“ЕТО ИСТИНСКИ ИЗРАИЛТЯНИН, У КОГОТО НЯМА ЛУКАВЩИНА!”

Мили и верни приятели на служение Мория! Нека да започна с това, че има духовни закономерности, които остават неизменими и са постоянно действащи в човешкото битие. Една от тези закономерности ни показва, че пътят на човека за получаването на лостове за светска власт винаги е свързан с поклон пред дявола и покваряване на личната му съвест. А дори всичко това да остава тайно за светските човеци, пак делата на властника в крайна сметка са явни. И като си помисля, че един неизчислим брой от нечестиви души днес обитават дълбочините на ада именно защото приживе са се поклонили на дявола и са разрушили Закона Господен в сърцата си, то от подобна мисъл ми става не толкова скръбно, колкото назидателно и предупредително. Защото Сатана има хиляди фини и продуктивни начини да разруши Божия Образ и Подобие, с които всеки човек се ражда на този свят.
Аз никога няма да превърна съвестта си в заложник на постоянните конфликти, породени от жажда за власт, за земни територии, за икономически влияния и финансови печалби. Просто защото знам, че рано или късно ще застана пред моя Създател с едничкия си дух, сърце и душа, за да дам отчет за делата в живота си. Понеже тогава единственият ми обвинител пред Престола Му ще е съвестта ми, а доказателствата по обвинението ще бъдат предоставени от паметта ми. И ако точно тогава нямам Изкупител, Оправдател и Умилостивител за греховете си, то със сигурност ще отида да правя компания на всичките нечестиви души, които вечно изплащат престъпленията си в огнения пъкъл. Затова ви моля да смирите сърцата и душите си и духовната посока на живота ви да бъде „отдолу-нагоре“, а не „наляво-надясно“ или „напред-назад“.
Ако погледнете на днешните идеологии и противопоставяния, то ще забележите, че те са по оста „Изток-Запад“ в тотален геополитически план, или по осите на действащите световни религии, които хем се отричат едни други и всяка иска да асимилира останалите, хем са преплетени и здраво затегнати във възел от неразрешими конфликти и противоречия. А главният дразнител, вдъхновител, провокатор и виновник за злините по целия свят винаги остава лукавщината…
Когато Господ вложи виденията и откровенията Си за тази книга в сърцето ми, аз бях под голяма скръб и угнетение именно от лукавщината на Сатана, станала причина за толкова много омраза, злоба и разделение на народите по целия свят. Мислено се опитвах да проумея как само за няколко години светът зловещо потъмня и се стигна до двете последни страшни войни, за които вече писах в предисловието на тази книга. Та нали това човечество премина през толкова много войни и катастрофи? Нали в историята му останаха завоевателски империи като Вавилонската, Римската, Мидийската и Монголската? Нали по лицето на земята преминаха военачалници като Кир Велики и Александър Македонски, Чингис Хан и Наполеон Бонапарт, Адолф Хитлер и Сталин? Нали остана горчивата поука от втората световна война, в която бяха погубени стотици милиони човеци? Нали двадесет и първият век трябваше да бъде век на мир, просперитет и безоблачно бъдеще за народите? Как така отново на световната сцена изскочиха кръвожадни вълци и хитри лисици? Не беше ли в дъното на всичко това отново лукавщината на старовременната змия, която е дявол и Сатана?
Разбира се, че лукавщината стои в дъното! Защото за дявола е непоносима всяка гледка, в която има мир и разбирателство между човеците. За Божия противник е пълна разруха да вижда, че съвестта установява Божиите критерии и Небесното законодателство на земята. И аз ще ви помоля да запомните добре тази дума „лукавщина“, защото в нея се открива стопроцентовата успешност на духовните сили на нечестието, на световните владетели на мрака, и лично на самия проклет Сатана.
