ТРЕТИЯТ ЛЪЧ НА МИЛЕНИУМА

“Третият Лъч от Моята Святост, с който Аз ще действам в Святосферата на Земята при Милениума на Моя Син, е Лъчът на храната!”

Мили и Верни приятели на служение Мория! Сам Господ потвърди на сърцето ми, че за мнозина човеци тази книга ще се окаже твърде висока и невъзможна за прескачане летва поради простичката причина, че обичат света и всичко що е на света. А когато обичаш света, то би сторил всичко по силите си, за да го защитиш и оправдаеш, тоест, да му станеш адвокат. Последното безсмислено нещо, което бих направил като слуга на Исус и просветител на човешките сърца, е да вляза в безплодни дискусии и тъпи спорове за сериозността на тази пророческа книга. В крайна сметка един Христов Апостол още преди две хиляди години написа категоричните думи, които не са препоръка, но свещена заповед:
“Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века…”
(1 Йоаново 2:15-17)
Спазват ли всички християни тази заповед? Силно се съмнявам в положителния отговор на този въпрос. Те дотолкова са свикнали с цялата модерност и суета на този свят, че ако дяволът си сложи маска на Исус и вземе в ръката си един модерен смартфон, наблъскан с всички екстри, то желаещите да си направят селфи с него ще са хиляди по хиляди. Похотта на плътта ще погъделичка егото на измамените човеци, че едно такова селфи ги изстрелва високо с милион харесвания. Пожеланието на очите им ще поръси върху селфито две-три щипки гордост, а тщеславието на живота ще бухне върху каймака на собствената им значимост. Силно се надявам и моля Господ такива хора да пропуснат моите послания и дори да ми сложат клеймо за нищожност и незначителност, защото именно така ще ми спестят погнусата от мерзостта, която докарва запустение.
А сега да се върна към основната тема на тази глава от пророческата книга. Какво е храната за вас, мои приятели? Не е ли тя всичко онова, което слагаме в устата си, за да го сдъвчем и поглъщаме, та да имаме нужната сила и енергия за живота си? Бог така е устроил човешкото битие, че всеки жив човек трябва да се храни, за да живее. Нашата планета Земя е изобилна откъм храната, която Творецът е промислил за нас. Нивите раждат жито, ръж, ечемик, овес, слънчоглед, царевица, картофи, моркови и зеленчуци. Кравите и овцете ни дават мляко и месо. От плодоносните дървета получаваме маслини и смокини, ябълки и круши, праскови и кайсии, портокали и лимони. Пчелите ни дават мед. Морето ни храни с риба, миди и всякакви други екзотични деликатеси. И аз бих могъл още много дълго да пиша и изреждам всичко, което попада в кухнята и на трапезата на земния човек. Но не такъв е прицелът на пророческото послание за Лъча на храната. Защото на думи всичко наистина е чудно и прекрасно. Но когато стане въпрос за качествата на храната, която ядем, то тогава нещата стават жестоки и уродливи. Понеже хранителните стоки на съвременния човек отдавна са наблъскани с химия и ГМО (генно модифицирани организми). Така наречените “подобрители” всъщност са отровители на храната ни, понеже не са създадени от нашия Бог и Творец, но от алчни измамници и престъпни технолози, които търсят търговски ефект от по-голяма дълготрайност на продуктите си за сметка на отдавна влошените вкусови и хранителни качества. Достатъчно е само да влезете в който и да е супермаркет или в търговските вериги на Била, Кауфланд или Лидъл и да прочетете информацията за което и да е парче шунка, салам, кренвирш, буркан с лютеница, кутия бисквити или (не дай си Боже) пастет. И тогава ще видите един куп Е-та със съответните цифри, както и химични наименования на всичкия боклук, който се вкарва в храната.
