ЧЕТВЪРТИЯТ ЛЪЧ НА МИЛЕНИУМА

“Четвъртият Лъч от Моята Святост, с който Аз ще действам в Святосферата на Земята при Милениума на Моя Син, е Лъчът на Белият Висон!”

Мили и Верни приятели на служение Мория! Надявам се, че никой след предишната прочетена глава, свързана с Лъча на храната, не е решил в сърцето си, че ще бъде ощетен от Господ да не яде друга храна, освен посочената във видението от Милениума. Нищо подобно! Всичката храна на земята ще бъде благословена и ще служи на човеците за насъщните им телесни потребности. Но всеки ще знае, че Хлябът и Маслото, Млякото и Меда, Гроздето и Смокинята имат един по-дълбок символ и свещен смисъл на олицетворение, с който духовното в живота става много по-близко и разбираемо, много по-докосващо и осезаемо.
Да последвам моя Господ в описването на Лъчите на Милениума е най-вероятно последното Свято послание, което пиша и подарявам на Църквата Христова и последния тежък товар, който понасям в духа си за Спасението на човешките души. А ето, че сега пред вас ще се разкрие четвъртият Лъч от Святосферата на Бог Отец, който е Лъчът на Белия Висон.
За свят, който от хилядолетия лежи в лукавия, Божията Вечна Правда е най-непоносимата реалност, най-мъчителният трън, най-отричаната и отхвърляна наредба от Святи правила и принципи, за които всеки неин приносител непременно би се наситил на омраза, презрение и жестоко гонение. Достатъчно е да погледнете какви хора стоят по върховете на светската власт и политика, за да разберете, че погледът ви вече вижда не човеци, но зверове в най-изчерпателния смисъл на тази дума. Всеки от тях има таен договор с дявола или с неговите световни владетели на мрака и това изобщо не бива да се подлага под съмнение. А ако някой идеалист случайно се е забъркал в голямата световна игра, то такъв случайно и ще бъде премахнат, защото Сатана не търпи в присъствието си нито съвест, нито морал, а колко по-малко свидетели на Божията Вечна Правда.
Днес светът се владее от глобалистите на Новия световен ред и те ще продължат да си вършат прилежно заповедите, с които обслужват тъмния си господар. Те няма да срещнат съпротива от държава или правителство, но ще прокарват луциферианската доктрина чрез всички подмолни и зли методи, в които са били научени и обучени. А влиянието на техните лъжи и измами днес е толкова голямо, щото никак не са чудни думите, които Бог е дал на Пророка Си Захария, за да ни предупреди за последното време преди Пришествието на Господ Исус Христос. Ето какво заявява Бог:
“И в цялата земя, казва Господ, две части от жителите й ще се изтребят и изчезнат, а третата ще се остави в нея. И тая трета част Аз ще прекарам през огън, пречиствайки ги както се чисти среброто, и изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, и Аз ще ги послушам; ще река: Тия са Мои люде; а те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог…”
(Захария 13:8-9)
Разсъждавали ли сте върху тези Божии думи, приятели? Осъзнавате ли ги? Защото тук не става дума за град или държава, но за цялата планета Земя с всичките й държави и жители. Шестдесет и шест процента от тях ще бъдат обречени на изтребление, за да изчезнат, и едва тридесет и три процента ще оцелеят, за да преживеят едно превъзпитание и най-дълбок катарзис, свързан с прекарване през огън и киселина. Защото Господ ще иска да ги направи избрано сребро и скъпоценно злато. Чудно ли ви е тогава, че много трудно намирате днес истински приятели и добротворци, а колко по-малко жертвени Божии юнци, които да ви дават даром всичко, които би се родило в сърцата им? Зная, че за някого този пророчески стих на Захария е твърде непоносим, но да не забравяме, че именно той е Пророкът от Стария Завет, на когото са дадени най-силните и категорични пророчества за Господния Милениум. А когато отидем в Новия Завет при Откровението на Апостол и Пророк Йоан, то там непременно ще прочетем верните и истинни думи за нашия Господ и Цар, които гласят:
“Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин…”
(Откровение 1:7)