Но нека тук моите разсъждения да приключат, за да се яви Господ със Светлината и Благодатта Си, защото Той наблюдаваше всичката ревност, с която записвах думите си и подреждах мислите си. Ето с какви слова Господ проговори на сърцето ми:
„Слуго Мой! Изминаха две години, откакто Аз ти дадох виденията в книгата за „Последните страници на Святия Дух“. А в това време светът значително потъмня и стана още по-зъл и пропаднал пред очите на Моя Всемогъщ Отец. И ако Моите Верни чеда искат да разберат защо днес ти давам тази извънредна пророческа книга, то Аз ще им отговоря, че ако не бих се намесил, за да съхраня съвестите ви, то една голяма част от вас съвсем бихте се огънали пред последните измами на сатанинската лукавщина. Защото като изкусен жонгльор дяволът вече играе с понятията Добро и Зло, като вкарва в тях такива уловки за чувствата на човешката справедливост, щото мнозина бързо забравят, че Сатана преди всичко е човекоубиец. И винаги и навсякъде, където в конфликти умират човеци от насилствена смърт, дошла в резултат на оръжия, патрони, бомби, ракети и всякакви взривове, то воюващите страни в такива конфликти са в тоталната власт на Злото, като пленници на ужасяващата дяволска лукавщина. Защото не предупредих ли Аз, че народ ще се повдигне против народ, и царство против царство? Не заявих ли в Евангелието, че брат ще предаде на смърт брата си? И не призовах ли всички вас в Юга на Смирението, за да бъдете възвисени от Отец Ми своевременно?“
„Да, Господи мой! Думите Ти са съвършено точни! Защото Зло не се изгонва и побеждава със Зло, понеже тогава дяволът е все во все! А човешката справедливост е очакване твърде земно и нетрайно! Тя не може да се съедини с Божията справедливост и да се уповава на нея чрез прекрасните думи от Апостолското послание:
„Защото познаваме Този, Който е рекъл: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние“; и пак: „Господ ще съди людете Си“…“ (Евреи 10:30)
„А какво се случва, Стефане, когато една земна човешка справедливост вземе, та се съблазни? Не отива ли тя тогава в територията на злия и проклет дявол, за да търси „зъб за зъб“ или „око за око“? И когато зъбът се счупи и окото се извади, то радостта на подобна човешка справедливост истинска ли е? Правдива ли е? Свята ли е? Благочестива ли е?“
„Не, Исусе! Тази радост е тържество на демони, които са останали скрити и незабелязани в отмъстителя! Защото той ще убие противника срещу себе си, но дяволът ще си остане неунищожен и развързан! Той ще ликвидира една земна човешка плът, без дори да се замисли, че Сатана разполага с още много такава жива плът, готов да я хвърли в пожарите на войните…“
„А колко мислят и разсъждават като тебе, просветен Мой слуго? Колко са готови да насочат Меча Господен срещу същинския причинител на Злото и срещу неговата лукавщина? Не даде ли англосаксонският свят оръжия за стотици милиарди долари на режима в Киев, само и само касапницата между братя славяни да продължава и в този момент? Не даде ли същият този Запад огромно количество ракети на Израел, за да си реализира той правилото „око за две, и зъб за чене“? Ти би ли гръмнал терорист, ако същият държи за щит две невръстни дечица пред гърдите си? Би ли си казал:
“Невинните дечица без съмнение ще умрат от моя прицел, но поне ще ликвидирам убиеца, който ги държи!“
„Господи мой! Ако бих гръмнал дечицата, то преди да убия терориста аз ще прострелям Твоите гърди и Твоето Сърце! Да не бъде, Исусе! Да не бъде! По-скоро бих умрял, отколкото да прострелям невинност! Защото Сам Ти ни каза в Евангелието:
„Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство. И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема…“ (Матея 18:3-5)
„Сега разбираш ли какъв грях и осъждение натрупват убийците, водени от земна, а не Небесна справедливост? И можеш ли да си представиш колко невинна пролята кръв вика против беззаконията им и настоява за съд пред Лицето на Всемогъщия Ми Отец?“
„Да, Исусе! Сега разбирам, че лукавщината на дявола е станала тотална! Тя се е прицелила в земната човешка справедливост, за да я превърне в мръсна дрипа и отвратително зловоние!“
„Спомни си тогава, слуго Мой, къде е единственото място в Евангелието, където устата Господни се отвориха и в тях се намери именно тази дума „лукавщина“!…“
„Спасителю мой! В първата глава от Евангелието на Твоя слуга и Пророк Йоан Ти се обърна към идещия при Тебе Натанаил, като каза за него:
„Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина…“ (Йоан 1:47)
Никъде другаде Ти не Си употребил тази дума в устните Си!…“
„Точно така е, Стефане! Именно в началото на Евангелието от Йоан Аз употребих думата „лукавщина“, като казах за Натанаил, че е онзи израилтянин, у когото лукавщина няма. Но ти сега помисли върху самия Натанаил. Защото, освен че е истински израилтянин, той е събирателен образ от поколението на Якововите чеда.
