ВИДЕНИЕТО С МЕЧА ЗАД ЗАВЕСАТА
(ИЛИ ЗА ВЕЛИКИТЕ ЗНАМЕНИЯ НА ПРОРОК МОИСЕЙ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
За пътника, тръгнал с вяра по тясната пътека на Господната Святост, има само един възможен връх. И този връх е Господното Преображение. Защото то събира в себе си всичкият смисъл, че някой е последвал Божият Син, покорявайки на Святия Му Дух сърцето и душата си, всичките си помисли и намерения, целият си съзнателен живот. А когато, вървейки по пътеката, Исус даде на пътника да засвидетелства всичката възможна Благодат, с която е бил осветяван и изпълван, то тогава той вече се превръща в свидетел на Христос, очевидец на Величието Му и следовник на Славата Му.
Няма земен хълм или връх, в покоряването на който да ти е нужно повече от десетилетие. И няма друг хълм или връх, в подножието на който да са струпани всички възможни съпротивления от силите на мрака, злото и лукавството. Такъв може да бъде само върхът, на който Бог Отец свидетелства от облака на Славата Си, казвайки за Сина Си:
“Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте…”
(Матея 17:5)
Разбраха ли Яков, Петър и Йоан Отеческото благовестие, с което Всевишният могъщо засени сърцата им? Проумяха ли Апостолите на Исус, че ако слушат Божия Възлюбен Син, то и те самите ще станат прицел на Божието благоволение и синове на Отца, събрани около Единородния?
Разбира се, че го разбраха, братко мой! И не просто го разбраха, но и техните души станаха бляскави и твърде бели, като Дрехата на Исус. И днес, от Облака на Славата Божия, те гледат към нас, за да видят как и ние ще се осветим и просветим от Светлината на Спасителя, за да бъдем Неговата последна Слава на този свят…
Ето заради тези помисли на Святия Дух в сърцето ми, аз съм безпределно развълнуван и духът ми се раздвижва в огнени вълни от неизразимо благоговение, с което благодаря на Исус за прекрасното Му водителство и чудесна Вярност. Защото какво друго да иска един Божий пророк, освен съприкосновение с Божии пророци? За какво друго да копнее един Господен слуга, освен за увещание от Господни слуги? А когато това са прославените Моисей и Илия, оставили паметни следи в Свещеното Писание на Бога и Отца, то тогава радостта ми наистина е пълна.
Някой би погледнал върху свидетелствата ми от тази последна година като твърде малко на брой, за разлика от предишните години. И дори такъв би ме попитал:
“Какво стана с водителството ти от Бога, Главчев? Само с три книги ли ще се похвалиш за тази последна 2012 година? Не намаля ли силата ти на пророк Господен! Не тръгна ли да се прекратява благоволението от Исус върху сърцето ти?”
О, приятелю! А кой ти е казал, че съм си поставил за цел да чупя рекорди на Гинес? Когато пътникът изкачи един висок връх, то там горе върхът голям ли е или е малък, широк ли е или тесен? Не бяха ли стотиците ми пророчески свидетелства от миналите години именно въздигане към върха? И ако в подножието е достатъчно широко, тъй щото и фронтът е широк, то на върха не ме ли докосва Небето? Но ето затова имах години в кръговете на Водата, Хляба, Виното и Маслото, когато Господ беше силен да воюва от сърцето ми срещу всичките противници на Вярата Си. И не само да воюва, но духовно да ме освещава за времето, когато ще се намеря с Него на високия Му връх. А ако някой реши да погледне в торбата на Божия пророк, то празна ли ще я види? Бедняк ли ще ме намери в Святия Дух? Не оставих ли аз спомени в Душата на Исус, както и Той остави спомени в моята? Не станаха ли явяванията ми пред Престола на Благодатта като искри от Вечната Памет на Святия Отец, Който Сам ме е посочил и заповядал да се родя в Духа Му, да следвам лъчите Му и да свидетелствам за Неговата Вечна Правда? Мислиш ли, че пред Божия огнен Олтар има дълга опашка от християни, които искат да бъдат жертвени юнци на Бога Всемогъщий? Мислиш ли, че Проломът между Небето и земята е задръстен от ходатаи и застъпници, тъй щото те едни други да се бутат и да не могат да си следват поприщата? Вярваш ли на онези тщеславни рекламни кампании, които искат да убедят църквите, че Бог въздига многохилядна армия от пророци, тъй щото на църква да се зачисли по един щатен пророк, който да й посочва верните жалони на Спасението?