Нека тогава да ви кажа, че едни очи ще Го видят за първи път, а други за последен. Тези, които Го видят за първи път, ще бъдат от онази трета част оцелели и неизтребени земни жители, с които ще започне Милениумът, а другите, които ще Го видят за последен път, са нечестивите от блудницата Вавилон, които Го прободоха с неспирната си алчност, похот и сребролюбие. А колкото до риданието на земните племена за Него, то какво друго да биха сторили човеци, които са живели под сянката на Антихриста, на когото не му е стигнало времето да ги подпечата с образа на звяра и числото на името му? Защото така е и писано в Книгата на Пророк Езекиил:
“Чужденци, страшните между народите, отсякоха го и го оставиха; клончетата му паднаха по планините и по всичките долини, и клоновете му се строшиха по всичките потоци на земята; и всичките народи на света слязоха от сянката му и го оставиха…”
(Езекиил 31:12)
Ето, че в повествованието стигнахме и до “чужденците”, които са “страшни между народите”. Не са ли чужденците именно повярвалите в Исус? Не ги ли нарече Апостол Петър “пришелци и чужденци на света”? Не са ли те Светиите, с които Господ слиза на земята за битката при Армагедон? А какво е обещал Исус на всеки от десетките хиляди, с които слиза да въздаде на Антихрист? Нека прочетем обещанието Му:
“И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, – (и той „Ще ги управлява с желязна тояга; те ще се строшат като грънчарски съдове“,) както и Аз получих от Отца Си. И ще му дам зорницата…”
(Откровение 2:26-28)
Когато Господ ти дава да управляваш с “желязна тояга” народи, които се трошат като глинени грънци, то непременно ще бъдеш “страшен” за тях. Но нека в тази библейска дума “страшен” всеки от нас разбира божествената Власт, Мощ и Авторитет, които Господ ще даде на всичките Си Светии.
Проумейте думите ми, приятели мои! Господното Пришествие ще се случи в твърде нечестив и зловонен свят. Дотолкова гнусен и богопротивен пред Небесния Цар, че именно заради това чудесният сто и десети псалом завършва с думите:
“Господ, стоящ отдясно ти, ще порази царя в деня на гнева Си. Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, ще смаже главата на неприятелите по широкия свят…”
(110:5-6)
Знам, че някой със сигурност ще ме попита:
“Братко, а как е възможна тогава идилията и чудната красота, която Господ ти показа в първите три видения с Лъчите на Милениума? Не се ли получава противоречие?”
Не, приятелю мой! Противоречие няма! В първите три видения Господ ми показа вече омиротворената и изцелена от отровите на дявола Земя. Но зад това “вече” стои поне век от превъзпитание и очистване, свързано с въртенето на онази “желязна тояга”, която Господ е обещал на Светиите Си, когато им даде власт над народите. Век, в който цялата цивилизация, оцеляла след Армагедон, ще трябва болезнено да се раздели със лъжите, измамите и заблудите на старовременната змия, която е дявол и Сатана. Век, в който теокрацията, сиреч, божественото управление на Христос и Светиите от Святия Ерусалим, ще измести демокрацията, автокрацията, монархиите и изобщо всяка форма на власт и управление, които не са били Божии. И в това начално време най-забележимото нещо, което земните жители ще виждат в присъствието на Христовите Светии, ще бъде Белият Висон. Бял Висон, за който те ще поревнуват. Бял Висон, за който ще мечтаят и копнеят. Бял Висон, за чийто Божий Лъч оттук нататък ще говори моят Господ, при Когото оставах с духа и сърцето си. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Мъдри и правдиви думи се родиха в сърцето ти, където виждам всичката сериозна загриженост за Моя Верен остатък, избран по Благодат! Всеки, който се зове Исус Христов, трябва да разбира, че Моят Милениум е необикновено време, когато си дават среща два свята – единият от бъдещето, а другият от миналото. Единият – с Цар и Светии, които имат възкръснали и прославени тела, дарени с Вечния Живот и лишени от остаряване. А другият – със земни жители, които все още носят пасивите от грехопадението на Адам и Ева и не са сполучили да преминат през Спасителната и Възкресенска Порта на Моя Свят Завет. А в това съжителство между Вечното и тленното, и между Небесното и земното, не може да няма сътресения и конфликти до едно определено време, когато бъдните поколения ще изместят старите, и миналото на света, какъвто е бил под управлението на дявола, започне безславно да избледнява, докато напълно се стопи.
Как мислиш тогава? За съблазън ли трябва да служи един Светия, когато застане с дадената от Мен Власт и Авторитет сред земните жители, или за възхищение? Ужас ли трябва да излъчва той или респект?”
