ЗА КОСТИТЕ ИСУС ХРИСТОВИ И СВЯТОСТТА НА БОГ ОТЕЦ

Мили и верни приятели на сърцето ми! Аз не зная кой и как упражнява вяра в живота си, за да вижда победите на своето безрезервно упование в Бога. Но за себе си ще кажа, че отдавна спрях да мечтая за някакви земни успехи, придобивки и благоденствие. Моята вяра вече е закована като постоянен прицел в Мига на Грабването, просто защото съм имал съдбата да се родя в края на определеното и дадено от Бога време на този стар и нечестив свят. И всичко, което искам от моя Господ, е да ми дари отворено Небе, според както се обеща на Натанаил. Не само на мен, но и на всички, които вярват и се уповават в Святото Му Име. Зная, че някой приятел непременно ще ми напомни, че всички пророчески книги от Хълма Мория се написаха и станаха възможни именно чрез отвореното Небе и чудното благоволение от Отца, Сина и Святия Дух, но тук аз вече говоря за самото ни окончателно събиране при нашия Спасител и Небесен Цар. Заради това събиране си заслужава да оставим света и всичко, що е в света, за да нямаме разнобой в сърцата си, нито колебание в увереността си. Защото тя трябва да расте толкова повече, колкото повече времето ни доближава до изпълнението на Заветното обещание към Църквата.
Аз повече няма да бавя търпението на никого и затова ще премина към разговора, който имах с моя Господ преди Святото видение в Божието Светилище. Ето думите, които Той проговори на сърцето ми:
“Слуго Мой! Товарът над духа ти е чрезмерно голям, но пак чрез Мене ти ще удържиш тежестта на тези последни видения, които ти давам. Защото Аз никога не идвам случайно в живота ти, но върша съдбата, която Отец Ми е записал за тебе още отпреди създанието на света. А залогът на тази книга е твърде висок и съдбоносен за мнозина. А ти сега помисли върху думите Ми и отговори на въпроса Ми:
Кое е най-трайното нещо в човешкото тяло, което дори след смъртта и тлението свидетелства за него?”
“О, Исусе! Това, без съмнение, са черепът на главата и костите на тялото! Защото плътта след смъртта се разлага от тлението в пръстта, но черепът и костите имат една по-дълга трайност. Достатъчно е да бъде разровен един гроб и те непременно ще свидетелстват за телесната хижа на мъртвеца…”
“Правилно Ми отговори!” – каза Господ и продължи:
“А как изглеждат черепът и костите на фона на черната пръст, от която са изровени?”
“Господи мой! Те са бели!”
“Значи все пак нещо бяло е останало след физичната смърт на човека и това са костите. А няма ли нещо бяло, което да остава и в духа на човека, който се връща при Създателя? Не е ли Творецът с такава Мъдрост сътворил човека по Свой Образ и Подобие, че дори видимото да свидетелства за Вечната Му Сила и божественост? Кое е онова бяло нещо, което остава в човешкия дух, когато се връща при Бога след живота си на земята, защото то играе същата роля за духа, каквато играят костите за тялото?”
“О, Спасителю мой! Това бяло нещо, с което духът се връща при Бога и Отца, е съвестта, която отговаря на изначално положения Божий Закон в най-вътрешното ни духовно естество. Точно както и костите са най-вътрешната част на тялото…”
“И тук Ми отговори точно и вярно, Стефане, защото отдавна си бил просветен да разбираш дълбочините на Духа Господен. А сега помисли за Моето Тяло и за Моите Кости. Какво са те за теб?”
“О, Исусе! Твоето Тяло и Твоите Кости са пред очите на сърцето ми. Защото Ти умря на Кръста, но възкръсна на третия ден с прославено Тяло и Кости, с които от Галилея се възнесе при Бога и Отца! Но в Духа на Твоя Завет и Свято Учение има и друг отговор на въпроса Ти! Защото Твоето Тяло и Твоите Кости отговарят на Църквата, която Ти създаде със Собствената Си Кръв и Благодатта на Святия Дух!”
Исус се усмихна на последния ми отговор, като погали главата ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Може ли тяло да стои изправено, ако няма кости? Може ли да удържи всеки товар и да остане достойно, ако няма вътрешна якост, опора и стойкост? Или нека те попитам така:
Ще устои ли вярата ви, ако нямате съвест? И ще устои ли съвестта ви, ако нямате вяра?”