Нека тогава да ти кажа тайната, която може би не знаеш, че Божият и дяволският избор са винаги напълно противоположни. Тъй щото ако Исус ни предупреди, че във времето на умноженото беззаконие по света ще излязат “много лъжепророци, които ще заблудят мнозина” (Матея 24:11), то в съгласие с гореизявената тайна Господ ще има малкото Си пророци, с които да спаси малцина. Многото измамени ще влязат през широката порта и ще заложат на широкия път. Малкото спасени ще влязат през стеснената порта и ще тръгнат по стеснения път…
“Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират…”
(Матея 7:14)
А знаеш ли доколко стеснен е пътят, братко мой? Или как изобщо се нарича стесненият път, когато той води нагоре, към високата планина на Христовото Преображение?
Истината е, че стесненият път се нарича “пътека” и на нея свидетелстват могъщите слуги на Бога и Отца – пророците Моисей и Илия. Всеки от тях имаше пътеките си във височините на Духа. Илия вървя по пътеки, за да стигне до върха на Кармил и до пещерата в Синайската планина, а след това и до мигът на грабването с огнената Израилева колесница. Моисей вървя по пътеки, за да вземе скрижалите от Синайската планина и да тръгне към последния си връх в планината Нево.
“Но ти, пророко Господен? Коя е твоята висока пътека?” – ще ме попита някой. А аз ще му отговоря така:
Моята висока пътека води до Хълма Мория, който е последният Свят Хълм на Господ Исус Христос, където ще се съберат всичките Сионови пленници, които са оцелели от умноженото беззаконие в долината на религиозния Пентаполис! И ако на всички нас Господ реши да ни даде Дух на мъдрост и откровение, за да прочетем отново евангелските стихове за Святото Му Преображение на високата планина, то няма ли да ни направи впечатление това, че тя остана безименна в Новия Завет? Никой от евангелистите не я кръсти нито Синай или Кармил, нито Нево или Мория! Но ако името й беше скрито, то Господ го утаи, за да не се превръщат последователите Му в земни катерачи и алпинисти, но да знаят всички, че Евангелието Му е Свят Дух, а не туристически справочник. Така и Хълмът Мория, станал Свят кръстник на служението ми за Христовата Църква също е Свят Дух, а не географско място. И затова аз те насърчавам с думите по-долу:
Покори се на Святия Дух и върви в стъпките на Исус! Претърпи гонението и утвърди Святостта на Канарата в сърцето си! Така непременно ще изкачиш “високата планина”, където Спасителят ще засвидетелства Преображението Си в сърцето ти!
…Онова Преображение, на което аз оставах свидетел, понеже духът ми продължаваше да пребъдва със Спасителя в Духа на пророческото видение. А Господ вече ми казваше последните Си думи, преди да тръгна с Пророка Му Моисей:
“Слуго Мой! Няма по-високо място в пътеката на Вярата, от това, което ти достигна с Мене през тази последна година! И няма по-блажена сетнина за Моите братя и сестри от тази – да Ме приемат като Свещеник до века по чина Мелхиседеков.