“О, Господи мой! Аз вярвам, че Лъчът на Белия Висон непременно ще докосва земните жители с Любов, Благост и Доброта, когато те с нужното смирение и кротост приемат Властта и Авторитета, с които е облечен Твоят Светия. Но ако сред тях се намерят бунтовни и непокорни хора, то тогава ще влезе в употреба желязната тояга, защото тя също е средство, с което да се упражнява власт…”
“Точно така е, Стефане! Отговори правилно, според както очаквах от теб. Кротките, смирените и добродушните ще се наситят на приятелството на Светиите и благоволението на Царя, но бунтовните и непокорните ще бъдат наказвани с мярка, а когато наказанието не принася мирен плод – ще отиват при рода на нечестивите в огнения пъкъл. А ти сега си спомни чудесните думи, които са записани за Моя Небесен Ерусалим. Защото той остава мястото, където ще се преселват душите на оправданите и изкупени земни жители при свършека на земния им път. Ето тези думи, слуго Мой, които гласят:
“И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по неговата светлина: Земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там); па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща…”
(Откровение 21:23-26)
Кои са тогава славните и ценни неща, които земните народи и царе ще донасят в Небесния Ерусалим? И как може да има царе през Милениума, когато на земята царува Небесният Цар?”
“Ах, Исусе! Белият Висон, сътворен от Божия Лъч, е славното и ценно нещо, което земните жители биха донесли в Небесния Ерусалим! Защото той олицетворява праведните дела на Светиите! А колкото до земните царе, за които ме питаш, то не си ли Ти, Господи, Цар на царете и Господ на господарите? Не пишеше ли именно така върху Дрехата и бедрото Ти?”
Спасителят сърдечно се разсмя на думите ми, а след това Гласът Му отново стана сериозен, а Той вече ми казваше:
“Ако Аз успях да създам Моята Църква от Божии праведници и Светии и да я утвърдя въпреки всичката яростна съпротива на Сатана през последните двадесет века, то колко по-благодатно ще е времето за Моите Светии през Милениума, когато дяволът ще бъде запечатан в бездната, а всичките му демони вързани за присъда и осъждение? Не е ли именно Лъчът на Моя Бог и Отец съвършената гаранция, че наистина народите ще донасят в Небесния Ерусалим делата на Божията Вечна Правда? Не ви ли дава Царят на Милениума най-прекрасните векове за благовремие? И няма ли именно вие да сте причината мнозина от земните жители да стигат до Върха на Моето Преображение?”
Думите на Исус се лееха като чуден водопад от Благодат, а аз можех само да се възхищавам на Гласа Му. И затова Му отговорих, като казах:
“Исусе! Скъпоценен мой Царю! Една единствена дума събира в себе си всичко, което ще преживеем с Теб, когато ни въведеш в Славния Си и Свят Милениум! И това е думата “привилегия”! Тази дума днес ни обезболява в голямата скръб и поругание, което преживяваме заради Тебе! Тази дума днес ни крепи за неизказаната преславна Радост, в която Ти ще позволиш да влязат слугите Ти! И какво друго да Ти кажа, освен с вълнение да видя видението с Лъча на Белия Висон…”
“Ела тогава след Мен, приятелю Господен! Защото този път изобщо няма ти показвам мрачната власт на дявола и нечестивите му властници, но непременно ще те заведа в Двореца Господен в земния Ерусалим, съграден от ангели за Славата Господна. А след това ще те облека в Дрехата Си и така ще отидем при земните жители. Но и този път видението ще е от онзи миг в Милениума, когато земята вече е очистена, омиротворена и пълна с Божиите блага…”
Миг след думите Си, Господ докосна главата ми, тъй щото духът ми се пренесе с Него в столетия напред, и аз отново виждах Господния Престол и Великият Цар, седящ на него. Това ме накара да падна на коленете си и да коленича в подножието Му. Но преди да бях казал и дума, Исус се изправи, като ми казваше:
“Сега докосвам Сърцето Си и призовавам Лъча на Отца Си, а той непременно ще изплете от Светлина Белия и Чист Висон, с който да стоиш пред Мен!”
Ето, че Господ докосна с Левица Сърцето Си, като добави:
“Лъчо на Отца Ми! Подействай от Святосферата и дари Моя приятел с Дрехата, която заслужават делата му за Мен и Царството Ми!”