“Ах, Благодатни мой Учителю! Вяра без съвест няма да устои, понеже ще се огъне и пречупи! И съвест без вяра също няма да устои, понеже ще се оскверни и прегори! И в двата случая човек ще има съдбата на влечуго, сиреч на твар, която е изгубила честта и достойнството си…”
“А колко от Моите днес ще изповядат в молитва пред Бога и Отца, че са Мои Кости? Защото е лесно да кажеш, че си в Моето Тяло, понеже Тялото е меко, уютно и топло. Но Апостолът Ми Павел не ви успокои, че сте само Мое Тяло, за да ползвате придобивките на Благодатта Божия. Друго написа той в посланието си:
“Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости]. “Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът”. Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата…“ (Ефесяни 5:29-32)
Разбрахте ли каква е голямата тайна, за която ви пише слугата Ми в посланието си? Понеже без тази тайна как да очаквате отворено Небе или да бъдете потомци на Яков и поколение Натанаил пред очите Ми? Проумяхте ли най-сетне, че както костите трайно свидетелстват за тялото, дори след смъртта му, така и съвестта трайно свидетелства за духа, дори и след живота на земята?
А ти, пророко Господен, внимавай на следващия Ми въпрос към теб, защото е твърде дълбок и съдбоносен:
На Моята Съвест ли искаш да се уповаваш или на своята? Понеже днес мнозина в Църквата, която е Моето Тяло, се уповават на своите си кости, а не на Моите…”
Въпросът на Исус беше бляскав като мълния и остър като Меч. Той ме накара да коленича в подножието Му и да Му кажа:
“Ах, Милостиви мой Господи! Ако се уповавах на моята си съвест, а не на Твоята, то скоро да бях станал мръсна дрипа пред очите Ти! Защото тогава бих въздигал моята праведност, а не Твоята! Но Апостолът Ти Павел записа в посланието си и такива думи за нас:
“А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си. Защото, при все, че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди…” (1 Коринтяни 4:3-4)
В този миг Гласът на Исус стана тих и съкровен. И Той отново ме запита:
“Сега разбра ли кой е вътрешният и най-невидим за вас враг в Църквата? И проумяват ли Моите братя и сестри, че всички църковни падения, ереси, заблуди и отклонения от Завета Ми се дължат изключително на онези себеправедни човеци, които са въздигали, налагали и превъзнасяли себе си, а не Господ, Който умря за греховете им? Затова Апостол Йоан предупреди всички ви откъде произлизат антихристите:
“Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас…” (1 Йоан 2:18-19)
Не можеш да останеш в Тялото, ако презираш Костите, защото тогава и Костите ще те презрат, а Тялото ще те отхвърли като тумор! А ти, слуго Мой, погледни сега към Костите в Моя Дух, сиреч, към Съвестта Ми, защото ще ти дам да я видиш не през твоите очи, но през Святите зеници на Отца Ми…”
Докато още не бях реагирал с изненада от последните Му думи, Господ извади златна кутийка с колурий отсред мантията Си. И като затвори с палец и показалец клепачите на очите ми, помаза ги със Святия Отечески мехлем. А тогава духът ми се нагорещи като в огън от пламнала пещ, а аз отворих очите си и погледнах към Исус…
Мили и верни мои приятели! Костите на моя Господ блестяха с такава могъща сила, сякаш, че Отец беше ги изработил от слънчева Небесна Светлина. И аз, като не удържах да ги гледам, казах на Спасителя:
“Ах, Исусе! Костите Ти ме заслепяват, защото в тях пулсира Божията Вечна Правда! И в окончанията на ръцете Ти тази Правда преминава в златен Огън, а в окончанията на нозете Ти тя преминава в диамантен блясък. Но как да разбирам това знамение, Господи? Защо златният Огън е в Костите на ръцете Ти, а диамантеният блясък в Костите на нозете Ти?”
В отговор Спасителят ме прегърна, като ми казваше:
“Отговорите ще ти даде Моят Свят Отец в Своето Светилище! Затова нека се извисим при Него!”
Миг след последните Си думи Господ ме извиси нагоре, тъй щото отново влязох с Него през Портите на Небесния Ерусалим, като стигнах до Божия Дворец на Святостта. А там Спасителят пристъпи напред и отвори вратите на Божието Светилище, като казваше на Отца:
“Всемогъщи и Святи Отче! По Твоята Воля Аз извисих слугата Ти до Твоя Престол, за да дадеш на сърцето му най-дълбоките и съкровени тайни от създанието на света, свързани с Костите на Твоя Единороден Син и Вечният Ти непогрешим Избор върху слугата Ти Яков, който следваше Духа и Примера на Авраам.
Ето, Мой Боже! Приеми в Светилището Си Твоят пророк, който и до днес носи тежкия товар за Спасението и Изкуплението на Твоите люде!”
