СРЕДНОЩНАТА БОРБА НА ГОСПОД С ЯКОВ

Мили и верни приятели на сърцето ми! След тридесет години от постоянно и неотклонно подвизаване в доброто войнстване на Вярата, аз днес си припомних правдивите и истинни думи, които някога ни написа Апостол Павел в посланието си:
“Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава…” (1 Коринтяни 8:2)
Пиша ви това, защото сърцето ми остава разтърсено и изумено от видението в Божието Светилище, а колурият, с който Исус помаза клепачите ми, още продължава да пламти в духа ми с необяснима сила.
В този миг, докато гледам ръцете си, с които пиша, се питам дали в тях е златният Огън на Исусовите Кости. Гледам нозете си и отново се питам дали в тях е диамантения блясък на моя Господ. И ако немощното ми телесно естество няма силата да отговори утвърдително на тези въпроси, понеже в природата си то е пръст, то духът, който Отец ми е дал да Му служа, не е пръст, защото идва от Вечността. И ако Всемогъщият и Святият Бог ми е потвърдил пред Престола Си, че само с Костите Исус Христови нося тежкия товар на Спасението и Изкуплението, то аз напълно ще Му се доверя, ако и около мен да не звучат празнични фанфари и да не гърмят суетни фойерверки. Защото не е одобрен онзи човек, който сам себе си препоръчва, но този, когото Бог препоръчва в Благодатта Си. И ако вие всички сте приели препоръчания от Бога, то послушайте думите ми и започнете да преоткривате Исус в живота си…
Още сега! Още в този миг, когато прочитате тези мои изречения!
Защото погледът от Небето към нас е много по-различен от нашия поглед към Небето.
Спомнете си тогава думите, които Господ ни е заявил за Себе Си:
“Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене…” (Йоан 14:6)
Виждате ли в този Свят стих Костите на нашия Господ?
Той е Пътят! А един Свят Път се възкачва с нозе, в чиито кости блести диамантеният блясък на Исус!
Той е Истината! А тази Истина е Божията Вечна Правда, която блести в сърцата ни като Христова Съвест!
Той е Животът! А един Свят Живот се въздига с ръце, в чиито кости гори златният Огън на Исус! Огънят на Любовта, на саможертвата, и на себеотричането! Огънят, с който съвършено да изпълним Заветните слова на Спасителя:
“Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си…” (Йоан 15:12-13)
И нека в това послание стигна дотам, че на мястото, наречено Голгота, бяха прободени на дървения Кръст Ръцете и Нозете на нашия Спасител. Защото те бяха същинската заплаха за сатанинското мракобесие. И Рим заби пироните си именно в Костите Исус Христови, а прокураторът Пилат, предавайки Божия Син на кръстна смърт, се опита да измие в леген с вода лукавата си съвест…
А сега нека да продължа с видението, което Господ разкри на сърцето ми. Защото в мига, когато излизахме от Божието Светилище, Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Искам много внимателно да разсъждаваш върху думите, които ще ти кажа. Защото в моята среднощна борба с Яков е скрито Спасението на целия човешки род. Понеже Аз ще се явя в живота Му, когато той вече е придобил синове от Лия и Рахил, както и от слугините им Вала и Зелфа. И родът на Израил с племената му вече е прокарал първите си кълнове. А тези кълнове ще имат своите възходи и падения. И Яков, носещ името си “Израил”, ще насища душата си не само с радости, но и с горчивини, каквито отдавна имаше в конфликта си с Лаван, както и с брата си Исав, който е Едом. А Отец Ми, Който е видял Началото и Края на този свят, ще предузнае закоравяването на Израил, за да има Спасение за езичниците. И ето с тази мисия Аз ще имам своята среднощна борба с него, за да му дам пророчески поглед за бъдните Израилеви поколения и да поставя Свята Кост от нозете Си в неговия дух. Затова гледай и запиши видението на книга, понеже то умишлено е покрито в Библията и недоизказано от Пророк Моисей, който го записа за поколенията…”
След тези думи Исус ме въведе в Залата на Божието Предузнание, където беше разтворена Божия Книга, чиито страници светеха със слънчев блясък. И като постави дясната Си ръка върху писаното в Книгата, докосна с лявата главата ми, като каза:
“Нека слезем в битието на Яков, чието сърце е смутено и той се чуди как да умилостиви брат си Исав. Защото с Моята поява пред него той ще преживее едно по-голямо и по-страшно смущение, каквото никога не е преживявал, нито повече ще преживее в живота си…”
Миг след докосването от ръката на Спасителя, аз се намерих с Него в битието на Яков. И ето, че Исус пресрещна Яков, като му казваше:
“Якове, Якове! Твоят Бог и Отец Ме изпраща при тебе! Същият, Който ти даде съня със стълбата и Божиите ангели, когато ти спеше, опрял главата си на камъка, който нарече Ветил!”
