ВТОРИЯТ ЛЪЧ НА МИЛЕНИУМА

“Вторият Лъч от Моята Святост, с който Аз ще действам в Святосферата на Земята при Милениума на Моя Син, е Лъчът на водата!”

Мили приятели в Господа! Съдейки по демоничния натиск, който дойде върху сърцето ми още след написването на първата глава от тази книга, аз вече съм напълно сигурен, че залогът й е толкова скъпоценен, колкото скъпоценна е привилегията да участваме в хилядагодишното Царство на нашия Господ Исус Христос като Негов избран род, Свят народ и царско свещенство. За свят, който лежи в лукавия, нашата надежда и вяра са последното нещо, което би го развълнувало или пък стреснало. Колкото слепецът се вълнува от бляскавата мълния или глухият от класическата музика, толкова и човеците, живеещи в безбожното си битие, ще им пука какво е говорил Господ Исус Христос чрез един от слугите и пророците Си. Те ще разберат Правдата и ще проумеят Истината едва тогава, когато смъртта премахне завесата на плътта им, а оттатък останат единствено голите им души, които за годините на един човешки живот не намериха нито една причина да призоват Бога и да намерят Опрощение в Кръвта на Божия Син.
Аз обаче ще продължа да пиша Божиите послания за онзи малък и жив остатък, избран по Благодат, който иска да слуша Господния Глас и да следва Христовите напътствия. Затова нека да продължа с размишленията си преди виденията с втория Лъч на Милениума, който е Лъчът на водата.
Има ли ден от живота ни, в който ние да нямаме съприкосновение с водата? Има ли утро, след ставане от сън, когато да не отидем на чешмата, за да си наплискаме очите? Има ли обяд или вечеря, когато водата да не присъства на нашата трапеза или да не ни послужи, за да си измием съдовете и пособията за хранене? Водата е толкова важна в живота ни, че наистина се явява втора по важност след въздуха, който дишаме. А Отец наистина има причина да я докосва с Лъча от Святосферата Си, защото днес водата не е тази, която е била в началното състояние на нашата планета, описано в Книгата Битие.
Във времето на моето детство, от което са минали над петдесет години, аз не помня баща ми да ме е изпращал, за да купувам вода от магазина за хранителни стоки. Напротив – взимах две дамаджани в ръце и отивах до центъра на селото, за да ги напълня от чешмата, която течеше без да спира. Не само аз, но всички жители, стари или млади, си наточваха вода от тази чешма. Но после времената се смениха и светът твърде много потъмня. А освен, че потъмня, стана твърде алчен, понеже едно такова Божие благо като водата започна да се продава. А другата вода, течаща по чешмите в домовете на хората, стана негодна за пиене. Извори и реки пресъхнаха, включително и чешмата в моето село, а други водоизточници бяха замърсени и отровени от промишлени производства и купища от отпадъци. А таксите за негодната за пиене вода от символични стотинки бързо се превърнаха в левчета. Течовете, авариите, разхищенията и отвратителното безхаберие на властници и държава, направиха така, че от земя, която беше твърде богата на извори, реки и язовири, нашата страна вече изнемогва от засушаване и на много места се появи режим на водата…
Познато ли ви е това, приятели? Зная, че напипвам един оголен нерв на нашето съвремие, но вярвайте ми, че не го правя, за да злорадствам над битието на езичниците, а по-скоро да събера причините, които вече не са локални, но тотални. Не са местни, но повсеместни. Има не само физични, но и духовни причини светът днес да е на ръба на пъкъла, а природата да става гневна и отмъстителна. Целият световен океан е толкова замърсен с пластмаса и петрол, че вече не изпълнява функциите си да бъде могъщ охладител на земната кора. Рибите и бозайниците, които живеят в него, имат завишени нива на олово и живак в телата си, както и наночастици от миниатюрна пластмаса, която не се разгражда, но трови и уврежда цялата флора и фауна.
