Човекът е образ на своя поклон
и в него съдбата си врича.
Могъщият Господ на Хълма Сион
духът ми избра да обича.

Той горе царува, аз долу горя
и свързва ни Вярата Свята.
За Него живея. За Него творя.
За Него съм тук на земята.

Трикракото столче ми стига за трон
и къшея хляб за наслада.
Човекът е образ на своя поклон,
готов да го тачи и страда.

Не бих се облякъл със лъскав костюм.
Презирам изискани фрази.
Но в пепел и вретище имам наум,
че Господ чедата Си пази.

Не търся пощада от горд Вавилон
и достъп до светски амвони.
Човекът е образ на своя поклон,
дори прикован от пирони.

Горчивата чаша ми става Завет,
а хулите – признак за Слава.
И даже презряната гъба с оцет
духът ми докрай заслужава.

Не ще да отроня въздишка и стон
за всичко, което ме губи…
Човекът е образ на своя поклон,
когато съдбовно се влюби.

И тази е моята вечна любов
във свят под небесна присъда –
да бъда поклонник, довека Христов,
и Божий приятел да бъда…

Стефан Главчев
(Птицата в теб)