
“Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан. И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място. И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея…” (Битие 28:1-12)
КЪМ МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ!
Мили и верни приятели на сърцето ми! Само до преди един месец и през ум нямаше да ми мине идеята за написване на нова книга, просто защото Господ вече запечата неуморното ми подвизаване в Божия Пророчески Дух с книгата за “Последните страници на Святия Дух”, която написах в края на месец септември преди две години. Изворът ми, разбира се, никак не пресъхна, защото Исус отключи изобилие от поетични послания, като ми каза, че ме поставя под Святото Миро на слугата Му Давид, за да подновявам и освежавам със стихове не само мен, но и сърцата на всичките Му Звани, Избрани и Верни. Доколко бях плодоносен на това чудно поприще един ден ще го потвърди Той, но лично за себе си ще кажа, че съпротивата на дявола остана постоянна и неизменна против тялото и душата ми, дори и в поетичния ми двугодишен период. Нещо повече – усетих, че самият свят през тези последни години ужасно се измени и стана още по-тъмен и отвратителен с падението и пълната деградация на цели народи и общества. Онова привидно безвремие и безметежност, които усещах в отлетялата си младост, се смениха със смътна тревога, скръб и едно тотално поругание…
Аз, разбира се, не мога да не си давам сметка, че Господ е предупредил всички ни за белезите на умноженото беззаконие и всеобщо падение, защото писах за тях цели тридесет години. Но ако преди тези белези стояха някак далече – като едва доловим тътен на все още непридошли води на нечестието, то сега аз виждам духом как мътната и кална река завлича всички, които попаднат на пътя й. Светът не си взе поука нито се смири след страшната пандемия, която му стовари Божият Гняв. Светските властници и политици още по-усърдно се вкопчиха в големите геополитически игри на Глобализма, без изобщо да забелязват, че са нищожни пешки в нечестивата ръка на хилядолетен играч, който винаги е разделял, за да владее, а днес иска да съюзява и окрупнява в името на прекомерната си амбиция да изяви на света човека на греха и сина на погибелта, който е самият Антихрист.
За разлика от войните през миналите векове, когато се сблъскваха и противопоставяха едни народи срещу други, които нямат общи духовни и исторически корени, то в тези последни две години всички станахме свидетели на онази чудовищна конфронтация, за която Спасителят ни предупреди с думите:
“Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се подигат против родителите си и ще ги умъртвят…” (Матей 10:21)
Двете последни войни, на които сме свидетели всеки ден, са войни между братя. Едната е славянската война между руснаци и украинци, а другата е семитската война между израелци и палестинци. Но и в двете войни има пръст главният разпалвач и опожарител, който е духът на Едом, духът на англосаксонския Запад, който изсипва тонове с оръжия, ракети и снаряди, както в Украйна, така и в Израел, за да стане смъртта най-страшното чудовище в нашето съвремие. А както всички знаем – на Запад Слънцето на Правдата може само да залязва. И не просто да залязва, но вече да е похулено и поругано. Сатана е започнал генерални репетиции на отвратителни беззакония и богохулства преди явлението на звяра, за да подложи на чрезмерна скръб всички боголюбци и Христови последователи. Отворете си “Откровението на Йоан” и прочетете писаното за Антихриста:
“И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата…” (Откровение 13:6)
А сега си спомнете как в края на месец юли в Париж се откриха поредните летни олимпийски игри. Спомнете си церемонията по откриването, което беше тотална демонстрация на Содомския дух, на златното теле, заради което Пророк Моисей в гнева си счупи първите скрижали с Божиите заповеди, на пълната подигравка с Тайната Вечеря на Христос, където вместо Чашата с Виното на Завета, дяволът постави в блюдо един тлъст и синкав Дионисий, мазен и отровен като покровителя си, сякаш да каже на Всевишния Бог, че земните човеци много повече обичат виното на езическите блудодеяния, отколкото Кръвта, която се пролива за опрощение на греховете им. И около тази самодоволна езическа свиня, имитираща гръцкото божество на веселието и виното, стояха джендъри с едно малко дете в компанията на лесбийка с корона, която трябваше да бъде острия връх на змийския език, понеже в гнусния спектакъл тя трябваше да олицетворява Спасителя Исус… Не искам да споменавам и церемонията по закриването, която беше като избиване на сатанински комплекси с мрачен окултен привкус на насекомо, достойно за Веелзевул, повелителят на мухите… С една богиня Нике, която всячески напомня за николаитите, заклеймени от Господ в Откровението…
Всичко това ни предложи Франция – страната на безбожния либерал Волтер и съвременното му точно копие Еманюел Макрон, която загърби просветителя Юго и романтично-справедливият Дюма. Страната, в която вечерта след откриването на олимпиадата Париж внезапно потъна в гъст езически мрак, който местните изтълкуваха като срив на енергийните подстанции в града, а не предупреждаващо знамение за сетнината на всяка хула против Святия и Благодатен Бог. Страната, в която пет години по-рано през месец април пламна катедралата Нотрдам и беше изпепелена от пожара… Страната, в която да се хули Божието Име и Спасителя Исус, е станало желателна сатанинска традиция. И ако на предишни олимпиади все пак доминираше добрият ограничителен вкус и относителния светски морал, то при тази последна олимпиада богохулството беше толкова оглушително и гнусно, че смути дори арабски страни и ислямски лидери, понеже Исус присъства и в техния Коран, макар и с умишлено преиначена роля и отнета божественост…
Как мислите, мои верни приятели? Още много ли генерални репетиции ще прави дяволът, преди да се яви запустителят на света? Още много ли братоубийствени войни ще трябва да видим или дори термоядрена война с гарантирано взаимно унищожение на Изтока и Запада? Още много ли подобни олимпиади ще трябва да преживеем, в които на някой извратен режисьор-постановчик ще му хрумне да хули Създателя на Вселената и Спасителя на човешките души? Още много ли години Всемогъщият и Свят Отец ще търпи цивилизация, която да си измисля десетки нови полови принадлежности, освен природните две, дадени от Него с началото на Адам и Ева? И кога човеците на този свят ще проумеят, че през всеки един изживян ден от живота им на изпит се подлага съвестта им?
