ПРОБЛЕМЪТ НА ДЕСЯТЪКА

Ето, че дойде моментът в тази книга, когато ще говоря за десятъка. Темата за десятъка е една от най-дълбоките в Библията и духовния смисъл и значение на десятъка е покрит с голяма тайна. Тази беше темата, за която трябваше дълго да стоя пред Бога и да Го моля за Дух на мъдрост и на откровение. За всички останали имах нещичко, някакво въже, спускано ми по-рано и в други книги от Исус, но за тази нямах нищо. И тук отново ревността извърши своето. Аз виках към Бога:
“Господи, виждаш ли какво направиха с десятъка Ти? Виждаш ли как много църкви го превърнаха в индулгенция за праведност? Нима такава е Твоята Воля? Нима затова заповяда даването на десятък?
Сърцето ми плаче, когато виждам как хората са превърнали даването на десятъци в измамна плоскост за хармонични отношения с Теб. На много места този десятък е издигнат в култ, в религиозен ритуал, лишен от истинско поклонение пред Теб и вяра в Твоето Име.
Къде се спънахме? В какво сбъркахме? Къде се изгуби онази мъдрост от Тебе, с която ние да разберем защо всъщност Ти заповяда десятъка?
Защото е сигурно, че не благоволиш в автоматичното изчисляване на 10 процента от заплатите и даването на пликове с пари на пастори и презвитери. Защото е сигурно, че много хора са заприличали на онзи фарисей, който като се молеше, благодареше, че не Си го направил като грешните човеци и особено като оня бирник. Този фарисей изтъкваше пред Тебе, че пости два пъти седмично и дава десятък от всичко, но не него, а бирникът, който биеше гърдите си и плачеше поради греховете си, Ти оправда и спаси…”
Тогава Бог ми отговори:
“Духовният смисъл на десятъка може да разбере само оня, който се движи във вярата на Авраам. Но ако нямаш вярата на Авраам, нито пък ще разбереш какво е десятъка и защо съм го заповядал. Понеже Аз имах някога в древността слуга, на име Мелхиседек, на когото Авраам даде десятък от всичко, което имаше и слугата Ми Мелхиседек го благослови. Това даване бе първата голяма стъпка на Авраам в познаването му на Моята Воля.
Когато вие четете за всичко случило се тогава, просто приемате този Мелхиседек, като някакъв мистериозен Мой служител, който изниква внезапно и също така внезапно се скрива в “Битие”. А после повечето от вас се чудят защо Отец Ми Ме постави като свещеник до века според Мелхиседековия чин. При толкова други свещенослужители по Закона Отец Ми Си избра служител, който сякаш не оставя голяма диря в Божието Слово.
Но Истината Ми говори друго. Тя ви казва, че най-големите Ми слуги в Библията стигаха винаги до чина на Мелхиседек…”
“Как е възможно Исусе?” – питах аз:
“Та този Мелхиседек не е бил Твой служител по Закона, понеже Ти даде Закона чрез Моисей. По силата на каква духовна повеля и на какъв духовен статут Мелхиседек беше Твой служител?”
Тогава Исус ми отговори:
“Чрез Моисей Отец Ми изяви Закона, за да се спазва по плът, та плътта да не осквернява духовното в човека. Но при Мелхиседек Законът действаше по дух, ако да не бе изявен на човеците. Защото още при грехопадението, когато Адам и Ева познаха плодовете на Доброто и Злото, Ние ги поставихме в територията на Доброто, за да враждуват против Злото. Спомни си, че Аз обещах на змията да поставя вражда между нейното потомство и човешкото потомство. А враждата беше тази, че тогава по природа Отец Ми полагаше в човешкия дух Закона Си, за да бъде този дух не просто дух, но “светило Господно”, както е писано:
“Духът на човека е светило Господно, което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото…”
Сега разбираш ли, че в оня момент, когато Авраам се срещна със слугата Ми Мелхиседек, той се срещна с един служител на Закона? Но това не беше закон на земната скиния, а Закон действащ от дълбочините на сърцето. Закон, по силата на който Мелхиседек беше Мой служител. И по силата на Закона, действащ вътре в него, по изискването на същия този Закон, действащ и в сърцето на Авраам, стана така, че Авраам даде десятък на Мелхиседек…”
“Тогава какъв е смисълът на Закона, даден чрез Моисей?” – попитах отново аз. А Исус ми отговори:
“Смисълът на Моисеевия Закон бе да бъде детеводител на онези, които искат да познаят действието на Закона, написано на сърцата им. Другото значение на Закона чрез Моисей е това, че чрез него грехът стана явен и Законът осъди този грях. Но когато Аз на Кръста предадох Духа Си в ръката на Отца Ми, тогава завесата на Храма се раздра на две, защото вече нямаше богослужение по Закона, даден чрез Моисей, нито вече беше валидно левитското свещенство. Аз станах свещеник до века по чина на онзи, който беше приел да служи на изначално положения Закон в сърцата – Мелхиседек. Понеже този Мелхиседек стои толкова по-горе като служител на Закона, колкото по-горе стои духът от плътта. Той беше проповедник в Името на Отца Ми.