Това ли е храната, която Любящият ни Творец промисли за нас? Това ли са продуктите, които да направят благословена всяка трапеза? Не стана ли така, че в най-скромните и затънтени български селца, останали само с петдесетина баби и дядовци на преклонна възраст можем да намерим онзи истински вкус от неподправена храна, в която алчният производител не е успял да сложи отровите си. Защото на село кокошките са на двора или в кокошарника, а не на промишлен конвейнер, кравите не са на автоматични доилки и инжекции с хормони, а доматите, чушките и краставиците не се пръскат с пестициди и не пращят от нитрати. Но когато има проклет дух, който пришпорва алчността и унищожава малките чисти производства за сметка на гигантски вериги и корпорации, то идва миг дребният фермер и зеленчукопроизводител да се огъне под чудовищната преса, да зареже потомствения занаят и да се откаже да блъска по стената на държавната апатия, която целенасочено иска да го унищожи.
И само за отровената храна ли мога да напомня? А какво да кажа за сатанинския бич на наркоманията? За марихуаната и кокаина, за хероина и фентанилът? За всички тези наркотици, с които стотици милиони млади хора търсят бягство от реалността на жестокия свят. А когато наркотикът изпържи мозъците им и малката доза вече става неефективна, не посягат ли към по-голямата доза? Не разоряват ли семействата си, като носят в заложни къщи всичко, което може да се продаде, за да имат нужните пари, с които дилърът на дрога да им продаде следващото прахче или хапче?
Защо не избягахте при Исус, млади хора? Защо не отидохте при Онзи, Който единствен може да ви освободи от робството на греха и от пресата на отчаянието и скръбта? Защо тридесет години не намерихте път към Хълма Мория, за да се осветите и просветите с Истинския Хляб и Вино, с Маслото и Солта на Завета, със Скритата Манна на Божията тайнствена премъдрост?
Истината е, че колкото повече този свят се отдалечава от Битието на Бога и Отца, толкова по-отровен ще става езикът на старовременната змия, която е дявол и Сатана. Защото няма нито едно място в съдбата на безбожния човек, което да не е било отровено с лъжа и безумие, с насилие и поругание. И ако аз пиша за всичко това в тази пророческа книга, то е, защото на стария езически и безбожен свят му е дошъл краят. А моят Свят и Благодатен Отец никога не изговаря напразно думи от Престола Си, за да бъдат записани за поколенията. И ако Той е стигнал до онзи миг, в който да ни подготвя за хилядагодишното Царство на Своя Възлюбен Син, то значи, че образът на нечестивия свят не просто преминава, но вече се разпада като ръждясала чаша, която никога няма да върне металния си блясък и здравина.
А сега нека да продължа с думите, които Господ ми проговори, докато търпеливо ме чакаше да опиша мислите си преди виденията с Лъча на храната. Ето какво ми каза Той:
“Виждам непоносимата болка в сърцето ти, Стефане! И сам потвърждавам на Моите братя и сестри, че тя е искрена и неподправена. Защото наистина този свят е стигнал до дъното на пъкъла в безумието на своята алчност и сребролюбие. И както при въздуха и водата те бяха водещите мрачни фактори, така са и при храната. Но нека Моите да знаят, че както има физична храна за тялото, така има и духовна храна за сърцето. А какво заявих Аз на дявола, когато поиска да Ме изкуси в пустинята, та да заповядам на един камък да се превърне на хляб? Защото без всякакво съмнение бях огладнял след поста, който сторих…”
“О, Исусе! Ти заяви на лукавия Си противник думите:
“Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, (но с всяко Божие слово)…”
(Лука 4:4)
Господ се усмихна и продължи:
“Ако Аз съм Словото на Живия Бог, не съм ли и насъщният Хляб, Който слиза от Небето?”
“Ти Си Вечният и Благодатен Хляб на Отца, Спасителю!”
“Каква ще е съдбата тогава на всички лъжеучения, които имат претенциите да са духовна храна за човеците? Не са ли те също толкова отровени от Сатана, колкото храната за стомаха и тялото? Каква ще е съдбата на астрологията, на окултизма, на религиите, на светските и политически идеологии при Моето Пришествие? Ще намери ли съгласие Хлябът на Вечния Живот с отровните плевели на вечната смърт?”
