Една утеха днес ме утешава
от клещите на грубата печал –
че срокът неизбежно се скъсява
в живота, който Господ ми е дал.

Не ще се върнат дните ми предишни
и до Мига тъй близо съм почти.
Остана сред тревоги и въздишки
една Мечта с надежда да пламти.

Да свърши заповяданото време
на този свят, греховно ослепял,
и всеки негов жител да приеме
от Бога отредения си дял.

Земята щом направи обиколка
край слънцето в космичен оборот –
отива си година скръб и болка
на времето в зададения ход.

И няма в мене ген хилядолетен
да бих живял, подобно Матусал.
Животът ми, записан и прочетен,
отгоре Някой Друг е предузнал.

Със Него неизбежно имам среща,
но нека Той годините скъси,
че чака Го Мечтата ми гореща,
която леден студ не угаси.

Която вече дните отброява,
като затворник, срока изтърпял.
Да свършат битки, ярости и врява
и да приключи грубата печал.

Да блесне Меч над демони и мърши,
а в облаците да летят коне…
Товарът ми, износен, да се свърши,
пред Бог когато свия колене.

Във този Миг душата ми е впита,
като Мечта над всичките мечти.
А времето на злия свят отлита
и час по-скоро нека отлети…

Стефан Главчев
(Тленен остатък)