КАК БЕШЕ ПРОДАДЕН ГРАДИНАРЯТ ЗА СМЕТКА НА ГРАДИНАТА?

Тук ще продължа с най-здравото слово и най-твърдата храна за твоята вяра. Ти знаеш, че Исус слезе от Небето, за да ни спаси. Ти знаеш, че нашата вяра е пътуване към Небето. Няма нищо по-чудесно от това – да изпълняваме Апостолския призив:
“Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас…”
(Яков 4:8)
В този път на приближаване към Бога дяволът вижда голяма опасност за царството си. Защото всеки, който се приближава към Исус, бива осветяван и изпълван със Святия Дух. И за онези християни, които са на път да се превърнат в огнена заплаха против Злото, дяволът има много специална стратегия. Стратегия, по-различна от всички останали. Тази стратегия е собственият опит на Луцифер или казано по-точно – неговото съгрешаване пред Бог. Стигнеш ли до там, че дяволът много трудно да противостои на служението ти и помазанието ти, то ти извисяваш духовен ръст, който те поставя да ходиш с Исус в Небесни места. Но помисли, че преди да падне от Небето, дяволът също ходеше в тези Небесни места. Той има определени спомени и опит от това си ходене. Нека Божиите думи към херувима Луцифер да ти покажат какво имам в предвид:
“Ти бе в Божията градина в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни…”
(Езекиил 28:13)
Така разбираш, че някога дяволът беше в Едемската градина. А ето, че сега с вярата си ти също си се запътил към тази градина. Каква по-удобна възможност за Сатана да инжектира в сърцето ти собствената си склонност към съгрешаване, каквато той прояви именно в тази градина? Аз не искам да те плаша и да ти внушавам, че той постига това с всички, но просто да разбереш, че го постига с мнозина Божии служители. Каква е тази отрова, която той изстрелва към сърцата на хората с бърз духовен растеж?
За да разбереш отговора аз ще ти споделя видението, което Бог ми даде преди време. Исус хвана духа ми и в един момент аз се озовах в Едемската градина. Видях изобилие от дървета, раждащи невероятно красиви плодове. Видях гроздове, ябълки, смокини и нарове, които нямат земен аналог, нито пък приличат на земните. Изобщо – това беше най-прекрасното място, на което духът ми някога е стъпвал. Имах чувството, че ако ей сега изгубя красотата и съвършенството на тази картина, бих поискал да съм мъртъв. Не можех да откъсна очите си от красотата, която ме заливаше. А Исус ме попита:
“Стефане, кажи Ми, би ли искал да живееш тук?”
Ама че въпрос ми задаваше Исус! Защо го правеше, след като Самият Той прекрасно знаеше какво изживява сърцето ми?
“Разбира се, Исусе! Бих искал да прекарам Вечността тук! Това е най-прекрасното място, което някога са виждали очите ми!”
Тогава Исус отново ме попита:
“А защо би искал да прекараш тук Вечността?”
Отворих си устата, за да отговоря, но отговор нямаше. Отговорът се бавеше. Някакъв вътрешен конфликт в мене показваше борба между две причини, между два отговора. И в един момент отговорът се яви в сърцето ми като ослепителна светлина:
“Бих искал да прекарам тук Вечността заради Градинаря, Който е сътворил тази чудесна градина! Защото без Градинаря тя би се превърнала в пустиня! Защото с Градинаря всяка пустиня може да се превърне в тази градина!”
И тогава Исус ми каза:
“В теб се бореха два отговора, но Моят отговор в теб надви! Иди и кажи на братята Ми и сестрите Ми, че днес мнозина са започнали да търсят не Мен, а Моето. Те са започнали да вярват в Мен не защото Ме обичат, а защото това е начин да получат от Моето…”
След тези думи Исус ми даде да видя клопката на дявола. А тази клопка се състоеше само в едно:
Да продадеш Градинаря за сметка на градината!
Бог ми показа как днес в църквите хората търсят изцелението, но не и Изцелителя, помазанието, но не и Помазаника, благословението, но не и Благословителя, градината, но не и Градинаря. Тогава разбрах самата същност на падението на Луцифер:
Той беше поискал в сърцето си не Бога, но Божието!
И именно това го превърна в търговец!
Представи си един човек, заразен от чума, който го е яд на всички, които не са заразени като него. Той знае, че няма да се изцели от чумата, но иска и бърза да докосне и други, освен него, така че в злото си да се утеши, че не е самотен в болестта си. Ето такова нещо е в сърцето на дявола. И неговата болезнена амбиция е заразата му да проникне в колкото е възможно повече църкви.
Знаеш ли как се казва инжекцията на дявола?
Запомни я! Тя се нарича тщеславието на живота!