“О, Господи мой! Ще Ти отговоря с Твоите думи в Евангелието, където Ти каза на всички ни:
“Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени…”
(Матея 15:13)
“Не просто ще се изкорени, но ще бъде хвърлено в пламъците на огнения пъкъл, слуго Мой! Там, където червеят му не умира и огънят не угасва. Затова сега Ме последвай, за да видиш отровите върху храната на планетата Земя през Моя поглед. И бъди твърд в сърцето си, защото гледките ще бъдат покъртителни…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, като отново ме пренесе, за да гледам на днешното състояние на планетата Земя и най-вече на света, който лежеше в лукавия. Така Той ме приближи до световноизвестен хранителен концерн, който бълваше продукцията си, а камионите тръгваха от складовете му, за да я занесат по магазините на целия свят. А там видях, че заедно с камионите тръгваха облаци от демони и това потресе сърцето ми, тъй щото попитах Господ:
“Ах, Исусе! Защо тези демони придружават на пълчища камионите, когато те превозват храна за тялото?”
А Господ ми отговори, като каза:
“Това са консуматорски духове, демони на консумацията. Дяволът ги праща, за да изградят зависимост в онези, които ядат продуктите на този хранителен концерн. А както знаеш – захарта е твърде мощен наркотик за тялото и съвсем не е безобиден, колкото го изкарват рекламите. И ако древните гърци и римляни имаха учение, наречено хедонизъм, което проповядваше удоволствието, насладата и сладострастието в живота, то помисли докъде дяволът е развил хедонизмът днес. Всяка реклама на шоколади, сладоледи или бонбони не е ли хедонизъм? Не е ли така прелъстително направена, че потребителят непременно да си закупи предлагания му продукт? А когато развие зависимост и захарта го доведе до затлъстяване и диабет, тогава вече е твърде късно да се откъсне от връзката, на която е повярвал.
И ето такова е днес мрачното и римско състояние на света. Храната като религия. Ужас в шоколадова опаковка. Реклама на смърт и болест, поднесена като вкусово усещане. Патрициите в древния Рим преяждаха в оргиите и пиршествата си и после си предизвикваха повръщане, за да ядат отново и отново. Но тогава поне храната им беше чиста от съвременните отрови. Но днешното консуматорско поколение е движено в лакомията си от демони, слуго Мой! Младежите пият енергийни напитки, които водят до свръхизтощение сърцата им. И една от тези напитки дяволът дори нарече “Hell”, защото беше сигурен, че същността на думата никак няма да стресне пътниците към ада, понеже отдавна са станали негови. А от религията на храната до бездната на наркоманията има само една крачка и мнозина я правят, защото вече са свикнали да живеят в оковите на зависимостите.
Разбираш ли какво ти показвам? Проумяваш ли какво стори Сатана с храната на земните жители?”
“Да, Господи мой! И аз Ти благодаря, че ме предупреди за всичко покъртително, което ще видя и проумея в думите Ти! Защото сега още по-ясно разбирам думите на Апостол Павел за лакомниците на този свят:
“Защото мнозина, за които много пъти съм ви казал, а сега и с плач ви казвам, се обхождат като врагове на Христовия кръст; чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща…”
(Филипяни 3:18-19)
Господ поклати утвърдително главата Си, а после продължи да ми говори, като казваше:
“Ще изтрезнее ли някога алкохоликът от алкохолизма си? И ще се отучи ли някога свинята от лакомията си? Ще се откаже ли търговецът от печалбата си, дори когато с ясно съзнание проумява, че продава отрови на подрастващи във вид на невинни близалки или наблъскани с химия дъвки? Ще спрат ли обичащите родители да купуват всичко лъскаво за стомаха на детето си, след като неговия каприз е по-силен от родителската им воля?
Това е тъжното състояние на света, свързано с отровената храна на земните жители! Отровена храна, която отприщва след себе си инфаркти и инсулти, ракови заболявания и диабет, язви и психически отклонения. И Аз предупреждавам всички, че след Моето Пришествие няма да остане нито една отрова на нито една трапеза, а създателите на отровите и наркотиците ще запокитя с яростен Гняв в пламъците на пъкъла, където червеят им няма да умира и огънят им няма да угасва.
