Светът към пъкъла залита с лъжи безпаметно пиян. За Правда никога не пита, изгубил чест, морал и свян. С тотеми, идоли, кумири душите дяволът лъсти. И страсти, щом човекът дири, от тях ще се опропасти. Вестта на Господ Бог е блага, а пък неправдата вони. Нечестието примка стяга над непростените вини. Пропадат евтини лекета във …

Нататък ДА ИДВА ТОЗИ СВЪРШЕК ВЕЧЕ!

"Моето иго е благо, и Моето бреме е леко…" (Матея 11:30) Тя, Вярата, е много лека, когато пръст не й тежи. Издига в светлото човека и там мечтите му държи. Преборва страхове, прегради, и стига до Престол дори. В крилата й, орлово-млади, Небесният копнеж гори. Тя, вярата, е много тежка, когато я пришпори плът. Пълзи …

Нататък ТЯ, ВЯРАТА…

Спомни си Петър – там, на двора, край огъня глава привел, и сред гъмжилото от хора внезапно как пропя петел. Той три пъти изкукурига, преди във тъмното да спре. А пък рибарят запремига и сам поиска да умре. Христос към него се обърна – смирен, охулен, поруган. И щом за кратък миг го зърна, през …

Нататък СТИХ ЗА ПРОБУЖДАНЕ

(На една приятелка във Вярата) Когато се въздига плява, а Храмът е съборен плет, човекът в Бога оцелява, щом има вяра-слънчоглед. Не може с нея да изгуби лъчите Святи на Христа, защото истински ги люби от утрото до вечерта… От изгрева лазурно златен до залез кърваво-червен, животът му е благодатен, принесен Богу всеки ден. И …

Нататък ВЯРА-СЛЪНЧОГЛЕД

Художникът с бои рисува. Христос – със Святите слова. Но кой и как това тълкува – въпрос на верни сетива. Картината е твърде суха и Дух от нея не струи. Остава сляпа, няма, глуха зад изветрелите бои. В словата Образът се ражда и следва Светлия Си Път – да бъде на сърцето жажда и в …

Нататък ИСУСЕ! В МЕН СЕ НАРИСУВА!

Както жадният моли за глътка вода, за да смъкне от устни пожара, потърси във живота си Свята следа като смисъл за Истинска Вяра. Че Агнецът на Кръста прободен кърви и не спира Любов да излива. Ако Него душата ти в миг улови – до безкрая ще бъде щастлива. Погледни към Небето с простора висок и …

Нататък СВЯТА СЛЕДА