6. ВИДЕНИЕТО С КРЕПОСТТА НА НЕПОГРЕШИМОТО ВОДИТЕЛСТВО

“Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете. Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете…” (Йоан 10:11-13)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Нека никой по никакъв начин да не смути и излъже сърцето ти, че пътищата на Божия пророк са свързани с каквато и да било конфронтация с което и да било осветено Божие създание. Казвам ти това, защото всичките години на моето слугуване към Исус бяха придружени от религиозната истерия и шум на враговете Господни. Един и същи дух с един и същи почерк се опитваше да постави клеймо върху служение “Мория” и да го определи като такова, което е в конфликт с църковните авторитети.
“Главчев подкопава пастирския авторитет!” – крещяха неведнъж и дваж църковните наемници, само и само да надъхат с омраза и отрицание паствата си. “Този самозван пророк си няма църква и пастир, и е носител на лъжливо учение!” – бързаха да ме определят други. Всъщност – всичко това беше тътенът на религиозните им крепости и отпорът на скритият зад тях дявол. Затова, още в началото на тази глава, ще заявя с всичката си отговорност на слуга и пророк на Господ Исус Христос:
Служение “Мория” никога не е било против Господните пастири, защото те са настойници на Божията Благодат и помазаници на Господ Исус Христос!
“Ами против кого си тогава?” – ще попита някой закрепостен. И дори ще добави:
“Нали все против пастирите пишеш?”
На такъв човек ще отговоря така със следващите думи, за истинноста на които съм готов да положа живота си:
Служение “Мория” всякога е било против религиозните наемници, които нямат образи на слуги, нито слугуват на паството, но първенствуват всред него като царе, и измамно се изживяват като Господни пастири!
Едно е да бъдеш Господен пастир, а съвсем друго – религиозен цар, който първенствува, насилства и върши безобразия над паството си! Господният пастир живота си дава за овцете и е от всичките човеци по-нисък, защото е приел съвършено Образа на Исус, на Когото се е уподобил в слугуването си. Докато религиозният наемник, който се нарича “пастир”, е от всичките човеци по-висок, защото е приел измамата на Пилатовия надпис, която скверно внушава на дяволските поклонници, че Исус има нужда от царе по земята.
Сега разбираш ли защо е този страшен тътен от стените на Ерихон? И проумява ли сърцето ти, че цялата религиозна истерия против служение “Мория” се диктува от сатанински духове, които искат да задържат властта на наемниците в църквите?
Защото сблъсъкът между слугуването и царуването е сблъсък между Христос и Антихрист!
Сблъсък между слугите на Бога и царете на дявола! Сблъсък между уподобените на Агнеца с кръвожадните вълци на лъжепророка!
Нима си мислиш, че този сблъсък ще бъде леко побутване или два шамара по двете бузи?
Не, братко мой! В този сблъсък ще има тътен след тътен, взрив след взрив, и искри след искри! И затова аз няма да мълча, нито ще скрия Истината, но ще я изявя като ослепителна Светлина от Меча Господен и от гръмливите тръби на Всемогъщия. Защото е време всяко повярвало в Бога сърце да си даде отговор на какви авторитети се покорява, и кой човек заслужава доверието му, за да бъде наречен “пастир”, “дякон”, “презвитер” или “пророк”. Аз искам да знаеш, че всяко звание в Църквата трябва преди това да бъде призвание. Защото Христос, Който е нашият Съвършен Пример, е всичко за всички във Истинската Си Жива Църква.
Христос е Пастирът!
И ако някой иска да пастирува, трябва първом Него да придобие в сърцето си, тъй щото Сам Господ да пастирува над Стадото Си!
Христос е Пророкът!
И ако някой иска да пророкува, трябва първом Него да придобие в сърцето си, тъй щото Сам Господ да пророкува в Храма Си!
Христос е Апостолът!
И ако някой иска Апостолство, трябва първом Него да придобие в сърцето си, тъй щото Сам Господ да апостолува в Църквата Си!