Запомни, че това е максимумът на сатанинските усилия и този максимум събаря онези, които се издигат най-високо в Божиите очи. Виж същия този максимум и в посланието на Апостол Йоан:
“Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията Воля, пребъдва до века…”
(1 Йоаново 2:15-17)
И така. Какво е тщеславието?
Отговорът е, че то е онова самочувствие, което те кара да престанеш да уповаваш на Кръвта на Исус и да решиш дълбоко в сърцето си, че вече си съвършен и стигнал пределите на Божия план за живота ти. В такъв момент ти вече не славиш Бога за Неговата милост, но започваш да славиш себе си. Затова и състоянието ти се нарича “тщеславие”. Сега помисли, че когато имаш подобно самочувствие, тогава животът ти създава измамната илюзия, че едва ли не живееш в Едемската градина. Днес много църкви са започнали да имат това самочувствие. Те нямат нужда от Градинаря. Те се радват, че имат градината. Те се смятат за съвършени изпълнители на Божията Воля. Пасторите на такива църкви правят лъскави проповеди, отговарящи на самочувствието на овцете им. Една дума от Библията става абсолютно забранена в такива църкви и това е думата “покаяние”.
От покаяние има нужда само грешникът.
Но какви грешници да са онези, които вече са счели себе си за прекалено праведни?
Те са забравили какво е предупредил Божият мъдрец:
“Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; защо да се погубиш?”
(Еклесиаст 7:16)
Ами защото не желаеш повече да уповаваш на Кръвта на Исус!
Разбираш ли, братко, че тщеславието е особена търговия. Търговия с най-смъртоносен ефект върху вярата. Помисли, имаше ли в новозаветния период по-голям титан на вярата в Исус от Апостол Павел? И как мислиш? Павел смяташе ли се за съвършен? Имаше ли той самочувствието, че се разхожда в Едемската градина?
Нека неговата изповед във “Филипяни” ти покаже съвършената Божия Воля за нашето отношение към Него:
“Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, като забравям задното и се простирам към предното, спускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса. И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така…”
(Филипяни 3:12-15)
Мислят ли всички така?
Силно се съмнявам. Днес ние живеем във времето на най-голямото тщеславие, на най-силната сатанинска отрова, убиваща духовното в човека.
Аз и в друга книга съм задавал един въпрос, който ще задам и тук:
Кога един алпинист престава да мисли за върха?
Зная, че ще отговориш:
Когато е покорил този връх!
А сега нека те попитам още нещо:
“Ние покорихме ли Исус?”
И изобщо – ще дръзне ли някой да покорява Исус?
Не е ли по-добре, вместо ние да покоряваме Исус, Той да покори нас?
Е, знай, че днес мнозина мислят, че са Го покорили. И точно затова имат едемско самочувствие. Те никога не са се движили в дълбочините на Божието Слово, за да разберат какво мисли Бог за тяхното едемско самочувствие. Само че Бог, въпреки тоталните усилия на търговеца-дявол, днес мобилизира една силна армия. Армия от пророци и Апостоли, която ще влиза в църквите и ще говори високо и ясно Божията Воля. Армия, която ще разжалва продажните пастори. Армия, която ще отсее чисто от нечисто, за да остане малкото чисто, което Бог ще прибере при Себе Си. Нека ти разкрия задачите на тази армия, в частност – как тя ще срази модерното американско тщеславие:
“Идат люде много и силни, подобни на които не е имало от века, нито подир тях ще има до годините на много поколения. Огън пояжда пред тях, и пламък опаля подир тях; земята пред тях е като Едемската градина, а зад тях гола пустиня…”
(Йоил 2:2-3)
Когато тези Божии пророци влизат в тщеславните църкви, те ще виждат в тях ухилени и самодоволни физиономии на хора, които си мислят, че живеят в Едемската градина. Но Божият Дух ще бъде силен. Той ще смути тщеславните сърца. Когато армията Му премине през тщеславните църкви, то след това преминаване в такива ще остане само пустиня. Хората в такива църкви ще разберат в каква клопка ги е вкарвал дяволът.
Защо?
Ами защото всяка градина без Присъствието на Градинаря е обречена да запустее! Защото тогава в такива църкви:
“…вместо благоухание ще има гнилота, вместо пояс въже, вместо накъдрени коси плешивост, вместо нагръдник, опасване с вретище, и вместо красота, белези от изгаряне…”
(Исайя 3:24)
Не е възможно отнякъде да премине Божията армия и огън да пояжда пред нея и пламък да опаля след нея и да не се получат “белези от изгаряне”. Бог ще смути измамната красота на тщеславието и в сърцата на мнозина ще има силен вик по Градинаря.
Сега е времето и днес е часът да си зададеш въпросите:
Градината ли търся или Градинаря?
Благословения ли искам от Бога или да ме направи благословител?
Вярвам, че воден от Бога и чрез истините в тази тема ти няма да сбъркаш отговора.
А сега се приготви да прочетеш последното слово в тази книга.