ВИДЕНИЕТО С ИЗЦЕЛИТЕЛНИЯ ВЯТЪР НА АРХАНГЕЛ РАФАИЛ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Никога през целия ми живот на вяра аз не бях осъзнавал колко велик, всеобхватен и премъдър е Божият план за моя живот и служение. Никога духовният свят не беше оживявал с такава яснота и категоричност както във видението с Божиите Архангели на Хълма Мория. Едва сега осъзнах, че изборът и предузнанието ми от Бога и Отца са твърде велики, за да се опитва дяволът да промени каквото и да било в съдбата ми.
Да, вярно е, че той увеличи градусите на злостраданието ми като в Навуходоносорска пещ, но още по-вярно е, че и неговият върховен ужас от пророческите книги се увеличи стократно. И ако бунтовният херувим, се гордее сред тъмните си пълчища със засеняването на крилата си, то нека само за миг да си даде сметка какви са Ветровете на Христос. И съм сигурен, че този миг ще му се стори убийствен кошмар, тъй щото да потърси най-дълбоката дупка в зловонния си ад, да се свие на кравай в нея и да не смее да гъкне – като жалък червей и презряна къртица.
Безкрайно съм благодарен на моя Господ, че с това видение от Хълма Мория укрепи сърцето ми и даде изобилен мир на душата ми. Защото съм сигурен, че и Верните на Божия Пророчески Дух ще осъзнаят, че книгите на Божия слуга не са просто книги. Не! Те са съкрушителни бомби върху властта и духовете на нечестието! Те са съвършени оръжия в ръцете на моя Господ, с които Той поразява заблудите на лукавия и унищожава крепостите му. Те са спасителни въжета за всички удавници, които искат да се избавят от вълните на Тигър и Ефрат, като познаят Истината, която е силна да ги направи свободни. Те са най-чудесното потвърждение на славния стих, напомнящ за нашия Господ с думите:
“Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък…”
(Псалом 104:4)
А сега, братко мой, без всякакво бавене ще продължа с видението, което разкрива първият от Ветровете на Христовата Слава – Архангел Рафаил. Както вече разбра – Господ е дал на този Свой вестител да владее Юга, сиреч, дълбочината. И нека пак Господ пръв да проговори за Архангела Си, а аз да ти предам думите Му, с които Той приготви сърцето ми, за да ме въведе в Славното Си видение:
“Слуго Мой! Аз ще те въздигна със Себе Си на Хълма Сион, за да видиш Архангела Ми Рафаил. Но преди това нека те попитам, а ти Ми отговаряй според както те изпълва Святият Ми Дух:
Как разбираш името, с което Отец е кръстил Архангела Си?”
“О, Господи мой! В петнадесетата глава на “Книгата Изход” Сам Отец нарича Себе Си “Йеова Рафа”, което ще рече, “Аз съм Господ, Който те изцелявам”. Чрез пророк Еремия Отец отново напомня това Свое Име на мястото, където е писано:
“Защото ще ти възстановя здравето, и ще те изцеля от раните ти, казва Господ…”
(Еремия 30:17)
А и псаломът казва същото за Него:
“Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести…”
(Псалом 103:3)
И аз вярвам, Исусе, че когато е родил Архангела Си Рафаил, Отец му е дал Собствената Си изцеляваща Сила, която съвършено да подобава на името му…”
“Вярно Ми отговори, Стефане! Но сега помисли къде се намират всичките болни, опустошени, прекършени и премазани хора на света? Във властта на Светлината Божия или в плен от мрака на дявола?”
“О, Господи мой! Те се намират в дълбочината на Юга, в жесток плен от дявола!”