Христос е Властта, Мощта и Авторитетът!
И ако някой иска да упражнява Власт, Мощ и Авторитет, трябва първо Него да придобие в сърцето си, тъй щото Сам Господ да владее и изпълва с Власт, Мощ и Авторитет Своите настойници, свидетели и пратеници!
И накрая – Христос е Царят, придобил на земята Образ на Слуга!
И ако някой иска да се издигне високо в Божия Спасителен План, трябва първом Него да придобие като Слуга в сърцето си, тъй щото Сам Господ в изобилната Си Благодат да слугува на цялото Божие домочадие, имайки този най-верен Небесен Печат – че слугата придобива Образа на Господаря си, когато Господарят е придобил Образ на Слуга!
И ето на такъв слуга днес Господ е поверил Хълма Си Мория, както и гръмливите тръби на Своята Святост! И не просто го е поверил, но го е засвидетелствал на цялото Небе с могъщо и чудесно благоволение, на което свидетелстват всичките написани пророчески книги.
Дали обаче така мислят религиозните наемници в България?
Дали така мислеше едно жалко подобие на пастир Господен, което дръзна преди години да напише в платеното си вестниче една статия, наречена “Разпознаване на вълците”? В тази статия въпросният наемник изля всичката си жлъч и помия срещу Божия пророк, наричайки го “вълк” и внушавайки на вярващите, че този Главчев бие жена си и я праща да му заработва пари, с които да печата книгите си.
Крадецът вика: “Дръжте крадеца!”
Или още по-точно и библейски вярното:
Вълкът вика: “Хванете вълка!”
Аз няма да ти казвам докъде се простря кариерата на въпросния наемник. Защото тя стигна дотам, че същият се влюби в духа на светската политика и бързичко си уреди пост като общински съветник.
Въпросът тук е друг, а именно:
Защо Божият пророк, който даде живота си за Стадото и простря Меч Господен, за да го освободи от Вавилонската търговия, беше наречен “вълк”? Какво вълчо имаше във факта, че следвах ясно и точно призванието си, а именно – да взема бича от ръцете на моя Господ и пълен с Неговата ревност да изгоня търговците от Храма? Какво вълчо имаше в чудесните помазани книги против засеняващите лица на Сатана, които написах в онези години? Какво вълчо имаше в най-помазаната и просвещаваща книга, свързана с моавката Рут, която е образ и сянка на Последната Пророческа Църква на Господ Исус Христос? Какво вълчо, най-сетне, имаше в трите съдебни процеса против най-силните духове на дявола в последните дни на земята?
О, разбира се, че имаше нещо вълчо в една от книгите! И това вълчо нещо беше осъденият дух на Корей, насилникът против Божия народ, дръзкият дух против Божия Суверенитет, кръвожадният вълк, който чрез Корей, Датан и Авирон настрои цялото Господното общество против пророка Моисей!
Чудно ли е тогава, че този демоничен вълк щеше да си послужи с един от наемниците си, за да хвърли позор и хула срещу името и делото на Божия слуга? Чудно ли е, че от гранитната крепост на Корей хвръкнаха искри, и се чу чудовищен религиозен тътен? Чудно ли е, че Господ Исус Христос пред Ерихон ми показа тази стена като “Крепост на непогрешимото водителство”? Та нали всички наемници в църквите са толкова непогрешими? Нали те за всичко си имат “непогрешимо” водителство? Нали непогрешимият наемник ме нарече непогрешимо “вълк” в непогрешимия си религиозен парцал? Нали всеки от тях още в началото на религиозната си кариера застава пред омаяното паство и им казва:
“Имам непогрешимо водителство, че трябва да съберете пари за нов костюм на божия помазаник!”