Чул думите му, Яков се сепна. А след това, като падна на колене, повдигна едвам главата си, като питаше Господ:
“Що заповяда Господарят ми, та да сторя за Него?”
А Спасителят му отговори, като казваше:
“Друго не ще ти заповядам, освен да чуеш от Мене Правдата Божия и да я приемеш в сърцето си! Защото Бог на отеца ти Авраам иска да видиш бъдните времена, които Той е провидял от Престола Си, и в които участват далечните потомци от потомците на чреслата ти! А ще имаш ли ти вярата да понесеш думите Ми?”
В отговор Яков отговори:
“Отецът ми Авраам принесе баща ми Исаак на Хълма Мория и имаше вярата да се покори на Бога Всемогъщий! А тази вяра живее и в моето сърце, защото любя Бога повече от собствения си живот и съм готов да Му се покоря!”
След последните думи на Яков Исус се просълзи и видимо въздъхна в гърдите Си, като казваше на Отеческия избраник:
“Чуй тогава Правдата Божия, която ти възвестявам! Защото ще минат векове и поколения, а твоите потомци ще се размножат в племената си! И ще дойде ден, когато Аз също ще се родя на тази земя от твоя род, защото съм Единородният на Отца, Който ще спаси човеците от Злото и ще прости греховете и престъпленията им! А твоите далечни бъдещи потомци ще се закоравят към Божия Син, и ще Го гонят, и ще Го мразят, докато накрая Го убият…”
Последното изречение от устните на Исус направи лицето на Яков да се изкриви от болка и да пребледнее. А той категорично разклати главата си встрани, като извика:
“Не мога да приема тази Правда Божия! И няма как от чреслата ми да се родят богоборци и убийци! По-скоро в тоз час ме убий, отколкото да ме нудиш да гълтам отрова за любовта на сърцето си!”
“Трябва да я приемеш, Якове!” – настоя отново Господ и продължи:
“Защото твоят Отец е Свят Бог и Той не може да лъже! Но Свят лъч има в Костите Ми, който ще те укрепи в пътя ти и ще бъде опора в съдбата ти!”