А сега виж и двете крайности на света, които са свързани с храната, защото те са възбудители на Божия Гняв, който вече се стоварва върху нечестивите. Ето първата крайност, слуго Мой!”
Докато Господ ми говореше Духът вече ни беше пренесъл на място в един горд и тщеславен континент, където земни жители си бяха спретнали състезание по надяждане с хот-дог. То се излъчваше от телевизионни камери и предизвикваше възторг както в зрители, така и в участници. На големи и продълговати маси седяха закръглени състезатели с подобаващо тлъсти кореми, които при знак от рефер се нахвърляха да ядат положените пред тях порции с хот-дог, поляти с чили сос и горчица. Гледката беше не просто отблъскваща, но отвратителна. А докато гледах, Исус с гняв ме попита:
“Какво правят тези весели хора, Стефане?”
“О, Господи! Те са като свине в лакомията си, подкрепяни шумно от едно презадоволено общество!”
“А ще прочете ли някоя от тези свини твърде изобличителното и гневно слово от Моя Бог и Отец, обърнато към Содом, което гласи:
“Ето що беше беззаконието на сестра ти Содом, нейното и на дъщерите й: Гордост, пресищане с храна и безгрижно спокойствие; а сиромахът и немощният не подкрепяше…”
(Езекиил 16:49)
Но нека до видението на състезанието по надяждане да ти покажа и другото видение с умиращи от глад деца в един твърде жесток район на света, подложен на геноцид. А ти наблюдавай и съпоставяй тези две видения! И сложи на справедливите везни на Божията Святост преяждащите и гладуващите!”
В едно с думите на Исус Духът постави до видението на състезанието по надяждане гледка с гладуващи и умиращи деца, чиито ръце и крака изглеждаха буквално като пръчки с бледа плът, толкова тънка, че да се скъса. Очните ями на лицата им бяха дълбоки и запечатани с жесток трагизъм. Те нямаха сила дори да се разплачат или извикат за помощ, но в зениците им имаше надежда, че е по-добре Бог да ги прибере при Себе Си, отколкото да тлеят и угасват за ужас на майките, които ги бяха родили…
Не можещ да издържа противоречието на поставените едно до друго видения, аз наведох глава, като казах тихо на моя Господ:
“Ах, Исусе! Тези две видения никак не могат да се съпоставят! Те са крайности на битието в един твърде нечестив свят! Поставени на везните на Божията Святост преяждащите ще наследят пъкъла, а умиращите от глад ще утешат душите си на Небето. И аз знам, че в Деня на Страшния Съд Ти ще се явиш страшен и безмилостен към свинете и техните зрители, които им се радват. Защото ако бяха събрали всички излишъци от своята презадоволеност, те можеха да ликвидират глада по целия свят, а не да вършат содомски мерзости и беззакония пред погледа Ти…”
“Точно така е, пророко Господен! И Аз ти дадох тези видения, за да нямат нечестивите оправдания за содомското си нечестие! Защото греховете им се записват и натрупват, за да им отсъдя такава сетнина, че ще бяха искали да не са се раждали на земята!
А ти сега Ме последвай в следващото видение, което е от времето на Милениума. За да видиш как изглежда благословената от Божия Лъч храна на бъдещите земни жители…”
С дълбоко облекчение аз отправих благодарен поглед към моя чуден Господ и Цар, Който просто докосна с ръка главата ми, като ме пренесе във времето на Милениума. Така аз отново виждах прекрасната синя Земя с ореола на Божията Святосфера върху нея. А Исус вече ме снишаваше до едно малко селце всред прекрасна разцъфнала природа, където виждах голяма дървена къща пред която бяха поставени три изящни широки табли, пълни с благословената от Бога храна. И докато гледах към тях, Господ ми проговори, като казваше:
“Стефане! Приятелю на Сърцето Ми! Казвам ти Истината, че в този миг няма по-щастлив слуга от теб, на който да му предстои да вкуси от благостите Господни. Защото храната, която е поставена върху тези табли, е твърде различна от тази, с която си хранил тялото си във времето на стария свят. Но преди да ти дам да я вкусиш с потвърждението на Божия Лъч, Аз искам да си спомниш думите, които Апостолът Ми Павел написа за Божието Царство в Посланието си към Римляните. Какво гласяха те?”