А след водителството за костюма, следват и виденията за автомобил и нов дом…
Огледай се, братко мой! Виж как живеят тези, които по Божията Воля трябваше да бъдат слуги, а не царе! Виж как благоденстват те, а след това забележи най-бедните от паствата им! Тези най-бедни не заслужаваха ли подобна съдба? Не трябваше ли именно те да бъдат прицел на даванията в църквите, за да се удоволства на Небето Богът на бедния Лазар? Не трябваше ли да се сбъдне чистият и Свят Небесен принцип, записан в посланието на Апостол Павел:
“Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие утеснени; но да има равенство, така щото вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство, според както е писано: „Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно“…” (2 Коринтяни 8:13-15) 
Ах, вие, угнетени Божии създания! Докога ще обогатявате вълците, които ви разкъсват, и ще се радвате на излишъка им в тоталната мизерия на вашата оскъдност? Докога няма да излезете от тази крепост на Ерихон, зад която ви мами духът на Корей, въздигнал да ви водят наемници, които са се сдушили с него? Докога ще страдате от тази тежка вавилонска болест – да имате страх от човеци, а не от Господа? Докога ще почитате гонителите си, а ще кълнете слугите, които ви спасяват? Няма ли да дойде ден, час и миг, в който горчиво да съжалявате за всички страшни компромиси, които сте направили с вярата си в Бога?
Аз няма повече да говоря против проклетия дух на Корей, защото достатъчно Огън и Небесна Светлина са се стоварили против вълчите му челюсти. Но сега непременно ще продължа с видението пред стените на Ерихон, където продължавах да пребъдвам духовно с моя Господ. Ето какво ми каза Той, миг преди да вземе гръмливата тръба в десницата Си:
“Слуго Мой! Много тежки битки ти дадох да водиш с духовете на старовременната змия, която е дявол и Сатана! Но сега ти казвам, че тази битка е различна, защото в нея освен победа, Господ ще ти даде и пълния триумф над крепостите на Сатана! Който те е послушал и приел за пророк в предишните книги, той ще те послуша и приеме и сега. Но никой, който не те е приел в началото на Пътя, няма никак да те приеме в Края. Защото всеки отказ да бъдат приети предишните пророчески книги от Сион, се е явявал като съдбоносно и допълнително закрепостяване в крепостите на дявола. Всеки отказ е ставал още едно въже, с което сърцето се връзва, и още една причина за съдбоносните претенции на демоничните духове. Тъй щото неприетите сто и шестдесет книги непременно ще бъдат сто и шестдесет коза на обвинителя и закрепостителя! И нека никой, който прочете тази пророческа книга, не мами сърцето си, че ще се избави от Ерихонските крепости, ако не е приел нужните за освобождението си Господни лъчи от предишните книги. И за да не става товарът от това слово твърде голям, а отмъщенията от дявола – непосилни за удържане, Аз ще ти заповядам да дадеш останалите видения с останалите крепости в нова пророческа книга. А в края на тази ще ти заповядам да пристъпиш до твоя Господ, Който вече взима третата от златните гръмливи тръби в ръката Си…”
С вълнение се приближих до Исус, Който вече беше взел златната тръба. И Той, като се усмихна, казваше ми:
“Вземи златната гръмлива тръба от десницата на Военачалника! И като пристъпиш пред високата гранитна стена на Корей, надуй тръбата против крепостта на измамната му непогрешимост!”
С огромно вълнение взех тръбата, като пристъпих пред крепостта на Корей. А след това я надигнах пред устните си, за да я надуя…
За трети път в сърцето ми се надигна грохотът на Отеческата буря. И за трети път Гръмът на Отец, като страшен шум от разкъртващи се скали премина от сърцето ми в устните ми. А тогава оглушителният грохот излезе от златната тръба, като нападна гранитната крепост на кръвожадния дух. И думи от Отца се явиха в тръбата, с които Всемогъщият казваше:
“Разпукни се, строши се и рухни пред Дъха Ми крепост на дяволско нечестие! Бъди прах и пепел пред Вятъра, който те гони! Бъди вързан, Корее, духо на нечестива дързост, която всякога е въставала против Моя Суверенитет и не е зачитала Моите пратеници и слуги! Бъди вързан, кръвожаден вълко, който всякога е разкъсвал искрените Божии овце! Бъди вързан, духо на всички религиозни наемници, които никога не пожалиха Господното паство, но всякога първенствуваха и насилстваха над него!