Тръгни сега с Пророка Ми Моисей и влез с него в Живото Ми Евангелие, за да свидетелстваш в Дух и Истина на цялата Ми Църква за знаменията, които той ще извърши с Меча на Святия…”
Като в най-прекрасен сън аз се усмихнах на моя Господ, а след това погледнах към Божия Пророк, тъй щото очите ми се срещнаха с неговите. И когато протегнах ръката си и докоснах Моисеевата, Святият Дух мигновено ни обгърна в Себе Си, тъй щото двамата вече се намирахме в Живото Слово на Спасителя. А тогава с дълбок и неизразимо докосващ ме глас, Моисей ми проговори, като казваше:
“Слуго Господен! Дълга беше пътеката, която извървя с Исус, нашият Господ и Бог! И неведнъж се говореше за теб в Съвета на Светиите и в Портите на Небесния Ерусалим. Но сега ти виж и разбери, че Сам Отец събра в сърцето ти Силата и Волята Си, Десницата Си и Левицата Си! За да се яви Святият Образ от книгите, които написа – Образът Христос! А на това дело малцина са способни! Как мислиш ти? Какво е знамението, което Отец Ме изпрати да извърша за Неговия Възлюбен Син?”
“Ах, Моисее!” – отговорих аз – “Исус дойде на земята, за да ни донесе Божията Благодат и да изпълни изискванията на Закона, като стане Вечен Жертвен Агнец за всички нас. И аз вярвам, че твоето знамение с Меча на Духа ще потвърди могъщата Сила на Божието благовестие…”
“Да, така е!” – отговори Божият Пророк. И като поглади бялата си брада, спускаща се на вълни пред гърдите му, отново продължи да ми говори, като казваше:
“А ти знаеш ли защо на върха на Синайската планина Отец ми даде Своите десет заповеди, написани с огън върху каменни скрижали. Защо върху каменни плочи Отец изписа заповедите Си, Стефане?”
“О, Божий Пророко!” – отговорих аз – “Без всякакво съмнение Отец е мислил за камъка като за видимия образ на човешко сърце, което иска да бъде вярно на Духа Му и обърнато към Святостта Му. Защото, както ни писа Соломон в притчата си, “духът на човека е светило Господно, което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото…” (Притчи 20:27) И ето затова Неговите каменни скрижали са били видимият образ, вдъхновен от невидимия Закон…”
“Виждаш ли колко вярно го каза?
Видимият образ на невидимия Закон!
Закон, който Святият Отец заповяда чрез мен на Израил, за да го изпълнява по плът, та да се яви провокаторът и противникът, който не позволява на човеците да пребъдват в Святостта Господна. Но ти отново продължавай да мислиш за невидимия Закон, който Отец не превърна в каменни скрижали, но той продължаваше да стои написан върху плочите на сърцето. И като мислиш за него, кажи ми:
Кой човек би спечелил Божието Съвършено благоволение? Оня, който изпълнява Закона по плът, за да става явен грехът му, или другият, който би изпълнил Закона по Дух, за да пребъдва с осветена съвест пред Всевишния? Най-малкото – спомни си как Отец ме привлече към Себе Си! Какво знамение стори той за Пророка Си, за да го извика в могъщо Посвещение за Себе Си и да извърши чрез него Изхода на Израил от Египет?”
“О, Моисее!” – извиках с вълнение аз – “Разбира се, че оня, който би изпълнявал Закона по Дух ще е много по-угоден на Бога и Отца, отколкото буквоядеца, който би изпълнил Закона по плът. Защото и Сам Исус каза на всички ни думите Си, които гласят:
“Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят…”
(Йоан 4:23-24)
А колкото до теб, то Всемогъщият те призова чрез ангела Си в една горяща къпина, която гореше, но не изгаряше. И ти свърна от пътя си, за да прегледаш това явление…”
“А какво се случи, когато аз свърнах да видя къпината? Или коя в знамението беше самата горяща къпина?”
