Да навеждам главата, от тъга среброкоса, пак пребъдвам Господен, като Кръст и Завет. Долороса е Пътят… И трепти Долороса във стиха ми изстрадан. До последния ред. Ще ме мъчи навярно изживяното време, че света не спечелих, и си нямам медал. Но защо ми е блясък, щом е толкова земен, и събира възторга на суетната кал? …
