Народът въздиша във дните тревожни,
защото препускат цените безбожни,
и вече готов да проклина злината
не пита каква е от Господ цената.

Безбожно е всичко, което без Бога
потапя душите със скръб и тревога,
че щом се от Него човекът отрича
в гърба ще усеща на кризите бича.

Че даже овцата, що блее в кошара,
Овчаря си следва със простичка вяра.
Но Него, когато в живота Го няма,
със вълк ще попадне в дълбоката яма.

И тук, в битието ни, толкова сложно,
недейте се лъга за нищо безбожно!
Че всичко е в Него – Небето, земята,
а сякаш това не разбира душата.

Че Той е Творецът, що всички ни храни
и в Него благата накуп са събрани.
А Царството Божие вътре в човека
не ще го остави във нужда довека.

Народът въздиша, а трябва му само
с любов да докосне Христовото рамо.
Тогава и в най-сиромашката шепа
ще дойде отгоре Небесна подкрепа.

Амин и Амин!

Стефан Главчев
(Хрониките български)