Загадъчният глас на Пророка докосна Скритата Манна в сърцето ми, чиито глътки озаряваха целия ми дух. И тогава, събрал дръзновението си, отговорих на Божия Пророк, като му казвах:
“Ти, слуго на Всевишния, беше тази горяща къпина! Тя беше видимият образ на твоето състояние в онзи миг. Защото от една страна уби египтянин в гнева си, както къпина би убола нечия ръка, а червеният й плод да напомня за пролятата кръв. Но от друга страна беше прицел на Божията Любов, с която Отец те погледна и възлюби в Сърцето Си. Защото Божията Любов е Огънят, който гори, но не изгаря!”
Моисей се усмихна на думите ми и поклати главата си. А след това продължи да ме пита, като казваше:
“А защо Отец ми заповяда да събуя обущата от нозете си, понеже мястото, на което стоях, беше Свято? Кое правеше земята Свята? Не беше ли Неговото Свято Присъствие? И когато слугата Господен, изул обущата си, се намери в Светлината на Отца, то какво се случи със сърцето ми? Не заблестя ли в него именно невидимият Закон по чина на Мелхиседек?”
“Да, Моисее! Точно така Отец те докосна, за да те направи Свой Пророк и свещенослужител!”
“Помисли тогава и върху втория ми гняв след първия с египтянина, когато вече слизах с каменните скрижали от Синайската планина, а очите ми съзряха как Израил се покланяше на златното теле. Защо строших първите плочи, при все, че те бяха Святото и Свещено Дело на моя Бог и Отец? Коя беше причината или кое беше противоречието, което не можах да издържа, та постъпих според гнева си?”
И този въпрос на Моисея предизвика блясък от Скритата Манна в сърцето ми, тъй щото му отговорих, казвайки:
“О, Пророко Господен! Причината за гнева ти е в противоречието между Закона на Мелхиседек отвътре и писания Закон отвън. Защото още първата заповед на Бог Йеова “Да нямаш други богове, освен Мен” беше опорочена от Израил, който се покланяше на златното теле и в хороиграние людете викаха с висок глас:
“Тия са боговете ти, които те изведоха от Египетската земя!”
А твоята голяма ревност за Израил беше такава, щото Бог да има всред него людете Си, които пазят Закона Му дълбоко в сърцата си. Но кой е оня, който би опазил думи по плът, ако няма сърце да ги опази по дух? Та нали Сам Отец ги нарече коравовратни люде? А не ще ли да рече коравовратен такъв, който е сраснал съвестта с егоизма си, та да се води по плътта си, а не по духа? И не затова ли ти стри златното теле на прах и смеси прахът с вода, като накара да я изпият Израилевите чеда, та дано би се пробудил в сърцата им именно Законът на Мелхиседек…”
“И тези твои думи са верни, слуго на нашият Господ Исус Христос! Виж тогава, че когато Божият Син събра Силата Си, аз и Илия се явихме в облака, пратени от Отца, за да Го възвестим именно като Свещеник до века по чина на Мелхиседек. И като мислиш за Дрехата на Исус, която стана бляскава като слънцето в силата си, помисли за моето покривало, с което забулвах лицето си, докато говорех на Израил. Защо се забулвах, Стефане?”
“О, Моисее! Ти се забулваше, понеже лицето ти светеше, защото беше отпечатък от Святостта на Всемогъщия! И Светлината върху твоето лице беше същата, от която просветля Дрехата на Спасителя при Преображението на високата планина…”
“А Израил, слуго Господен? Разбра ли Израил, че лицето ми свети поради Закона на Мелхиседек отвътре или продължи да се уповава само на Закона, чрез който става познаването на греха отвън?”
