и в бъдещия! И нека Моите думи ти бъдат като Свят мехлем и сладък мед поради горчивината и болката, с която беше ударен от зверовете на старовременната змия, която е дявол и Сатана. Горчивината ти ще се прекрати, и болката ти ще си отиде, сякаш никога не е била. Но Славата на Ветровете, изявени в тази пророческа книга, тепърва ще отеква от Небето до земята, и от земята до Небето. Понеже на кой друг някога Господ на Силите е разкривал четирите Си Вятъра, за да избави Сионовите пленници от властта на Вавилон и да Си спомни древните думи, изречени чрез пророка точно за това последно време:
“О! о! бягайте от северната земя, казва Господ; защото ще ви разширя към четирите небесни ветрища, казва Господ. О! отърви се, сионова дъщерьо, която живееш с вавилонската дъщеря…”
(Захария 2:6-7)
Готова ли си, Църкво Моя, за да те разширя към четирите Си Небесни Вятъра? Готови ли сте, Божии люде, да се съедините духом с Моите Архангели, за да станете едно Свято Войнство на ангели и човеци?
Ето, говоря ви чрез пророка Си Стефан тайни, замълчани от векове, и явявам ви днес дълбочината и височината Си, широчината и дължината Си!”
Слушайки всичките Святи и твърде благодатни думи на моя Господ, аз паднах на колене в подножието Му. И като прегърнах нозете на Святия си Спасител, едвам успях да Му проговоря, казвайки:
“Исусе! Сърцето ми трепти от думите Ти, защото аз искам завинаги да остана Твоят успех, и никога да не се превърна в Твой срам! Придай на сърцето ми Силата, с която да остана достоен за Теб! Придай на душата ми смирението, с което да удържа това прекомерно богатство от знания и тайни! Придай на духа ми вечна постоянност и неизменимост, за да остана завинаги пълен с Твоята Любов – при всякакви обстоятелства или превратности! Придай ми радостта да зная, че Си предузнал и провидял целия ми живот, ако и вече да зная, че Си го направил!”
В отговор двете ръце на Господ докоснаха с пръсти рамената ми, и съкровеният Глас на Спасителя отново ми проговори, казвайки:
“Както си Ме помолил, така и ще сторя, слуго Мой!
И каквото си Ми поискал – това ще ти придам!
Но ти запомни думите Ми, че Божието Доверие винаги е подплатено от Божието Предузнание! И Апостолът Ми Павел нека да ти засвидетелства същото в своето послание:
“Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави…”
(Римляни 8:28-30)
И ето, приятелю Мой, съдбата ти вече се намира на последния ред и в последната дума от цитирания стих! Понеже Ревността Господна ще те измъкне от тъмницата, за да те прослави като най-изобилният Небесен извор на Бога в последните времена на този свят. А сега ти Ме последвай, за да те въздигна отново в Небесния Ерусалим, при Божието Светилище, където сам ще видиш каква е същинската Слава на Архангел Гавриил…”
В следващия миг Господ ме прегърна с ръцете Си, като ме въздигна със Себе Си в Духа, тъй щото двамата полетяхме нагоре. И когато отново се намерих със Спасителя в Града на Светиите, Той тръгна към Божието Светилище, а аз Го последвах. Така, достигнал до мястото на Божията Святост, Исус се спря и се обърна към мен, като ми казваше:
“Гледай и не изпускай нищо от видението, което сега ще се яви пред очите ти. Защото то ще е свързано с едно от най-славните евангелски събития. Събитието с Вятъра на Архангел Гавриил…”
Докато очаквах видението очите ми за момент се замъглиха, а аз духом усетих как пред Светилището на Отца преминаха две хилядолетия назад. А когато очите ми отново се проясниха видях моя Господ облечен в царски одежди и пълен с неизразима Слава. Короната на главата Му светеше като слънцето в силата си, а от златошитата Му мантия блестяха бисерни лъчи, като теглеха неудържимо всеки, който би ги погледнал. Славата Господна подкоси нозете ми, тъй щото коленичих пред Царя на Сион и продължавах да Го гледам. А Той, вдигнал двете Си ръце, със силен Глас извика, казвайки:
“Яви се пред Светилището на Отца Ми, силен Гаврииле! Дойди при Вятъра си – Ветре на Изтока! И нека войнствата ти от ангели следват след тебе!”
