КАК СЕ ПРОДАДЕ ЗАКОНЪТ ЗА СЕЕНЕТО И ЖЪНЕНЕТО?

Няма да крия от теб, че една от причините да се запали ревността ми и да моля Бог за помазанието Му за написването на тази книга се крие именно в болката ми да гледам как днес Божият закон за сеенето и жъненето се похулва и поругава и мнозина го превръщат просто във вид бизнес. Словото ни учи, че целият свят лежи в лукавия и този лукав дух е престъпник и беззаконник. Най-огромната изява на неговото беззаконие ние ще открием именно в търгуването със Святите неща. Подчертавам – именно със Святите, а не просто каквато и да било търговия.
Аз лично вярвам, че за тридесет и три години съзнателен живот на земята Исус Христос нееднократно е ходил на пазар, за да си купи риба или хляб, дреха или сандали, въпреки, че Словото мълчи по този въпрос.
Защо мълчи?
Естествено – защото Бог не би обърнал внимание на закономерните и правилни неща. Няма нищо по-естествено от това – човек да засее нивата си, да я напоява, да прибере плода й и да спечели от труда си. Библията казва, че “работникът заслужава своята заплата”, а Исус преди да встъпи в служение беше дърводелец и със сигурност е печелил от труда Си. Но виждаш ли, че когато Христос влезе в Ерусалимския Храм, Той искаше да влезе именно в Храма на Отца Си. Не да отиде на пазар да Си купи нещо, но да влезе в онова свещено място, където царуват Святостта, преклонението и чистотата.
Тогава Божият Син се промени. Ръцете Му, които бяха докосвали и изцелявали стотици и хиляди хора, направиха бич от върви. Исус се показа в Светлина, в каквато никога не бяха Го виждали. Той беше гневен. Той беше ядосан. Очите Му вече не виждаха нормален пазар, какъвто можеше да срещне по всяка Ерусалимска уличка. Очите Му виждаха как Молитвеният Дом на Отца се бе превърнал в разбойнически вертеп.
Какво ли би видял Исус, ако тръгне днес по църквите? Как ли би реагирал? И мислиш ли, че Той не вижда отново същата мерзост, каквато някога съзряха очите Му?
Тук аз искам да ти дам някои важни истини, с които ще разбереш как се извърши подмяна на Божия закон за сеенето и жъненето и в Храма се установиха търговците. Едно от нещата, към които сме призовани от Бога, е да бъдем жертвоготовни. Всеки от нас има едно прекрасно призвание от Исус. Нека го прочетем:
“Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си…”
(Йоан 15:13)
Какво значи да дадеш живота си за своите приятели? Изобщо – как живееш ти, как живея аз, как живеят всички хора? Не се ли налага да си купуваме храна, дрехи, обувки? Не се ли налага да си плащаме тока, наема, данъците? Не присъстват ли в живота ни парите, ако и те да са от този свят?
Разбира се, че присъстват. Значи, ако помислиш реално, че ти работиш цял месец, за да получиш заплата, то в паричното изражение на заплатата ти ще е останала и част от живота ти. Там ще е останал трудът ти, усилията ти. Изобщо – в известна степен парите отговарят на живота ти. Божието Слово казва за парите следното:
“Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; а парите отговарят на всичко…”
(Еклесиаст 10:19)
Ще си спомниш ли в Евангелието как Господ Исус забеляза онази бедна вдовица, която пусна своите две лепти. Тя пусна повече от всички, защото в тези две лепти беше целият й имот, целият й живот. Искаме или не, но докато сме в този свят, ние ще трябва да се съобразяваме с важната реалност на парите. И не само с нея, а с онзи чудесен закон за сеенето и жъненето, който Бог е направил с една причина:
Да умножава благословенията на онзи, който го спазва!
А сега искам да разбереш нещо много важно. Бог ни е казал, че ще живеем в света и Той ще ни пази от лукавия. Когато сме в света, ние трябва да се съобразяваме със законите на света, но когато сме в Божия Храм, то там тези закони стават невалидни. Докато сме в света, ние ще отдаваме “Кесаревото на кесаря”, но когато влезем в Божия Храм, тогава ще отдаваме “Божиите на Бога”. Само че днес, в това последно време, в църквите се появи нова мода:
Модата да отдаваш кесаревото на Бога и Божието на кесаря!
Тази смъртоносна рокада, внушена от дявола, бе причина вярващите просто да продадат закона за сеенето и жъненето и да получат в замяна един вид църковен бизнес. Нека разберем в какво се състои тази рокада.
Аз ще припомня някои най-важни библейски принципи на закона за сеенето и жъненето и после ще ги сравним с бизнеса на дявола.