“О, Моисее! Покривалото ти остана върху народа на Израил, тъй щото евреите никак не разбраха, че Старият завет ще премине в Христа Исуса. И за всичко това ни напомни Апостол Павел, който в посланието си към Коринтяните написа:
“Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа. А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им, но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме…”
(2 Коринтяни 3:14-16)
В отговор на цитираните от мен стихове Моисей докосна с десницата си рамото ми и насърчително го потупа с присвитите си пръсти. А след това отново продължи да ми говори, като казваше:
“Нали имаш нужното търпение, преди да ти явя знаменията с Меча зад завесата? Защото ако говоря с теб, то искам на всички да стане явна причината за моето явление на високата планина. И ти, като могъщо просветен от Скритата Манна, отговори на последния ми въпрос, с който те питам:
Какво различава Моисеевия Закон от Закона на Мелхиседек?”
При този последен въпрос на Божия Пророк духът ми лумна от Скритата Манна, тъй щото в устните ми нахлуха думи, с които му казвах:
“Преминаването, Моисее! Това е разликата между Закона, даден на Израил и Закона на Мелхиседек! Единият Закон преминава, понеже е написан на каменни скрижали, за да послужи само като детеводител, а другият Закон е Вечен и неизменен и до него достигат всички, които се намерят в зрелостта и пълнолетието на Христос!”
“Ела тогава след мен и виж самото Преминаване, понеже е Свято знамение от Живото Евангелие на нашия Господ, Който е Свещеник довека по чина на Мелхиседек…”
След последните си думи Моисей простря напред ръката си, тъй щото Святият Дух ни въведе в Пресвятото място на Ерусалимския храм. И преди още да бях изрекъл каквато и да било дума, Божият Пророк с вълнение ми проговори, като казваше:
“Запомни, слуго Господен, че това е най-великият миг в моя живот за Отца, Сина и Святия Дух! Миг, който съм очаквал с всеки удар на сърцето си! Миг, който беше нарочно скрит и утаен в Евангелието, за да бъде закоравяването на Израил богатство от Спасение за езичниците. И сега двамата с теб се намираме в Пресвятото място на Храма в Ерусалим. В една последна минута, когато Исус издъхва на Кръста като Жертвен Агнец, пролял Кръвта Си за греховете на целия свят от началото до края на времето…”
В следващия миг Божият Пророк коленичи в Пресвятото място, а същото сторих и аз. И тогава Моисей въздигна гласа си в Святия Дух, като казваше на Бога и Отца:
“Святи мой Отче! Ти, Който ме изпрати, за да изявя Сина Ти като Свещеник до века по Мелхиседековия чин, благоволи сега да укрепиш ръцете на слугата Си с Меча на Духа, Който е Святото Ти Слово! Защото плътната завеса на този Храм, която Мечът ще раздере на две половини, ще направи Заветът Ти да премине в Учението на Твоя Възлюбен Син! И Храмът Ти, Вечни Създателю, заедно с Пресвятото Ти място да преминат в човешките сърца, където Ти изначално Си го замислил и сътворил! За да бъде Вечна Славата Ти и жив Законът Ти по чина на Мелхиседек, който остава без изменение и сянка от промяна!”
След думите на Моисея от височината над Пресвятото място се сниши Десницата на Бог Отец, която държеше Меча на Духа Му. И като положи Меча в десницата на великия Си Пророк, Отец с Пресвят Глас му повели, казвайки:
“Само след миг Моят Възлюбен Син ще предаде Духа Си в Десницата Ми! А тогава ти, Моисее, разсечи завесата на този Храм с Моя Меч, за да бъде наистина Синът Ми Свещеник до века по чина на Мелхиседек! Защото от този Свят Миг нататък – Аз, Вечният Отец Йеова, няма да обитавам в земни храмове, нито ще Ми бъдат потребни служения от човешки ръце! Храм на Святия Ми Дух ще бъдат сърцата на човеците, поръсени от драгоценната Кръв на Сина Ми Исус! Бъди готов, Моисее! Защото ето, мигът вече се случва!”