В отговор на Исусовите думи, аз паднах на нозете си и покрих с шепи лицето си, а отсред Божия Престол ме лъхна огнен вятър. И ръце се простряха всред вятъра, като докоснаха главата ми. А в огнените ветрени вълни Бог Отец вече казваше на духа ми:
“Сине човешки, когото съм родил за Спасение и Изкупление! Ти отдавна си престанал да носиш Святия Ми товар със собствените си кости, но превъзмогваш и устояваш на тежестта му с Костите на Моя Възлюбен Син! Затова и Силата Ми в тебе е преизобилна и благоволението Ми върху тебе е Вечно! Защото насити Моите с Хляба на Правдата и освежаваше душите им с Мирото на Давид! Затова си истински израилтянин, у когото няма лукавщина, но в когото пребъдват най-святите обещания и награди на Завета!
Пристъпи сега със Сина Ми Исус в Моето Светилище, пророко Господен! Защото ще ти се дадат видения и тайни, каквито око не е виждало, ухо не е чувало и на ум не са дохождали! Понеже вече настъпи времето да ви преобразя и приготвя за Вечни стълпове на Правдата в Моя Небесен Храм!”
След тези Отечески думи Господ се приближи до мен и ме привдигна, като казваше:
“Възлез с Мене в Божието Светилище, Стефане! Защото за виденията и откровенията, които сега ще получиш, се водеше голяма и страшна битка в небесните места! Понеже тези видения и откровения са пълна разруха и съсипия за силите на мракобесното нечестие…”
С вълнение и благоговение, които не мога да опиша, аз пристъпих след Спасителя като влязох с Него в Божието Светилище. А Той, като се обърна отново към мен, каза ми:
“Сега пред очите ти ще се сменят времена и епохи. И Аз ще застана в Отеческата Свята сфера, която е пред Трона Му, за да наблюдаваш Мен и делата, които ще стори Всемогъщият. А Сам Той ще Те упътва и ще ти разкрива това, което върши, за да проумяваш Волята Му и чудните Му знамения…”
Ето, че Исус наистина се приближи и пристъпи в Святата Отеческа сфера, като застана в нея, а очите Му не ме изпускаха от поглед. Костите Му все така светеха със златен Огън в окончанията на ръцете Му и с диамантен блясък в окончанията на нозете Му. А тогава Отец отново ми проговори, като казваше:
“Сине човешки! Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов! Върша всичко, което съм Си намислил, и мислите Ми преминават из род в род, и от поколение на поколение! И ти, като гледаш към Костите на Сина Ми, знай, че те са най-върховната, Славна и велика привилегия за духовния човек! И онзи, който поревнува да ги притежава, е завинаги запечатан с Моята Вечност и Небесно Приятелство!
Виж сега как под сферата на Сина Ми ще се яви Приятелят Ми Авраам, когото съм призовал да принесе в жертва сина си Исаак на Хълма Мория. Гледай и виж как костите Авраамови ще се съединят с Костите на Моя Син!”
Ето, че под Исусовата сфера под Божия Престол се яви Хълмът Мория и аз вече виждах Божия човек Авраам, който беше сложил на гърба си наръч дърва, а ръката му държеше невръстния му син Исаак. Той възкачваше пътя към Хълма, когато диамантения блясък от Костите на Исус, който светеше в окончанията на нозете Му, спусна лъчите си към костите на Авраамовите нозе, като ги направи да светят. А когато Божият човек удряше кремъка, за да запали огъня за всеизгарянето, в едно с лумналия огън на дървата се спуснаха пламъци от златния Огън в Костите на Исус, който светеше в окончанията на ръцете Му, като подпали костите на Авраамовите ръце. А тогава Отец с твърде Свят и развълнуван Глас ми каза:
“Виждаш ли как диамантеният блясък от нозете на Исус влезе в нозете на Авраам?
Този блясък отговаря на Възкачването в Моята Святост! Защото нозете са създадени, за да се възкачват към Мене и при Мене!
Виждаш ли също как златният Огън от ръцете на Исус подпали ръцете на Авраам, който вече вдига ножа си върху невръстния Исаак?
Този златен Огън отговаря на Въздигането в Моята Любов! Защото ръцете са създадени, за да се въздигат към Мене и при Мене!”