Третият Гръм Господен разруши крепостта ти, Корее! Станал си лъх пред Духа Ми и никой от людете Ми не ще закрепостиш довека!”
Докато още Гневът на Отца разтреперваше златната тръба, Гръмът Му нападна гранитната стена на Корей. И дълбоки прорези пробягнаха по гранита, тъй щото той започна да се напуква. А там, където се появяваше напукване, започваше да тече кръв. Кръв на поругани Божии Светии и пратеници, кръв на пророци и изобличители, кръв на насилвани и разкъсвани овце. Кръв, като най-страшен белег на Кореевото насилие. И колкото повече се разпукваше крепостта, толкова повече кърви напояваха земята. Така дойде миг, когато крепостта рухна с оглушителен шум, а върху разрушенията й полетяха стрелите на ангелското войнство. И ето, че очите ми виждаха едно неизброимо пълчище от наемници, имащи остри зъби като вампири, и нокти като върколаци. По устните им личеше, че бяха пили кръв и се бяха ояждали от мизерията и утеснението на хиляди по хиляди. Техните черни костюми мигновено бяха пронизани от бляскавите стрели на Божието възмездие. А в мига, когато стрела се забиеше в сърцето на Кореев наемник, отсред нея излизаше Светлина, която запечатваше нечестивеца с думите:
“Осъден в беззаконието на Корей!”
Но други стрели извършваха нещо знаменателно сред малцина други наемници от разрушенията. При тях Светлината излизаше отсред върховете им и се забиваше в очите на наемниците. И думи от Святия Дух се запечатваха върху челата на малцината. А тези думи гласяха:
“Савле, Савле, защо Ме гониш?”
“Кой си Ти, Господи!” – викаха ослепените и пронизаните от стрелите. А тогава нова Светлина излизаше от върха на стрелите, която казваше на всеки от тях:
“Аз съм Агнецът Исус, Когото ти гониш!”
Последните думи от стрелите накараха малцината наемници да паднат на нозете си сред кървите и разрушения гранит, и да заплачат горко. А тогава за трети път Светлина излезе от стрелите и запечата сърцата им с думите:
“Спасен от беззаконието на Корей!”
Гледайки всичко това, духът на Корей, със счупена челюст и кървящи очи, извика на останалите си наемници, като им казваше:
“Не се плашете от този трус! Никак да не побегнете от мястото си! Вие сте лидери, лидери… Без вас църквата никога няма да има непогрешимо водителство! Вие сте учили и заслужили, за да водите всичкия безпросветен народ към спасението! Аз съм вашата непогрешимост! Аз съм вашето водителство!”
Чули думите му, останалите наемници още повече се закоравиха в измамата му. И като заскърцаха с грозните си и извити зъби, му изкрещяха:
“Няма да се плашим, господи! Ние сме били непогрешими и ще останем непогрешими с тебе! Защото ти ни утвърди като незаменими църковни лидери! О, алелуя!”
Гледайки всичко това, Исус смръщи Лицето Си и даде знак на ангелите да продължат да стрелят със стрелите. Но едновременно с това посочи оцелелите, като казваше на ангелите, чиито стрели бяха послужили за Спасение, да ги въздигнат и донесат пред нозете Му. И ето, че ангелите вдигнаха оцелелите, чиито очи бяха ослепени от Светлината на Агнеца, като ги доведоха и поставиха в Господното подножие. А тогава Господ с ревнив Глас ги попита, казвайки:
“Вие, Савловци, защо Ме гонехте! Защо не зачитахте Светлината Ми и дишахте насилие в паствата Ми?”