А как гледа на всичко това нашият Свят Бог Отец? Става ли нещо на света, без Той да го е допуснал или заповядал? И каква е невидимата взаимосвързаност между Божия Дух и водата? Ами нека ви върна в началото на Битие, за да прочетем твърде нагледния стих:
“В начало Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата…”
(Битие 1:1-2)
Виждате ли, че още в самото начало вече се е появила водата? Защото без нея не биха се появили основите на Живота. И ако ние, като човеци, обичахме тази вода и благодаряхме на Бога за нея, тя щеше да върши неизброими чудеса в битието ни. Тя щеше да блика от хиляди извори и да радва сърцата ни с реки и водопади.
А има ли нещо по-тъжно от сухите реки или пресъхнали извори?
Да, има! И това са отровените реки и мътните извори!
Каквото и повече да кажа за водата, аз знам, че думите ми бледнеят пред Небесния ми Извор Исус, при Когото оставах с духа и сърцето си. Затова нека да ви предам словата, които Той ми проговори:
“Слуго Мой! Водите на този свят отдавна са отровени, а земята не смогва да се справи с химията и мръсотията в нейните реки, морета и океани! Малко са местата на планетата, където човеците да милеят за природата си, а тя да им се отплаща с изобилие от бистри и чисти води! А ти като духовен човек трябва ясно да видиш връзката между физичното и Небесното, когато става въпрос за водата. Защото тя не е само природна, но и духовна даденост, с която всички трябва да се съобразяват.
Спомни си тогава думите, които Аз някога казах на самарянката при кладенеца на Яков. Какво гласяха те?”
“О, Исусе! Ти поиска от самарянката вода, за да пиеш! А тя ревниво си пазеше обичая да не общува с юдеите и затова се възмути, че започваш разговор с нея! А тогава Ти й каза:
“Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива (Текуща) вода?”
(Йоан 4:10)
И когато в отговор на думите Ти тя се позова на Яков, Ти отново й каза:
„Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот…“
(Йоан 4:13-14)
Господ утвърдително поклати глава на отговора ми, а след това отново ме попита:
“Кажи Ми тогава и бъди искрен в отговора на въпроса Ми:
Много ли извори на Вечен Живот у човеците срещна в живота си като Божий пророк?”
“Не, Господи! Не бяха много! Аз срещах предимно жадни хора, а не изобилни извори!”
“А откъде произлизаше жаждата им, слуго Мой? Не се ли дължеше тя на това, че сърцата им обитаваха в сухи места, та бързо да ожадняват? И когато ти ги напояваше с Моята Жива Вода, то всички ли останаха с теб, за да им даде Господ същият Дар, който получи ти?”
“Не всички останаха, Исусе! Но аз съм благодарен и за малцината, с които Ти обдари живота ми! Колкото до останалите, които не поискаха в живота си тихо течащите Силоамски води, то те ще бъдат потопени от силните води на Ефрат!”
“Точно така е, пророко Господен! Защото в духовния свят няма празно място! Който не иска Живата Вода на Отца, Сина и Святия Дух, ще попадне на мъртвите води в теченията на целия свят. Тези води, за които Пророк Исайя ясно е записал:
“Ах! шуменето на многото племена, които бучат като бученето на моретата, – и смутът на народите, които напират като напора на големи води! Народите ще напират като напора на големите води; но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, и ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра, и като въртящ се прах пред вихрушката…”
(Исайя 17:12-13)
Но ти знай от твоя Господ, че Живата Му Вода не се дава само, за да напоява жадните, но най-вече да ги очиства. Защото не казах ли Аз на Моите Апостоли думите:
“Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих…”
(Йоан 15:3)
И ето по причина на това, че мнозина пиха от Извора ти, но малцина се очистиха, ти остана само с един малък благодатен остатък, който приготвих за Моя Милениум.