От тук нататък никак няма да ти е трудно да разбереш и какво представлява десятъкът за вас, защото вие не плащате десятък, според Закона, даден на Моисей, понеже така бихте го давали на левити, понеже не сте под Закон, но под Благодат. Но вие все още плащате десятък по Закона, даден на Мелхиседек, защото Аз приех свещенство от Отца Ми според неговия чин. И както е писано:
“И в един случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия – тоя, за когото се свидетелства, че живее…”
(Евреи 7: 8)
Разбери в какво е силата на даването на десятък, защото това ще даде на Църквата много по-ясен път към Мен…”
Благословен да е Господ, защото Милостта Му е толкова голяма към нас! Нека сега тук те направя свидетел на тайната на десятъка, такава, каквато ми я откри Господ. Когато споменеш думата “десятък” ти сам виждаш, че става дума не за пълната част от нещо, но за една десета част. Част, която остава за Бога. Част, която е твоят остатък, който ти Му даваш. Знай, че този десятък, този остатък за Бога, казано по-точно, отговаря на твоето поклонение пред Бога. Вътре в теб живее Законът на Бога, защото е написан на сърцето ти по природа. И този Закон, написан вътре в теб, дава десятък на Бога. И както десятъкът е остатък за Бога, така и Законът Му вътре в теб е остатък от Бога. Моля те да не бъркаш остатък от остатък. Защото единият остатък е нещо, дадено ти от Бога, а другият остатък е нещото, което ти даваш на Бога! Словото казва:
“Ако Господ на Силите не бе ни оставил малък остатък, като Содом бихме станали, на Гомор бихме се оприличили…”
(Исайя 1:16)
Става ли ти вече ясно, че десятъкът е поклонението на твоята съвест пред Бога, на законите в твоето сърце пред Неговия Закон? И понеже съвестта ни е остатък от Него, то затова остатък от нашето, тоест, десятъка от всичко, което придобиваме, трябва да отива в Дома Му и да служи на Волята Му. Ето такъв е духовния прочит от оня момент, когато Авраам даде десятък на Мелхиседек. Колкото до това, което Исус ми каза, че всички големи Божии служители достигат до чина на Мелхиседек, то разбери това така, че в Стария Завет за Бог бе важно слугите Му да почувстват Закона Му в сърцата си и да го възлюбят така, щото да бъдат служители не по плът, но по дух.
А сега да премина към още по-твърдо слово. Мнозина биха счели, че десятъкът е достатъчен, за да бъде удовлетворен Бог, но такива само ще покажат, че не познават Сърцето Му. Имай разбирането, че десятъкът е началото, минимума, основата на твоето живеене за Бога. Но никой не може да бъде удовлетворен, ако има основа, но не е построил нищо върху нея. Една гола основа си остава основа. Тя ще те задоволи с основното, но никога няма да ти даде пълното. Не основата, но къщата ще направи така, щото Бог да влезе и да я направи Свое обиталище. Нека думите на Бог, които сега ще цитирам бъдат оня повод за дълбоко размишление, който ще освободи сърцето ти за Силата на Истината:
“Ще краде ли човек Бога? Вие, обаче, Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие, да, целия тоя народ, Ме крадете…”
(Малахия 3:8-9)
Забележи сега, че Бог е разгневен не само поради това, че Го крадат в десятъците, но и в приносите. Значи има още нещо. Нещо повече от десятъка. И това е приносът. Нека обаче не избързвам с него, а преди това да ти покажа другото, което казва Бог. Той заявява:
“Вие сте наистина проклети…”
Какво значи някой човек да е наистина проклет?
Защо Бог им каза, че наистина са проклети?