Първи принцип:
“…даром сте приели, даром давайте…”
(Матея 10:8)
Втори принцип:
“…не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си, нито торба за път…”
(Матея 10:9-10)
Трети принцип:
“Когато даваш обяд или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено. Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; и ще бъдеш блажен, защото понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните…”
(Лука 14:12-14)
Четвърти принцип:
“Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод…”
(Йоан 12:24)
Нека сега да разгледам първият принцип. Исус казва:
“Даром сте приели, даром давайте…”
Спазва ли се този принцип в църквите? Ако Бог е Снабдителят на всичките ни нужди и ние получаваме даром от Него, то как тогава да си обясним поведението на някои пастори?
В началото на службите си те пускат пликовете за пари и прибират онова, което получават даром.
Така е, нали? Но дали даром дават?
О, това би било недопустимо за тях. Те имат нов девиз:
Даром сте приели, но продавайте!
Посещавал ли си християнска книжарница?
Със сигурност си го правил.
А посещавал ли си светска книжарница?
И това със сигурност си правил.
А сега ги сравни двете! Ще откриеш ли разлика? Може би ще кажеш:
“Разликата е тази, че в едната се продават Божии материали, а в другата – светски!”
И това за разлика ли го имаш?
Сам виждаш, че и в едната, и в другата се продава. А сега помисли! Причината, за да бъде публикувана една книга за Бога, е именно Божието снабдяване. Пасторът е изтръскал кесиите на овцете и е събрал сума, нужна за публикуването на една книга или за записването върху касета на една проповед. Той е получил даром.
Защо обаче не дава даром? Защо, след като Бог го е дарил с помазанието Си и присъствието Си и той е проповядвал Словото Му, в края на краищата е решил, че ще е добър удар да сложи цена върху касетките? Какво продава така? Кой изобщо му е заповядал да продава? Бог ли е това?
Не! Не може да е Бог, защото Бог никога няма да измени на Словото Си и принципите Си. Спомняш ли си записаното в “Деяния на Апостолите”:
“А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо…”
(Деяния 4:32)
Е, добре тогава! Ако всичко от имота на църквата е общо и ни един от вярващите не казва, че нещо е негово, то как за този общ имот някои ще плащат с пари, след като самите те са посели вече нужните финанси и би трябвало да пожънат по Божия начин? Как да си обясня това, че пасторът на евангелска църква в Добрич си пуска проповедите на касети, които продава? Кого продаваш наемни пасторе? На кого служиш? Кой те вдъхнови, за да размениш Божия закон за бизнеса на Луцифер?
Нека ти кажа братко, че всяко нещо върви с духа си. Прочети четирите Евангелия и се опитай да намериш поне едно място, където Исус да е продавал проповедите Си.
Продаде ли Той хляба и рибата, които умножи с чудо? Знаеш ли какъв милионер щеше да стане, ако го правеше?
Но нека ти кажа защо днес има много окаяни богаташки църкви, изгубили Духа. Просто защото те не се движат във Вярата на Исус! Защото Исус не дойде да продава, а да дава. Разликата е голяма. Толкова голяма, колкото е разликата между смърт и Живот.
Но нека продължа с втория принцип, за да видиш какво имам предвид. Исус каза на последователите Си:
“…не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си, нито торба за път…”
(Матея 10:9-10)
Знаеш ли дълбокия духовен подтекст на тази Господна заповед?
Ето какъв е той:
Не превръщайте службата за Божието Царство в търговия!
Не търгувайте със Святата дума “Спасение”!
Никога не давайте на Божието помазание парично изражение!
Как мислиш? Нима Апостолите умряха от глад, понеже не работеха за земна заплата? Не им ли каза Исус:
“Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо…”
(Лука 22:35)
Кажи ми братко, каква Библия четеш?
Защото в моята никъде Бог не каза служителите Му да продават каквото и да било. Напротив – Сам Бог се обръща към нас в “Книгата на пророк Исайя” и виж какво заявява:
“О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете, купете, та яжте; да! Дойдете, купете вино и мляко, без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, и трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто…”
(Исайя 55:1-2)
Виждаш ли, че Божиите неща не се купуват с пари?
Бог казва да купим Словото Му без пари, тоест:
Да се научим да плащаме цената за Божието помазание с молитвен живот, дързост и постоянство!
Защо тогава мнозина започнаха да слагат цена върху Словото Му или върху плодовете на помазанието Му? Защо съвременните търговци са стигнали дотам, че когато напишат някоя книга, бързат да сложат още на първата страница дежурното предупреждение за авторско право?