Изпит, свързан със сърдечен избор!
Това приемам, а онова отхвърлям!
Това обичам, а онова мразя!
Това ме възхищава, а онова ме отвращава!
Това ме съхранява, а онова ме разрушава!
Не можете да презирате изворите на духа си и дълбочините в сърцата си, защото тогава рискувате да попаднете на онзи бяс, за когото някога Исус каза:
“Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение…” (Матея 12:43-45)
Светът е пламнал в неугасимите пламъци на Содом и е потъмнял в железарската пещ на Египет, мои верни приятели! И ако има година, в която почувствах сърцето си прободено и душата си стъпкана, то това е тази последна злощастна година, в която скръбта ми беше като океан и болката като планина. Защото видях не просто света в ада, но адът в света. С онзи непоносим вкус на загуба, когато усещаш, че протягаш ръце към хора със силуети от паяжина, които няма да усетят даряващото ти сърце и въздишащата ти душа. Като сенки от отвъдното или привидения от друга реалност, която не е твоята, колкото и живи и щастливи да изглеждат те в собствените си очи.
Няма друга година с толкова много насилствена смърт и кланета, каквато беше тази 2024 година. Защото по украинските полета на Донецк и Луганск и по прашните тесни квартали на Газа умряха стотици хиляди в касапницата на войната – мъже, жени, деца… И ако в началото на човешкия род, след убийството на Авел от Каин, “гласът на братовата кръв” викаше към Бога на небесата, то колко ли пролята братска кръв вика днес към Него? Без значение дали е руска или украинска, дали е еврейска или палестинска! Колко прекършени животи и съдби! Колко почернени семейства! Колко вдовишки забрадки, бурки и хиджаби! Колко нереализирани поколения, които да имат своята любов и съзидания, своите мечти и желания, своите малки човешки празници, своя труд, талант и вдъхновения, своята следа в цивилизацията…
Няма друга година, в която оглушително богохулство на олимпиада да е предавано по телевизионни камери по целия свят, за да бъде регистрирано от милиарди земни жители, а френският президент да изрази “възторга” си от самото откриване, сякаш, че става дума за поклон пред Бога, а не пред едно зловонно, гнусно и отречено нищожество, каквото е падналият херувим, наречен дявол и Сатана… Няма друга година, в която да съм молил Господ повече пъти да ме прибере при Себе Си и да прекрати арогантността и злотворството на нечестивите, както е тази последна година. И нека думите на псалома, който често си повтарям в сърцето, да бъдат завършек на това необходимо встъпление към всички вас:
“Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата. Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така гледат нашите очи към Господа нашия Бог, докле се смили за нас. Смили се за нас, Господи, смили се за нас, защото се преситихме от презрение. Пресити се душата ни от надуването на охолните, и от презрението на горделивите…” (Псалом 123)
Готови ли сте заедно да изпеем тази песен на възкачванията, за да се възкачим там, където ни очаква Спасителят Исус?
Последвайте ме тогава във всичките видения и откровения на тази извънредна пророческа книга. Защото няма да е никак чудно тя да е последната в живота на Божия пророк на тази земя и в този проклет и нечестив свят! Амин и Амин!
„Няма друга година, в която да съм молил Господ повече пъти да ме прибере при Себе Си и да прекрати арогантността и злотворството на нечестивите, както е тази последна година.“
Да миличък братко, наистина е така в мойта душа копнежът и желанието да е последна е огромен.
Бог да те благослови.
С обич
твоя сестра Елена
„Исус отключи изобилие от поетични послания, като ми каза, че ме поставя под Святото Миро на слугата Му Давид, за да подновявам и освежавам със стихове не само мен, но и сърцата на всичките Му Звани, Избрани и Верни. Доколко бях плодоносен на това чудно поприще един ден ще го потвърди Той,“
Искам само да допълня, че ти наистина освежаваше душите ни със стиховете си и ти беше много, много плодоносен.
Бог да те благослови и награди за това добро, което си ни сторил.