Чуй какви думи ми каза Исус за това Божие заявление:
“Когато Отец Ми заяви на коравовратните израилтяни, че са наистина проклети, Той имаше предвид това, че са отлъчени от Духа Му. Колкото и голяма да е Любовта Ни към вас, ако вие не отворите сърцата си за нея, ще останете отлъчени от Небето. Защото Словото Ми казва и това, че:
“Бог издирва наново онова, което е било оттласнато…”
Залогът за Божието издирване е съвестта, законите, които Отец е положил в духа на всеки човек. Но ако някой не желае да чуе зова на тези закони, то такъв ще остане проклет и няма да намери Спасението. Защото никой не може да дойде при Мене, ако не го издири и привлече Отец Ми. Този Небесен остатък вътре във вас е основа, но върху нея трябва да се гради Святостта на приноса. Затова се върни отново при Авраам и разсъждавай върху живота му…”
Виждаш ли, братко, Авраам наистина започна от основата. Той даде десятък на Мелхиседек. Но той извървя и път, за да стигне от десятъка до приноса. Понеже, както вече видя и прочете, Бог казва, че людете Му Го крадат не само в десятъците, но и в приносите. А приносът е нещо по-голямо от десятъка. Десятъкът е една десета част от нещата, които имаш. Но приносът е десет десети части, тоест, стопроцентово отдаване на Бога. А за това стопроцентово отдаване силата на съвестта няма да ти е достатъчна. Тук вече идва вярата. И ако съвестта има едно даване за Бога, вярата има друго даване. Авраам даде десятък на Мелхиседек, подбуден в сърцето си от Бога. Но Авраам принесе сина си Исаак на хълма Мория. Така той извървя пътя от десятъка до приноса. Този път трябва да извървиш и ти, ако искаш да бъдеш от чедата на Авраам. Защото Авраам нямаше десет сина от Сара, та да принесе един от тях. Авраам имаше един едничък син по обещание и го направи принос пред Бога, според точното Божие Слово:
“И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа…”
(Битие 22:2)
Разбираш ли сега братко, че десятъкът не е покрив, а основа, не е връх, а начало на твоето действително ходене с Господа. Понеже, ако си стигнал до вярата на Авраам да Му дадеш цялото си сърце и цял да се иждивиш за Него, то защо Той да ти иска десятъците ти, когато те има целия? Вярата е път, а по този път се върви. Този път има начало, но има и връх, по-скъпоценен от всички други върхове. Защото само онзи, който има вярата на Авраам, може да намери явлението на Исус в живота си. Понеже за Авраам Исус каза:
“Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва…”
(Йоан 8:56)
Когато ангелът Господен извика на Авраам да не вдига нож върху сина си, тогава Авраам видя Денят на Господ. Той видя не просто жертвения овен, приготвен за всеизгаряне. Той видя Сърцето на Бога. Ето затова, когато си започнал с десятък, не оставай само с десятъка. Защото култът към десятъка, който днес е изграден в много църкви, е култ към началото на пътя. Култ, който ще те накара да счетеш себе си за праведен в собствените си очи и твоето даване на десятъци ще се счете като крадене. Понеже ти ще даваш на Бога десятък, но ще Го крадеш в приносите и нищо от това, което си дал, няма да те ползва. Вземи в сърцето си вярата на Павел! Погледни към съвършения път, който извървяха нозете на този Апостол. Защото в края на живота си за Бог, той написа:
“Защото аз вече ставам принос, и времето за отиването ми настава. Аз се подвизавах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведния Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление…”
(2 Тимотей 4:6-8)
Павел в края на пътя си не стана десятък. Той стана принос. Затова в първата част на тази трилогия се обърнах с огромна ревност към читателите, като ги попитах:
“Нима Бог е дал десет процента от Святия Си Дух, че да превръщате сеенето в математика?”
Разбираш ли сега защо зададох този въпрос?
Не за да те превръщам в бунтар против Божията Воля, но за да ти дам увереност да извървиш останалата част от пътя. Защото днешните търговци в Храма са превърнали десятъка от духовен акт на чистата съвест в банкови сметки на нечистите си съвести. В края на тази тема, подбуден от Бога искам да ти дам трите най-важни етапа на твоето покоряване на Исус. За тези три етапа ни говори Апостол Павел, като казва:
“И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено…”
(Римляни 12:1-2)
Ти трябва от опит да познаеш каква е Божията Воля, както те и учи този стих. Забелязваш ли трите етапа, за които ти говоря?
Добро, благоугодно Нему и съвършено.
Човек винаги започва с доброто, защото то е плодът на съвестта, на Божиите закони в сърцето. Това е етапът на твоето сеене на десятъци. Когато преминеш към втория етап, ти ще прибавиш към съвестта си и вяра. Тогава твоето сеене за Бог ще се увеличи, защото ще имаш силната вяра да угодиш във всичко на Създателя си. Така е и писано:
“А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят…”
(Евреи 11:6)
Ще мине време, ще минат може би години, ще премине може би и целият ти живот. Но твоето стремление трябва да бъде към третия последен етап. Етапа на Съвършеното. Защото тогава ще си забравил за всякакви десятъци, понеже ще си станал принос за Бога. Защото тогава Исус ще разполага с всичко в твоя живот и ще бъде по-реален за теб, отколкото ти самия си реален за себе си.
Нека тази тема отвори широко сърцето ти. Проблемът на десятъка е проблем за тези, които имат остатък от Бога, но не плащат цена, за да имат целия Бог. Вярвам, че ти няма да бъдеш един от тях.