А това недвусмислено доказва, че не Бог, а те са авторите на книгата си. Защото и светските автори си слагат авторски права, за да печелят пари. Но на тази книга, която четеш, ти няма да видиш предупреждение за авторско право, защото не аз съм авторът й. Ако бих бил авторът, то щях да прибера своето си. Но аз не мога и не искам да търгувам с Неговото. Неговото идва даром към мен и аз даром ще го дам на всички. Някои хора просто нямат вяра в Бога, в Неговия закон за сеенето и жъненето. Защото Словото казва и това:
“Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!”
(Еклесиаст 11:1)
Съвременните църковни бизнесмени направиха нов прочит на този стих и той заприлича така:
“Продай хляба си на сергията, защото веднага ще спечелиш…”
Вярно е. Ти наистина веднага ще спечелиш. Но и Исус веднага ще те посочи и ще каже:
“Ти вече си получил своята награда…”
Ето такава е целта на търговеца-дявол. Той иска мнозина да са получили вече наградата си, защото утре именно те ще са неговите служители при явлението на Антихриста. Пак ще повторя думите на Божия ангел към Вавилон, които казах в предишни теми:
“…светлина от светило няма вече да свети в тебе, и глас от младоженец и невяста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята…”
(Откровение 18:23)
Сега си поставен пред съдбоносното решение:
Кога искам да получа наградата си? Дали сега, когато дяволът ми предлага обогатяване чрез изтъргуване на Божиите Святи неща или в онзи миг, когато Исус ще ме грабне при Себе Си?
Виждаш ли какъв е третият принцип на закона за сеенето и жъненето. Това са прекрасните думи на Исус:
“Когато даваш обяд или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено. Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; и ще бъдеш блажен, защото понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните…”
(Лука 14:12-14)
Ти ще видиш, че днес пасторите на много църкви, предпочитат да канят в събранията си богати съседи, богати американски служения. Всичко трябва да е на “далавера”, защото богатият чичо Сам, имащ цели телевизионни компании, ще изтръска някой долар в църковната каса, особено, ако достатъчно превъзнасят евтиното му тщеславие.
Какво са за него десет, двадесет или петдесет хиляди долара? Какво е за него да подари копирен апарат на местна теоложка, след като утре същата тази теоложка ще започне да бълва сребърниците на Юда?
Изобщо – такава вяра, че трябва да дадеш милостиня и снабдяване на бедни, куци, гърбави и слепи, в много църкви вече не върви.
Защото аз братко живея в град, където има два дома за сираци, като единият – в близко село – е за недъгави. И знаеш ли, че за десет години евангелската църква на местния духовен корифей не е отделила нито стотинка за тези немощни и сиротни деца. Вместо това същият компенсира липсата си на милосърдие, като участва с жена си в общ борд за пасторски заплати със същата онази софийска църква, за която говорих по-горе. А Бог компенсира липсата на братолюбие в църквата не с нещо друго, но със светски организации, които се движат повече в Евангелието, отколкото цялата Христова църква в този град. Защото когато пастор предпочита вярващите да сеят в закупуването на мобифона му и тлъстите му месечни такси, то тогава и Евангелието се е изгубило в този град, а Исус плаче, повторно разпънат от търговци и убийци.
А сега нека да продължа с последния четвърти принцип, защото той ще въоръжи разума ти с онази истина, нужна, за да разделиш търговския дух на дявола от закона за сеенето и жъненето.
Нека пак ти припомня този принцип:
“Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод…”
(Йоан 12:24)
Искаш ли да сееш в Божия Дух?
Тогава просто спазвай този принцип, изречен от Исус. Представи си, че парите в ръката ти са семе, което искаш да посееш в Евангелието с вяра. Ти хвърляш това семе в почвата и то за теб трябва да умре, защото ако не умре, няма да има никакъв плод.
Но какво значи семето да умре?
Виж отговора:
Това значи в сърцето ти да умре всякакво желание за възвръщаемост на парите, които си посял в Бога!
Когато тази смърт настъпи, тогава Бог изпълнява закона Си и в живота ти се връща Божието изобилие.
Но помисли какво се получава, когато купуваш касетата с проповед на твоя пастор? Ти даваш семето, нали?
Но забележи, че семето ти не умира!
Защо не умира?
Ами здащото има възвръщаемост!
Защото в замяна получаваш касетката с проповедта на прехваления си пастор. Следователно – тук няма проявление на закона за сеенето и жъненето. Запомни тогава, че всяко твое даване на пари в Божия Храм, при което няма смърт за семето, което даваш, говори, че ти си разменил закона за сеенето и жъненето с търговския дух на дявола!