След последните ми думи Исус се развълнува в Духа Си, като се просълзи. А няколко сълзи се търкулнаха от Лицето Му, като паднаха в подножието Му, блестейки като най-скъпоценни бисери. И Спасителят ги посочи с ръка, казвайки:
“Вземи сълзите Ми и ги положи в сърцето си. Защото твоят Господ всякога е плакал за пленниците на Юга. А мислите на Сърцето Му винаги са били обърнати към онези, които погиват. И Милостта на Отца Ми всякога е промисляла изцеление за болните и очистване за помрачените…”
Послушал Святите думи, аз коленичих в подножието на моя Господ, като взех сълзите Му в шепата си, а след това ги приближих до сърцето си и те се търкулнаха в духа ми. И една Скръб, голяма като планина, ме притисна с тежестта си, тъй щото никак не можех да се изправя, но едвам извърнах главата си, очаквайки помощ от Исус. А Той, като се приведе над мен, попита ме:
“Притиска ли те Скръбта Ми?”
“Да, Господи!”
“Как те притиска тя?”
“Надолу ме притиска, Исусе!”
“А щом те притиска надолу, то докъде би стигнал натискът й?”
“Той би стигнал чак до дълбочините на Юга, Спасителю!”
“Разбираш ли тогава с каква Сила е пълен Архангел Рафаил?”
“Да, Господи мой! Той е Архангелът, чиито Святи крила носят Божията Скръб за изгубените, Божието Състрадание за опустошените, Божието Съчувствие и Изцеление за болните, Божията Милост за грешните!”
В отговор Спасителят протегна Десницата Си към гърдите ми, а от пръстите Му излязоха лъчи, които издърпаха сълзите Му в шепата Му, тъй щото усетих как страшната тежест изчезна от духа ми. А след това Той отново ми проговори, като казваше:
“Доволно е Словото Ми, което носиш, за да го увеличавам до тежест, която не е по силите на смъртен човек. Но Аз ти дадох да разбереш какъв е товарът върху крилата на Моя Рафаил. Защото ако крила биха удържали Божията планина от Скръб, то какъв ли Вятър те са силни да раздухат?
А ти сега Ме последвай в Духа, защото ще въздигна сърцето ти до Хълма Сион, и до Реката на Живота. За да видиш и свидетелстваш истинно за Славата на Архангел Рафаил и на неговите ангели…”
След последните Си думи Исус ме прегърна с Десницата Си и двамата с Него полетяхме нагоре, към светлите селения на Хълма Сион. А когато се намерих с Господ всред чудното великолепие на Небесния Му Град, Той тръгна към Реката на Живота, а аз с вълнение Го последвах. Така, съвсем скоро, очите ми съзряха красотата на Небесната река, и стъпките ми ме отведоха до самия й бряг. И там Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Влез с Мене, сред водите на Реката, за да те заведа там, където расте Исопът Господен. Защото именно неговите стръкове служат за поръсване с капките от тази Река…”
Като в най-прекрасен сън аз нагазих в Реката след моя Спасител, когато усетих как духът ми се разтваря в Святостта на Божия Живот. Едно неизразимо усещане за блаженство премина като божествена вълна през всичките ми фибри. А не след дълго време очите ми забелязаха прекрасни растения със сини цветове, които растяха край другия бряг на Реката, съвсем близо до Дървото на Живота. И когато се приближихме до тях на не повече от десетина метра Господ ми даде знак да спра и да гледам. Така с почуда и небесен възторг аз видях да долита Архангел Рафаил и го чух да казва на ангелите си, кръжащи около него:
“Вземете стръкове от Божия Исоп и ги напоете с капки от Живота на Отца! А след това нека слезем в Юга, за да покажем Неговата Милост и да вършим Неговото Изцеление…”
В отговор на Архангелското повеление Божиите вестители откъсваха стръкове от Исопа Господен, а след това прелитаха над Реката, като ги намокряха, тъй щото сините цветчета на Исопа задържаха живителните капки от водите й. А след това, въздигнати около Архангела си, те мигом го последваха, размахвайки крилата си. Стореното от тях накара Исус да се усмихне и да ме попита:
“Кажи Ми, приятелю Мой, кога за първи път Аз ти дадох Слово за Исопа Господен?”