След могъщия възглас на Исус там при Светилището долетя Архангел Гавриил, последван от ангелските си легиони. И като сви крилата си – коленичи пред Господ и хвана с ръце краищата на мантията Му, като ги поднесе към лицето си. А тогава Царят на Сион му проговори, казвайки:
“Ти си вестителят на Словото Ми, Силата Божия! Теб посочи Отец Ми за сеитбата на Свещените Си семена. Затова сега Той ще отвори Светилището Си и ще ти даде Житото Си! Защото Църквата Ми на земята с трепет се моли за изливането на Святия Дух, и ти, Гаврииле, ще си Вятърът на Славата, който ще разпръсне всички семена с ангелите си! И Святият Ми Дух е, Който ще ги направи да пуснат корен и да произрастат в сърцата на Моите свидетели!”
След прекрасните думи на Исус вратите на Светилището се отвориха. И двете огнени ръце на Бог Отец се простряха напред, пълни с наедрели житни класове. А Отеческият Глас премина като пламенна вълна през класовете Му, тъй щото Всемогъщият казваше на Архангел Гавриил:
“Влез сега в шепите Ми и разпери крилата си, Божия Сило! Вятърът ти нека въздигне всичките Ми житни класове! И всеки от ангелите ти нека вземе по един житен клас! А после възлез по широчината на земята с Вятъра си, за да извършиш Святата сеитба на Сион!”
В отговор на Отеческите думи Гавриил целуна мантията на Исус и се възправи от преклонението си пред Господа, като влезе в огнените шепи на Отца. А след това разпери крилата си и Вятър духна от тях, тъй щото житните класове полетяха като златен облак към ангелските му войнства. И всеки от Гаврииловите ангели взимаше по един житен клас в ръцете си, държейки го до сърцето си. А миг след това Божият Архангел взе последният житен клас в десницата си и го въздигна над главата си, казвайки със свещен глас на ангелите си:
“Дойде времето да посеем Христос по широчината на земята! И Хлябът Господен да слезе от Небето, за да бъде Божията Сила на човеците! Летете, ангели мои! Нека заедно възвестим Зората на Господното Спасение!”
Останал без дъх, аз гледах това най-чудно и Свято видение, а думите съвсем се бяха изгубили в сърцето ми. И сигурно щях да го съзерцавам цяла вечност, ако Исус не докосна рамената ми, казвайки:
“Слуго Мой! Нека двамата с теб да последваме Вятъра Гавриил и ангелите му, с които той слиза в земните места! Но миг преди това Аз ще те попитам, а ти Ми отговаряй:
Кои бяха Моите последни думи, които казах на свидетелите Си, миг преди да се възнеса от тях в Облака на Славата Си?”
“Ах, Святи Господи! Твоите свидетели Те попитаха на Хълма Галилея дали сега ще възвърнеш на Израиля Царството. А тогава Ти им отговори:
“Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята…”
(Деяния 1:7-8)
“А коя Сила Аз имах на предвид, когато отговорих така на галилеяните? Коя Сила щяха да приемат, когато дойде върху тях Святия Дух?”
Отново бях прогледнал от светлите думи на Исус! И затова с възторг Му отговорих:
“Архангел Гавриил е Божията Сила, Господи! Защото така се превежда името му – Божия Сила! И той е Вятърът, с който Святият Дух се изля на Петдесятница!”
След думите ми Господ нежно се усмихна, а след това със съкровен Глас ми каза:
“Ако възторгът ти е голям пред Мене дори само с отговор от думи, то какъв ли ще стане той, когато твоят Господ ти го даде с видение? Но ето затова сега ще те направя свидетел на тази най-голяма Слава за Вятъра Ми Гавриил! А ти непременно ще я видиш, запомниш и запишеш за свидетелство на Моите Звани, Избрани и Верни последователи…”
Миг след думите Си, Исус отново ме прегърна с ръцете Си, тъй щото двамата полетяхме в Святия Дух, следвайки Гавриил и ангелските му войнства. А когато приближихме къщата, в която се молиха Апостолите, Исус вдигна ръката Си и ми даде знак да внимавам. Така аз видях как Гавриил разпери крилата си и извика със свещен глас:
“Святи Душе! Изпълни Вятъра в крилата ми и бъди Живата Вода, в която Семето Христос покълва за Славата на Бога и Отца!”
