„А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата. И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна…“
(Лука 23:44-46)

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Дългите паузи, които настъпиха в писането ми на пророчески книги, би трябвало да ти дадат вярното усещане, че за мен вече е дошъл краят или по-точно върхът на духовното ми Посвещение от моя Господ Исус Христос. В последните две-три години аз не пропусках да подготвя моите приятели, че Небесният товар върху сърцето ми става изключително тежък, тъй щото всяка нова пророческа книга вече се раждаше с цената на много усилия и свръхблагодатно изпълване от Святия Дух. И ако в предишните кръгове от Хляба, Виното и Маслото дръзновението ми беше двигател на максимална скорост, то в последния кръг на Солта залогът на божествените видения рязко натежа, тъй щото дълбоко в духа си усетих, че ще стигна до предела на Божия план в моя живот и служение за Небето.
Аз не зная как в минали години, десетилетия и векове Бог е изпълвал сърцата на слугите Си, за да върши Спасителното Дело на Святия Си Дух по земята, но съм сигурен, че на всяко време и място Той е имал Верния Си и жив остатък, избран по Благодат, който да свидетелства за Него и да явява на света Образа, Примера и Словото на Сина Му. Но лично за себе си съм сигурен, че именно в последните десет години на този свят Исус разпечата за Своята Църква дълбоките тайни от Скритата Си Манна. А това, че Той избра за Мисията Си един Свой слуга от България, може да ме изпълва само с благоговение, благодарност и дълбоко преклонение пред Вечния Му Избор. Избор, който съблазни едно цяло поколение от християни, които не искаха да повярват, че Господ би въздигнал Свой пророк точно от България, след като на света има много други християнски нации. И във времето, когато лъжепророците на Сатана шестваха по света, като вълци, облечени в овчи кожи, за да въртят своя доходоносен бизнес с човешки души, в една далечна и обрулена от кризи държава, в един най-обикновен град Добрич се роди “Мория” – служението на Божия Пророчески Дух, родено да изявява Небесното водителство и Личния Глас на Спасителя.
За хилядолетна религия, като Християнството, служение “Мория” беше не просто неприемливо и еретично, но една твърде непоносима промяна на статуквото, която непременно щеше да предизвика куп от сътресения и най-страшни вълни на отрицание, заклеймяване и анатемосване. За разлика от всички други църковни разклонения, имащи своя религиозен статус и съответните духовни авторитети и управление, в това служение Авторитетът беше само Един. И Той не се поддаваше на договаряне, компромис, дипломация или каквато и да било шапка от контролиращи духове. Господарят имаше слугата Си и слугата имаше Господаря си. А хармонията и доверието между тях бяха толкова чудесни, щото това доведе религиозните началства и власти до пълно избезумяване и тотално отрицание. Лидерите, които яростно отхвърлиха книгите ми и виденията ми, нямаше на кого да се оплачат, нито на кого да биха въздействали, за да спрат духовното ми призвание или да ме препънат в пътя и съдбата ми. За тях не оставаше нищо друго, освен да ме жигосат с клеймо на еретик, шарлатанин и лъжец. Те нямаха мъдрост, нито разум от Бога да проумеят, че лъжците и шарлатаните, които стихийно опустошават територията на духовното, винаги правят това за нечестива печалба, стремейки се всячески да осребряват измамите си. Те нямаха водителството на Святия Дух, Който да отвори очите им и да видят, че главният белег на мерзостта и запустението в един инструмент на дявола винаги е търговията, сиреч, проклетата размяна на Вечното с тленното, на Истината с лъжата, на Святостта с покварата. Заслепени и надъхани от княза на този свят, противниците на служение “Мория” изсипаха купищата си от безпочвени обвинения и жестоки хули към Божия пророк, само и само да оправдаят сърдечното си влечение и страст към Вавилонските търговци и съблазнители. За тях беше непоносима мисълта, че Небесният Господ и Бог ще Си позволи да има Личен Избор и Свято благоволение, без то да е съгласувано с църковните им експерти и книжници. Те не можеха да си представят, нито да им дойде на ума, че е възможно да съществува богослужение без църковна сграда, както и свещенодействие без религиозни атрибути. За тях беше непоносима мисълта, че Отец, Синът и Святият Дух правят Святото Си обиталище в човешкото сърце, а Сам Господ е силен да потвърди думите Си в Евангелието, които гласят:
“Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него…”
(Йоан 14:23)
“Как така Исус ще Си прави обиталище с Отца и Святия Дух в човешкото сърце, като пренебрегва и заобикаля един куп религиозни дадености и задължителности? За Него църковен амвон и олтар няма ли? Панихиди и литургии никак ли не Го вълнуват? Конференции и семинари не признава ли? Хилядолетните традиции и съвременните тенденции за празно нещо ли ги смята?”
