Защо ли Мечът днес е потъмнял
и няма кой със Дух да го излъска?
Езикът ни погубва се без жал
и Словото в безплодие се пръска.

Чуждици, като хапещи мухи,
нападат памет, клетви и светини.
А хлябът е изронен до трохи
и евтин пир за кучета и свини.

Жадуваните светли бъднини
отдавна от безродие тъмнеят.
В подмолното на своите злини
царува сред езичници злодеят.

И остър сърп не спира да сече
и жъне най-последната си жетва.
А няма кой в Завет да изтъче
копнеж и зов, Разпятие и Жертва.

Защо ли Мечът днес е потъмнял?
В дъха от Бога, българи, се взрете!
Че Господ Святи думи ни е дал
за Щит срещу духа на враговете!

И азбука, която днес зове,
навеки род със Вяра да я пази!
Не ще я нивга гарван изкълве
защото, Свята, Правдата е тази…

Стефан Главчев
(Хрониките български)