Черупко моя, скръбно наранена. Оставаш плът, дори да те боли. У теб се движи мойта кръв червена, но друга Кръв сърцето ми цели. Към друг Живот духът ми се обръща и Святи са ми Вечните мечти, а ти наподобяваш пръстна къща, която охлюв мъкне и пъхти. Черупко моя, този свят не мога със пълни шепи …