След последните думи на Бог Отец земята мигновено потъмня, а въздигането на Духа Исус Христов от Кръста на Голгота предизвика тежък трус, тъй щото каменните стени на Ерусалимския храм потрепериха и прах се разсипа до основите им. А тогава Пророк Моисей въздигна Меча зад завесата. И като прободе с острието горния й край упражни могъщата си Сила от Отца, като я раздра до долния край. И писъци на неподправен ужас и изненада последваха раздирането на завесата, понеже храмовите служители, хванали с ръце главите си, побързаха да побягнат навън. Така Божият слуга прибра целия Меч на Духа в сърцето си, като ми казваше:
“Ето това беше Преминаването, слуго Господен! Преминаването от Моисеевия Закон към Закона на Мелхиседек, и на Стария завет – в Новия Завет на Спасителя Христос! И от този миг нататък Божият Син вече хлопа по вратите на човешките сърца, тъй щото ако чуе някой Гласа Му и Му отвори – да влезе Господ и да вечеря с него, както и той с Господа! И от същият този миг – аз и Исуса едно сме, както Той е Едно с Отца!
А ти, Стефане, знаеш ли що ще рече аз и Исус да сме едно в Закона на Мелхиседек? И искаш ли да видиш второто знамение на Меча, с което подействах в Живото Евангелие?”
Останал без дъх и с неизразимо вълнение аз поклатих главата си в съгласие, защото видението с раздраната завеса беше отнело способността ми да говоря. Това накара Моисей да се усмихне, а след това отново да ми каже:
“Ела с мен на Тивериадското езеро и виж как твоят Господ увещава учениците Си и им се явява след Възкресението Си. Защото те все още не знаят, че Той е станал Свещеник до века по Мелхиседековия чин, а слугата Му Моисей е свидетелствал могъщо за Него…”
Ето, че Божият Пророк ме прехвърли в следващото евангелско събитие. И аз вече виждах как Възкръсналият Исус пита учениците Си с думите:
“Момчета, имате ли нещо за ядене?”
(Йоан 21:5)
А те Му отговориха:
“Нямаме…” [ (Йоан 21:5)]
И тогава Господ, погледнал към Моисея, който стоеше всред вълните на езерото, се усмихна в Благостта Си, като казваше на учениците Си:
“Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите…”
(Йоан 21:6)
Мрежата вече се плисваше всред вълните, когато Божият Пророк ми проговори, казвайки:
“Не съм ли аз извлечен от водата, на което свидетелства и името ми? Не съм ли Десницата на Божията Сила, понеже Исус каза на Своите възлюбени да хвърлят мрежата отдясно, за да извлекат в нея риба? Ами нека тогава извлеченият от водата да свидетелства на Исус Христовите, че той и Исус едно са!”
В следващия миг Моисей докосна сърцето си, тъй щото в десницата му отново заблестя Мечът на Духа. И като го простря към вълните, озари ги, а лъчите от Меча се разделиха на едно точно определено число. Така те привлякоха един пасаж от множество риби, като направиха рибите да напълнят мрежата. И отново лъчи от Меча докоснаха сърцата на Апостолите, та да започнат да изтеглят мрежата. А тогава Исус заповяда на учениците Си, като им казваше:
“Донесете от рибите, които сега уловихте…”
(Йоан 21:10)
И Петър, послушал Гласа Господен, побърза да изпълни думите му, тъй щото издърпа мрежата от ладията на брега. А в този миг, обърнал се към духа ми, Моисей ме попита, като казваше:
“Помниш ли точната дума, която е записана в Евангелието за това, което стори Петър?”
“Да, Пророко на моя Бог и Отец! Понеже в Евангелието ясно е записано:
“Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра…”
(Йоан 21:11)
Точната дума е “извлече”, Моисее!”
“А защо Петър извлече мрежата на сушата? Не затова ли – за да засвидетелства Сам Исус на Своите момчета, че Той и Моисей едно са? Понеже кой друг, ако не “извлеченият от водата” да бе извършил чудното знамение с рибите в езерото? Но какво е знамението, слуго на Исуса?”