Що тогава ще рече името „Натанаил“? Какъв е смисълът му?“
„О, Господи! В Духа на Твоето Свято Слово и в смисъла, че Животът Ти е знамение от Вечността, Натанаил ще рече „Даден от Бога“!…“
„Вярно Ми отговори, момчето Ми! Именно „даден от Бога“ ще рече Натанаил! И ако Отец дава някого на Сина Си, то ще си спомните ли всички думите Ми:
„И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден…“ (Йоан 6:39)
Не сте ли тогава всички вие поколението Натанаил, понеже сте Ми дадени от Отца, за да не загубя нито един от вас, но да ви възкреся в последния ден? И не затова ли обещанието Ми към Натанаил е едно от най-славните и могъщи обещания, дадено от Човешкия Син на човешките синове? А какво гласи това обещание, слуго Мой?“
„О, скъпоценен мой Спасителю! Обещанието Ти гласи следното:
„Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш. Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син…“ (Йоан 1:50, 51)
В този миг Господ се развълнува в Духа Си и протегна ръка, като погали главата ми, казвайки:
„Какво друго да ти дадох през годините на твоето слугуване към Мен, освен „отворено Небе“? Не влизаше ли ти в това „отворено Небе“, за да наситиш Моите братя и сестри с Небесните дарове за Сватбата на Младоженеца? И не те ли потвърдих именно като „истински израилтянин, у когото няма лукавщина“?“
Последните думи на Исус ме стреснаха, тъй щото побързах да Му отговоря, казвайки:
„Какви думи говориш на слугата Си, Господи? Та аз съм българин, роден в България, и нямам привилегията да съм от Израил и тлъстия корен на Маслината, но по-скоро съм присаден с Милост от Земеделеца! Как така ми казваш, че съм истински израилтянин?“
В отговор Исус се разсмя, като казваше:
„Ти си потомък на Яков по Дух, слуго Мой! И на теб твоят Господ даде не само стълбата на Яков при Ветил, но и цялото отворено Небе, обещано на Натанаил! Тъй щото Отец Ми наистина те даде на Мен, но пък Аз те дадох на Невястата Си, Църквата!
Разбираш ли това?“
Господните думи бяха тежки като планина за сърцето ми, но аз прекрасно ги разбирах. Те осмисляха и запечатваха с Божия Вечност едно тридесетгодишно подвизаване за Царството. И докато още бях под въздействието на думите Му, Господ отново докосна с ръка главата ми, като казваше:
„Искам да видиш Натанаил в Моя Живот и коя беше причината Аз да заявя за него, че е истински израилтянин, у когото няма лукавщина. Гледай, Стефане, и запиши Святото Ми видение на книга…“
В едно с думите на Исус пред очите ми се разкри видение. И аз вече виждах Натанаил, който се приближаваше към Исус. Върху главата на Израилевия мъж имаше духовен венец от смокинови листа и всяко листо излъчваше светлина, която се изливаше в сърцето му. А освен това нозете на Натанаил блестяха от вътрешна светлина и той пристъпваше с нея, за да стигне при своя Господ. И докато гледах възхитен към истинския израилтянин, Господ ме попита:
„Какво видя, слуго Мой?“
„О, благодатни мой Учителю! Видях върху главата на Натанаил смокинови листа, които светят! А освен това забелязах неизразим Небесен блясък в нозете му!“
„А какво представляват смокиновите листа, които светят? Защото и Аз заявих на Натанаил, че го видях под смоковницата, преди да го повика Филип…“
В устните на Исус блестеше такава могъща Светлина, щото аз развълнуван Му отговорих, казвайки:
„Господи мой! Натанаил непрестанно е поглъщал със сърцето си Закона Моисеев и пророците! И именно затова Филип отиде именно при него, за да го възрадва, че Ти Си въплъщението на техните думи и Небесни въжделения! Всеки от тези пророци е като едно смокиново листо от венеца върху главата на израилтянина, което излъчва Светлината Божия към Натанаиловото сърце. Точно затова Ти му отговори, че го видя още преди да го повика Филип именно под смоковницата, тоест, под плеядата Твои пророци, които пророкуваха за Тебе. А тогава, видял в Тебе Сърцеведеца, надникнал в дълбочините на сърцето му, Натанаил с възторг Ти каза:
„Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар…“ (Йоан 1:49)
Спасителят се усмихна на думите ми, а след това съкровено ми каза:
„Само пророк от плеядата на Божиите пророци може да Ми даде такъв просветен отговор, останал заключен цели две хилядолетия! Да, слуго Мой! Смоковницата беше плеядата от Божии пророци, които пророкуваха за Мене и посочиха времената и знаменията на Моето явление като Човешки Син!
Но ти сега погледни към светещите нозе на Натанаил! Защото те са главната причина да го нарека истински израилтянин, у когото няма лукавщина! Защо светят нозете на този Мой прекрасен слуга, Стефане?“
С въпроса Си Господ просто изтръгна Скритата Манна от устните ми, тъй щото се чух да казвам:
„Исусе! Нозете на Натанаил светят, защото той е готов да тръгне по стълбата на Яков, стълбата на Ветил!“
„Въздигни се тогава с Мене, пророко Господен! За да те въведа в Тронната Зала на Моя Бог и Отец! Защото там ще видиш Костите Исус Христови и Святостта на Всемогъщия! И тогава напълно ще проумееш защо Отец Ми първом даде сън на Яков, с който му разкри Ветил, а после изпрати и Сина Си, за да се бори с него, и след борбата да го нарече Израил!“
Мили и верни приятели! От всички Святи и пречудни докосвания, които имах от Исус, към сърцето ми дойде най-святото и най-чудно докосване! Докосването от Бога Авраамов, Исааков и Яковов! Докосване от Вечния, Който с Мъдрост ще ни подари Вечността Си! Докосване от Святия, Който с Посвещение ще ни дари Святостта Си! Докосване от Огнения, Който с Любов ще ни дари Самия Себе Си!
Амин и Амин!