Когато плевелът царува
над вече запустяла нива,
усилието болки струва
жетварят жито да открива.

С нозе, издраскани в бодили,
в сърцето горест ще разпали,
че свършват всичките му сили,
а няма пръст да го пожали.

Дори десница да протяга
към дребни репеи със сърпа –
един от Правдата ще бяга,
а друг грехът ще го придърпа.

В едното битие суетно
най-мъчно плът се преобръща,
щом черно Зло, хилядолетно,
душите със лъжа поглъща.

Когато плевел е злодеят
в такава запустяла нива,
жетварят тръгва си от нея
и Бог в ръката Си го скрива.

Каквото жънал е – прибира
при Него, в житницата Свята,
а пък бодливото умира,
заплело корени в змията.

И мракът яростен нахлува
да задушава и убива,
защото плевелът царува
над вече запустяла нива…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)