В отговор Яков се изправи и затича към Господ, като хвана мантията Му и придърпа Исус към себе си, викайки с всичката си сила:
“Богът Всемогъщий и Бог Авраамов Свято ми се обеща, че чрез моето потомство ще се благословят всички племена на земята! Как така сега сърцето ми слуша Правда Божия, че потомците ми ще се закоравят, за да убият Сина Му? Аз сега изисквам от Него Свят остатък в потомството ми, който винаги да Му е Верен и да Го обича повече от живота си! И няма да Те пусна, докато не ми дадеш Свято обещание от устните Си…”
Ръцете на Яков така бяха вкопчени в Господния гръб, че кокалчетата им пребледняха, но той не Го пускаше. И при все, че Исус се опитваше да се освободи от яката хватка, Той никак не успяваше, защото златен Огън излизаше от лактите към дланите на Яков, който той беше получил от Него след съня си със стълбата към Небето. А борбата между двамата продължаваше цели часове. И златният Огън не просто уравновесяваше силата му с тази на Исус, но вече Го надвиваше. А тогава Господ за миг докосна с ръка единия Си крак. И като извади диамантен лъч Светлина, уподобена на кост, докосна с нея Якововото бедро, тъй щото ставата на Яков се измести, а Костта Господна се съедини с неговата. След това настъпи Небесно зазоряване в духа на Яков, но той още не пускаше Исус, при все, че Спасителят му каза:
“Пусни ме да си отида, защото се зазори…” (Битие 32:26)
Стиснал още по-силно Господ в хватката си, Яков категорично Му отговори:
“Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш…” (Битие 32:26)
Видял как златният Огън в Яков вече се превръща в цял пожар от ревност за Бога, Исус се усмихна и му кимна одобрително с глава, тъй че Отеческият избраник отпусна ръцете си от гърба Му, който бе приклещил. Миг след това Господ го попита:
“Как е името ти?” (Битие 32:27)
А Отеческият избраник Му отговори:
“Яков…” (Битие 32:27)
И Исус отново Му каза:
“Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил…” (Битие 32:28)
Исусовите думи накараха Яков на свой ред също да Му отговори
“Кажи ми, моля, твоето име…”
Господ отново се усмихна, като каза:
“Защо питаш за Моето Име? Достатъчно е, че любиш Името на Бога Авраамов, Всемогъщият и Свят Отец на Небето!
И ето, Божия Правда изричат устните Ми, че винаги ще има Свят остатък в потомството ти, а твои потомци в свършека на стария свят ще бъдат посочени и избрани за първи плодове във Вечното Царство на Бога! И всеки, който има твоята Любов към Бога и ревност за Него, ще ти бъде потомък по Дух!
Възрадвай се, Божий Якове, и приеми съдбата си, Божий Израилю! Защото от днес Отец прибавя името ти към Името Си, за да бъде познат на людете Си като Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов! Тези са думите, с които те благославям, и те ще останат Вечни, както на Небето, така и на земята!”
След този Свят благослов Исус докосна главата на Израил и златният Огън от ръката Му озари лицето на слугата Му. А тогава видението пред сърцето ми се прекрати и Господ ме попита:
“Разбра ли всичко, което се случи през тази нощ, слуго Мой? Проумя ли защо беше дългата борба между Мен и Яков?”
“Да, скъпоценни мой Господи! Това беше истинска борба за надмощие на Любов и Божие Предузнание, на пламнала огнена ревност и непоносимо противоречие! Но аз зная, че в тази неизбежна борба между Теб и Яков се оглеждат истинските стихове от посланието на Апостола Ти Павел, които гласят:
“Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Израил ще се спаси, както е писано: – „Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова; И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им“. Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими…” (Римляни 11:25-29)
и още:
“А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане – богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно възстановяване!” (Римляни 11:12)
Погледът на Исус беше твърде скъпоценен за мен и аз почувствах, че Той е напълно удовлетворен от думите ми. А само миг по-късно Господ ми каза:
“Иди при Моите братя и сестри и им кажи да копнеят за Костите Ми, за да бъдат наистина потомци на Яков по Дух! Защото малко люде, родили се на света, могат да издържат на противоречието, което издържа Яков! Той наистина се бори с Мен и Ми надви със Собствения Ми златен Огън, но пък Аз изместих ставата му, като положих Кост от ногата Си в неговата нога, за да бъде пътят му по стълбата на Ветил славен и светъл! А благословението за остатъка, което той изиска от устните Ми, и до днес стои в Святия Дух на Божието Слово за онези, които могат да го прочетат! Защото Пророк Исайя е записал за него:
“Ако Господ на Силите не бе ни оставил малък остатък, като Содом бихме станали, на Гомор бихме се оприличили…” (1:9)
Копнейте за Мен, люде Мои! И като Ме копнеете – поревнувайте Ме! Защото днес е денят и сега е часът, когато ви освещавам чрез слугата Си! И който Ме послуша – блажен е довека!
Аз разкрих най-дълбоката тайна в Божията Книга на пророка Си! Аз я осветих за Моите Звани, Избрани и Верни!
Аз я изговорих, Аз я изрекох!”