Миг след тези думи Лъчът излезе от гърдите на Исус като докосна рамената ми и започна да плете надолу със Светлинни нишки Висона, с който Господ ме обличаше. А когато изплитането приключи, с усмивка в погледа Си, Господ ми каза:
“Погледни Висона си, Стефане! И знай, че ето така ще изглежда всеки от Светиите Ми, когато се явява пред земните жители!”
С вълнение и неописуемо благоговение аз погледнах към тялото си, което вероятно в онзи миг трябваше да е прославено, и видях плат, който блестеше не в излъчваща, а в поглъщаща Светлина. Това беше чудо, което никога не бях виждал. Светлината дърпаше погледа ми навътре към самия Висон, подобна на необясним магнит, който привлича неудържимо.
“Какво е това Небесно чудо, Исусе!” – едвам успях да попитам аз.
“Това е Святостта на Отец Ми, която след като някога оттласна, сега привлича и приютява!” – ми отговори Господ и продължи:
“Нека те заведа в едно малко селце, където този път ще станеш видим за земните му жители. Защото всички са събрани на молитва и призовават Царя на Ерусалим да почете събранието им с някой от Своите Светии!”
Ето, че Господ просто ме прегърна и въздигна нагоре от Престола Си, тъй щото ние мигновено се намерихме в селцето, за което Той ми каза. Така, застанал пред вратата на къща, в която се случваше събранието на човеците, аз ги чух да пеят хвалебствен химн. А Господ просто ми посочи вратата, като казваше:
“Влизай, пророко Господен! Защото Аз отговарям на молитвата на тези Божии чеда!”
С вълнение отворих вратата, като влязох. И в този миг Лъчът на Белия Висон озари събранието, тъй щото стотици очи се впериха в мен. А аз, движен от Духа, отидох до амвона, като се обърнах към присъстващите и им казах:
“Царят на Ерусалим благославя събранието ви и сърцата ви със Светлината на Бога и Отца, Който е Всемогъщ и благословен до века! Алелуя и Амин!”
“Алелуя и Амин!” – повториха човеците в събранието. Така видях как техният смирен водач, неудържимо привличан от Светлината на Белия Висон, се приближи до мен, като казваше:
“Позволи ми да докосна Висона ти, Божий пратенико! Защото той е отговор на горещите ми молитви, които съм отправял към Исус!”
“Докосни го, приятелю! И хвали Бога за това докосване! Защото аз съм само един, на когото се позволи да се облече така!” – отговорих аз. Така водачът докосна с ръка Висона ми, тъй щото Божият Лъч влезе в него и започна да изплита със Светлина дрехата му, но тя все още оставаше не напълно изплетена. Виждах едно повторение на чудото, което Господ направи с мен пред Престола Си, макар и да оставаше недовършено от Лъча. А тогава чух Гласът на Исус в сърцето си, Който ми казваше:
“Догодина по същото време Аз лично ще въздигна този Мой смирен брат до планината на Преображението, откъдето той ще се въздигне в Небесния Ерусалим, за да занесе там своя Славен Дар за Отца Ми! А ти сега благослови събранието, като докоснеш главите на всички в него и на всеки поотделно кажеш думите:
Благословението Господно нека бъде над теб! И Мирът на Ерусалим нека изпълва сърцето ти!”
С непозната ревност и блаженство аз изпълних повеленото ми от Исус във видението. А когато излязох от събранието, очите на Исус блестяха от неземна Радост. И тогава Той тихо ми каза:
“Стефане! Никой от слугите Ми не е преживявал това, което преживя ти, и никое човешко сърце не е прочитало подобно видение, каквото ти дадох Аз! Но сега ти казвам думи, каквито и друг път си слушал от устните Ми! Наградата ти е извънредно голяма, защото си Благодатна опора за Моите братя и сестри в усилните и последни дни на света!
Зная, че духовният ти товар стана извънредно тежък, но ти всякога помни, че Царят те е призовал и утвърдил, за да упражнява в тебе Силата Си. И непременно нека в сърцето ти изплува видението с Празника на колибите, което ти дадох, когато ти показвах Вечните Празници в Небесния Ерусалим. Защото с този Празник ще продължи тази най-свята пророческа книга, която пишеш за всичките чужденци и пришълци на света!
Аз, Царят на Милениума, все още говоря и не млъквам!”