“Ах, скъпоценни мой Учителю! Слугата Ти и до днес си спомня онова чудесно видение от книгата “Чисти и Святи на Пасхата”, в която Ти ми показа Господния Исоп. И не само ми го показа, но ме подбуди в самото видение, за да покажа Божията Милост на грешните и на изтерзаните от дявола. А там Исопът растеше по стената, която разделя Святостта от греха. И сега разбирам, че именно затова Рафаил е Архангелът на Юга, понеже той преминава с ангелите си оттатък стената на Божията Святост, за да намира всички, които имат нужда от Божията Милост…”
“Ами нека тогава двамата с теб да последваме ангелите на Божията Милост! За да покажа на Църквата Си точното библейско потвърждение за Вятъра на Архангел Рафаил и Славата Господна! Защото ще дам на Верните Си да видят могъщото действие на Божия пратеник в Моето Живо Евангелие…”
Докато още осмислях благодатните думи на Господ, Той ме въздигна от Реката на Живота, и ние последвахме Архангел Рафаил и Небесното му войнство, което вече слизаше в земните места. Така съвсем скоро погледът ми съзря как Рафаиловото войнство се сниши над една къпалня на територията на Израил. Там Архангелът даде знак на един от ангелите си, като му казваше:
“Прелети върху Витесда и раздвижи водите й с Исопа Господен в ръката си! Нека капките на Божията Милост донесат очистване и изцеление на всички болни и недъгави човеци, които седят край къпалнята!”
В отговор на Рафаиловата заповед, ангелът се стрелна от височината, като прелетя над Овчата порта и се спусна върху къпалнята като потопи Исоповата клонка, тъй щото капчиците от Реката на Живота се изсипаха във водите й. В този миг Архангел Рафаил разтвори крилата си, тъй щото Вятърът от Милостта Божия силно раздвижи водите на къпалнята, като превръщаше всяка от падналите капки в силен водовъртеж. Това накара страдалците да започнат да скачат всред раздвижените води, тъй щото всеки от тях получаваше като чудо изцелението си от Милостта на Бога и Отца. А аз, стиснал Исусовата Десница, извиках от прекомерно вълнение, казвайки:
“Господи мой! Защо е толкова прекрасно и удивително водителството Ти? Та аз наистина съм общувал с Архангела Ти Рафаил, защото как мога да забравя прекрасната книга “Изцелен във Витесда”, която Ти ми даде да напиша? И сега какво повече да Ти кажа, освен, че всичкото милосърдие и изцеление, което може да съществува на света, се дължи на Вятъра на Твоя Рафаил и на усърдието на неговите ангели! Защото всеки ден на тази планета милиони сърца въздишат и очакват чудото на изцелението си. Всеки ден хиляди въздишки се сменят с възторг, хиляди болки с усмивка, хиляди отчаяния с възглас за Слава на Бога. И на мен вечността не би ми стигнала, за да се отблагодаря на Твоя Архангел, че ми беше помощник и закрилник в първите години на вярата ми…”
“Не би могло да бъде другояче, Стефане!” – усмихна се Исус и продължи:
“Самият ти си от Портата на Исахар, а тя е южна порта, с която се обяснява дългата ти тъмница и наложено злострадание. И като помислиш, че от юг идва най-страшното ветрище на ада, то твоят Господ непременно ще му противопостави Вятъра на Архангела Си Рафаил. А като прибавиш и това, че Завулоновата Порта също е южна, а там се намират най-много спасени за Царството Божие, то непременно ще Ми отговориш защо Милостта на Отца винаги се явява първа в живота на човеците…”
“О, Господи! Божията Милост се явява първа, за да доведе мнозина човеци до Покаяние! Защото именно Покаянието е основата, върху която Ти градиш Храма Си в човешките сърца! Не би имало Зора от Изток, ако преди това Милостта Божия не освободи мнозина от тъмниците на Юга…”
Чул отговора ми, Господ изведнъж стана твърде сериозен, а по Лицето Му мигновено се запечата неизказана Мъдрост. И ето, че Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Архангел Рафаил наистина се явява пръв, като изява на Милостта Божия, но ти не ограничавай неговото присъствие само с началото, защото по Волята на Отца Ми той може да дойде и в края. Понеже едно е Божията Милост, а съвсем друго – Божието Състрадание и Съчувствие. Милостта се проявява в дълбочината за тези, които не познават Бога. Но Състраданието и Съчувствието се проявяват в дълбочината за тези, които страдат по Божията Воля.