“О, Господи! Като си спомням думите, които по-напред Ти ми каза за хедонизма на римляните и култа им към храната, то със сигурност имаш предвид категоричните думи на Твоя слуга, които гласят:
“Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух…”
(Римляни 14:17)
“Проумяваш ли тогава, че Божият Лъч на храната непременно ще се прояви в тези Заветни думи? Защото земните жители именно чрез храната си ще бъдат благославяни телесно, за да я осъзнаят духовно. Понеже колкото повече възрастява в тях духовното, толкова по-благословено ще бъде телесното. Точно затова Божият Лъч ще има три могъщи проявления в храната на човеците. Проявление в Правдата. Проявление в Мира. И накрая – проявление в Радостта.
Виж тогава първата табла с поставените върху нея Хляб, делва с Масло и дървена купичка Сол. Понеже това е таблата на Божията Правда. И като си отчупиш къшей от Хляба, потопи го в Маслото, посоли го, а след това го изяж…”
С вълнение пристъпих към таблата, като протегнах ръце и си отчупих къшей от Хляба. След това повдигнах капака на делвата с Маслото, като потопих къшея в благословения зехтин. А накрая посолих къшея със Солта и го поднесох към устните си, като погледнах за потвърждение към моя Господ. А Той, като се усмихна, изрече само една дума:
“Яж!”
Без всякакво бавене аз отхапах залък от къшея, а точно тогава Исус докосна с ръка Сърцето Си и Божият Лъч на храната излезе от Него и влезе в моето сърце, като ме притегли отново към Града на Великия Цар. Така аз се намерих пред Престола на Господ, където Той вече ми казваше:
“Когато ядеш Хляба на Моята благословена Земя, винаги помни, че той олицетворява Мен, Който съм Вечният и Насъщен Хляб на Живота! Когато ядеш Маслото на Моята благословена Земя, винаги помни, че то олицетворява Моят Свят Дух, Който ти дава Силата да вършиш велики и Святи дела! Когато подправяш Хляба и Маслото Ми със Солта на Моята благословена Земя, винаги помни, че тя те призовава да станеш жертвен принос пред Мен за слугуване пред братята и сестрите ти! И докато изпълваш сърцето си с Хляба Христос и Маслото на Духа, поръсени със Солта на саможертвата – нивите ти ще преизобилват от жетва и маслиновите ти дървета всякога ще натежават от плод, понеже се покоряваш на Божията Правда…”
След последните думи на Великия Цар, които чух пред Престола Му, Божият Лъч отново ме върна пред таблите с храната. А тогава Господ отново ми заповяда, като казваше:
“Приближи се до втората табла с Млякото и Меда, понеже в тях се проявява Божият Мир. И като си отсипеш достатъчно от каната с Млякото, загреби с лъжица от Меда и си разслади пълната чаша, а след това я изпий…”
С вълни от благоговение аз се приближих до таблата с храната на Божия Мир. И като си отсипах Мляко от каната в поставената до нея чаша, отворих буркана с Мед и загребах една пълна лъжица, като побързах да я смеся с Млякото в пълната чаша. И когато бях готов, отново погледнах към Исус за потвърждение. А и този път от устните Му излезе само една дума:
“Пий!”
