Отърси си прахта от нозете!
Тази грозна измамлива прах!
Лицемерът не може да свети,
но е яма на тайния грях.

Като паяк със мрежа оплита
всяка чисто наивна любов,
и за корист, подмолна и скрита,
се преправя на ангел Христов.

Пръст, когато реши, че е птица,
се обръща в прашинки безчет
и си търси върховния прицел –
да е Истина, Дух и Завет.

После лепне за дълги години
и търпят я сърца и души.
Слага маски, най-нежни и фини,
та човека от Бог да лиши.

Тя за Хляба е черната плесен,
а в тесто – фарисейският квас.
С нея плътският бива харесан
и спечелва си титла и власт.

Дава сцена на земни актьори
и събира доволната пръст.
Прах да имат… и вече са горе,
а делът им е сладък и тлъст.

Отърси си прахта от нозете
и от нея извръщай очи,
че мнозина с лъжа са превзети
и към ада плътта им търчи.

Но когато на Пътя задуха
ги погубва първичният страх,
и духът им е в пълна разруха,
Канара щом разменят за прах.

Стефан Главчев
(Възходът на падението)