“О, Моисее! Знамението е в броя на рибите, които са сто и петдесет и три! Този брой е пророческо знамение в Евангелието, че ти и Исус едно сте! Защото сборът от твоите и Исусовите години е именно сто и петдесет и три? И точно това е числото на пълното благовестие, което Господ разкри на сърцето ми преди единадесет години?”
Приел с усмивка последните ми думи, Божият Пророк докосна с Меча Си сърцето ми, като казваше:
“Иди и дай тези най-святи знамения, които сторих с Божия Меч, на Исус Христовата Църква! Защото свидетелствам в Святия Дух на всички Звани, Избрани и Верни, че Мечът, който е в моята десница, тежи и в твоята! Тъй щото и ти, слуго Господен, служиш на нашия Господ в Закона на Мелхиседек! И тук моето свидетелство в това видение ще приключи, а двамата с теб ще се върнем на високата планина, за да положи там Господ последните Си думи в сърцето ти!”
В едно с думите на Моисея Духът ни въздигна отсред водите на Тивериадското езеро, като ни обгърна в Себе Си, а аз и Божият Пророк отново се намерихме пред Господ Исус, Който блестеше в ослепителната Си Светлина. И там Моисей проговори на Спасителя, като Му казваше:
“Господи мой! Слугата Ти видя Меча зад завесата и великите знамения, с които свидетелствах за Тебе, че Си Свещеник довека според чина на Мелхиседек! Благоволи, Небесни Царю, да събереш чрез свидетелството на слугата Си Твоите млади, привлечени от Словото на Божия Пророчески Дух! Защото слугата Ти е извървял стеснения Ти Път и щедър е делът му в Царството Ти!”
В отговор на Моисея върху очите на Исус бликнаха сълзи. И Той му проговори, казвайки:
“Думите ти непременно ще се сбъднат, смирен Моисее! И благословията ти ще бъде нетленен венец за слугата Ми! Защото той пя през всичките години твоята песен и направи Свят и сигурен Изходът за Сионовите пленници!”
След тези думи към великия Си свидетел Господ се обърна към мен, като ми казваше:
“Слуго Мой! Ти извърши за Мене всичко, което поисках да извършиш, и претърпя всичко, което пожелах да претърпиш! Написа думите, които от Вечността бях написал в сърцето ти, и яви ярката Светлина на Моята Скрита Манна!
Тези последни видения, събрани в тази книга, са върхът на твоето слугуване за Царя на Сион! Връх, с който ще се разбулват покривала и ще се прекратяват закоравявания! Връх, който Аз ще превърна в копнеж и стремление за всички, в чиито сърца ще изпълня великия сто и десети псалом!
Било, че бих продължил да ти давам видения или бих спрял да увеличавам товара ти – Аз изявих пълнотата на Сърцето Си за Моите люде! И никой от Моите няма никога да спре да те благославя, защото така благославя Мене, Спасителя си!
Църкво Моя! Вечният Свещеник по Закона на Мелхиседек освети Името Си и яви Славата Си в пророческите видения, дадени на слугата Ми!
Блажена си, ако възвеличиш Делото на пророка Ми, понеже е Спасителното Дело на Отца, Сина и Святия Дух! Блажена си, ако превърнеш човешките сърца в храмове и светилници на Святия Ми Дух! Блажена си, ако почиташ и благославяш слугата Ми, когото направих Верен и Истинен свидетел на Моето Преображение!
Ето, ида скоро! И у Мене е Наградата, която ще дам на всеки, който приема пророк в името на пророк, и праведник в името на праведник! Защото тази награда е Мечът, с който да Ми бъдете избран род, царско свещенство и Свят народ в Святия Дух!
Аз, Вечният Свещеник по Закона на Мелхиседек, дадох тези Святи видения на слугата Си Стефан! И Пророкът Ми Моисей могъщо свидетелства за тях със знаменията си! Повярвайте ги и бъдете поколение на Моето Свято Преображение!
Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”