Не просто за празно нещо, братко мой, но за празно нищо!
Защото всичко, което се е опитвало да материализира, контролира и идолизира Небесното Спасение е мерзост на мерзостите, перверзия над перверзиите и зловеща гнусота над купищата от гнусотии, които нечестивите биха сторили в нечестието си. Защото те със сатанинско сладострастие отдавна са зачеркнали думите на Апостол Павел:
“Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко…”
(Деяния 17:24-25)
А след това са започнали да ръкотворят земните си храмове, за да ги направят за обиталища на религиозните демони, от които са били уловени сърцата им. Няма значение, че Бог не обитава в ръкотворни храмове. Това дребните заблудени души не знаят, нито ще им дойде наум. Няма значение, че Господ Исус Христос иска да превърне в Храм човешкото сърце. Това плътта няма как да приеме, защото тя първа ще се препъне в изпитанието да вярва в Бог, Когото не вижда. Значение има само това – светът да си поиграе на Християнство и Спасение като въвлече в играта залози, печалби, пазари, търговия, влияние, политика, контрол и власт. А днес – 1983 години след Възкресението на Исус – всички ние виждаме ужасните резултати от земното и плътско Християнство, което Рим през трети век превърна в своя официална религия, която да се съревновава с останалите религии. И ако да бих продължил с печалните равносметки, то значи да натрупам чрезмерна скръб и горчива досада от света, който лежи в лукавия. Но аз, братко мой, ти напомням за всичко това, за да погледнеш с вяра към Святия Господен Хълм на служението “Мория”. И не само да погледнеш, но да видиш, че за последните осемнадесет години Божият слуга ти даде от този Хълм пророчески книги, пълни с Дух и Живот. Книги, които не търсеха нищо земно, нищо светско и нищо плътско, но само и единствено дълбочината на сърцето ти. Книги, които Господният пророк не прогласи от нито един църковен амвон, но от Святия Дух на Отца и Сина. Книги, които бяха богослужение и свещенодействие не на човека Стефан, но на Вечният Първосвещеник в сърцето му, Който е Господ Исус Христос. Защото Той с могъща и Свята Десница приближи Своите чеда до Божия Свят Олтар и пред Небесния Трон на Всемогъщия, давайки им изобилие от пророчески послания, родени в пет Кръга от Божието Свято Присъствие – Водата, Хляба, Виното, Маслото и Солта.
Как мислиш, приятелю мой? Лесно ли се носи в сърцето духовната отговорност да застанеш с името си под стотици пророчески видения и да заявиш на цялото Християнство, че тези книги са Небесната изява на Оня Господ, от Когото то е отстъпило и никак не Го познава, защото Го размени за отвратителни идоли и проклети сатанински духове? Лесно ли един Небесен пратеник се ангажира със сериозните думи на Спасителя, които гласят:
“И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш…”
(Матея 12:36-37)
Не е ли нужна силна вяра и категорична увереност, че говориш от Верния Свят Дух и никога не си сложил свои думи в устата на своя Господ и Бог? И ако Исус ме утвърди, за да превъзмогна над цялата сатанинска съпротива, която се отпуши против мен още преди шестнадесет години при писането на “Духовните империи на Злото”, то да се чудиш ли Кой е Силата в сърцето на Божия пророк? Да недоумяваш ли как служение “Мория” превъзмогна над жестоката дяволска опресия, без да се отмести нито на йота от Господния Хълм? Ако адът, бездната и поднебесните сили на нечестието упражниха всичкия си възможен натиск, за да ме уплашат, увредят и унищожат, то кой в крайна сметка се оказа пронизан, стъпкан, разрушен и опустошен като смазано нищожество? Не е ли Сатана? Не са ли седемте му червея, с които той превърна света в зловонен клозет? И да решиш ли ти с калъпа на моите гонители, че съм шарлатанин и еретик, когото дяволът умишлено държи в дълбока мизерия, без досега да ме е позлатил за хилядите лъжи, които съм написал чрез духа му? Та я само погледни, че лукавият превръща в преуспяващи милионери дори най-дребните си съблазнители, които действат на територията на езичниците? Ами ако става дума за територията на Църквата и Спасението на душите? Не е ли точно там съсредоточена най-болезнената амбиция на змея и човекоубиеца? Не съблазнява ли той всички богоотстъпници със същото изкушение, с което се опитваше да изкуши и Христос на високата планина, където Му яви богатствата и славата на всичките царства на света, като Му каза:
“Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш…”
(Матея 4:9)
Ами нека моите гонители пратят църковна делегация, за да опише и оцени всичкото ми нечестиво благоденствие и просперитет. Да заповядат в моята квартира на “Жилфонд” и да потърсят в гардероба на спалнята ми или витрината на хола всичките кюлчета злато, които прибирам от щедрия си работодател за всяка нова ерес, която напиша и публикувам. Ще им предложа достъп и до банковата си сметка, за да ахнат от многоцифрените суми в нея, с които бих могъл да покрия външния дълг на България. Ще им покажа лъскавите нотариални актове, които ме правят собственик на три вили в Швейцарските Алпи, два пентхаус апартамента в Монте Карло и един луксозен мезонет в Манхатън. Да не пропусна широкия си офис до Айфеловата кула в Париж и лятната си хасиенда в Барселона. Ама съм инат и напук на баснословното богатство, дадено ми от щедрия дявол, се задушавам с многодетното си семейство в квартира от осемдесет и четири квадрата в един блок на жилищен квартал в Добрич. И даже съседите ме намират за мултимилиардер ексцентрик, който отказва да си закупи поне един средностатистически “Опел”, а ходи пеша и понякога с таксиметров превоз. Да не пропусна и това, че използвам за книгите си модерна печатница с огромен екип от редактори, коректори, дизайнери, печатари и пласьори, а агентите ми в момента одобряват оферта за закупуване на частна телевизия със собствен сателит, в която смятам да започна свое шоу, което ще се нарича “Осребри вярата си – позлати сърцето си!”…
Ето такива са розовите сънища на гонителите ми, братко мой!
