Сърцата, чаши тънкостенни, избират своя си пълнеж. Едни са тъмни и студени, а други - жарки като свещ. Светът е по принуда смесен, Доброто среща се със Зло. А как на удар зъл и бесен издържа тънкото стъкло? Навярно само Господ пази сърцата, пълни с куп лъчи, дори от хиляди омрази животът да им загорчи. …