А сега Ме последвай, защото отново ще те заведа до планетата Земя, за да видиш в какво превърна нечестивият свят най-чудното от природните блага на Моя Отец…”
Ето, че пред очите ми отново се разкри видение от стария и нечестив свят, обитаващ планетата Земя. Господ с Духа си беше усилил погледа ми, за да виждам не космичното синьо, с което Земята блести, погледната от космоса, но отровите и промишлените отпадъци, лежащи по дъната на световния океан и повечето морета. Това бяха цели планини от боклуци, натрупани във времето на последната стогодишна индустриализация на света. Те бяха една зловонна утайка, която никой по никакъв начин не искаше да очисти и премахне. Тя отравяше километрите дълбочини от солена вода, както и Божиите неизброими създания, живеещи в тях. Бях готов да изразя своя гняв и възмущение пред Спасителя, когато Той ми проговори:
“Както ти казах при предишното видение с Лъча на въздуха, така и тук ще ти потвърдя, че главните причини за това ужасно състояние на водите в световния океан и моретата отново са алчността и сребролюбието, но към тях трябва да прибавиш и войнолюбието. Стотиците петролни платформи, които виждаш, непрестанно дълбаят със сонди и смучат нефт, за да го качат на танкери, та да бъде превозен до рафинерии, които ще го превърнат в съответните му фракции бензин, дизел, мазут и керосин. А когато настъпят петролните разливи от техногенни катастрофи – умират морски птици и риби, корали и бозайници, миди и мекотели. И това се случва не само в световния океан и моретата, но и в реките.
Какво ли не сториха властниците и войнолюбците на този нечестив свят, та да покажат на Твореца, че не заслужават нито една от благостите и милостите Му? Не направиха ли безумни опити с атомни и водородни бомби във водите, създадени да бъдат дом на Божии творения? Не замърсиха с радиация атолите Бикини и Муруроа? Не поникнаха ли ядрени гъби край Маршаловите острови и Френска Полинезия? Не се ли водиха в делата на ръцете си от сатанинския девиз на древния Рим – “След нас и потоп”…?”
“О, Господи мой! От хиляди години Ти Си безмълвен свидетел на престъпленията и беззаконията на нечестивите. Сърцето ми се свива от думите, които ми говориш, и гледките, които ми показваш! Но аз виждам, че те са твърде реални и изстрадани, тъй че думите Ти са съвършено правдиви! И потопът наистина ще настигне чедата на лукавия!”
“Да, слуго Мой! Възмездието непременно ще ги настигне! Защото не само Творецът, но и планетата е гневна на човешката алчност, сребролюбие и войнолюбие! И нека никой не Ме пита защо изворите пресъхват, и на едни места изригват вулкани, на други места вилнеят бури и урагани, а на трети места жегата става тотална и жестока! Всичко това е жетвата на нечестивия свят и последица от умноженото беззаконие. Затова казвам на всички Истината, че при Моето Пришествие ще бъде ликвидиран целият нефтодобив на земята заедно с всички химически производства, които бълват пластмаси и всякакви продукти, неразградими по естествен и биологичен път. След Армагедон няма да остане нито една военна база, нито едно ядрено оръжие, нито една ракета, нито един изтребител, нито един самолетоносач, нито един завод за уран, нито дори така харесвания на света литий, с който човеците се радват, че вече имат дълготрайни батерии за своите телефони, лаптопи и автомобили.
Целият промишлен, военизиран и свръхтехнологичен свят ще изчезне от живота на бъдните поколения в Моя Милениум и затова Аз сега ще ти дам да видиш и второто видение с Лъча на водата във времето на Моето царуване. За да бъде радостта ти пълна и утехата ти неизразима…”
След последните думи на Господ, в които беше събран всичкият Му притаен Гняв, аз облекчено въздъхнах. И тогава усетих как Ръката Му докосна главата ми, а духът ми се пренесе напред във времето на Неговия Милениум.