Миг след думите Божият Архангел връхлетя като хвученето на силен Вятър в къщата. И протегнал житния клас в десницата си – направи зрънцата му да се изронят в шепата му. А след това той пускаше по едно зрънце във всяко Апостолско сърце, а Духът покриваше зрънцето с водите Си! След това в къщата долетяха и Гаврииловите ангели, които извадиха сребърни нишки в ръцете си, като ги връзваха в сърцата на Божиите свидетели, тъй щото Христовите Апостоли проговориха на чужди езици. А времето във видението течеше бързо и се променяше, защото ангелите на Гавриил летяха из целия Ерусалим, като посяваха семената на Божията Благодат в сърцата на мнозина. И една прекрасна Зора се въздигаше от Изток над широчината на града, тъй щото Славата на Вятъра Гавриил се усещаше в цялото си Небесно великолепие.
А докато аз гледах и вълни от благоговение изпълваха сърцето ми, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Този Вятър се яви в твоя живот, слуго Мой, като те направи твърде благодатен за Моята Църква. А ти виж и познай от това Свято видение на Петдесятница, че сам Гавриил пося Семето Ми в сърцата на всеки от Апостолите Ми! В неговия житен клас имаше точно дванадесет семена, с които Духът роди дванадесет стълпа на благовестието. И пак Гавриил беше Архангелът, посял Семето Ми в сърцето на тринадесетия Ми Апостол Павел. А от всички тях – Павел лично позна Гавриил и изяви Вятъра му, макар и скрит, в посланията си. А ти можеш ли да го откриеш, Стефане?”
“Да, Исусе! С цялата си радост и тържество в Святия Дух аз откривам Архангела Ти в думите на Павел, които гласят:
“Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника…”
(Римляни 1:16)
Тази Божия Сила беше Вятърът Ти Гавриил!
В друго послание Павел отново я изяви, пишейки:
“Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила…”
(1 Коринтяни 1:18)
В трето послание Павел пак писа за Гавриил, казвайки:
“Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение; но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения, чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене, с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов, с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата…”
(2 Коринтяни 6:3-7)
А малко по-надолу в същото послание, знаейки, че Твоят Гавриил е Архангел на широчината Ти, Павел умоляваше Коринтяните с думите:
“О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири. Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно нам. И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие сърцата си…”
(2 Коринтяни 6:11-13)
Сърдечната усмивка на Исус накара сърцето ми да премалее от щастие и блаженство. И Той с възможно най-прекрасния и топъл Глас проговори, като ми казваше:
“Виждаш ли колко е чудесен този последен прочит на Словото Ми, който се намира в устните ти? Знаеш ли защо е такъв?
Именно защото не е човешки, но ангелски!
Нека тогава и Аз да ти прибавя още към самия прочит, свързан отново с Апостола Ми Павел. Защото срещу Вятъра на Гавриил всякога са духали ветрищата на лукавия. Но Павел беше твърд и неотклонен, за да възвеличи Божията Сила. И дори тогава, когато Отец Ми допусна той да бъде измъчван от пратеник на Сатана, Апостолът Ми не падна духом, но остави примера си в посланието, където записа:
“А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям. Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото Силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата Сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен…”
(2 Коринтяни 12:7-10)
Силата Ми в немощ се показва съвършена! Запомни тези Мои думи, Църкво Господна! И ако искаш Архангелът Ми Гавриил да те покрие с крилата си и Божията Сила да почива на теб, то започни да намираш удоволствие в съпротивата от всички ветрища, които Сатана би изпратил против тебе! Защото когато си немощна, тогава чрез Вятъра на Гавриил си силна!