Спомни си тогава къде беше Моята дълбочина, Стефане! Къде в Евангелието е записан Моят Юг?”
Докато Исус ми говореше Скритата Му Манна могъщо подейства в сърцето ми, тъй щото си спомних виденията от книгата “Гетсимания”. Това ме накара с вълнение да отговоря на моя Спасител, казвайки Му:
“Ах, скъпоценен мой Господи! Когато Ти бе на скръб в Гетсиманската градина и пиеше Чашата Си заради нас, а по порите на челото Ти бликнаха капките на Собствената Ти Кръв, то тогава дойде ангел от Небето, който Те укрепяваше. И аз едва сега проумявам в Духа, че този Небесен пратеник беше именно Архангел Рафаил. И Ти непременно би го изпратил за помощ на всеки от Твоите свидетели, който по Волята на Отца се намери на дъното на Чашата Ти, където трябва да изпие личното си злострадание. Понеже именно тази скръб е Югът, с който Ти ни даваш да познаваме Твоята дълбочина. И сега разбирам, че Ти Си Слънцето, Което всъщност първом тръгна от Юг, преди да стигне Изтока Си. Така, както Ти ми показа това с видението в книгата “В Името на Отца”, където слезе по стълбата в дълбочината Си, преди Отец да Те прослави по широчината на земята и във височината на Небето. И ако за Църквата Ти до днес тези тайни са оставали скрити, то е, за да се изпълни стиха от Притчи Соломонови, който казва:
“Слава за Бога е да скрива всяко нещо, а слава е на царете да издирват работите. Височината на небето и дълбочината на земята и сърцата на царете са неизследими…”
(Притчи 25:2-3)
В отговор на думите ми Господ силно ме прегърна и притисна до гърдите Си. А след това със съкровен Глас ми проговори, казвайки:
“Иди тогава и занеси това най-прекрасно послание на Моята Църква! Нека за всички Звани, Избрани и Верни да стане явен Архангел Рафаил – Вятърът на Божията Милост и Изцеление, и на Божието Състрадание и Съчувствие! Защото днес има една последна Витесда в Святия Дух, където този Вятър става явен и въздига мнозина в Славата Божия! Защото днес има и една последна Гетсимания в Духа, където Рафаил укрепява слугите на Бога и Отца, пиещи Чашата Господна в дълбочината на скръбта!
Още веднъж погледнете водите на къпалнята Ми! Още веднъж призовете с молитви Милостта Божия! И в мига, когато водите се раздвижат, потопете в тях всички, които имат нужда от Изцеление и Очистване! Защото до свършека на стария нечестив свят Архангел Рафаил ще раздвижва водите на Святия Ми Дух, и който скочи в тях непременно ще се очисти и изцели!
Още веднъж погледнете към Моята Гетсимания! Още веднъж се покорете на Волята на Отца Ми, за да пиете Чашата Ми! И в мига, когато Кръвта Ми бликне на челата ви, сам Рафаил ще ви покрие с крилата си!
А ти, слуго Мой, последвай сега своя Господ в следващото видение, свързано с Вятъра на Изтока, Който е Архангел Гавриил!
Аз, Вятърът на Сион, все още говоря и не млъквам!”