Слепи, манипулирани и измамени човеци, които слухтят, душат и дебнат, та дано биха намерили поне една причина против Божия слуга, с която да надъхат човеците, та всички да биха закрещели:
“Разпнете го! Разпнете го!”
И дори да приема, че Бог би допуснал да ме разпнат по плът заради Истината, то пробол ли е някой някога Духа Му? Намерила ли се е на този свят слама, която да пребори пояждащия огън, или дим, който да пребори ураганния вятър? Против кого сте тръгнали тогава, черепки от земните черепки, които след стотици могъщи пророчески видения от Скритата Манна пак не успяхте да се очистите, нито да доведете сърцата си до покаяние? Не разбрахте ли до изминалото време, че Божието бедно е по-силно от дяволското богато? Не си ли спомнихте думите на Христовия Апостол, че:
“…Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, за да не се похвали ни една твар пред Бога…”
(1 Коринтяни 1:27-29)
И докато вие измамени се взирахте да забележите Избора Му във високопоставените, та да се възторгвате от съблазънта на техните рекламни кампании, то не пропуснахте ли да прочетете писаното от Пророка Господен:
“И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, и на земята земните царе. И ще бъдат събрани, както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, и след дълго време ще бъдат наказани…”
(Исайя 24:21-22)
Не се ли намери място за промяна в осквернените ви сърца, та да проумеете, че е гибелно за нечестивия да се противи на Божия Избор или на Божието намерение? Не се ли намери един Гамалиил сред съветниците ви, та да ви повтори думите от “Деяния”, които гласят:
“И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали; но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници…”
(Деяния 5:38-39)
Нека ти кажа и това, приятелю мой, че след всяка сеитба идва времето за жетва. То може дълго да се забави, дори до толкова, че сърцето съвсем да отпадне от чакане. Но рано или късно жетвата ще се случи. А в нея всеки ще пожъне това, което е посял – било добро или зло. И ако жетвата твърде много се бави, то е, за да бъде твърде голямо онова, което е пораснало от сеенето. Аз чакам на Хълма “Мория” Святата Жетва от сто и деветдесет пророчески книги, пълни с Дух и Истина. А моите ожесточени гонители ще дочакат жетвата от хилядите яростни хули, отрицания, клевети и лъжи, с които омърсиха и опозориха името ми. Аз няма да върна времето назад, за да бъда като един, който не е написал и едно пророческо видение. Но и те няма да върнат времето назад, за да бъдат безукорни в устните си. Моят живот и служение ще се явят в Ръката на Всевишния, Който без лицеприятие ще отсъди за делото ми и ще определи сетнината ми. Но и техните животи и служения също ще се явят пред Бога, Който е Съдията на душите им. Точно тогава ще настъпи мигът на Истината, като явен за всичките човеци, били те измамени или просветени от Светлината. А да не забравяме и това, че утрешният ден не е обещан никому, тъй щото никой от нас не знае какво е числото на дните му.
А сега, братко мой, погледни към заглавието на тази пророческа книга, което е “Мечът зад Завесата”. И като си спомниш вече прочетеното от предишната книга за “Пророкът на Пасхата”, знай, че тя е нейното духовно продължение. Продължение, в което Господ ще ни разкрие най-дълбоките тайни от Скритата Манна, свързани с Пророк Моисей и неговата могъща роля в евангелските събития след Преображението Му на високата планина. И нека с виденията в тази последна книга Спасителят стане съвършено реален за всички, които я запечатат с “Амин” в сърцата си!
Амин и Амин!
Авторът