А ти, слуго Мой, ела след Мен, за да видиш най-зловещият отпор, който дяволът направи срещу Вятъра на Архангел Гавриил и против Зората на Господното Спасение…”
С неизразимо вълнение хванах Десницата на Исус, а Той ме въздигна, като прелетя с мен на Изток, в посоката на изгряващото слънце. Така, след едно кратко време, Той ме сниши над едно поле, пълно с узрели житни класове. А след това ми заповяда, казвайки:
“Откъсни с ръката си който да е от класовете! А после го вдигни към очите си и го разгледай внимателно!”
Послушал повелението на Господ, аз се наведох над житното поле и откъснах един от класовете. А след това го вдигнах към очите си, за да го разгледам…
О, върховен ужас! Житният клас нямаше никакви зрънца в себе си! Той беше тънък и прегорял. Абсолютно безполезен за жетваря, който би го държал в ръката си. А такива бяха и всички останали житни класове в полето. Това ме накара да извърна главата си към Исус и да Го попитам:
“Какво е станало с това поле, Господи? Защо всичките му класове са изронени, тънки и прегорели?”
Отговорът на Исус беше кратък, но трагичен в същината си:
“Всички житни класове в това поле са прегорели и с изронени зрънца, защото върху тях е духал източният вятър на Авадон…”
“О, Исусе! Това твърде много прилича на Фараоновия сън за седемте гладни години. Защото египетският властелин тогава също видя в съня си житни класове, тънки и прегорели от източен вятър. Но какъв е самият източен вятър на Авадон, Господи? И как чрез него дяволът даде отпор на Вятъра на Твоя Архангел Гавриил?”
“Със семена от лъжа, слуго Мой! Дяволът, който е баща на лъжата, употреби Авадон в злотворството си и в края на пети век си създаде една последна религия! Затова тази Авадонска нива е пълна с човешки души, опустошени от религията му. И ако Ме питаш коя е религията, Аз ще ти кажа, че това е религията Ислям, в която името на Архангел Гавриил беше скверно употребено, за да повярват излъганите, че той е Джибрил, който е говорил на ислямския пророк Мохамед. Така срещу Зората на твоя Господ и Изтока на Божието Спасение дяволът противопостави вятъра на Авадон и семената на безмерното си лукавство.
А може ли твоят Господ да спаси тези житни класове, когато в тях са прегорели и изронени зрънцата, които да свидетелстват за Семето Христос? Може ли Святият Дух да напоява с Живата Вода сърца и души, когато в тях липсва Самият Христос, Който трябва да бъде напояван?”
“Не, Исусе! Тези прегорели житни класове могат да бъдат спасени, само ако се изкоренят от тази нива и бъдат наново посадени в нивата на Евангелието. А това означава човеците да обикнат Вятъра на Гавриил и да се отрекат от вятъра на Авадон. Да обикнат Свещеното Писание и да се отрекат от Корана. Защото само тогава могат да бъдат спасени душите и сърцата им. В противен случай тези прегорели класове остават плява. А за плявата пророкът Ти Йоан Кръстител ясно каза:
“Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън…”
(Матея 3:12)
Изслушвайки със съвършено внимание думите ми, Исус взе от ръката ми прегорелия житен клас и завъртя стеблото му с палеца и показалеца Си. А след това го захвърли зад гърба Си и с твърде сериозен и ревнив Глас отново ми проговори, като казваше:
“Битката за човешките души е битка на живот и смърт! Това е битка между Светлината на Сион и тъмнината на поднебесната, ада и бездната! Битка между Божиите Ветрове и сатанинските ветрища! Битка между Божиите ангели и сатанинските демони!
Битка между Божията Правда и умноженото беззаконие!
Няма зрители в тази битка, слуго Мой, но само победители и победени! И ако победителите получават златни лаврови венци – за победените остават тежки железни вериги! Ето затова твоят Господ в последните години натовари духа ти с книги-знамения! За да съкруша и пробода с острието на Меча Господен всички началства и власти! И да насоча Ветровете на Архангелите Си в най-славния сблъсък с ветрищата на Сатана! Защото изходът от този сблъсък е предизвестен! И горко, горко на победените!
А ти, слуго Мой, сега Ме последвай във височината на Севера, където ще ти разкрия Славата на Архангел Уриил – Сияйният Вятър на Светлината Божия!
Аз, Вятърът от Сион, все още говоря и не млъквам!”