Без за чакам повторна покана, аз повдигнах чашата към устните си и отпих от подсладеното Мляко с Мед, а тогава Господ докосна с ръка Сърцето Си, тъй щото Лъчът на храната излезе от Него и влезе в моя дух. Така той отново ме пренесе до Града и Престола на Великия Цар, където чух Господ да ми казва:
“Когато пиеш Млякото на Моята благословена Земя, винаги помни, че то олицетворява чистото и Свято Божие Слово, с което ще напояваш младенците и невръстните си, за да пораснат чрез него във всяческо познаване на Отца, Сина и Святия Дух! А когато към Млякото прибавиш Меда, за да го усладиш, тогава Мъдростта, която слиза отгоре, ще те утвърди в познаване на всичките Божии тайни, които съпътстват битието ти. И докато Словото и Мъдростта пребъдват в тебе и потомците ти – стадата овце всякога ще ти дават изобилие от Мляко, а пчелите в кошерите ще те даряват с изобилие от Мед…”
Думите на Царя още кънтяха в духа ми, когато Божият Лъч отново ме върна при таблите с благословената храна. А там Спасителят за трети път ми заповяда, като казваше:
“Приближи се до третата табла с Гроздето и Смокините, понеже в тях се проявява Божията Радост. Тази Радост, която Отец Ми прогласи чрез Пророка Си Захария:
“В оня ден, казва Господ на Силите, ще поканите всеки ближния си под лозата си и под смоковницата си…”
(Захария 3:10)
И като откъснеш зрънца от Гроздето в плетената кошница – напълни шепата си. И като протегнеш ръка към другата кошница вземи напращялата от сладост Смокиня. А след това изяж и Гроздовите зрънца, и Смокинята…”
В този миг обичах Исус с неизразима и необяснима Любов. Той беше не просто благодатен, но Съвършен чудотворец, способен да удиви до възторг и блаженство всеки, който се докосва до Даровете Му. Без да се бавя аз се приближих до третата табла, като откъснах гроздови зрънца от Грозда в първата кошница, и взех напращялата лилава Смокиня от втората кошница. И този път без да чакам подкана от Господ, сложих зрънцата Грозде в устата си, а след тях вкусих и от Смокинята. А тогава за трети път Спасителят докосна с ръка Сърцето Си, а Божият Лъч на храната премина от Него в мен, като отново ме стрелна духом до Града на Великия Цар и Славния Му Престол. А там Гласът на Исус изговори думите, които гласяха:
“Когато ядеш Гроздето на Моята благословена Земя, винаги помни, че то олицетворява божествените добродетели на нейния Велик Господ и Цар. В тези добродетели да утвърдиш сърцето си, и на тях да учиш потомството си довека. А когато към Гроздето прибавиш и Смокинята, то дължимата към Царя почит да я отдаваш всякога като Плод и на Неговите пратеници и Светии! За да се изпълва с неземна Радост сърцето ти, и Щастие да блика отвътре портите ти! Защото тогава Лозята ти ще натежават от Грозде, и Смоковниците ти ще раждат най-сочните и сладки Смокини…”
Миг след тези думи Божият Лъч отново ме върна при таблите и в Присъствието на Исус. А Той като се усмихваше, ме попита:
“Кажи Ми, приятелю Господен! Хареса ли ти отбраната от Отец Ми храна за времето на Моя Милениум?”
Въпросът на Исус ме накара да се приближа до Него и да коленича в подножието Му. А след това да Му кажа:
“Ах, скъпоценен Исусе! По-скоро идвай, за да утешиш наскърбените от света сърца! По-скоро идвай, за да нахраниш умиращите от глад! По-скоро идвай, за да изцелиш храната от отровите на старовременната змия, която е дявол и Сатана! По-скоро идвай, за да усетим чудния вкус на Хляба и Маслото, на Млякото и Меда, на Гроздето и Смокинята! Защото вън от Тебе няма Живот, но вътре в Теб той е преизобилен! Защото вън от Тебе няма Радост и Щастие, но вътре в Теб те са вълни от водопади!”
Погалил нежно за утеха главата ми, Господ ми отговори, казвайки:
“Аз наистина идвам скоро за Моите и бавене вече няма да има! Самата книга, която ти давам да напишеш, е чудото, съпътстващо поканените на Сватбата! Но ако на една Сватба се отива с бели дрехи, то е време да те заведа и при следващото проявление от Божия Лъч на Святостта през Милениума. Проявлението с белия и чист висон. Затова Ме последвай!”