В отговор изкупените започнаха силно да ридаят, казвайки на Исус:
“Прости ни, Господи! Трябваше да ослепеем, за да прогледнем! Ние се имахме за непогрешими и виждащи, докато Ти не ни ослепи! И едва тогава разбрахме, че като Савел сме тръгнали на пътя към Дамаск!”
“А искате ли сега, когато ослепяхте за непогрешимостта си, да прогледнете в Святостта Ми, та да осъзнаете, че Агнецът е, Който води агънцата Си, и Той е, Който трябва да се възцари в сърцата ви наместо вълка Корей?”
“О, Пастирю на всичките Божии стада! Ако от днес нататък не бихме се смирили, та да бъдем по-ниски от всичките човеци, то по-скоро ни въздай в Гнева Си, който напълно сме заслужили! Но ако като Савел ни ослепи, за да станем подражатели на Павел, то нека паднат люспите от очите ни и нека Те погледнем, за да се уподобим на Тебе! Всеки от нас е бил мамен от Корей да се нарича “голям” в сърцето си, но сега, когато Ти ни избави от тази страшна крепост, дай ни да бъдем малки! Дай на всеки от нас от Савел да се смири до Павел! И ние никога няма да забравим, че ни се яви, като на изверзи, които по чудото на Милосърдието Ти и Простителността Ти не се намериха пронизани от стрелите на осъждението!”
Оцелелите още повече плачеха, когато Господ докосна с палец и показалец очите на всички тях, тъй щото люспите им паднаха от очите им. И тогава, докоснал ангелските стрели в сърцата им, Исус им каза:
“Никога не забравяйте, че Агнецът ви пресрещна на пътя на насилието, за да ви ослепи за неправдата и да прогледнете за Божията Вечна Правда!
Идете всред агънцата Ми и бъдете добри овчари, които живота си дават за стадото! Никак да не забравите, че сте безполезни слуги, нито да престанете да отдавате благодарение на Господа, и на пророка Му, който наду тръбата против крепостта на Корей, та да рухне тя и всички вие да се избавите и оцелеете!
Влезте сега в Ковчега на Завета Ми, умрели за света, и оживели за Светлината на Божието Царство!”
След тези последни думи към пастирите Си, Господ ме погледна с дълбок и Свят поглед, като ми казваше:
“Въздай всичкото си благодарение на Отца за Гръма на тази златна тръба! И като виждаш тези Мои оцелели братя, знай, че те ще бъдат Аарон и Ор за ръцете ти! Верни до смърт в делото ти за Мене, и щедри до пълно иждивяване за жертвата ти на Божия Свят Олтар! Те са, с чието приятелство ще те укрепя, възвестя и изявя на целия свят! А на цялата Си Църква сега казвам:
Крепостта на Корей вече е съборена! И стрелите на Божиите ангели продължават да летят всред разрушенията й! Наемниците ще отхвърлят тази пророческа книга, както са отхвърлили и всички преди нея! И като плюят, скърцат със зъби и заплашват, ще покажат от кого са родени и никой от Божиите просветени няма никак да ги сбърка! Но непременно ще има оцелели Божии слуги, които ще преживеят покаяние и ще се посветят в Святото дело на пророка Ми, което е заповядана Светлина от Сион за Спасението на човешките души! На тях Отец Ми ще възлее Мирото Си! И в тях ще види людете Си Давид, за да ги води с Милост и Благост по Пътя на Вечната Правда!
Аз, Военачалникът на Господното Войнство, скоро ще посетя пророка Си и ще му дам останалите видения против другите четири крепости на дявола, изградени от мерзостните му духове!
А на всички Божии чеда днес казвам:
Възрадвайте се, и укрепете се! Защото Господ, Могъщият и Силният на бой, воюва за вас с Дъха на Устните Си, и с Гръмовете на тръбите Си! Аз го изговорих, Аз го изрекох!”