Църква, в която се купуват и продават Божии неща, е абсолютно идентична с разбойническия вертеп, който Исус видя в Ерусалимския храм.
Последното в тази най-важна тема на цялата книга, за което искам да ти говоря, е да ти дам още един ориентир на Исус, свързан с разпознаването на онези, които спекулират със закона за сеенето и жъненето. Те също продават Бога, макар и дяволът да ги е скрил още по-дълбоко в Тялото Христово. Ето с коя притча Исус разкри тази категория търговци:
“Нивите на един богаташ родиха много плод. И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? Защото нямам къде да събера плодовете си. И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще изискат душата ти; а това, което си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си, а не богатее в Бога…”
(Лука 12:16-21)
Искам да знаеш, че в тази притча се оглеждат много църкви. Те са станали църкви-богаташи.
Забелязваш ли, че нивите на този богаташ са родили много плод? Защо са родили толкова много плод?
Много просто – защото е имало много голямо сеене. Който много е сял, много и ще пожъне. Въпросът тук обаче не е дали се пожънва много, но какво е отношението към изобилната жетва. Дали този богаташ е имал време, разум, съвест и водителство от Бога да погледне към нивите на сиромасите? Защото, ако е имал подобно водителство, той не би тръгнал да събаря житниците си и да иска да строи по-големи, но би разпръснал и раздал на бедните. Така и днес в България има църкви, които много са забогатели. И пасторите им, вместо да раздадат на бедните църкви, които нямат средства, решават да си направят супер проекти за супер лъскави сгради, за да демонстрират по този начин благоденствието си. В техните църкви десятъкът се издига в култ. Всяка тяхна служба става култ към десятъка.
Но кой ви излъга, господа търговци, че християните трябва да плащат десятък? Нима Бог е дал десет процента от Святия Си Дух и десет процента от Благодатта и Благоволението Си, че да превръщате сеенето в математика? Онази вдовица, която пусна двете лепти в храмовата каса, нима имаше двадесет лепти, та да си изчисли десятъка? И все пак, дори да приемем, че Бог реши да възнагради сеенето на десятъци стократно, то какво ще се получи? Ето какво:
Даваш на Бог десет хиляди лева и Той ти ги умножава стократно. Резултат – ти вече имаш един милион.
Даваш на Бога десятък от този милион, тоест, сто хиляди лева и Той ти ги умножава стократно. Резултат – ти вече имаш десет милиона.
Даваш на Бога десятък от тези десет милиона, тоест, един милион и Той ти ги умножава стократно. Резултат – ти вече имаш сто милиона.
Нужно ли е да продължавам в тази логика? Няма ли да стане така, че в един момент ти да не знаеш какво да си правиш парите? Няма ли да заприличаш точно на този богаташ от притчата, който се притеснява, че са му малки житниците за благословенията? И ще продължаваш ли тогава да даваш на Бога десятък? Неговото благоволение не струва ли много повече? А сега помисли върху думите на Апостол Павел:
“Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце…”
(2 Коринтяни 9:7)
Ако аз съм решил в сърцето си да дам двадесет процента от заплатата си на Бога, то кой ще ме принуди да дам десет? Ако аз съм решил да дам пет процента от заплатата си на Бога, то кой ще ме осъди, че не съм дал десет? Пасторът ли ще диктува на сърцето ми какво и колко да дава или Бог ще ме докосва с нужното убеждение?
Моля те, братко, отхвърли всички доктрини, които не са библейски! Защо да пълниш касата на един богаташ, който иска да богатее за себе си? Защо по-скоро не приемеш Божията достатъчност?
Защото за тази достатъчност Словото казва:
“Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; храни ме с хляба, който ми се пада. Да не би да се преситя, и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна. И да употребя скверно името на моя Бог…”
(Притчи 30:8-9)
Моля те да разбираш, че законът за сеенето и жъненето няма за цел да те прави милионер или милиардер. Чрез този закон Бог иска да те използва като канал за благословение на мнозина, а ти да устоиш на всички предизвикателства на лукавия и да се храниш само и единствено с хляба, който ти се пада! Всяко отклоняване наляво или надясно ще те събори, както вече е съборило мнозина, които са се превърнали в търговци. Бъди от онези, за които отново Павел напомня в посланието си като казва:
“…както е писано: – “Разпръсна щедро, даде на сиромасите, правдата му трае до века.” А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и умножи вашето семе за сеене, и ще направи да изобилват плодовете на вашата правда…”
(2 Коринтяни 9:9-10)
Моля Бог да те утвърди в четирите принципа на закона за сеенето и жъненето, както и да те опази от всяко изкушение на лукавия!
Не пълни касите на търговците в Храма!
Изгони търговците от Храма!