Усещам тежката умора от крайностите разлюлян. Между венеца и позора пребъдва чистият ми блян. Привикнах злият да ме мрази, и верният да ме цени, а Господ всякога да пази живота в скръбните ми дни. Светът е невъзможно смесен и сблъскват се Добро и Зло. Един с произход е Небесен, а друг е с тъмно потекло. …

Нататък МЕЖДУ ВЕНЕЦА И ПОЗОРА

Поклонът е печатът на съдбата, създаден да диктува и тежи. Навел пред господаря си главата, поклонникът дъха си му дължи. От пътя си не може да избяга, когато той е избор осъзнат. Дългът по право примката затяга и няма вече връщане назад. Светът е днес арена на поклони и сблъсъкът невидим между тях. От златен …

Нататък ПЕЧАТЪТ НА СЪДБАТА

Отърси си прахта от нозете! Тази грозна измамлива прах! Лицемерът не може да свети, но е яма на тайния грях. Като паяк със мрежа оплита всяка чисто наивна любов, и за корист, подмолна и скрита, се преправя на ангел Христов. Пръст, когато реши, че е птица, се обръща в прашинки безчет и си търси върховния …

Нататък ОТЪРСИ СИ ПРАХТА ОТ НОЗЕТЕ!

Когато плевелът царува над вече запустяла нива, усилието болки струва жетварят жито да открива. С нозе, издраскани в бодили, в сърцето горест ще разпали, че свършват всичките му сили, а няма пръст да го пожали. Дори десница да протяга към дребни репеи със сърпа – един от Правдата ще бяга, а друг грехът ще го …

Нататък КОГАТО ПЛЕВЕЛЪТ ЦАРУВА…

Боли несбъднатото семе след светлия проливен дъжд. Сеячът, щом си дъх поеме, посява Зов на шир и длъж. И с Вяра още се надява, че ще поникне тук и там, та нейде в почвата корава за зрънцето да има плам. Изтича време благодатно от две прободени ръце, но ражда ли Плода стократно дареното с лъчи …

Нататък НЕСБЪДНАТОТО СЕМЕ