Мили приятели! Възторг и благоговение изпълниха сърцето ми от красотата, която се разкриваше пред очите ми. Защото Исус ме беше преместил на върха на една борова гора пред един стар и величествен бор, в чиято основа имаше извор с бълбукаща вода. Тя тръгваше надолу от извора и се превръщаше в пенлив поток, който си проправяше път, за да слезе от гората в низината при земните жители. И ето, че Господ се усмихна и ми посочи извора, като ми казваше:
“Иди и подложи шепите си във извора! А след това пий от водата му, за да преживееш чудото, което ще се случи с теб!”
С вълнение се приближих и наведох към извора, като потопих шепите си във водата. А след това ги въздигнах към устните си, за да пия. И още с първата глътка вода аз усетих чудото, за което ми говореше Исус. То беше непреодолимо силен копнеж към Града на Господ и Светиите. А в копнежа усетих и твърде силна благодарност към Твореца, тъй щото попитах моя Спасител:
“Ах, Господи! Какво ми стори водата, че толкова силно закопнях за Твоя Град и Твоите Светии, с които царуваш през Милениума! И защо изведнъж сърцето ми се изпълни с такова благодарение към Отца, щото бих могъл да стоя всякога на колене пред Него и пред този извор, за да Го величая и славя?”
В отговор на въпросите ми Господ докосна с Левица Сърцето Си, а с Десницата – моето сърце. И тогава Лъчът на водата премина от Него през мен и мигновено се насочи към Ерусалим – Градът на Светиите. А Господ ми заповяда, казвайки:
“Нека погледът на Вярата Ми вътре в теб последва Лъча на Отца, за да видиш къде ще те отведе…”
С удивление усетих как сърцето ми последва Лъча, а той, като се стрелна, мигновено ме пренесе в самия Ерусалим. И не просто в Града, но до Престола на Великия Му Цар. И не просто до Престола, но до Присъствието Му. И не просто до Присъствието Му, но до Сърцето Му…
Това беше Съвършено чудо, защото Господ ме изпрати от Сърцето до… Сърцето Си. И там, от Престола и от Сърцето Си, Той ми проговори, като казваше:
“Не се учудвай, че те пратих с Лъча на Отца при Себе Си – от Сърцето Си до Сърцето Си. Защото от извора при боровия връх те изпрати Начинателят на Вярата, а тук, при Престола в Ерусалим, те посрещна Усъвършителят. А Лъчът на Отец Ми беше силен и могъщ да изпълни древното Божие Слово, дадено на Пророк Захария именно за времето на Моя Милениум. Това Слово, в което е записано:
“И в оня ден Живи води ще излязат из Ерусалим, половината им към източното море; и половината им към западното море; и лете и зиме ще бъде така. И Господ ще бъде Цар върху целия свят; в оня ден Господ ще бъде един, и името Му едно…”
(Захария 14:8-9)
Аз съм Царят на Милениума, Който ще усили Живите Си води, за да докосна, очистя и напоя с тях целия свят с оцелелите всред него жители. И източния свят, и западния свят. А всеки, който почита Името Господно и коленичи пред Отца в благодарност за водата, която пие, непременно ще усили водните извори при своето местообиталище, защото Лъчът на водата ще свидетелства за него пред Престола Господен. И лете, и зиме ще бъде така!
Затова казвам на всички Мои думите Си:
Бъдете благодарни Богу за водата, която пиете – и физичната за тялото, и духовната за сърцето, та да преминете с Божията Вяра от Начинателя до Усъвършителя! Защото Начинателят е силен да ви утоли жаждата, но Усъвършителят е могъщ да ви направи извори на Вечен Живот за човеците.
А ти, слуго Мой, се върни отново с Лъча на Отца Ми при извора под високия бор, където те очаквам, за да ти дам видения с третия лъч на Отца – Лъчът на храната…”