В следващия миг Исус слезе мигновено от самата сфера в битието на Авраам, като му казваше:
“Аврааме, Аврааме!” (Битие 22:11)
А Божият човек Му отговори:
“Ето ме!” (Битие 22:11)
И Исус пак му каза:
“Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син…” (Битие 22:12)
Миг след това Отеческата ръка се отвори в шепа и постави овен, като вплете рогата му в близък до Хълма храст. А така видението изчезна и Отец отново ми проговори, като казваше:
“Виждаш ли Моя Приятел Авраам, който тръгна с нозете си, за да излезе от Ур Халдейски и да стигне до Хълма Мория?
Ето така се плаща цената да замениш костите на твоите нозе с Костите от нозете на Моя Син!
Виждаш ли Моя Приятел Авраам, който принесе десятък на свещеника Ми Мелхиседек и стигна до приноса на сина си Исаак на Хълма Мория?
Ето така се плаща цената да замениш костите на твоите ръце с Костите от ръцете на Моя Син!
Но ти отново гледай, пророко Господен! Защото ще преминат времена и години, и Аз няма да забравя Завета Си с Авраам, но ще погледна благосклонно към потомъка му Яков!”
Ето, че Отеческата ръка се раздвижи пред Престола. И Благодатен Огън излезе от пръстите й, тъй щото под сферата на Исус се образува Свят пролом във вид на стълба, чиито стъпала стигаха до земята. А там Святият Дух ми показа от съвсем близо спящият Яков, чийто дух обаче беше буден. И Небесни ангели започнаха да слизат по стълбата, а Отец вече говореше на Якововия дух, като му казваше:
“Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти. Твоето потомство ще бъде многочислено, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята. Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих…” (Битие 28:13-15)
Миг по-късно Небесният Пролом със стълбата се затвори, а Святият Дух още държеше погледа ми близо до Яков, който се събуди и изправи от камъка, на който беше положил главата си, като казваше:
“Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна…” (Битие 28:17)
А когато настъпи сутринта във видението, Яков въздигна камъка, на който беше спал, и възля върху него масло, като казваше в клетвен обрек на Господа:
„Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог, и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе…“ (Битие 28:20-22)
И точно тогава от Исусовата сфера настъпи знамение, защото отново пламъци от златния Огън в Костите от ръцете на Исус докоснаха костите от ръцете на Яков, а Бог Отец отново ми казваше:
“Виждаш ли как Яков се обрече да Ми посвети десятък от всичко, което би получил от Мене? Той просто повтори делата на Авраам, който даде десятък на Мелхиседек! Затова златният Огън от Костите в ръцете на Исус премина в костите на неговите ръце!
Но ти, слуго Господен, забележи, че диамантеният блясък от Костите в нозете на Исус все още не е преминал в костите на Яков, защото стълбата към Небето, която му се даде, не беше наяве, а само насън… Точно затова Моят Единороден Син трябваше да слезе в битието на Яков, за да положи в духа му Костите от нозете Си заедно с диамантеният им блясък. И Исус непременно ще ти покаже всичко това във следващото видение, което ще ти даде.
А в края на това Свято видение пред Моя Престол Аз те изпращам при всички, за да им изявиш Святата Ми Воля!
И затова сега им казвам:
Люде Господни! Благодатни войни на Завета Ми! Подвизавайте се в доброто войнстване на Вярата! Стремете се към Възкачване в Моята Святост и Въздигане в Моята Любов!
Възкачването ще сторите с нозете на Исус, а Въздигането – с ръцете Му! Защото само тогава ще бъдете поколението Натанаил, което ще види Небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син! И Аз ще ви потвърдя и запечатам като истински израилтяни, в които няма лукавщина!
Вземете за пример усърдието и постоянния дух на Божия пророк, който ви записа Моите думи и ви изяви Святата Ми Воля! Защото той се въздигаше с непрестанно и безкористно даване, а ръцете му не бяха ръце на търговец, но на жертвен юнец! И пак той се възкачваше със смирение и себеотричане, защото не уповаваше на собствената си праведност, но всякога величаеше Божията Вечна Правда, с която Аз пълнех сърцето му!
А на това дело кой е способен?
Ето, казвам ви, че всеки, който поиска Съвестта на Сина Ми – ще я получи! Искайте я и ще ви се даде! Търсете я и ще я намерите! Хлопайте на Небесните Ми двери и ще ви отворя, за да ви я дам! Защото в това последно време на умножено беззаконие на земята ще устоят само тези от вас, които упражняват Вярата на Исус и се уповават на Костите Му!
Аз, Всемогъщият на Сион, осветих думите Си в сърцето на пророка Си! И пак Аз огнено ще ревнувам за тях до свършека на времето и Мига, когато ще ви прибера при Себе Си! Защото Името Ми е Свят, Верен и Истинен! Бог на Любов, Святост и Правосъдие!”